Република българия районен съд – пловдив

1. 
   Предложения за законодателни изменения
   

За преодоляване на свръхнатовареността на Районните съдилища може да се предложи промяна в родовата подсъдност на някои граждански и търговски дела, като бъде намален прага на цената на иска, при който компетентен да разгледа делото като първа инстанция е съответния Окръжен съд. Наред с това е мислимо изменение на правилата за определяне на подсъдността в случаите, в които е заявен частичен иск. Считаме, че подсъдността следва да се определя по размера на цялото вземане, а не по размера на частично заявената претенция. По този начин ще се предотврати хипотезата, в която с решение на Районен съд се разрешават със сила на присъдено нещо въпросите за действителността на правното основание, пораждащо вземане за суми, далеч надхвърлящи 25 000 лв., спорът за които е в компетентността на Окръжен съд.

Макар с постановяване на тълкувателно решение № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС някои спорни въпроси, касаещи заповедното производство, които досега не бяха законодателно уредени, вече да намериха своето разрешение по тълкувателен път, е налице необходимост от законодателни промени, които да са в насока облекчаване дейността на съда, предвид съществения брой на делата от този вид. В производството за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не се извършва съществена правнорешаваща дейност, но делата, развиващи се по този ред, са многобройни и ангажират съществена част от времето на магистратите, като са многобройни и действията, които съдията трябва да извърши след издаване на заповедта за изпълнение до окончателното приключване на заповедното производство. Производството се инициира въз основа на заявление, което не е придружено и не следва да бъде подкрепено с доказателства и предназначението му е да се провери дали претендираното от заявителя вземане е спорно. В тази чисто административна дейност по размяна на книжа е ненужно ангажирането на ресурса на съдиите и съдебните служители, което значително ограничава времето и възможностите им за качествено осъществяване на пряката им правораздавателна дейност, както и за повишаване на професионалната им квалификация. Мислимо е функциите по проверка на спорността на вземането да бъдат възложени на държавните съдебни изпълнители, предвид по- слабата им натовареност, а и защото заповедното производство е част от изпълнителния процес. Също така считаме за удачно и да се пристъпи към издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист едва след връчване на препис от заявлението на длъжника, който е преценил, че не оспорва вземането и не е подал възражение, т.е. до издаване на заповед за изпълнение да се пристъпи едва след предварителното установяване на безспорността на вземането. Респективно при постъпване на възражения, да не се постановява заповед за изпълнение, а да се дават указания за предявяване на вземанията по общия исков ред, чрез предявяване на осъдителен иск.

При настоящата законодателна уредба не е гарантирана достатъчна бързина в развитието на бързото производство по реда на чл. 310 и сл. ГПК. Процесуалната уредба е насочена към бързина в действията на съда, но не и реципрочна бързина в действията на страните. Срокът за отговор е идентичен със срока за отговор на исковата молба по общия исков ред, срокът за въззивно обжалване, за отговор на въззивната жалба и др. са също идентични с общия исков процес. Поради това, въпреки предназначението на този тип особено исково производство да осигури бързина в разглеждането на определени видове дела, на практика такава не се постига.

Същевременно съществуват и бързи производства, които се характеризират с висока степен на фактическа и правна сложност, правилното разглеждане на които не би могло да се гарантира надлежно по реда на бързото производство. Констатираната проблематика би могла да се преодолее посредством законодателни изменения и конкретно – предвиждането на разпоредба, според която в подобен случай производството да може да преминава от бързо в такова по общия исков ред, каквато възможност съществуваше по отменения чл. 126Д от ГПК /1952 год./.

При приложението на НПК се срещат някои трудности, вече посочени в предишните отчетни доклади, които водят до забавяне при разглеждането на наказателните дела и най-вече нарушаване принципа за неотменност на наказанието и стабилността на окончателния съдебен акт. В тази връзка предлагаме да се ограничи възможността за възобновяването на наказателното дело по искане на осъдения. Това би било нужно само при съдебен акт, с който е наложено наказание лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.

С нормата на чл.470 от НПК се пренася тежестта по изпълнение на наказанието от прокуратурата върху съда, въпреки че първата е органа отговарящ за изпълнение на наказанията. Освен това не е предвидено конкретно производство, по което да става това. На практика разпоредбата поставя повече проблеми в този си вид отколкото да дава решение.

Проблемно е законодателното решение при сегашната редакция на чл.219, ал.5 от НПК, тъй като съгласно същата са нужни поне три дни по-ранно призоваване за повдигане на обвинение. Последното изключва възможността да бъде взета МНО „Задържане под стража” например освен при залавяне на лицето непосредствено след извършване на престъпление или по време на извършването му.

В НПК не е регламентирано правото на пострадалия да му бъдат възстановени разноските, които е направил в качеството си именно на пострадал в досъдебното производство, а този стандарт е задължителен по силата на чл. 14 от Директива 2012/29/ЕС.

В НПК не е уредено и правото на пострадалите на безплатен устен и писмен превод на езика, на който те разбират.

Тъй като се очаква приемане на нов НК, становище може да бъде взето след приемането му и обнародване в ДВ.

2. 
   Други
   

В Съдебна палата – Пловдив се помещават три съда – Апелативен съд – Пловдив, Окръжен съд – Пловдив и Районен съд – Пловдив, като последният е с най-голям състав съдии и служители. Помещаването на трите съдилища в една сграда има както предимства, така и недостатъци. Сериозен е проблемът с битовите условия на трите съдилища, но между ръководствата им съществува постоянна връзка и синхрон, като всеки един текущ проблем се решава своевременно и следва да се отбележи, че ръководството на Районен съд – Пловдив е подкрепяно в почти всички свои начинания от по-горните ръководители.

Наболял проблем е и съдебна зала N 13, който се намира в средата на източната сграда, но залата е с голям обем и е практически неизползваема, тъй като през зимния период не може да бъде отоплявана, налице са и проблеми с настилката й и др. За да бъде приведена във вид, отговарящ на нуждите на съда, следва да бъде извършено проектиране и преграждането на последната хоризонтално и вертикално. Така ще се получат няколко помещения, като на първото ниво може да се обособят две зали за деловодства, а между тях да се изгради модерна адвокатска стая. По този начин ще се осигурят много добри условия за адвокатите, които ще имат възможност в отделно голямо помещение да се запознават с делата, където ще имат възможност и да правят справки в деловодната система на съда. Наред с това намиращите се в съседство деловодства ще дадат възможност за бързо обслужване на адвокатите и гражданите, като пренасянето на дела в Съдебната палата и носенето им в адвокатска стая ще бъде ограничено до минимум. Създаването на тези деловодства ще даде възможност за подреждане и съхранение на делата на едно място в Съдебната палата, което ще доведе и до освобождаване на помещения и съответно създаване на по-добри условия за работа на останалия служителски състав.

На второто ниво от зала N 13 могат да се обособят три съдебни зали, които са от особена необходимост към настоящия момент, тъй като Районен съд – Пловдив е с висока натовареност, всяка една съдебна зала е ангажирана през работните дни и често се налага изчакването на отделни състави, които ползват една зала. Това създава излишно напрежение в работата на съда и води до недоволство от страна на адвокати и граждани, което е разбираемо. С обособяването на три нови зали ще се концентрира и потокът от граждани, който ще бъде само в източната сграда на Съдебната палата, където ще бъдат позиционирани всички деловодства на Районен съд – Пловдив и всички заседателни зали.