Решение № г на Общински съвет Мадан Съдържание Списък на фигурите 3
Анализ на средата Обща характеристика на община Мадан
Изтегляне 1.4 Mb.
|
Анализ на средата
Община Мадан се намира в югоизточната част на Западните Родопи и граничи с общините Рудозем, Златоград, Неделино, Ардино, Баните и Смолян. Разположена е в Южния централен планов район на страната в административните граници на област Смолян, като общинският център отстои на 275 км от София, на 120 от Пловдив, на 60 от Кърджали и на 30 км от Смолян. Общината има площ 175 кв.км., което представлява 5,5% от площта на областта и 0,15% от площта на България. Общината включва 44 населени места: общинския център – гр. Мадан и 43 села, най-големите от които са Средногорци и Върбина. 
Фигура 1 Местоположение на община Мадан Структурата на поземлените ресурси на общината по видове територии е представена в следващата таблица. Таблица 1 Структура на поземлените ресурси на община Мадан по начин на трайно ползване
Източник: НСИ Земеделските територии следва да бъдат оценявани като предпоставка за очертаващите се приоритети в нейното развитие. Един от тях е свързан с формирането на модерен аграрен сектор. С най-голям дял от обработваемите земи са ливадите – 7 203 дкa (49%), нивите – 6 549 дкa (45%) и трайните насаждения – 258 дкa площ (3%). Мерите и пасищата заемат площ от 350 дкa. Пасищата и естествените ливади, които заемат общо 4,3% от територията на общината са ресурс за развитието на говедовъдството и овцевъдството, но в последните години голяма част от тях биват изоставяни и се превръщат в пустеещи и обрасли с храстовидна растителност територии. В общината има 2 оранжерии. Горският фонд заема 120 989 дкa (69,2% от територията на общината) и е по-висок от този показател в областта. Водните течения, водните площи, териториите за добив на полезни изкопаеми и депата за отпадъци са с еднакъв относителен дял от 0,7%, а площта която заемат транспортната и техническата инфраструктура е малко повече. Релеф Релефът на общината е полупланински и планински с подчертано ерозионно-денудационен характер, с дълбока и гъста речно-долинна мрежа и долинни склонове със значителни наклони. При средна надморска височина около 700 м общината попада в преходно-средиземноморската климатична област на страната. Община Мадан заема части от Рило-Родопския масив с широко разпространени кристалинни пластове. Силно разчленената и дълбоко врязана хидрографска мрежа бързо дренира теренa. Територията на общината включва Жълти дял на Горноарденския район по поречието на реките Маданска, Арда и Черна, както и части от Ардинското било, спускащо се на североизток между реките Арда и Върбица. В централната част на Жълти дял се издигат върховете Бучовица /1404 м/, Ветреница /1372 м/ и Петровица /1209 м/. Завършекът на гребена е връх Алада /1241 м/. На всички страни от Жълти дял се отделят разклонения – бърда, чиито разчленения постепенно се снишават и съвсем раздробени изчезват в долините на реките. За съвременния релеф на тази част от Средните Родопи най-голямо значение има издигането на планината през неогена и кватернера. Сложната стъпаловидна промяна на разломите е обусловила стръмния стъпаловиден изглед на склоновете. Окончателното оформяне на съвременните речни долини се извършва през кватернера. Тези особености определят и характера на селищната мрежа, която е типична за планински район – дисперсно разположени населени места, преобладаващи малки селища, малки селищни образувания и един град, обединяващ икономическите, административните и културно-просветните функции. Полезни изкопаеми Фундамента на планинските ридове в средната част на Родопите са гранитен плутон и намиращите се върху него предпалеозойски и палеозойски скали. На редица м˚еста те са покрити с палеогенски морски наслаги (пясъчници, конгломерати и вулканични скали). Гранитът е силно напукан и дълбоко изветрял, в резултат на което билата на отделните ридове имат в повечето случаи заоблен вид. От голямо значение за икономическото развитие на община Мадан е наличието на залежи на полиметални находища на цветни метали. Това води до тясната специализация на общината в рудодобива – от разработените 40 находища в Маданското рудно поле 18 се намират на територията на община Мадан. На нея се падат около 42% от общия добив на рудата в това рудно поле. Климат Макар и в близост до най-високите части на Западните Родопи, общината попада в преходносредиземноморската климатична област, а частите над 1000 м н.в. имат характеристиките на планинска климатична област. Климатът е благоприятен за туризъм и отдих. Зимата е продължителна и с обилни валежи от сняг, но мека. Средната месечна температура за месец януари е от -7˚С до +2˚С. Снежната покривка по високите била се задържа до края на месец май. Лятото е прохладно като най-високи средномесечни температури за месец юли са 18˚С-19˚С. Влажността на въздуха е най-висока през месец януари – 80% и най-ниска за времето от юли до октомври – 60%. Тук са най-малко дните със силен вятър или с мъгла в сравнени с другите планини в страната. Тук се срещат уникална природна даденост – отрицателно йонизиране на въздуха, влияещо изключително благоприятно на човешкото здраве, а наличието на преобладаващи иглолистни гори в района гарантира благоприятното въздействие върху дихателната система. Средната годишна температура е 10˚С, средногодишната влажност на въздуха –около 77%, а средната продължителност на дните със снежна покривка в годината е 70. Води и водни ресурси Водните ресурси на общината са ограничени, преобладават изворните водохващания - каптажи. Силно разчленената и дълбоко врязана хидрографска мрежа бързо дренира терена. Подземните води в района са представени от пукнатинен и грунтов тип. Речната система на района се представя от басейните на горните течения на няколко по-големи реки – на север басейнът на река Арда с притоците Елховска и Чепинска река, която от своя страна малко над Рудозем приема водите на река Рибница, след което се влива в р. Арда. До с. Средногорци в река Арда се вливат р. Маданска и най-значителния ляв приток в горното течение – р. Черна. В централната част на общината по-значителна е Маданската река, която се образува от сливането на Голяма и Малка река. Речната мрежа е представена от голям брой по-малки притоци, които се подхранват от многобройни планински поточета. В община Мадан има недостиг на питейна вода и изграждането на язовир “Пловдивци”, който е на територията на съседната община Рудозем, има голямо значение за постоянното осигуряване на населението с питейна вода. Малките населени места в общината са захранени с питейна вода от собствени водоизточници, а обслужващите ги водопроводни мрежи и съоръжения се нуждаят от реконструкция и модернизация. Канализационни мрежи се изграждат само в най-големите населени места /гр. Мадан, с. Средногорци, с. Върбина, с. Букова поляна/. В малките населени места се ползват предимно септични ями. Предстои изграждане на пречиствателни съоръжения за отпадните води в с. Върбина и с. Букова поляна. Почви, растителност, животински свят В общината се срещат основно канелени горски почви (най-силно засегнати от ерозионните процеси), кафяви горски почви (тъмнокафяви и светлокафяви) и планинско-ливадни почви (по най-високите части). Срещат се и азонални почви – алувиално-ливадните почви по терасите на по-големите реки. Земеделски земи са с обща площ 36 252 дка и заемат около 17,30% от общата площ на общината. Основните култури, които се отглеждат са картофи, боб и тютюн. Горският фонд е 126 946 дка или 76,34% от общата площ на общината, от които иглолистните гори са 75%, а широколистните 25%. Дървесната растителност е представена от бял и черен бор, смърч, лиственица, дъб, бук и др. По показателя залесеност община Мадан заема едно от водещите места в страната (при средно за страната 32-33%). В общината се срещат представители на застрашените и редки видове бозайници – вълк, дива коза, златка, бялка и някои видове прилепи. Срещат се още лисица, елен, заек и др. В тази част на Родопите гнездят над 200 вида птици, като характерни обитатели от птичия свят са редките видове хайдушка гарга и перконога кукумявка. От птиците се срещат трипръстият кълвач, кръсточовката, елховата скатия, черен и качулат синигер, голям ястреб, пернатонога кукумявка, обикновен мишелов, черен кълвач, елов певец, дърволазка, сокерица и червеногушка. От защитените влечуги се срещат шипоопашата и каспийска костенурка, змиеок, македонски гущер, змия червейница, вдлъбнаточел смок, змиегущер. Ихтиофауната е представена от маришка мряна, маришки морунаш, речен кефал, и дъгова пъстърва. Ловната фауна е представена от 15 вида бозайници и 30 вида птици, на база на които се развива ловното стопанство и ловният туризъм. Защитени територии и биоразнообразие На територията на община Мадан няма защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии. Под защита са поставени 6 вековни дървета (бук) в селата Тънково, Въргов дол и Бориново. В мрежата Натура 2000 е включена минимална част от територията на общината, в рамките на защитена зона BG0000372 „Циганско градище“, чиято основна цел е опазване на местообитанията на букови гори и някои видове бозайници. Защитените растения са представени от включените в “Червената книга” редки растения родопски силивряк, родопски скален копър и планински явор (основно по поречието на р. Арда). Под специален режим на опазване и ползване по Закона за лечебните растения (с ежегодно отпускани квоти) са: лечебна иглика, лудо биле, рани лист, волски език, кисел трън, мечо грозде, момина сълза и др. По-детайлно лечебните, защитените и ендемичните растителни видове са представени в Приложение №2 към програмата – раздел „Лечебни растения”, чиято цел е да осигури опазване на биологичното разнообразие на лечебните растения и на техните ресурси на територията на община Мадан, като планира ползването, така че то да бъде екологосъобразно и устойчиво. Нарушени и замърсени терени Извън земеделските площи и горският фонд на които се падат близо 94% от територията на общината, като нарушени могат да се определят следните територии:
Земите и почвите се нарушават основно вследствие на действието на водната ерозия и при добива на оловно-цинковата руда. Водната ерозия засяга основно земите и почвите разположени на силно наклонените терени, които в общината заемат около 80%. Ерозионните процеси физически увреждат почвите и чувствително понижават почвеното плодородие. Продължителното използване на изкуствени торове в близкото минало, преди всичко на азотните торове, е довело до вкиселяване на почвите. През последните години, главно поради финансови причини, се наблюдава има рязко намаляване на използването на такива торове, както и на препарати за растителна защита. Все още не е преустановена вредната практика за горене на растителни остатъци след почистване на селскостопански площи. През последните години не е регистрирано химическо замърсяване отнасящо се до нитратни и нитритни съединения, органични замърсители, нефтопродукти и радионуклеиди. Що се отнася до земи и почви замърсени с тежки метали, то такива са тези върху които са разположени отвалите и промишлените площадки на Минно-добивното предприятие ”Горубсо-Мадан” АД. Нарушените терени вследствие на минно-добивни дейности са 412 декара, които по проект следва да бъдат рекултивирани поетапно съгласно работните проекти. Зелени площи Зелените площи в населените места на територията на общината, които са отредени в градоустройствените планове като такива и се ползват като територии за отдих са около 17,6 дка. Те са в най-големите населени места: гр. Мадан – 14 дка, с. Върбина – 1,5 дка и с. Средногорци – 2,1 дка. В град Мадан има обособена паркова зона с площ 5,5 дка, а в останалите две населени места зелените площи са в централните им части. Високата растителността в зелените площи е представена от липа, бреза, каталпа, див кестен, върба, ела и др.
|