Решение № на Общински съвет Дупница Дупница, 2015 г. Съдържание

Анализът определя съществуващото състояние на факторите, които имат значение за разработването и изпълнението на програмата.

• 
  Да бъдат предоставени актуални данни и информация за отделните фактори;
  
• 
  Да се даде добра формулировка на тенденциите по фактори;
  
• 
  Да бъдат определени основните проблеми по факторите на ОС и причините, които ги обуславят;
  
• 
  Да се даде количествена и качествена оценка на процесите, явленията и тенденциите през последните години, които до голяма степен обуславят бъдещето развитие;
  
• 
  Да бъдат преценени всички възможности на наличния потенциал за социално- икономическо развитие и опазване на околната среда.
  

1. 
   Общи данни:
   

- Териториално административни;

2. 
   Данни и информация отнасящи се до околната среда:
   

- Води;

- Почви;

- Шум;

- Зелени площи в населените места.

3. 
   Управленски фактори.
   
4. 
   Икономически фактори.
   
5. 
   Финансови фактори.
   
6. 
   Демографски фактори.
   
7. 
   Социално-икономически фактори.
   

• 
  Създаване на необходимата актуална база от данни за съществуващото положение, подкрепена с количествена и качествена оценка за параметрите на изследваните общински системи;
  
• 
  Формулиране на наблюдаваните тенденции в развитието на общината и съпоставянето им с тези в други общини и общо за страната;
  
• 
  Изводи за причинно-следствените връзки при съществуващите проблеми и формулиране на вариантни възможности за тяхното преодоляване.
  

III.1. Географско положение

Селищата в Общината са разположени в Дупнишката котловина, оформена от западните склонове на Рила и южните склонове на Верила. Тук се пресичат пътищата на Солун за София и от Адриатика за Истанбул.

В близост до границите на града са разположени селата: Яхиново ( северно от града), Самораново (източно), Бистрица (югоизточно), Джерман (югозападно) и Баланово (югозападно).
III.2. Релеф
Цялата община има планински и полупланински релеф. На югоизток се издига северозападния дял на Рила планина, на североизток – Верила планина и на запад – Конявската планина. В зависимост от релефа ниската част на покрайнината се разделя на три части :

• 
  Горно Дупнишко поле – обхваща североизточната част на общината;
  
• 
  Разметаница – западната част на общината, оградена с Конявска и Поглед планина;
  
• 
  Долно Дупнишко поле – заема югозападната част на общината, която се разширява по р.Струма и долините и притоци на р.Джерман и Рилска река.
  

В Струмската диоритова формация са обединени разнообразни скали с габродиоритов и плагиогранитов състав, разкриващи се по долината на р. Струма. Скалите от Струмската диоритова формация се разкриват северно от гр. Дупница.

Пъстрата подвъглищна задруга е изградена от полимиктови конгломерати и пясъчници с прослойки от аргилити. Често има пъстроцветен характер (сивозелени до червеновиолетови тонове). Дебелината на задругата е 150-200 м.

Въгленосната задруга се разполага съгласно и с преход върху пъстрата подвъглищна задруга. Въглищата оформят няколко въглищни пласта (2-3 пласта с дебелина до 50 см). Дебелината на разкритата част на въгленосната задруга не надминава 100 м.

Задругата на тънкослойните аргилити прехожда постепенно от въгленосната задруга с изчезването на въглищните пластове и прехода на въглищните аргилити в слабо битуминозни „хартиени” аргилити. Всред тях се наблюдават и тънки прослойки от пясъчници. Дебелината на задругата достига 300 м.

Делувиално-пролувиални образувания са изградени от брекчи до брекчоконгломерати, разполагащи се върху неогенските седименти с неравна, размивна граница. Дебелината им е значителна (до 150 м) до оградните склонове, като с отдалечаването от тях постепенно намалява. Образувани са по делувиално- пролувиален път, вследствие бързото издигане след неогена.

Ледниковите образувания имат голямо площно разпространение (до 14 км²) по долината на p. Джерман. Изградени са от несортирани заоблени, полузаоблени чакъли, валуни и блокове, съставът на които зависи от подхранващата провинция. Дебелината на ледниковите образувания варира от 20 до 100 м. Генетично свързани с тях са речно-ледниковите образувания. Това са преотложени морени, най-често засебени като наносни конуси. Съставът им е аналогичен на ледниковите.

Алувиалните образувания от надзаливните тераси са изградени от чакъли и валуни с песъчлив запълнител, а от заливните тераси на р. Джерман и нейните притоци – от пясъци и чакъли, с коса и хоризонтална слоистост. Дебелината им достига до 12 м. В подножието на долинните склонове, наносните конуси са изградени от ръбести до полуръбести късове с диаметър до 0, 5 м.

В тектонско отношение районът представлява грабен, запълнен от палеогенски, плиоценски и квартернерни обложки. Скалната покривка на територията на Община Дупница се характеризира с високо кристални гнайси и амфиболити с палеозойска възраст. Свлачища се срещат по долния бряг на р. Джерман.

В сеизмично отношение територията попада в сеизмична зона VІІ, VІІІ и ІХ степен за периода на сътресимост съответно за 100, 250 и 1000 години (според сеизмичното райониране на България от 1997г.).

Краищенската област на изток чрез долината на река Марица опира до Горнотракийската низина, а на запад завършва с държавната граница със Сърбия. В Краищенската област централно значение заема долината на река Струма и поречието и се редува от север към юг от котловинни, долини и дълбоки проломи.

Тази физикогеографска област обхваща редицата от котловинни понижения със субмеридионално направление и разделящите ги напречни прагове по Струмската разломна зона. От север на юг се редуват котловините: Кюстендилска и Дупнишка – на границата с Краище, и Благоевградска, Симитлийска, Брежанска, Санданско-Петричка – по р. Струма, както и напречните прагове между тях – Лисец, Разметаниза, Кочериновски (Белополянски), Орановски, Кресненски. Височината на котловинното дъно на Дупнишка е 500 м. Редицата от котловинни понижения като цяло има характер на морфоложки коридор, затворен между високи и средно високи планини с добре очертани линейни оградни склонове, завършващи с рязък преход към котловинните дъна. Това е причина в тях и особено в периферните им части към планинските подножия да се отложат мощни, податливи на ерозия и денудация младо палеогенски и неоген-кватернерни отложения. В тях. р. Струма и притоците й са образували система от речни тераси, а склоновите водни потоци – гъста ровинна мрежа, като стойностите на хоризонталното разчленение на релефа достигат до 2, 5 - 3, 0 км/км2.

През последните десетилетия в поречието на р. Джерман от гр. Сапарева баня до гр. Дупница, включително и в руслото й, както и в целия водосборен басейн, са извършени дейности, довели до нарушаване на екологичното равновесие – прехвърляне на води в други водосборни басейни, каптиране на големи количества повърхностни и подземни води за промишлени и питейно-битови водоснабдявания, водовземания за напояване, изгребване на огромни количества инертни материали и понижаване на руслото на реката с 5-8 м, обезлесяване на крайречни и други площи, изхвърляне по бреговете и в руслото на големи количества строителни, а на места и битови отпадъци. Тези дейности са причинили нарушаване на режима и баланса на подземните и повърхностни води и на твърдия отток в участъка от поречието в Горно Дупнишко поле. В тази връзка е подготвен проект “Възстановяване на екологичното равновесие и устойчиво развитие на речни ландшафти в трансграничния регион /р. Джерман – Дупница - Сапарева баня/ в партньорство с община Старо Нагоричане, регистриран по програма за ТГС с Р Македония.

В климатично отношение Дупнишката котловина попада в Южнобългарската котловинна подобласт на Преходноконтиненталната климатична област. По долините на р. Джерман и р. Струма достигат топли въздушни маси. Средната годишна температура е 11,8˚С . Зимата е къса и сравнително мека – средна януарска темперетура (- 0,4˚С) и януарски минимум ( -14,0˚С). Лятото е топло – юлска температура (21,1˚С) и средно юлски максимум (33,5˚С).

Средно годишната относителна влажност на въздуха е 70%, като е максимална през зимния сезон (средно 80%) и е минимална през летния сезон (средно 60%). Наблюдава се вторичен минимум през април и вторичен максимум през май. Средно годишния дефицит на влажност е 4,9 Мb. Минимумът е през зимните месеци (средно 1,3 Мb), а максимумът е през месец август – 10,5Мb.

Измереното атмосферно налягане в период от 12 месеца достига стойности от 955 до 995 mbar (hPa). По-високи стойности (995 hPa, 990 hPa до 985 hPa) са наблюдавани през зимните месеци. Средни стойности (между 977 hPa до 965 hPa) се отчитат през пролетните и есенни месеци, докато ниски стойности (около 960 hPa и надолу) са постигнати през летните месеци юли и август.

Валежите се отчитат през пролетните месеци. Средното сумарно количество валежи през пролетта е 167 л/м². През този период реките бележат пълноводие и заради снежното подхранване. През есенните месеци валежите са продължителни, понякога са с летен характер и са поройни. Те оказват влияние върху високия процент относителна влажност. Сумарното количество на валежите е 155 л/м². Валежите през зимата са най-малки като количество и интензитет — 379 л/м², но най-много като честота на случване. Средната продължителност на снеговалежа е около 100 дни (от края на ноември до средата на м.март). Месец декември се характеризира с чести и продължителни мъгли. Лятото е най-валежният сезон като сумарното количество валеж е 171 л/м².

При извършени 2 491 измервания на скоростта и посоката на вятъра в продължение на 12 месечен период през 2230‘‘ на 16 сектора, се отчита че преобладаващата посока на вятъра е от изток (Е) или североизток (NEE, NE), като това е валидно за 55% от периода.

Фиг. 2. Годишна роза на ветровете

III.5. Полезни изкопаеми

Община Дупница е бедна на минерални суровини. В ограничени количества са застъпени: пясъци и чакъли за бетон (с. Крайници), глини за тухли (с. Яхиново) и долмити, като огнеупорна суровина (с. Делян).

III.6. Съседни общини, кметства и населени места в общината

От геостратегическа гледна точка с най- голямо значение е път І-1 (Е-79), който се явява основната интеграционна ос на Югозападния район. Дупница е и място, където се формира стратегическата връзка между пътищата от Солун за София и от Адриатика за Истанбул. Тези транспортни артерии имат и съществено локално и регионално значение, тъй като осигуряват жизненоважните връзки на града с останалите центрове в Югозападния район. Община Дупница има 17 населени места (един град и 16 села).

Площта на землището на града е 32838,116 дка от общата територията на общината. По големина землището е на първо място в общината. Селскостопанският фонд е 49482 дка от територията на общината, горският фонд – общинска собственост е 1653 дка. Фонд населени места е 6462,671 дка, водните площи са 68,712 дка, а териториите за транспорт и инфраструктура са 361,168 дка.

Вземайки предвид географското, административното и икономическото значение на гр. Дупница може да се направи извода, че градът се явява естествения вторичен опорен център на територията на Кюстендилска област, който следва да внася необходимия баланс в развитието на източната част на областта. С оглед на географското местоположение и спецификата на селищната мрежа град Дупница се явява първичен обслужващ център в източната част на Кюстендилска област.

Фиг. 3. Релефна карта на гр. Дупница
Кметства на територията на община Дупница:

1. Село Баланово

Селото е споменато за първи път в края на ХІV век в Рилската грамота на Цар Иван Шишман от 1378 г. тогавашното му име е Абланово. Заедно с много други селища от района то е подарено от българския владетел на Рилския манастир с цялото население и земи. Площта на селото е 14339,278 дка., надморска височина 541м и население 343 жители.

Селото се намира в планински район, в планината над него се намира красив водопад. От там тръгва известен планински маршрут – през хижа Иван Вазов за Рилския манастир. Площта на селото е 58857,088 дка, с надморска височина 700м и население 1635 жители.

Първите писмени сведения за селото са от средата на ХVІІІ век. Първоначално то е известно с името Мало Яхиново. По-късно е наречено Гьол чифлик, заради съществуващия турски чифлик и наличие в землището му на гьолове - малки почти пресъхващи през лятото езера, образувани от подпочвени и дъждовни води. Площта на селото е 6548,129 дка, с надморска височина 568 м и население 136 жители.

Селото се намира в планински район. През територията му тече река Варница. Площта на селото е 6653,477 дка и 27 брой жители.

Селото се намира в планински район, площта му е 12483,366 дка и 55 броя жители.

Селото се намира в планински район на 2 км от гр. Дупница по пътя за Благоевград. През него минава река Джерман, която се влива в река Струма. Площта на селото е 15358,414 дка с надморска височина 574 м и население 1345 жители.

Селото се намира в планински район, площта му е 24752,298 дка и население 234 жители.

Селото се намира в планински район с надморска височина 585м, площта му е 3327,988 дка и население 34 жители.

Селото се намира в планински район в подножието на планините Рила и Верила, на около 10 км от гр.Дупница. Крайници е най-голямото по площ село на територията на общината. На територията му е имало римски и тракийски селища, за което свидетелстват множеството могили и предмети намерени в околността. Повечето от могилите са разровени от иманиарски набези. Площта на селото е 42216,073 дка, надморска височина 599м и 1895 броя жители.

Селото се намира в планински район. В източния край на селото започва един от ръкавите на язовир Дяково. Площта на Кременик е 7522,080 дка, надморската му височина е 720 м, а броят жители 37.

Селото се намира на 10 км от Дупница по посока на пътя за Кюстендил. Името на Палатово се свързва с лятната резиденция на самуиловия брат Арон. Палатово е било населено още от римско време, за това свидетелстват архиелогически находки, незапазени до сега. Малкото но китно село е разположено в полите на „Мирчов дол” по поречието на две рекички. Площта му е 10986,740 дка, надморска височина 636м и население 114 броя жители.

Площта на селото е 2829,829 дка, надморска височина 537м и 186 броя жители.

Самораново е едно от най-големите села на територията на община Дупница с население 1733 души, то е изходен пункт към хижа „Отовица” и към Седемте рилски езера през връх Кабул. В селото се намира една от най-старите черкви в Дупнишка околия – храм „Св. Георги”, построен през 1848 г. Площта на селото е 28843,737 дка, а надморската му височина е 754 м.