Решение № г на Общински съвет Мадан Съдържание Списък на фигурите 3
Териториално-административна характеристика. Административен и управленски капацитет
Изтегляне 1.4 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Състояние на околната среда по компоненти
- Въздух
- Почви
- Отпадъци
- Радиация
- Биоразнообразие
Териториално-административна характеристика. Административен и управленски капацитетВ обхвата на община Мадан са включени 44 населени места: 1 град и 43 села, от които най-големи са Средногорци и Върбина. Административното управление се осъществява от дванадесет кмета и десет кметски наместници. Селата са преобладаващо малки (с население от 200 до 1000 д.) – 12 бр. и много малки (с население под 200 д.) – 31 бр. Според данните от Преброяване 2011 едно село – Планинци е без население, а с под 10 души население са селата Вранинци, Долие, Крушев дол, Стайчин дол и Рустан. В много малките селата живее само 5,5% от населението. Те се характеризират със силно изразен процес на застаряване. Демографското развитие е малко по-благоприятно в селата Върбина – 998 души, Средногорци – 921 души, Букова поляна – 425 души, Боровина – 392 души, Леска – 353 и Лещак - 294. Ролята на гр. Мадан като традиционен обединяващ център с изградена инфраструктура за обслужване на населението от общината осигурява нормалното функциониране на населените места от общината. Общинската администрация на Община Мадан е структурирана в 3 дирекции: "Административно правно и информационно обслужване на населението, образование, култура и хумантарни дейности", „Специализирана администрация” и ”Икономическо развитие, бюджет и финанси”. Община Мадан е сертифицирана по Системата за управление на качеството, съгласно изискванията на Международния стандарт ISO 9001:2008 и Системата за управление въздействието върху околната среда /СУОС/ ISO 14001:2004.
За подобряване на административния капацитет и на качеството на административните услуги през последните години в община Мадан са изпълнени голям брой проекти, включително и три проекта по Оперативна програма "Административен капацитет". В резултат са: обменени добри практики в сферата на управлението между община Мадан, община Рудозем и община Чивителла ди Романя (Италия), оптимизирана е организационно дейността на ОбА с цел постигане на по-голяма ефективност и избягване на дублиращи се функции и е изготвен нов Общински план за развитие (период 2014-2020 г.). Представители на общинската администрация се включват в обучения и семинари по конкретни теми при всяка възможност. Община Мадан поддържа интернет страница, която се обновява своевременно и предоставя актуална информация за общината, общинската администрация, общинския съвет, новини, обявления, съобщения, обществени поръчки, търгове и друга информация. На сайта на община Мадан може да се заяви услуга по електронен път, да се подаде сигнал и да се получи информация, касаеща работата на администрацията, включително да се правят запитвания. Използва се активно електронна поща за кореспонденция с всички държавни институции и ведомства. Наличие на електронна връзка улеснява връзката на общинската администрация с по-големите кметства, както и с останалите субекти на гражданското общество – граждани, НПО, стопански субекти. До момента общината винаги е получавала необходимата информация и съдействие от регионалните структури на министерства с отношение към ООС, като РИОСВ Смолян, РЗИ Смолян и БД Пловдив. Поддържа се база данни и се контактува при необходимост с НПО с интерес по ООС, които в общината са заявили сфера на дейност туризъм, спорт и социални и младежки дейности.
Наблюдението на състоянието и контролът върху състоянието на околната среда се провежда по компоненти на средата и фактори, в съответствие със значителен брой специализирани закони за управление на околната среда, приети през последните години и довели до пълен синхрон на националното законодателство с европейските норми. ВъздухСредното часово и годишно разпределение на вятъра в общината в границите от 0,8 до 1,4 м/сек, като най-силен е вятъра през февруари и март, а като най-тихи се характеризират ноември-януари. Преобладаващото тихо време, което благоприятства задържането на атмосферните замърсители за различните месеци варира от 49,5 до 61,4%. Община Мадан не е определена като проблемна по отношение на състоянието на атмосферния въздух и не е включена в националния списък на общините, които трябва да изготвят програма за повишаване качеството на атмосферния въздух. В общината няма изградени големи промишлени предприятия, които да се явяват значими източници на замърсявания на атмосферния въздух. Основни източници на замърсяване на атмосферния въздух в общината са:
Промишлените предприятия на територията на общината са със следния предмет на дейност: проучване и добив на руди („Горубсо Мадан“ АД и „Хефест“ ООД), производство на каучукови изделия и лепила („Хевея Ким“ АД и „Прома“ ООД), лека промишленост (четири малки фирми – за облекла и обувки), автотранспорт („Крис МТ“ ООД и други 7 фирми, които осигуряват транспортните връзки в общината), строителство – производство на бетон, инертни материали и др. строителни изделия („Бетон-строй“ АД), машиностроене („Механичнен завод“ АД); производство на енергия от възобновяеми източници (ВЕЦ „Мадан 2000“ ЕООД и „Енержи инвестментс“ АД) и 11 малки фирми от сектора на хранително вкусовата промишленост (производство на безалкохолни напитки, сладкарски и хлебни продукти, преработка на диворастящи и култивирани гъби) и 17 фирми с предмет на дейност дърводобив и дървопреработване. Като влияещи върху качеството на атмосферния въздух, се явяват вредните емисии от пароцентралите и котелните на предприятията, газовете изпускани от автомобилния транспорт и запрашеността вследствие на разлив на руднична маса превозвана през територията на града и кварталите. Периодичен контрол на емисиите от парокотелните инсталации на фирми „Хевея-Ким“ и „Мода Шпорт” ЕООД се извършва от РИОСВ Смолян. Мониторинга се провежда от РИОСВ Смолян, а показателите за качеството на въздуха, които се следят са:
Не са налагани глоби за наднормени замърсявания. Няма данни за състава и емисиите от вентилационните съоръжения и техники на другите фирми. Последните контролни емисионни пробонабирания са проведени от РИОСВ през 2013 и 2014 г. Те са на сушилня на „Ента”ООД Мадан във връзка с жалби и сигнали от предната година, но не са установени нарушения. Дадените от РИОСВ предписания се изпълняват. Определени като “Горещи точки” в общината са централната част на гр. Мадан и трасето от пътищата, по което се извозва рудничната маса от “Горубсо” – особено кв. Шаренка, кръстовището до училището и централната част на града. По експертна преценка през последните години се наблюдава намаление на емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух от автомобилния транспорт, което се обяснява с големия брой монтирани газови уредби и по-добрия сервиз на автомобилите. В т.нар. “горещи точки”в кварталите на гр. Мадан се наблюдава запазване нивото на концентрацията на прах. За снижаване на праховите замърсявания и емисиите от автомобилния транспорт общината залага на увеличаването на пропускателната способност на съществуващата пътна мрежа в т.ч. ремонт и рехабилитация на пътните платна с най-голяма амортизация. По отношение на опазване чистотата на атмосферния въздух са определени следните приоритети стоящи пред общинската администрация:
ВодиРайонът е част от Западнотракийската област, Източнородопска подобласт, която като цяло се се характеризира със слаба водообилност. От преобладаващите нископланински и хълмисти терени със значителни наклони на долинните склонове много рядко изтичат извори. Често повърхностните извори (с дебит под 0.05 l/sec) в гранитизираните биотитови гнайси и гранитогнайсите пресъхват през сухите летни месеци. При пробни водочерпания е доказана сравнително слаба оводненост на cкaлитe в дълбочина. По време на проучвателното сондиране за разширение на регионалното депо подземни води до дълбочина от 7,5 м. не са установени. Резултатите от пълния химичен анализ на проби от подземните води в района показват, че подземните води са калциево-магнезиеви сулфатно-хидрокарбонатни с рН=7.15. През територията на общината протичат реките Арда, Черна, Маданска, Бориевска и Малка река и голям брой малки техни притоци. Основен водоприемник и отводнителна артерия е р. Арда. Категоризация на водите и водните басейни: Със Заповед №РД-272 от 03.05.2001 г. на министъра на МОСВ са утвърдени проектните категории на повърхностните води във водните обекти или части от тях по поречия както следва:
На територията на Смолянска област през 2012 г. са определени 7 пункта за оперативен мониторинг на реки (това са водни обекти в лошо състояние при които съществува риск да не постигнат добър статус към 2015), два от които са в община Мадан: р. Маданска (гр. Мадан, кв. Батанци) и р. Маданска (след гр. Мадан, устие). В тези пунктове се извършва физико-химичен мониторинг за определяне на екологично и химично състояние на повърхностните води. Данните през 2013 и 2014 година потвърждават данните от 2011 и 2012 г. според които р. Маданска има лошо екологично състояние, което се дължи на заустване на промишлени и битови отпадъчни води от гр. Мадан и др. населени места. Лошото химично състояние е заради повишеното съдържание и констатираните отклонения от стандартите за качество на водите по показателите олово и кадмий. Основен замърсител се явява „Горубсо Мадан – Рудник Крушев дол”, за който в ПУРБ в частта за ундустриални ПСОВ е предвидена мярка за модернизиране, която е в процес на изпълнение. От 2011 г. има сериозно замърсяване над нормите по показателите цинк, олово, кадмий и мед в рудничните води от рудник “Крушев дол” заради недостатъчното им пречистване преди заустването им във втора категория водоприемник – р. Крушевдолско дере. Това е довело до увеличаване на месечната текуща санкция и налагане на акт за административно нарушение. В следствие на предприети мерки от страна на „Горубсо Мадан“ АД за подобряване на пречиствателния ефект на подземните утаители е постигнато значително намаление на внасяното замърсяване във водния обект. Тъй като периодично се заустват недостатъчно пречистени руднични отпадъчни води с наднормено съдържание на тежки метали са наложени имуществени санкции през 2013 и 2014 г. Към момента има действащи текущи месечни санкции на рудник „Крушев дол”. Питейни води Средногодишното количество потребявана питейна вода за един жител е 25.92 куб.м. По данни на ВиК Смолян общата дължина на водопроводната мрежа е около 110 км, от които около 80 км са силно амортизирани. Изградените водопроводни мрежи и съоръжения са остарели и е наложителна програма за реконструкция и осъвременяване. Изграждането на яз. „Пловдивци“ би позволило да се осигури дебит от над 61 л/сек, д, което би задоволило напълно потребностите от питейни води за общината. Качеството на питейните води се контролира от държавната здравна инспекция и ВиК-Смолян в 21 пункта – установени са отклонения от стандарта по отношение на мътност, а понякога и по други показатели. Това се дължи на неефективност или отсъствие на пречистващи съоръжения или хлориране. Канализационни и отпадни води Река Арда при с. Вехтино е включена в националната мрежа за наблюдение на повърхностни води в Р България. Наблюдението на реката се извършва 12 пъти в годината. Качеството на водите, изследвани с биологични методи показва, че реката след вливане на р. Черна е средно замърсена. Река Арда събира отпадните води от населените места Смолян, Мадан, Рудозем и голям брой села. Основните замърсители на реката се явяват от една страна рудничните води, промишлените води флотационната фабрика на гр. Рудозем и „Рубелла Бютти“ АД гр. Рудозем, така и битово-фекалните води от населените места.
Изграждането на сега използваната анализация на гр. Мадан от започва в периода 1973 -1974 г., като доизграждането и продължава и до днес. Системата на канализацията е смесена, с дъждопреливници. Почти изцяло тя е изградена от бетонови тръби. Само изградените след 2005 г. участъци на колекторната мрежа са изпълнени от вълнообразни полиетиленови тръби. Изграден е главния събирателен канал на гр. Мадан, без кварталите Батанци, Бориева и Конски дол. Възложено е проектиране на канализационата мрежа в централната градска част (неблагоустроени улици) с дължина около 2 км. и в кварталите Батанци, Конски дол и Бориева. Изградена е канализация в селата Върбина и Букова поляна, но без пречиствателни съоръжения. Стартира строителството на ПСОВ – Върбина с осигурено финансиране от МРРБ. Възложено е проектирането и изграждането на канализационната мрежа в с.Средногорци. С разрешение за ползване №СТ-12-205 /17.03.2008 г. е въведена в ескплоатация ГПСОВ. Тя преработва отпадни води с капацитет 50-60 л/s. Отпадъците , които се формират от нея са:
Балансът на отпадните води в гр. Мадан, съгласно доклад за физико-химичния състав и количеството на отпадните води е: Q ср., d = 2670 куб. м. на денонощие. Q ср. d = 31 л. сек. Q maks = 52 л. сек. и замърсеност по показатели - БПК 5 = 212 мг/л. НВ = 260 мг/л. Общ азот = 41 мг/л, в т. ч. азот амониев = 30 мг/л. Общ фосфор = 5.4 мг/л. ПСОВ Мадан е в експлоатация от 2008 г и е оразмерена за над 2000 е.ж. Има механично и биологично стъпало и съоръжения за отстраняване на азот и фосфор. От годишните доклади на РИОСВ Смолян за 2013 и 2014 г. става ясно, че резултатите от взетите водни проби на изход ПСОВ отговарят на емисионните норми, съгласно Прил. № 3 към Наредба №6/2000 год. и издадените разрешителни за заустване. Съоръженията на ГПСОВ Мадан са в техническа изправност и тя работи с добър пречиствателен ефект. Отчита се подобрение на качеството на водите на р. Маданска след заустването на водите от ПСОВ. В Плана за управление на речните басейни 2010-2015 г. е била предвидена мярка за доизграждане на канализационна мрежа и осигуряване на подходящо пречистване на водите от населени места под 2000 е.ж. и подобряване функционирането на ПСОВ Мадан. Според общината на този етап няма проблеми с експлоатацията на ПСОВ, поради който да се налага тя да бъде реконструирана. Основен проблем на канализационната мрежа в Мадан е малкия диаметър на тръбите, които не могат да провеждат големите водни количества при проливен дъжд, вследствие на което се получава подприщване на водното ниво в каналите и ревизионните шахти, запушване на самите канали и като последица има наводняване на улици и мазета на сгради. Дължината на уличната канализационна мрежа в града е към 25 000 метра.След изграждане на двата клона на градския колектор, промишлените предприятия заустват отпадните води в тях, като в рамките на града няма нерегламентирани зауствания в реката. Язовири Микроязовир „Букова Поляна“ Намира се под с. Букова Поляна, построен през 1970-72 г. предназначен за напояване. Язовирът е собственост на община Мадан, а се стопанисва от кметството. Язовирна стена е земно-насипна с височина 7 метра. Дължина по короната – 50 м., ширина – около 4 метра. Основен изпускател, тип тръбен, диаметър 300 мм, стоманена тръба, спирателен кран Ф 300 . Преливник, тип тръбен-Ф 600, бетонови тръби през тялото на стената, след което преминава през открит канал. Пълен обем на язовирното езеро – 9 Х 103 м. куб. Водовземането се осъществява от основния изпускател. Микроязовира е в добро техническо състояние и обезопасен, което е потвърдено по време на проверки през месеците юни и ноември 2013 г. Водно електрически централи На територията на община Мадан има изградени 2 Микро ВЕЦ Единият е собственост на “Енерджи инвестмънтс” АД – Димитър Станчев. Намира се на р. Арда в района на с. Средногорци. Другият е „ВЕЦ-МАДАН 2000”-собственост на Росица Генчева с.Средногорци –за спорт и отдих. Инспекцията по околната среда и водите гр. Смолян контролира спазването на условията по издадените разрешителни за водоползване – изграждане на съоръженията, изпускане през рибния проход на екологичното водно количество. От голямо значение за общината е изпълнението на проектите за четирите язовира от каскада “Горна Арда”. От една страна това ще позволи по-ефективното използване на водните ресурси, а от друга изграждането на този проект ще подобри заетостта и ще създаде по.добри условия за туризъм и отдих. В момента свободният хидроенергиен ресурс на р. Арда е усвоен от 2 МВЕЦ с мощност 4 kW в землището на с. Средногорци. На територията на общината съществуват условия за изграждане на алтернативни енергопроизводства в т.ч. поне една МВЕЦ на р. Черна и 2-3 фотоволтаични парка. ПочвиСтепента на замърсяване и деградиране на почвите на територията на община Мадан е обусловена от дейностите в промишлеността (главно добивна), неефективното земеделие, естествените процеси (водна ерозия и други екзогенни фактори), експлоатацията на природни богатства и депонирането на отпадъците. При анализите на почвени проби през последните няколко години не е регистрирано химическо замърсяване, вкисляване на почвите, наличие на наднормени нитратни и нитритни съединения, органични замърсители, нефтопродукти и радионуклеиди. Замърсяване на земни масиви и почви с тежки метали е характерно за районите силно засегнати от минно-добивна дейност и флотация на рудите – това са отвалите и промишлените площадки на минно-добивните предприятия, общо около 412 дка. Тези нарушени терени подлежат на рекултивация и възстановяване по Програмата за отстраняване на минали екологични щети на „Горубсо Мадан” АД и са със завършена техническа и биологична рекултивация. По данни на РИОСВ Смолян за изпълнени всички оздравителни мероприятия в изпълнение на ПМС №140/23.07.1992 г., за преструктуриране на рудодобива и поетапно закриване на неефективни производствени мощности в страната и Програмата за отстраняване на минали екологични щети, причинени до приватизацията на „Горубсо Мадан” АД. През 2014 г. е провеждан мониторинг на водите преминаващи през тези обекти с цел оценка на ефекта от рекултивацията върху компонентите на околната среда. Наблюдава се, че през отделните мониторингови сесии резултатите по показатели олово, кадмий, мед, цинк и манган, силно варират, което не се дължи единствено на излужващите процеси в отвалите на съответните промишлени площадки. Дъждовните и повърхностни води могат да бъдат със завишени показатели и от това, че те преминавайки през изработките на вече спряни участъци, разтварят във водите съответните минерали и те достигайки повърхността през съществуващите изработки в реките променят изследваните показатели, което е естествен процес. Процесът е естествен и не може да бъде спрян само чрез извършване на техническа и биологична рекултивация на съответните насипища. По отношение на подобряване състояние на почвите и устойчиво управление на земите, общинската администрация следва приоритетно да предприеме следните мерки в това направление:
ОтпадъциВ съответствие със Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ общината изготвя програма за управление на отпадъците, която е неразделна част от настоящата програма. Програмата за управление на отпадъците се изготвя в съответствие с Методически указания за разработване на общински програми за управление на отпадъците, утвърдени със Заповед №РД-211/31.03.2015 г. на Министъра на околната среда и водите. Съгласно ЗУО и голям брой други нормативните документи общинската администрация е отговорна за организиране на цялостния процес на събиране, транспортиране, рециклиране и съхраняване на отпадъците. На територията на община Мадан се генерират характерните четири типа отпадъци: битови отпадъци (БО), производствени отпадъци (ПО), строителни отпадъци (СО) и опасни отпадъци (ОО). Битови отпадъци Количества битови отпадъци Съгласно Заповедта на кмета на Община Мадан за определяне на обхвата на услугата по сметосъбиране и извозване на битовите отпадъци на всички населени места (с изключение на двете обезлюдени) се обхванати в система за организирано сметосъбиране. В периода 2012-2014 г. общината не е имала договор за разделно събиране на отпадъци от опаковки. Количествата отпадъци, които постъпват на регионално депо Мадан, се замерват на електронни везни. Количествата депонирани отпадъци са дадени в следващата таблица: Таблица 2 Депонирани битови отпадъци, 2012-2014, тонове
Източник: Годишни доклади за изпълнение на дейностите, за които е издадено Комплексно разрешително за регионалното депо. Въз основа на данните за населението са определени количествата депонирани отпадъци на човек от населението: Таблица 3 Количества депонирани отпадъци на човек от населението, кг
Източник: НСИ, средногодишни данни за населението Количествата битови отпадъци намаляват, най-вече заради намаляване на населението, ежегодно с повече от 1%. През 2013 г., количеството на отпадъците от бита, които не са депонирани са 31 тона, или нормата на натрупване през 2013 г. е 219 кг на човек. Нормите на натрупване, препоръчвани от Методиката за определяне на морфологичния състав на битовите отпадъци, утвърдена със Заповед № РД-744/ 29.09.2012 г и диференцирани за различни населени места, приложими за периода 2012-2015 г., са както следва: Таблица 4 Норми на натрупване по Методика за определяне на морфологичния състав
Генерираните отпадъци са с около 15% по-ниски от нормите, заложени в Методиката. Предвид по-ниските доходи на населението от средните за страната и високата безработица, планинското разположение, се приема, че норма на натрупване от 220 кг. на човек характеризира количеството образувани отпадъци на територията на общината. През месец септември 2015 г. община Мадан е сключила договор за извършване на представително изследване (включващо 4 бр. пробонабирания – по едно за всеки един от сезоните) на морфологичния състав на отпадъците на общината в съответствие с Методиката за определяне на морфологичния състав на битовите отпадъци на МОСВ от 2012 г. Направеното контролно замерване на неуплътнени отпадъци от 4 кубиков контейнер показва обемно тегло на отпадъците от селата и крайните квартали на гр. Мадан от 113 кг/м3. Организирано сметосъбиране и сметоизвозване Услугата се изпълнява по възлагане по ЗОП от фирма „Титан – Клинър” ООД по договор за 15 години от 01.04.2009 година. Населението, обхванато в организирана система за събиране и транспортиране на битови отпадъци след 2011 година възлиза на 100%. Сметосъбирането и сметоизвозването на битовите отпадъци в общината се извършва във всички населени места по график, както следва:
Обхватът на дейността се определя със Заповед на Кмета. Транспортът до регионалното депо се извършва с един контейнеровоз ГАЗ 53, Шкода Европа с полезен обем от 14 куб.м. и Исузу с полезен обем 8 куб.м.. Използваните съдове за битови отпадъци са с различен обем: 130 броя са с обем от 4 куб.м., 8 бр. с обем от 2 куб.м., 350 броя контейнери тип Бобър, 300 броя кофи с обем 60-80 л. Едрогабаритните (обемисти) отпадъци от домакинствата също се извозват от фирмата извършваща сметосъбирането - „Титан –Клинър” ООД. По данни на общинската администрация обитаваните жилища в панелни високи сгради (над 4 етажа)в гр. Мадан са общо 790, всички частна собственост. От тях 185 се намират в ЦГЧ, а 605 в различните квартали на гр. Мадан. Тухлените сгради (с 2 и 3 входа) са 36, с общо 623 жилища, а сградите над 3 етажа са 83 с 1 160 жилища. Общия брой жилища в общинския център към края на 2014 г. е определен на 2 156, което при население по настоящ адрес по ГРАО към 15.09.2015 г. 6 533 означава, че средния брой живеещи в едно жилище е 3. По експертна преценка около 80% от населението се отоплява на твърдо гориво, а останалите с електроенергия, тъй като градът не е газифициран. За да се избегне запалването на контейнерите с всички произтичащи от това последици, през студената половина на годината в гр. Мадан до контейнерите за смесени битови отпадъци се разполагат специални открити метални съдове за сгур и пепел. Общият брой на реализираните нощувки в местата за настаняване и средства за подслон през последните години не търпи сериозни изменения и през 2014 г. възлиза на 2 245 бр. (средно 6 човека на ден). Депониране Депонирането на отпадъците се извършва на Регионално депо за битови отпадъци - гр.Мадан, разположено в община Мадан, землището на с. Шаренска, в негативна форма на дере, на 3 км югозападно от Мадан. Обект „Разширение на регионално депо Мадан” е прието от ДПК и въведено в експлоатация през м. август 2014 год. Преди това е използвана до изчерпването и старата клетка на депото в съседство, а през 2014 г. депонирането е извършвано на временна площадка, поради изчерпания капацитет на съществуващото депо и започналото изграждане на І-ва клетка от разширението. Проектът е финансиран от републиканския бюджет и от Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда. През 2014 г. е завършен стопански двор със съответните подобекти и първа клетка от разширението. Регионалното депо за битови отпадъци обслужва общините Мадан, Златоград и Неделино, които са с общо население от почти 32 000 жители. Депото е изградено на основата на стар отвал за руднична баластра и е разширявано поетапно няколко пъти. За осигуряване на капацитет за използване за още 25 години трите общини са подписали меморандум за разширение на депото. Поетапната реализация на разширението на регионалното депо е от ключово значение за трите общини и е необходимо осигуряване на необходимото финансиране за осъществяване на вече представения проект за етапно разширение. Общините имат готовност да реализират допълнителни действия за постепенно намаляване на депонираните биоразградими компоненти в битовите отпадъци с цел да бъдат изпълнени изискванията на Европейската директива и да удължат периода на използане на депото. За регионалното депо е издадено Комплексно разрешително №190 – Н1/2009 от 31.08.2009 г., влязло в сила на 09.10.2009 г. Общината е поискала указания от МОСВ и ИАОС за необходимите действия предвид разликата в обема на отделните клетките при еднакъв общ обем на депото по КР и по проект. С писмо от 02.04.2014 г. МОСВ уведомява община Мадан, че установената разлика не е свързана с промяна в работата на депото и не е необходимо да се променя КР. Към момента няма основания за санкции от РИОСВ Смолян, но е целесъобразно при последващи процедури за промяна на КР при наличие на обстоятелства предвидени в ЗООС, изискванията за максимален капацитет на отделните клетки на депото да бъдат заличени от това условие на КР. Таблицата по-долу дава обемът на клетките по Комплексно разрешително и по проект за разширение: Таблица 5 Капацитет на регионалното депо
Дневен капацитет – 48 t/24h Оператор на инсталацията и притежател на разрешителното е Община Мадан. Депонирани количества на старата площадка в периода 2012-2014 г., съгласно годишните доклади за изпълнение на дейностите за които е издадено КР са следните: Таблица 6 Депонирани отпадъци на регионалното депо, 2012-2014 г., в тонове
Технологията предвижда (съгласно комплексното разрешително):
Отпадъците, постъпващи на депото се контролират по тегло и вид. Постъпилите отпадъци се уплътняват с компактор „BOMAG”, 32 т и запечатват с почвени материали. Депонирането на отпадъците се осъществява на определен дневен работен участък, чрез разстилане на тънък слой (0.2-0.3 м) и последващото им уплътняване до достигане на височина на работния слой от 1.8 м, след което се полага промежутъчен изолиращ слой пръст от 0.2 м. Със Заповед №РД-288/27.09.2010 г. на Кмета на Община Мадан е определен персонала, който извършва конкретни дейности по изпълнението на условията в разрешителното и лицата, отговорни за изпълнението на условията в разрешителното. През 2013 г. са извършени обучения на персонала по безопасност на работа и охрана на труда и технология и начин на депониране на отпадъците. Изготвени са следните инструкции:
Оборудването на депото включва компактор „BOMAG”, модел ВС671RB, 1999 г., 252 kW и общо тегло 32,2 т. Разделно събиране на отпадъци от опаковки До 2011 г. общината е имала договор с „Екопак България” АД за разделно събиране на отпадъците от опаковки, койте през 2012 г. е прекратен поради неефективност на работата. В началото на 2015 г. е cĸлючeн дoгoвop c „Булекопак“ AД. Нoвaтa cиcтeмa зa paздeлнo cмeтocъбиpaнe e въз ocнoвa нa двyĸoнтeйнepeн тип „ иглy”: жълти зa cъбиpaнe нa oпaĸoвĸи oт xapтия, плacтмaca и мeтaл и зeлeни – зa cтъĸлeни oпaĸoвĸи. Moдeлът зa paздeлнo cъбиpaнe вĸлючвa дoбaвянe caмo нa двa ĸoнтeйнepa ĸъм нaличнитe зa битoви oтпaдъци. Toвa yлecнявa гpaждaнитe пpи paздeлянeтo нa oтпaдъцитe, ĸaĸтo и нe зaтpyднявa излишнo пpидвижвaнeтo нa aвтoмoбилитe и пeшexoдцитe пo yлицитe. „Бyлeĸoпaĸ“AД ocигypявa cъбиpaнeтo нa oтпaдъцитe, тяxнoтo извoзвaнe и cлeд ĸoeтo мaтepиaлитe ce copтиpaт нa cпeциaлизиpaнa ceпapиpaщa инcтaлaция и ce пpeдaвaт зa peциĸлиpaнe. Кoнтeйнepитe зa paздeлнo cмeтocъбиpaнe са поставени на 21 мecтa в oбщинaтa - 18 в град Мадан и 3 в с. Средногорци. В изпълнение на Закона за управление на отпадъците общинската администрация е изпратила писма до всички търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради, за задълженията от 01.01.2013 год. да събират разделно генерираните от дейността им отпадъци от хартия и картон, стъкло, пластмаса и метал и да ги предават на лица, притежаващи съответните разрешителни документи за дейности с отпадъци (разрешение или регистрационен документ), издадени по реда на Закона за управление на отпадъците. В уведомителните писма са посочени фирмите в общината, които притежават необходимите разрешителни, издадени по реда на Закона за управление на отпадъците: „Бай Илия”, „Ровотел стийл”, „Томов Стрейд”, „Родомед груп”. Посочени са санкциите при нарушения и е изискана информацията за предприетите мерки и копия от сключените договори с лица, притежаващи необходимите разрешителни, издадени по реда на Закона за управление на отпадъците. В резултат са представени 75 броя договори, сключени между отговорните лица по чл.33, ал.4 от ЗУО и лица, притежаващи съответните разрешителни документи за дейности с посочените потоци отпадъци. В сградата на общинската администрация също е въведена система за разделно събиране на отпадъците. През 2014 г. по сключен договор с „Бай Илия” ЕООД, гр.Смолян са предадени 194 кг. хартия и 22 кг. пластмаса и найлон, разделно събрани в сградата на ОбА. Информация по отношение на рециклируемите отпадъци на територията на общината се изготвя ежемесечно. Няма отчетени разделно събрани зелени отпадъци за периода 2012-2014 г. Строителни отпадъци В община Мадан се генерират строителни отпадъци при ремонти и изграждане на нови сгради, благоустрояване, свързано с ремонти на улици и подземни инфраструктурни системи на канализационни и съобщителни системи и други. Тези отпадъци заедно с инертните компоненти от бетон, тухли, гипсови и варови мазилки, подова и облицовъчна керамика съдържат и изолационни материали, полимерни и хидроизолациионни материали и други. В изпълнение на заповед 381/28.09.2004 на МОСВ общинската администрация на гр. Мадан е определила площадка за тяхното събиране. Определената площадка се намира над депото за битови отпадъци по пътя за махала Кърмаджийска и е с капацитет 70 000 куб.м. Все още не са приложени техники за тяхното третиране и оползотворяване. Доколкото отредената площадка представлява нарушен терен от минно-добивната промишленост, то с депонираните инертни отпадъците се постига възстановяване на релефа. Малка част от строителните отпадъци се депонира и на депото, където служи за запръстяване и уплътняване. РИОСВ Смолян е издал Разрешително за третиране на строителни отпадъци на „Ростер”ООД гр.Смолян, в сила и на територията на община Мадан. Фирмата притежава мобилна роторна трошачка, с която се извършва предварително третиране на строителни отпадъци от разрушаване на сгради. При дейността се отделят металните отпадъци, а получената раздробена фракция се ползва за насипи и пълнежи. Това разкрива възможности пред община Мадан за алтернативен начин на третиране на отпадъците от строителство и разрушаване на сгради по времето когато трошачката на тази фирма извършва дейности на територия на общината. Количествата депонирани строителни отпадъци в общината в периода 2011-2014 г. са дадени в следната таблица: Таблица 7 Количества строителни отпадъци
Утайки от ПСОВ Към настоящия момент утайките от ПСОВ Мадан се депонират на РД Мадан. ВиК има разработена Програма за управление на утайките от ПСОВ Мадан. Не са констатирани утайки с качества на опасен характер. В случай на аварийни ситуации утайките, които имат опасен характер, код 19 08 10*, се съхраняват в закрит склад върху твърда основа в района на ПСОВ Мадан. Поради липсата на осушителни полета на пречиствателните станции, утайките не отговарят на изискванията за използване в земеделието. Количеството депонирани утайки от ПСОВ Мадан за периода 2012-2014 г. са представени в следващата таблица. По информация на ВиК и РИОСВ Смолян преди депониране утайките се третират предварително с флокулант. Таблица 8 Депонирани утайки от ПСОВ на регионалното депо, 2012-2014 г., в тонове
Производствени неопасни и опасни отпадъци Третирането на образуваните в общината производствени опасни и неопасни отпадъци е задължение на фирмите-генератори на такива типове отпадъци. Тяхна е и отговорността за тяхното събиране, съхранение и третиране. Потенциален генератор на този тип отпадъци са преди всичко двете фирми за минно-рудни производства и двете фирми за химически производства. Инертните отпадъци от разкривки и преработване на рудите са в най-голям обем и тяхното третиране е регламентирано със съответните комплексни разрешителни на фирмите. Според информация на РИОСВ Смолян през последните години се забелязва лек подем в икономическата активност на региона, в т.ч. възстановяване на минно добивната промишленост. Отчетена е и положителна тенденция на намаляване на количествата депонирани производствени отпадъци в сравнение с предходни години, увеличаване количествата отпадъци предадени за оползотворяване, както и въвеждане на безотпадни технологии в някои фирми. Медицински отпадъци Медицинските отпадъци се формират от МБАЛ “Проф. д-р. К.Чилов”, гр. Мадан и се извозват от фирма “Хосвитал” АД, гр. Пловдив, която притежава разрешително за транспортиране на отпадъци от лечебните заведения. МБАЛ “Проф. д-р. К.Чилов” има Разрешително №11-102-00/18.06.2004 г., издадено от РИОСВ гр. Смолян за временно съхраняване на опасни отпадъци от хуманното здравеопазване. Условията за съхранение са одобрени и от РЗИ – Смолян. Опасни отпадъци от бита Опасни отпадъци от сервизна дейност на МПС и бита обхващат разнообразни компоненти, свързани с продукти за битова употреба, масла, охладителни течности, акумулаторни и други типове батерии, луминисцентни лампи, електронно оборудване и техника и други. За различни типове опасни отпадъци практиката в страната, която се прилага и в община Мадан, е договориране и предоставяне на тези дейности на лицензирани за целта фирми. Излезлите от употреба автомобилни гуми се предават на лица, които имат съответния разрешителен документ по ЗУО или в действащите центрове за разкомплектоване на ИУМПС на територията на общината. В края на 2013 г. на територията на общината – в с Средногорци е въведена в експлоатация „Инсталация за преработка на излезли от употреба автомобилни гуми” с инвеститор „Екоенергия 2008” ЕООД Смолян. Има издадено разрешение за третиране на отпадъци, но през 2014 г. площадката е затворена. Общинска администрация не извършва дейности по събиране, съхранение и разкомплектоване на изоставени МПС. Собствениците на такива МПС се идентифицират, след което им се съставят предписания с нужните указания. Извършват се периодични проверки съвместно с РУП – Мадан за изоставени на нерегламентирани за целта места излезли от употреба МПС. В края на 2009 г. между Община Мадан и „Екобатери” АД гр. София е сключен договор за прилагане на система за събиране, транспортиране, временно съхраняване и предаване за оползотворяване и/или обезвреждане на негодни за употреба малки батерии и акумулатори, образувани на територията на общината. През 2010 г. от „Екобатери” АД гр. София са доставени и разпределени 8 броя контейнери - 50 литра. През 2011 г. Община Мадан съвместно с „Екобатери” АД гр. София е провела кампания за събиране на малки батерии в общината, като за целта са предоставени и разпространени брошури за информиране на населението. През 2013 г. са събрани и предадени на „Екобатери” АД 35 кг. негодни за употреба малки батерии, а през 2014 г. – 23 кг. Делът на населението обхванат от този вид услуга леко се изменя, като през последните години е около 60%. Общината няма договор с организация, извършваща дейности по събиране, транспортиране, временно съхраняване, предварително третиране, оползотворяване и обезвреждане на ИУЕЕО, притежаващи разрешително по ЗУО. Няма сключен договор с фирма за разделно събиране на луминисцентни лампи. При сключване на договор ще бъде обособен склад, оборудван с необходимите съдове за съхранение. Поради липса на финансов ресурс на този етап не може да бъде изграден център за временно съхранение на опасни отпадъци от домакинствата. Обсъжда се, но все още не е намерена възможност да се организира събирането на опасните отпадъци от бита при източника на образуване със специализиран автомобил. Стари замърсявания на територията на общината и рискове за замърсяване от депонирането на отпадъците Последните години през които има констатирано при проверки на РИОСВ Смолян замърсяване на почвената повърхност със строителни и битови отпадъци са 2011 и 2012. През 2011 г. са протоколирани три замърсявания върху площ от 0,1 дка, а през 2012 г. общо констатираните замърсени площи са 17 върху 0,262 дка. Не са констатирани замърсявания с производствени и опасни отпадъци. Натрупвания на производствени отпадъци от минало време са характерни за минно-обогатителната промишленост, която е била за дълго време основен източник на доходите за населението в близкото минало. От действащите рудници и обогатителни фабрики в района има натрупани към отделните рудници производствени отпадъци, които могат да представляват интерес и за бъдещи нови производства при съответно реализиране на нови иновационни технологии. С изграждането на разширението на Регионалното депо за битови отпадъци общинското ръководство постига съответствие с изискванията за съхранение на битовите отпадъци на този етап. Положени са усилия и за ликвидиране на съществуващите преди нерегламентирани сметища за битови отпадъци, така че в периода до 2020 година основните предизвикателства се отнасят до постигане на съответствие с новите нормативни изисквания по отношение на съдържанието на биоразградими компоненти в депонираните отпадъци и до третирането и оползотворяването на строителните отпадъци. Известни рискове от замърсяването от депониране на отпадъците в общината има в резултат на анаеробното разграждане на част от депонираните отпадъци, съдържащи в голямата си част биоразградими компоненти. Това в бъдеще следва да се избегне чрез въвеждане на разделното събиране и ограничаването на биоразградимите компоненти в депонираните отпадъци. Наличната информация и тенденциите дават основание да се направят следните основни изводи по отношение на управлението на отпадъците:
С цел запазване на положителните тенденции при управление на битовите отпадъци и в съответствие с НПУО 2014-2020, може да бъдат направени следните препоръки:
ШумДанните, отнасящи се до шумовата експозиция в околната среда са бедни в сравнение с тези, свързани с другите екологични показатели. На общинско ниво са определени критичните в акустично отношение райони. Идентифицирането на такива райони позволява воденето на борба със шумовото замърсяване. Шумът в околната среда, причинен от транспортните, индустриалните и ремонтните дейности, е един от екологичните проблеми. Мониторинговата дейност извършвана от РИОСВ обхваща контрола на транспортния шум – наземен, промишлен и шум от търговски и др. дейности. Транспортен шум Критични райони по отношение на автотранспорта са:
Данните от замерванията на РИОСВ Смолян в централната градска част показват надвишаване на допустимите норми за децибели. При нормативно изискване до 60 дБА надвишаването е 3 дБА, което се дължи на по-високата концентрация на автомобилен транспорт. Имайки в предвид това централната част на гр. Мадан можем да я определим като “критична точка” по отношение на шумово замърсяване. Промишлен шум Най-честата причина за този шум са грешки в градоустройственото планиране. Не са малко случаите, когато в границите на хигиенно-защитната зона попадат обекти с повишени изисквания за шумозащита. Проблем се явяват шума от малки търговски обекти намиращи се в жилищните сгради или в непосредствена близост до тях, както и неспазването на определеното работно време в тези обекти. Тези пропуски могат да бъдат отстранявани сравнително лесно от специализираните служби на Общинска администрация при пълноценно използване на правото за преценка на влиянието върху околната среда на тези обекти (за нови обекти), както и упражняването на стриктен контрол за спазването на действащите общински наредби. РадиацияСъгласно националното законодателство контрол на радиационното състояние на околната среда се извършва от оторизирани лаборатории. Радиологичният контрол в системата на МОСВ се извършва по програма, утвърдена от министъра на околната среда и водите. Тя включва мрежа от пунктове за наблюдение, съответна периодичност и комплекс от наблюдавани показатели на компонентите на околната среда: почви, атмосферен въздух и води. Радиометричните измервания в реални условия, пробонабиране и анализ се извършват в лабораториите за радиологичен контрол в регионалните инспекции по околната среда. Във взетите почвени проби от региона до момента не са установени завишени стойности на естествени радионуклеиди. Провежда се системен контрол върху радиационното състояние на по-големите реки в региона - р. Арда и р. Черна. Измерените радиологични показатели в пробите от всички пунктове е в нормите за питейни води, което позволява да се направи извода, че водите на тези реки са в добро радиационно състояние. Радиационно измерване на въздуха (например на 09.09.2008 г.) е показало стойност от 0,03мR, което е в рамките на нормите. БиоразнообразиеНа територията на община Мадан няма защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии. Под защита са поставени 6 вековни дървета (бук) в селата Тънково, Въргов дол и Бориново. В мрежата Натура 2000 е включена минимална част от територията на общината, в рамките на защитена зона BG0000372 „Циганско градище“, чиято основна цел е опазване на местообитанията на букови гори и някои видове бозайници. Защитените растения са представени от включените в “Червената книга” редки растения родопски силивряк, родопски скален копър и планински явор (основно по поречието на р. Арда). Под специален режим на опазване и ползване по Закона за лечебните растения (с ежегодно отпускани квоти) са: лечебна иглика, лудо биле, рани лист, волски език, кисел трън, мечо грозде, момина сълза и др. По-детайлно лечебните, защитените и ендемичните растителни видове,които могат да се намерят на територията на община Мадан са представени в Приложение №2 към програмата – раздел „Лечебни растения”, чиято цел е да осигури опазване на биологичното разнообразие на лечебните растения и на техните ресурси на територията на община Мадан, като планира ползването, така че то да бъде екологосъобразно и устойчиво. Земеделски земи са с обща площ 36 252 дка и заемат около 17,30% от общата площ на общината. Основните култури, които се отглеждат са картофи, боб и тютюн. Горският фонд е 126 946 дка или 76,34% от общата площ на общината, от които иглолистните гори са 75%, а широколистните 25%. Дървесната растителност е представена от бял и черен бор, смърч, лиственица, дъб, бук и др. Средната възраст на иглолистните е 30 години, а на широколистните 65 години. Годишният дърводобив от тях възлиза на 13-15 хил.куб.м. По показателя залесеност община Мадан заема едно от водещите места в страната (при средно за страната 32-33%). В общината все още се срещат представители на застрашените и редки видове бозайници – вълк, дива коза, златка, бялка и някои видове прилепи. Срещат се още лисица, елен, заек и др. В тази част на Родопите гнездят над 200 вида птици, като характерни обитатели от птичия свят са редките видове хайдушка гарга и перконога кукумявка. От птиците, които гнездят предимно в иглолистните гори, се срещат трипръстият кълвач, кръсточовката, елховата скатия, черен и качулат синигер. От видовете, обитаващи едновременно иглолистните, смесените и широколистните гори гнездят големият ястреб, пернатоногата кукумявка, обикновенният мишелов, черен кълвач, елов певец, дърволазка, сокерица и червеногушка. Южната част на планината (заедно с частите и на гръцката територия) се приема за най-богатото място на грабливи птици в Европа след Испания. Тук гнездят редки или застрашени от изчезване видове: египетски лешояд, царски скален орел, белоопашат птицелов, сокол скитник, черен щъркел и др. От защитените влечуги се срещат двата вида сухоземни костенурки, сред които рязко преобладава шипоопашатата. От влечугите се срещат още змиеок, македонски гущер, змия червейница, вдлъбнаточел смок, змиегущер и каспийска костенурка. Земноводните се представляват от зелената и кафявата крастава жаби, дъждовникът и големия алпийски тритон, които са с ниска консервационна стойност. Жълтокоремната бумка (защитен вид Бернската конвенцив и ЗБР) e масово срещан вид в повърностните водоизточници в района. Ихтиофауната е представена от маришка мряна, маришки морунаш (карабалък) и речен кефал, които се срещат в р. Арда и някои нейни притоци. Макар и рядко в района над вливането на р. Черна в р. Арда се среща и дъгова пъстърва. Ловната фауна е представена от 15 вида бозайници (преобладават дивата свиня, сърната и сивия заек) и 30 вида птици, на база на които се развива ловното стопанство и ловният туризъм. На територията на общината има и няколко природни феномена – ждрело, скални и пещерни образувания. Такива са: скалното образувание „Конската глава“ (до с. Лещак), скалния комплекс „Гъбата“ (между Мадан и Рудозем), алпийския обект „Рим папа“, пещерите „Дупка“ и „Шаренка“ намиращи се в мраморен карст, както и местността „Синия дъб“, която е един своеобразен мини резерват в дъбова гора, богата и на животински видове. Изброените по-горе природни дадености се допълват и от уникалната колекция от 581 експоната, изложени в така наречената кристална зала „Родопски кристал“ в центъра на гр. Мадан, открита през 1984 година.
|