Защитени територии и биоразнообразие

Горите в района заемат почти една трета от цялата площ на общината и имат важно значение, както за икономиката на самата община, така и за икономиката на областта.

Общата площ на общинските горски територии е 4 154.0 ха, от които са залесени 4 002.4 ха, което е 96,4 %. Горските територии на община Любимец са част от ДГС “Свиленград”.

Разпределение на площта на ОГ Любимец за 2015 г.

Тук попадат и всички гори собственост на община Любимец, отговарящи на определението за гора по Закона за горите, независимо от вида територия, върху която са разположени, с изключение на горите в урбанизирани територии.

Благунът и зимният дъб са основните дървесни видове, които дават облика на община Любимец. Общо в пояса от 0 - 800м н.в. те заемат над 70% от залесената площ. Крайречните и лонгозни гори са представени предимно от бяла върба, бяла топола и по-малко полски бряст. Други разпространени дървесни и храстови видове са клен, полски бряст, мъждрян, цер, зимен дъб, косматият дъб, келяв габър, черен бор, бял бор, акация, сребролистна липа, благун, червен дъб, бадем, дрян, глог, драка и други.

По функции горските територии се разпределят, както следва:

- със Стопански функции, с обща площ 1766.2 ха, от която 1666.3 ха е залесена.

- със Защитни функции, с обща площ 45.5 ха, от която залесена – 38.1 ха.

- със Специални функции, с обща площ 2342.3 ха, от която 2298.0 ха е залесена.

В горите и горските площи на общината се осъществява добив на дървесина, сено, билки, гъби и горски плодове. В част от горските площи собственост на общината е разрешена и пашата на едър и дребен добитък.

Добивът на дървесина се осъществява предимно от частни фирми. Най-голям е добивът на дърва за огрев, като средногодишното ползване от общинските гори е 3919 плътни куб.м. Размерът на годишното ползване на строителна дървесина в плътни кубически метри е както следва: едра – 494 куб.м, средна – 1142 куб.м, дребна – 188 куб.м.

Важно значение имат и страничните ползвания. От горските площи на общината, се добиват приблизително 4 тона сено годишно от някои поляни и други сенокосни площи. Добивани са билки и горски плодове, като общият добив за последните 10 години е 9 тона, а количеството на добитите гъби е 3500 кг.

Горите имат също важно водоохранно, защитно и рекреационно значение. Със защитните си и противоерозионни функции съдействат за подобряване на микроклимата в района, предотвратяване на ерозията, възстановяване и запазване на почвата. Съществуват приятни условия за туризъм и почивка на населението от района, областта и цялата страна.

В обхвата на ОГ Любимец са разположени горски територии със защитни и специални функции:

Според Червената книга на Република България (електронно издание от 2011г.), на територията на Община Любимец са установени 35 растителни вида под заплаха. От тях 9 са с категория критично застрашен, 22 са с категория застрашен и 4 - с категория уязвим. В това число 7 от видовете са български ендемити, 6 са балкански ендемити и 2 са балкански субендемити.

Критично застрашени растителни видове са: Дългостълбчесто винче (Дългостълбчесто паче гнездо), Кълбосеменно лютиче, Наделенолистно великденче, Опашат егилопс, Пълзящ гръмотрън, Стоянова дрипавка (Балкански субендемит), Странджански воден морач (Балкански ендемит), Тракийска класица (Български ендемит), Уроспермум.

В категорията застрашени попадат Aзиатска каменоломка, Андрахне, Балкански шпорец (Балкански ендемит), Веленовскиево еньовче (Български ендемит), Гола копривка (Терциерен реликт), Гризебахова кутявка (Балкански ендемит), Грудков здравец, Елвезиево кокиче, Ехинофора, Жлезист лопен (Балкански субендемит), Зъбчата урока, Критски ветрогон, Кръглолистна вълча ябълка, Кълбеста детелина, Одрински лопен (Балкански ендемит), Плосколюспесто подрумиче (Български ендемит), Синя айважива, Скален лопен (Балкански ендемит), Стоянова айважива (Български ендемит), Тракийска овчарска торбичка (Български ендемит), Тъмнолилава самогризка,Чуждоземен шпорец.

Уязвими растения са: Костова тлъстига (Български ендемит), Небодлива метличина (Български ендемит), Пърчовка, Тракийски клин (Балкански ендемит, Терциерен реликт).

По Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) (Приложение №3) - 19 от гореспоменатите 35 застрашени растителни вида са със статут защитени, а 2 са под закрила, като са включени към видовете, чиито местообитания подлежат на опазване по ЗБР (Приложения №2, №2а).

На територията на Община Любимец по-голяма част от находищата на застрашените и защитени видове растения попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България, а някои от тях са в обхвата и на защитени територии.

Други защитени растения по Закона за биологичното разнообразие и/или включени в защитени територии в обхвата на Община Любимец са Див божур (Червен божур), Блатно кокиче, Бодлив залист (Миши трън, Миши чемшир, Самодивски чемшир), Зайча сянка (Аспарагус, Лечебна спаржа, Самодивска метла).

В района на общината има добри условия за развитието на лова и риболова (по р. Марица, яз. "Ивайловград" и др.).

От пернатия дивеч се срещат яребици, кеклици, фазани, гълъби, пъдпъдъци и др., плаващ дивеч – гъски, патици, корморани, чапли и др., дребен дивеч – зайци, лисици, белки, златки и др., едър дивеч – елени, сърни, диви свине, чакали, вълци. Тук се срещат още ястреби, мишелови и царски орли.

Лечебните растения в естествените им находища трябва да се опазват от увреждане и унищожаване с цел осигуряване на устойчивото им ползване като част от естествения растителен генетичен фонд със сегашна или бъдеща ценност. В района на община Любимец се срещат следните билки: Бял равнец, Айважива, Черна елша, Обикновен пелин, Зайча сянка, Ранилист, Дива тиква, Червен кантарион, Змийско мляко, Синя жлъчка грапавоплодна, Обикновен повет, Обикновен дрян, Смрадлика, Червен (обикновен) глог, Кукувича прежда европейска, Вълнест напръстник, Полски хвощ, Елшовиден зърнастец, Мъждрян, Росопас, Бударица, Еньовче, Градско омайниче, Бръшлян, Голо изсипливче, Хмел, Черен блян, Жълт кантарион, Дяволска уста обикновена, Блатно кокиче, Обикновена луличка, Лечебна комунига, Маточина, Обикновена мента (джоджен), Обикновен гръмотрън, Обикновен риган, Драка, Пипериче, Чобанка, Мехунка, Ланцетовиден (Теснолистен) живовлек, Голям (Широколистен) живовлек, Пача трева, Пълзящо прозорче, Лечебна иглика, Трънка, Жълтурче, Обикновена шипка, Брош, Обикновен киселец, Бодлив залист, Бяла върба, Нисък (Тревист) бъз, Черен бъз, Лечебно сапунче, Живениче, Черно кучешко грозде, Офика, Черен оман, Вратига, Обикновено подъбиче, Мащерка, Дребнолистна липа, Трабузан (Бабини) зъби, Подбел, Коприва обикновена, Гъстоцветен (Висок) лопен, Върбинка, Великденче, Миризлива теменуга, Трицветна теменуга.

В землището на гр. Любимец, в местността “Долната ова”, се намира находище на блатно кокиче, обявено със Заповед на бившето МГГП ПФ за защитен вид, но върху частни, възстановени земи. Защитената местност е една от малкото останали находища на блатно кокиче за страната. Площта на находището е 20 ха. Използва се като суровина за добиване на алкалоида Галантамин, на чиято основа се произвежда уникалното българско лекарство за лечение на детски паралич - Нивалин. Галантамина е основен компонент за производството и на други лекарствени препарати /Нивалет, Ниватонин/, лекуващи редица неврологични заболявания.

Община Любимец съвместно с РИОСВ гр.Хасково и други обществени организации трябва да организира контрола при добиване на лечебните растения, съгласно чл. 50 ал. 4 от Закона за лечебните растения на територията на горското стопанство.

Опазването включва поддържането и съхраняването на екосистемите, съдържащи лечебни растения, на естествените им местообитания, както и поддържането и възстановяването на жизнеспособни популации от лечебни растения.
2.5.4. Защитени територии

На територията на Община Любимец се намират защитени местности, природни забележителности и защитени зони по „Натура 2000“.

Защитена местност ”Бакърлията” с площ от 387,15 ха и заема част от територията на община Любимец, в землището на с. Йерусалимово, в района на Сакар планина. Характеризира се с голямо биологично разнообразие. В местността се срещат различни видове птици, животни и растения. Обявена е за защитена с цел дългосрочно опазване популациите на световно и европейско застрашени видове земноводни, влечуги, птици, бозайници и растения, типични за Сакар местообитания и ландшафти. Местността „Бакърлията” е обявена и за орнитологично важно място с гнездови находища на видове, защитени от Закона за биологичното разнообразие.

Защитена местност “Долната Ова” е в землището на гр. Любимец и е обявена с цел опазване на естествено находище на блатно кокиче. Това е едно от малкото останали находища в страната с площ от 20 ха. Блатното кокиче е с голямо икономическо значение.

На територията на Общината са разположени природните забележителности –„Птичи камък”, „Меден камък“ и „Глухите камъни“.

Природна забележителност „Птичи камък” (Куш кая) представлява огромна скала, наподобяваща орел, в землището на с. Вълче поле. При археологически разкопки е установено, че скалата е била древен тракийски култов комплекс. По време на разкопките, извършени през 2005 година са разкрити останки от сгради, керамика и част от крепостен насип. Предполага се, че е бил ограден от крепостна стена и вероятно е бил свързан с другият такъв скален комплекс – „Глухите камъни”.

Природна забележителност „Глухите камъни” е един от най-големите тракийски скален култово-погребален комплекси в землището на с. Дъбовец в Източни Родопи. Възникнал е през ранно-желязната епоха и е функционирал през Античността и Средновековието.

Представлява комплекс от над 200 трапецовидни ниши, които са издълбани върху монолитен скален блок, изсечени в скалата две гробници и стълба, водеща към водохранилище и тракийско селище, съществувало южно от скалата. Изградена е и църква от V-VI век и част от монашеска обител, която вероятно е разрушена и разграбена от войниците на Третия кръстоносен поход. Светилището е разположено върху четири скални масива, разделени от дълбоки проломи.

В местността „Меден камък“ (Кован кая) се намира Кралимарков камък с форма на бутилка и височина 50 м. По южната страна на височина 7 м от основата има фурнообразна гробница и 24 трапецовидни ниши от всички страни на скалата.
Защитени местности и природни забележителности

Статут и име на ЗТ	Заповед на МОСВ за обявяване на обхвата на ЗТ	Землище	Площ ха	фонд	Стопанисвани от
ЗМ „Долна ова”	№ 19388/03.07.1970	Любимец	20	ССФ	Частни стопани
ЗМ „Бакърлията”	№ РД 472/11.07.2001	Йерусалимово	279	ДГФ ССФ	ДЛ Свиленград
ПЗ „Глухите камъни”	№ 3702/29.12.1972	Вълче поле	2	ДГФ	ОГФ - Любимец
ПЗ „Меден камък”	№ 3702/29.12.1972	Вълче поле	1	ДГФ	ДЛ Свиленград
ПЗ „Птичи камък”	№ 3702/29.12.1972	Вълче поле	1	ДГФ	ДЛ Свиленград

На територията на общината са обособени защитени зони от националната екологична мрежа Натура 2000:

По Директивата за местообитанията:

- „Река Марица” – BG0000578 – в землището на гр. Любимец;

- „Сакар” – BG0000212 – в землищата на с. Васково, с. Георги Добрево, с. Йерусалимово и с. Оряхово;

- „Остър камък” – BG0001034 – в землищата на гр. Любимец и с. Белица;

- „Родопи-Източни” – BG0001032 – в землищата на с. Малко градище, с. Дъбовец и

с. Вълче поле.

- „Сакар” – BG0002012 – землищата на с. Васково и с. Георги Добрево;

- „Радинчево” – BG0002020 – землищата на гр. Любимец, с. Йерусалимово и с. Оряхово;

- „Язовир Ивайловград” – BG0002106 – землищата на с. Дъбовец и с. Вълче поле.