Решение № на Общински съвет Дупница Дупница, 2015 г. Съдържание

Друга характерна особеност на жилищния фонд е, че е създаден на основата на индивидуално жилищно строителство. Относителния дял на напълно износените жилища е сравнително малък. Напред с изграждането на нови жилища като неотложна задача се явява необходимостта от техническо благоустрояване и укрепване на жилищата, като се има предвид местоположението на Общината в ясно изявена сеизмична зона.

По данни на изследвания на неправителствени организации по-голямата част от населението (83,09% от домакинствата) в изследваните квартали живее в тухлени сгради, а 15,16 % от домакинствата обитават кирпичени постройки.

Преобладаващата част от тези домакинства са в квартал “Гиздова махала” – 125 домакинства. 3 домакинства от квартал “Подина” и 2 от квартал “Гиздова махала” обитават жилища, построени от дъски/дървени плоскости. 90% от домакинствата не разполагат със стационарен телефон, 83% нямат баня в жилището, 84% нямат вътрешна тоалетна. Данните от кв. “Каваклия” посочват домакинства, разполагащи с електромер, но без електричество в жилищата. 80% от домакинствата имат течаща вода, но едва 43% имат водомер.

Представителите на ромската етническа група населяват отдалечените квартали в населеното място. Едва 6% от домакинствата имат в близост до дома автобусна спирка, гара или удобен транспорт. 86% от домакинствата нямат асфалтирана улица пред дома си, 80% нямат работещо улично осветление. Домакинствата отопляват домовете си основно с дърва и въглища.

Техническата инфраструктура в Дупница обхваща материалната база на четири основни инженерни системи:

• 
  Транспортна;
  
• 
  Енергийна;
  
• 
  Водостопанска;
  
• 
  Съобщителна.
  

Пътните комуникации се класифицират в два раздела:

• 
  Междуселищни пътища – пътища – І-ви, ІІ-ри, ІІІ-ти и ІV-ти клас;
  
• 
  Улично стопанство в населените места - Дупница и селата.
  

Най-високо ниво на транспортно обслужване в Общината се осъществява от главен път І-1 (Е-79) – Кулата–Благоевград–Дупница–София. Важен транспортен гръбнак е второкласен път Дупница–Кюстендил, който свързва Общината с Областния център, Македония и Сърбия, а посредством пътя Дупница – Самоков се стига до автомагистралите, водещи до Турция.

Общата дължина на пътищата І-ви, ІІ-ри, ІІІ-ти и ІV-ти клас в Общината е 165,8 км, разпределени както следва:
Таблица 12. Дължина на пътищата

Вид пътища	Обща дължина
Пътища І-ви клас	42, 3 км
Пътища ІІ-ри клас	34 км
Пътища ІІІ-ти клас	25, 5 км
Пътища ІV-ти клас	64 км
Общо	165, 8 км

Пътищата І-ви, ІІ-ри и ІІІ-ти клас са с трайна настилка и се поддържат от “Областно пътно управление” и “Автомагистрали - Хемус”. Настилката на 87% от пътищата ІV-ти клас е трайна (асфалт, бетон, паваж или запечатка с битум), а на 13% от тях нетрайна (баластра или трошен камък). Тези пътища се поддържат от Общината със средства от общинския бюджет.

Общата площ на уличната мрежа в Община Дупница е 2813,5 хил. кв.м - 877,5 хил. кв.м в гр. Дупница и 1936 хил. кв.м в 16-те села. Благоустроените с трайни настилки улици са около 669,5 хил. кв.м (приблизително 24 %).

Единната транспортна система (ЕТС) на Общината включва автомобилен, пътнически, товарен и жп транспорт.

В Община Дупница пътническият автомобилен транспорт е градски, вътрешно общински и между общински. Град Дупница е център по отношение на ежедневното транспортно обслужване – градски и работнически пътувания, свързани със София, Благоевград, Бобов дол, Кюстендил.

Товарният автомобилен транспорт се характеризира с превоза на различни видове товари, както в цялата страна така и в чужбина.

През територията на Общината преминава електрифицираната жп линията София- Кулата, която е една от най-натоварените линии в страната. От същата линия при гр. Дупница има разклонение за гр. Бобов дол. От гара “Дяково” до гара “Криви дол” дължината на жп линията възлиза на 16,128 км. и коловозно развитие – 2,135 км.

Коловозното развитие на гара “Дупница” е 6072 км.

Съществуват 4 автобусни линии на градския транспорт в гр. Дупница, като се предвижда до месец декември 2015 г. да бъде пусната в действие и пета линия. Тя ще има следния маршрут: ЖП гара – сп. “Байкал” – сп. ГУМ – сп. “Жельо Демиревски” – пл. “Мизия” – сп. “Симеон Велики” – ул. “Бузлуджа” - ЦНСТ, в обратна посока по същият маршрут и спирки.

Фиг 10. Редовни автобусни линии на градски транспорт

Община Дупница се захранва от една подстанция “Марек” с капацитет 80 MGVA, която осигурява електрическо захранване с въздушни и подземни кабелни изводи на всички съществуващи над 240 трафопостове. В момента практически тази подстанция осигурява стабилно електрозахранване (20 kV) на Общината. Чрез 300 трансформатора 110/20 kV се осигурява и необходимата резервна трансформаторна мощност.

На Община Дупница са необходими нови трафопостове, които да стабилизират напрежението в по-отдалечените райони и да се отговори на нарастващите нужди на населението и промишлените предприятия. Електрическото захранване е изпълнено преобладаващо с въздушни кабелни линии Н.Н. 220/380 V и една малка част с поземлена кабелна линия.

В края на 2014г. уличното осветление в гр. Дупница е изцяло подменено с LED осветление, като има тенденция това да се случи в селата от Общината.

Елекроразпределителното дружество, което оперира в гр. Дупница е “ЧЕЗ Електро България” АД.
Газоснабдяване

Рила газ е дружеството, предоставящо тази услуга в града. През 2010 г. са стартирали дейностите по газификация на града. През първия етап до 2012 г. в града компанията е изградила 40 км, от общо планирана 68 км газоразпределителна мрежа. През 2015 г. е завършен и втория етап от изграждането като за същата година са изградени 3,5 км новоприсъединителна мрежа. При завършване на инвестициите около 13 000 домакинства и 3 000 частни и публични дружества ще могат да се включат.

Ползването на газ за отопление и битови нужди е една от алтернативите за преодоляване сезонните замърсявания на въздуха в града, резултат от ползването на други традиционни фосилни горива – въглища, нафта за горене и мазут.
VI.2.4. Водоснабдителна система
VI.2.4.1. Водоснабдителна мрежа на гр. Дупница
Питейната вода за гр. Дупница се подава основно от водохващане „Бистрица” по водопровод с обща дължина L = 3126 м. Водата от водохващане „Бистрица” постъпва гравитачно в изградени водоеми на гр. Дупница. В случай на аварии или недостиг се подава вода от деривация “Джерман”. В по-редки случаи от дюкер „Дяково” и язовир „Калин”.

Поради голямата денивелация на град Дупница, водопроводната мрежа е зонирана на 4 зони.

През изминалите години са настъпили съществени промени в състоянието на съществуващата водопроводна мрежа на град Дупница, като подмяна на някои водопроводи (поради чести аварии), корозиране на стоманените водопроводи и изтичането на срока им на годност.

Съществуващата водопроводна мрежа на III зона е с обща дължина около 36 000 м, изградена основно от етернитови тръби и стоманени тръби, които са корозирали. На места съществуват водопроводни клонове от поцинковани тръби, които като материал и диаметър не отговарят на изискванията за изграждане на разпределителни водопроводни клонове, както и манесмановите тръби с добри качества, но с неподходящи диаметри.

В тази зона са подменени някои от водопроводите по ул. „Цар Симеон Велики” и по ул. „Владимир Димитров - Майстора”. Изграден е нов водопровод за квартал Каваклия. Водопроводът е вързан (в района на съществуващата помпена станция, която не работи в момента) със съществуващия етернитов водопровод, подаващ вода за помпената станция от водопроводната мрежа на гр. Дупница.

По водопроводните клонове на разпределителната мрежа има монтирани множество шибърни спирателни кранове. Част от тези кранове са повредени, други са под уличните настилки и не могат да се използват за прекъсване на водоподаването, което е предпоставка за лошо функциониране на водопроводната мрежа на града.

Като брой и разположение част от съществуващите противопожарни хидранти не отговарят на изискванията на действащата в момента нормативна уредба.

Амортизираната мрежа и наличието на водопроводи с неподходящи диаметри са предпоставка за наличие на значителни загуби на питейна вода. Всички сградни отклонения от вътрешната водопроводна мрежа са изградени от поцинковани тръби, което е една от основните причини за това. Поради тази причина в проекта на Община Дупница за водния цикъл на града, който предстои и да се подаде по ОПОС е предвидена подмяната на основните водопроводни клонове и подмяна на прилежащите сградни отклонения.

Определеното в идейния проект средно денонощно битово отпадъчно водно количество е Q ср.ден.бит =111 l/s. Индустриалните води, постъпващи в канализационната мрежа са взети като концентрирани води по трасето на колекторите и определени на 86,21 l/s.

Канализационната мрежа на града е с общ километраж около 80 000 m.

Изградената канализационна мрежа в по-голямата си част е изградена от тръби с диаметри, които не са съобразени с действащите нормативни изисквания. В отделни участъци е затлачена и не функционира нормално. Не е решен въпросът с отводняването на улиците от дъждовния отток, поради което се получава завиряване в отделни кръстовища.

Канализационната мрежа на гр. Дупница не решава цялостно отводняването на града. Наличната мрежа е остаряла и се налага нейното реконструиране, съгласно действащите законови и подзаконови нормативи в сектора.
VI.2.4.3. ГПСОВ на гр. Дупница
Град Дупница има изградена и действаща пречиствателна станция за битови отпадъчни води. Проектните оразмерителни данни за ГПСОВ - гр. Дупница съгласно проекта от 1974 г. са следните:

• 
  Q ср. дн.= 42 886 m³/d = 496 l/s;
  
• 
  Q макс. ч. = 2 625 m³/h = 730 l/s;
  
• 
  2 Q макс. ч. = 5 250 m³/h = 1 458 l/s;
  
• 
  Q мин. ч. = 1080 m³/h; ЕЖ = 150 101 бр;
  
• 
  БПК5 = 210 mg/l;
  
• 
  НВ = 300 mg/l.
  

Град Дупница, както и 38% от селата, прилежащи към общината имат изградена канализационна мрежа. Тя улавя и отвежда отпадъчните и дъждовните води. Над 95% от населението на града е включено в канализацията, но не всички колектори на града се заустват в съществуващата ГПСОВ - гр. Дупница. Част от канализационните колектори на територията на гр. Дупница се заустват директно в р. Джерман в 6 точки, както и в р. Бистрица в 1 точка, съгласно действащото разрешение за заустване на Община Дупница № 43110115/21.03.2013г.

Пощи: РПС–Дупница ръководи и контролира съобщенията на територията на Общината и пет общини в съседство. Във всички населени места се предоставят и осъществяват пощенски услуги. Самостоятелни пощенски станции има в 10 села и 5 в гр. Дупница.

Далекосъобщения: В района на Община Дупница дейността по построяването и поддържането на телефонните и факс съобщителните средства се извършва от ТР “Далекосъобщения”.

Община Дупница има функциониращ магистрален оптичен кабел за Гърция и Македония, положен през 2000 г.

Общо действащите телефонни постове за Общината са около 10 000 броя, от тях домашни телефони са около 8 000 броя и фирмени – около 2 500 броя.

В момента в Дупница има изградена и функционираща кабелна разпределителна система “ТВ Запад” на частна компания.

Благоприятното географско положение на страната като връзка между Европа и Азия /Запада и Изтока/ до голяма степен предопределя потенциалната функция на България от транспортна гледна точка. Ние сме транзитна държава между богатите на природни ресурси държави в Близкия Изток, Западна и Средна Азия на изток/югоизток и силните в икономическо и промишлено отношение държави от Западна и Централна Европа на запад/северозапад. Направлението в посока север- юг, свързващо Балтийско със Средиземно море, също има своя потенциал. То обаче, е недостатъчно развито към момента, като следва да се отчита и конкуренцията на съществуващите алтернативни маршрути на запад от България. Инфраструктурата ни следва да бъде интегрирана в трансевропейската такава, като следва да отчита възможността за осъществяване на комбинирани превози от гореописаните региони.

Преминаването на пет от десетте общоевропейски транспортни коридора (ОЕТК) ІV, VІІ, VІІІ, ІХ и Х през територията на България е колкото положително, толкова и задължаващо обстоятелство, тъй като изисква огромни инвестиции за физическото интегриране на националната инфраструктура в европейската, резултат от което ще са по-добри връзки и повишената кохезия между България и страните от ЕС.

Кохезионната политика по принцип преследва уеднаквяване на стандартите в различните страни членки в ЕС, а в транспортно отношение изисква като минимум изграждането на въпросната европейска транспортна схема на територията на България.

На българска територия някои от съставните елементи (пътища, жп линии, пристанища, летища и ГКПП) на тези ОЕТК все още не отговарят на международните стандарти за превоз на пътници и товари. Това се отнася както като параметри, така и като състояние на инфраструктурата, формираща съответния коридор.

На национално ниво развитието на нашата транспортна мрежа като интегрирана, неделима част от Общоевропейската транспортна мрежа в пространствен аспект, както и реконструкцията и модернизацията на съществуващата инфраструктура в съответствие с европейските стандарти, е свързано с конкретни проекти по трасетата на международните коридори, заложени в Програмата за развитие на транспортната инфраструктура в България.

Изграждането на трансгранични пътища с нови ГКПП и подобряването на съществуващите помага за прогресивното намаляване на “ефекта на границата”, възпрепятстващ развитието на търговията и общия процес на трансгранично сътрудничество. Отпадането на границите неминуемо ще доведе и до засилен пътнически трафик между страните – членки на ЕС, като цяло и между балканските държави, особено в крайграничните райони, превръщайки го от международен във вътрешен за ЕС трафик. Характерните за България различия вътре в районите и обособяването на периферии се дължат до голяма степен на териториалното развитие на транспортната система, защото периферността има комплексен характер - географска и транспортна изолираност поради недоизградена инфраструктура и силно ограничен обществен транспорт, липса на развити ефективни икономически дейности, висока безработица, процес на обезлюдяване на част от населените места, затруднен достъп до информация, контакти и пазари, ниска обезпеченост с публични услуги.

Подобряването на транспортния достъп в рамките на районите за планиране до главните транспортни направления чрез реконструкция и модернизация на второкласните и третокласните пътища ще позволи значително намаляване на времето за придвижване, като ще разшири полето на действие на регионалните центрове, предлагащи услуги с определено качество. Ще се подобри достъпът на периферните и изостаналите в икономическо отношение територии до регионалните пазари на стоки и суровини, както и до големите индустриални икономически центрове. В по-голяма степен това се отнася за районите от северната част на страната и особено за Северозападния и Североизточен райони, където на около 40% (от които 35% за Североизточния) от населението са необходими повече от 90 минути за достъп до такъв център.

За Югозападния район за планиране, подобряването на транспортната достъпност като елемент на качеството на обслужване е свързана със спецификата на района, включващ столицата на страната и граничещ със западната и южната граница на България.
Мястото на гр. Дупница в транспортно-комумикационната схема на България и Европа.

В контекста на гореизложеното, следва да се отбележи, че гр. Дупница попада на трасето на Коридор № 4 и на скоростния път Ихтиман – Самоков – Дупница – Кюстендил, който ще дублира Коридор № 8 в частта за избягване на преминаването през гр. София. До изграждане на автомагистралите по тези транспортни коридори, гр. Дупница има следните транспортни приоритети:

Постигането на инфраструктурно обслужване в съответствие с европейските стандарти е задължително условие за постигане на конкурентоспособност и сближаването на България, респективно на гр. Дупница и региона със страните от ЕС.

Състоянието на пътната мрежа е един от съществените ограничителни фактори, който затруднява интегрирането на районите помежду им и в европейското пространство, ограничава мобилността на работната сила, понижава достъпа до различни видове услуги и задълбочава различията между различните територии, резултат от което са изоставащият Северозападен район, северната част на Североизточния район и южните части на районите в Южна България.

В този смисъл подобряването на транспортната достъпност като елемент на качеството на обслужване включва:

• 
  Доизграждане на автомагистралната мрежа в страната, така че да обхване по- голяма част от територията и повече от населението да получи качествено транспортно обслужване като безопасност и бързина на придвижване. Това се отнася за отсечката от Коридор № 4 между Благоевград и Кулата, като тя трябва както да се изгради, така и да бъде въведена в експлоатация като автомагистрала.
  
• 
  Подобряване състоянието на съществуващата пътна мрежа и особено тази, осигуряваща вътрешнорегионални връзки в районите за планиране, което ще съкрати времето за пътуване и ще даде възможност за развитие на специфичния им икономически потенциал. Това са отсечките, визирани по-горе до Сапарева баня, Бобов дол и Кюстендил, които свързват Дупница и съответните градове с функции съответно Туризъм, Заетост и Администрация.
  
• 
  Подобряване на техническите параметри и експлоатационното състояние на общинската пътна мрежа, което е последната стъпка на приближаване на транспортната услуга с високо качество до конкретните потребители, улеснявайки общия процес на регионално развитие и сътрудничество. Това са пътищата до непосредствените селища-сателити – Яхиново, Самораново и Бистрица, които дори и като самостоятелни населени места са в непосредствена близост и пътищата до тях следва да са в приоритетите на общината.
  
• 
  Не на последно място качеството на транспортното обслужване включва и извеждане на транзитните потоци извън населените места и развитие на екологичен градски транспорт. Концепцията в тази посока е предвиждането още в Общия устройствен план от 70-те на града, който действа и сега между ж.к. Бистрица и Северна промишлена зона. Това не само ще ускори придвижването на хората до работните им места, а и ще разтовари централната градска част, а с това и ще намали вредните емисии в града и запрашеността.
  

Икономическите показатели на България към момента са по-добри от тези в Гърция, включително и данъчната политика на нашата страна. Това прави регионите в близост и с бърз достъп от Гърция да станат по-привлекателни за инвеститорите от южната ни съседка. Последното ще е един от потенциалите за новите промишлени територии на Дупница.

През 2014 година в приход на бюджета на Община Дупница са постъпили общо 25 560 129 лева. Приходите се делят на приходи с държавен характер и приходи с общински характер.

Приходите с държавен характер са в размер на 12 228 760 лв. и се формират от:

• 
  Обща субсидия и др. трансфери за държавни дейности - 11 917 878 лв.
  
• 
  Други трансфери и целеви субсидии - 769 814 лв.
  
• 
  Всичко финансиране на дефицита - -458 932 лв.
  

Приходите с общински характер са в размер на 13 331 369 лв. и се формират от:

• 
  Данъчни приходи - 1 967 056 лв.
  
• 
  Неданъчни приходи - 4 287 266 лв.
  
• 
  Обща изравнителна субсидия - 2 155 600 лв.
  
• 
  Целеви субсидии за капиталови разходи – 4 955 519 лв.
  
• 
  Други целеви трансфери и заеми - -2 177 727 лв.
  
• 
  Други трансфери и финансиране на дефицита - 2 211 799 лв.
  

VII.2. Приходи

Водещото и определящо при местните дейности, в т.ч. и екологията, са собствените приходи. Размера на приходите определя вида, обхвата и качеството на предоставяните местни услуги.

Основни източници на приходи в общинския бюджет, свързани с околната среда са:

• 
  Приходи от такса „Битови отпадъци” ;
  
• 
  Средствата постъпващи от РИОСВ - Перник от санкции на замърсители на територията на общината;
  
• 
  Средствата от наложени санкции от общинските актосъставители за нарушения по общинските наредби.
  

Ежегодно в план-сметката за чистота на община Дупница се определят сумите за:

• 
  разходи за сметосъбиране и сметоизвозване;
  
• 
  средства за осигуряване на съдове за сметосъбиране;
  
• 
  почистване на уличните платна, площадите, алеите и парковете в населените места, предназначени за обществено ползване;
  
• 
  разходи за поддържане и експлоатация на депо за битови отпадъци;
  
• 
  поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депото за битови отпадъци.
  

До момента не съществува обвързаност между количеството на образуваните отпадъци в домакинствата и такса „битови отпадъци”. Обществото не е достатъчно мотивирано и насърчавано да събира отпадъците разделно. Липсват мерки, стимули и преференции за насърчаване на рециклирането. Няма зависимост между количеството на разделно събраните отпадъци и таксата “битови отпадъци”.

VII.3. Разходи
Бюджетните разходи на общината са предназначени за задоволяване на социалните, образователните, благоустройствените, инфраструктурни и други потребности на населението в общината. Обемът и структурата на бюджетните разходи зависят от множество натурални показатели, като численост на персонала, брой учащи се, състояние и развитие на общинската инфраструктура и др. Най-важният лимитиращ фактор за техния обем е размерът на действително постъпилите в бюджета приходи.

В разходите за извършваното на територията на общината сметопочистване, се включват:

- разходи за сметоизвозване;

- разходи за осигуряване на съдове за съхраняване на битови отпадъци;

- разходи за поддържане на депото;
VII.4. Такси

Нивото на таксите за услуги в областта на управление на отпадъците и водите, сравнено със средното за страната, показва че те са недостатъчен източник за покриване на основните разходи.

За 2012, 2013 и 2014 година е определена такса битови отпадъци в размер на 2,9 промила за физически лица и 5,8 промила за юридическите лица.

Приходите от събираните такси за смет са недостатъчен източник за покриване на основните разходи по третиране на твърдите битови отпадъци.

• 
  Дупница – град, център на Общината;
  
• 
  Яхиново, Крайници, Самораново, Бистрица, Джерман и Червен брег – шест големи села;
  
• 
  Баланово, Тополница, Палатово, Дяково, Пиперево, Блатино – седем малки села
  
• 
  Грамаде, Кременик, Крайни дол – три много малки села.
  

VIII.2. Възрастова структура на населението

Фиг.11. Разпределение на населението по пол и възраст - гр. Дупница към 2011 г.

Таблица 16.

Към така представените данни може да се добави и следната информация и да се направят изводи:

• 
  Сравнението на данните показва, че населението намалява. Тези промени са резултат от демографската криза обхванала цялата страна, в частност и град Дупница.
  
• 
  Възрастовата структура на населението показва постоянна тенденция към застаряване. Демографската картина за град Дупница, както и за цялата страна е неблагоприятна, населението застарява в резултат на естествените процеси на раждаемост и смъртност, така и в резултат на засилените емиграционни процеси.
  
• 
  Броят на живородените бебета в гр. Дупница през 2012 г. са 409 бебета, а през 01.11.2015 г. – 314 бебета.
  
• 
  Броят на починалите лица в гр. Дупница през 2012 г. са 729 души, а до 01.11.2015 г. – 647 души.
  
• 
  Ражданията през 2011 г. в град Дупница са 10,53 на 1 000 души, а смъртността 14,41 на 1000 души. Естественият прираст на населението е отрицателен, а раждаемостта е недостатъчна дори за простото производство.
  
• 
  Проблемите, които стоят пред града и общината в демографско отношение са всеобщи за цялата страна.
  
• 
  Механичният прираст на населението също е отрицателен за 2011 г. – 246 заселени души срещу 487 изселени души.
  

Таблица 17. Прираст на населението в Община Дупница за периода 2005 – 2011 г.

Общата тенденция към трайно намаляване на населението в младежка възраст за сметка на групите в трудоспособна и пенсионна възраст, както и намалялата раждаемост, съчетано с общия отрицателен демографски прираст, подсказват задържане и задълбочаване на неблагоприятното демографско развитие на Общината.

Таблица 18. Население в под, във и надтрудоспособна възраст в Община Дупница за периода 2009 г. – 2014 г.

	2009	2010	2011	2012	2013	2014
Под трудоспособна възраст	6963	6 877	6 218	6191	6126	6087
В трудоспособна възраст	30166	29 502	26 796	26 421	25 799	25 001
Над трудоспособна възраст	10786	10 913	11 533	11 391	11 338	11 382

По данни на НСИ
Въпреки тази тенденция, групата на трудоспособното население остава с най-голям дял от общия брой на населението и определено това съотношение се запазва. Населението на града застарява и намалява устойчиво, но не фатално за демографския баланс в краткосрочен план. В средносрочен и дългосрочен план обаче може да се очаква задълбочаване на проблема, ако тенденциите се задържат.

Промените във възрастовата структура водят до намаляване на репродуктивното и трудоспособно население, а това се отразява в икономическото и социалното развитие на града. Очакванията са тази тенденция да продължи, макар и с по-ниски темпове в сравнение с последните 2 години. Необходима е адекватна регионална политика на ниво област, община и град, която да намали емиграцията и да стимулира раждаемостта и да се ограничи емиграцията.

• 
  висше образование – 6 421 души;
  
• 
  средно образование – 15 291 души;
  
• 
  основно образование – 6 067 души;
  
• 
  начално и незавършено начално образование – 3 221 души;
  
• 
  никога непосещавали училище – 231 души;
  
• 
  деца (до 7 години вкл., които още не посещават училище) – 2 288 души.
  

Може да се счита, че нивото на образование в града е сравнително добро - 19,16 % от населението има висше, а 45,62 % средно образование. Неграмотните жители са едва 0,69 %.

• 
  Преобладава населението, което се самоопределя към българската етническа група (29 099 души), представляващо 91,97 % от населението на града;
  
• 
  Втора по големина по самоопределение е ромската етническа група (2 333 души) или 7,37 % от общото население;
  
• 
  Незначителен е процентът на жителите на областта, които се самоопределят към турската етническа група (14 души) - 0,04 %;
  
• 
  Останалите 0,61 % се самоопределят от друга етническа група или въобще не се самоопределят.
  

През последните 11 години населението на гр. Дупница непрекъснато намалява, естественият и механичният прираст на населението са отрицателни. От тези факти и от цялостния демографски анализ следва изводът, че демографската картина на града е сложна и с неблагоприятни устойчиви тенденции. Основната тенденция е за намаляване на раждаемостта, емиграция на активните групи население (на която основно се дължи намаляването на общия брой на населението в последните две години) и в резултат на това демографско застаряване и повишена смъртност.

При първоначалния анализ на социално-икономическите показатели на Общината се очертават някои типични рискове за лица в неравностойно положение: неравностойна позиция на пазара на труда, живеещи в изолирани общности, многодетство, трайна липса на собственост и доходи, противообществени прояви, рискове, засягащи децата и много лица в институции. На основата на тези характеристики се обособяват няколко рискови групи. Повечето от тях имат социално-икономически корени. Анализът не цели да направи пълна класификация на рисковите групи, а да очертае някои приоритетни потребности от социална защита, както и необходимостта от развитието на конкретни социални услуги.

На територията на Община Дупница има една институция за деца лишени от родителски грижи - ДДЛРГ “Олга Стоянова”, гр. Дупница. Той се намира в централната част на гр. Дупница, в близост до общинската болница, спешен център, училища и община. Капацитетът му е 49 деца, на възраст от 7 до 20 г.

Данните, предоставени от отдел “Социални дейности и духовно развитие” и директорите на училищата на територията на Община Дупница, показват, че броят на отпадналите ученици през последните учебни години в Общината е както следва:

• 
  2007/2008 учебна година 26;
  
• 
  2008/2009 учебна година 20;
  
• 
  2011/2012 учебна година 7;
  
• 
  2012/2013 учебна година 1;
  
• 
  2013/2014 учебна година 6.
  

Идентифицирането на децата, нередовно посещаващи училище, се усложнява от практиката да се прикриват отсъствията им, за да се запази броя на учениците в учебното заведение.

Основните проблеми, водещи до отпадане на децата от училище, са:

• 
  липса на мотивация на децата за посещаване на училище;
  
• 
  недобро владеене на български език от деца от ромските общности;
  
• 
  занижен родителски контрол;
  
• 
  неприемане на образованието като ценност;
  
• 
  недостатъчни доходи на семейството и бедност.
  

Специфична група в риск са децата на родители, живеещи в чужбина. Официална статистика за всички тези деца на територията на Дупница няма, но групата от деца е особено характерна за Общината, където процесът на миграция е ясно изразен.

Поради липса на работа, родителите напускат населените места и от години са се установили в Испания, Италия, Гърция и Кипър, където живеят и работят. За известна част от децата е приложена мярка за закрила - настаняване в семейство на близки и роднини.

Това води до прекъсване на преки емоционални контакти с тях и липса на родителски контрол, в случаите, когато близките не успяват да се “справят” с децата. Основните идентифицирани нужди са:

• 
  ангажиране на свободното време;
  
• 
  преодоляване на поколенческите конфликти;
  
• 
  възстановяване на семейството;
  
• 
  подкрепа в училище.
  

Децата в многодетни семейства са част и от групата на нередовно посещаващите училище, както и от ранно отпадащите. Една част от тях са от ромски семейства, живеещи в обособени общности и в изолирани малки населени места. За да се даде възможност за социално включване и за да имат равен шанс е необходимо на тези деца да им се осигури достъп до качествено образование.

Няма данни какъв е относителният дял на старите хора с увреждания спрямо общия брой на лицата с увреждания в областта. Но имайки предвид възрастовата структура на населението в Дупница, както и високия процент на хората с увреждания, считаме че това е рискова група, на която трябва да се обърне внимание. Могат да бъдат изведени някои проблеми:

• 
  липса на дневна/почасова грижа;
  
• 
  недостиг на здравни услуги – рехабилитация;
  
• 
  изолация от пазара на труда и необходимост от обучения за активно включване на пазара на труда;
  
• 
  подкрепа в общността за подобряване на контактите и общуването;
  
• 
  липса на подкрепа за семейството;
  
• 
  липса на клинични пътеки за голяма част от заболяванията.
  

На територията на Общината няма действаща институция за стари хора. Основните идентифицирани потребности на старите хора, настанени в домове са: нужда от грижа, особено за лежащите, предоставяне на грижа, достъп до медицинско обслужване, осигуряване на възможности за общуване и запълване на свободното време според индивидуалните интереси на клиентите.

Настанените хора извън общината в специализирана институция за периода 2007 – 2009 година са 17.

Обект на социално подпомагане през периода 2007 - 2010 година са 567 човека в община Дупница.

В етнически общности в неравностойно положение се разглеждат хората, живеещи в обособените ромски общности в гр. Дупница – кв. “Каваклия”, кв. “Спартак”, кв. “Гиздова махала”, кв. “Подина” и кв. “Аракчийски мост”.

В ромските квартали са налице различни фактори, подкрепящи бедността – ранно отпадане от училище, ниско образование и квалификация на голяма част от жителите, трайна безработица и липса на трудови навици за част от тях, ограничени възможности за заетост, лоши битови условия, липса на достъп до здравни, социални, образователни услуги. Допълнителен фактор, затрудняващ развитието на общността е самото гето. Обособените ромски квартали са районите с най-голям относителен дял на непълнолетни майки, деца, настанени в институции, деца, в риск от отпадане от училище. акумулирането на икономически, образователни и етнокултурни рискови фактори оказва най-силно влияние, когато семейството живее в рамките на собствената компактна малцинствена група.

В тази група попадат семейства в неравностойно положение, чиито децата рискуват да повторят модела на социална изолация на своите родителите. За да се разбие затвореният цикъл, е необходима комплексна интервенция, насочена срещу бедността, която да подпомогне семействата да осигурят шансове за социално включване и развитие на своите деца.

Социално-икономическото развитие на общината, на базата на устойчив икономически растеж и развитие на човешкия капитал може да бъде постигнато с прилагане на съвременни социални политики и комплексно развитие на региона, чрез:

• 
  Стимулиране развитието на човешките ресурси, на основата на инвестиране в професионална квалификация и преквалификация, въвеждане на високи технологии и постигане на по-висока конкурентна способност;
  
• 
  Оптимизиране на административните структури и укрепване на административния капацитет за изготвяне на качествени регионално значими проекти и тяхното управление;
  
• 
  Улесняване на достъпа до информация, оптимизиране на административни услуги, развитие на електронната търговия;
  
• 
  Насърчаване на съвместни инициативи между бизнеса, средните и средно професионалните училища и университетите от югозападния регион;
  
• 
  Прилагане на енергоефективни технологии и мерки за енергийна ефективност;
  
• 
  Възраждане на традициите и развитие на селското стопанство – овощарство, лозарство и зеленчукопроизводство;
  
• 
  Изграждане на пазари на производителите и селскостопански тържища;
  
• 
  Стимулиране на междуобщински партньорства и сътрудничество с други региони и общини от ЕС;
  
• 
  Институционално укрепване на елементите на социалната инфраструктура: здравеопазване, образование, култура, социални домове;
  
• 
  Подобряване на достъпа до здравеопазване и образование;
  
• 
  Развитие на трансграничното сътрудничество с Република Македония и Република Сърбия – създаване и утвърждаване на партньорства, подобряване на инфраструктурата, съвместна дейност в сферата на икономиката, селско стопанство, образование, здравеопазване, спорт и др.