Решение № на Общински съвет гр. Златарица с ъ д ъ р ж а н и е използвани съкращения І. Анализ на средата

Анализът на данните показва, че финансовият ресурс за разглеждания период се различава по абсолютен размер. Причина за това са множеството промени, свързани с измененията в нормативната уредба, различния механизъм за определяне на субсидиите, излизането на здравеопазването от дейностите на Общината, преминаването на Общинската служба “Земеделие и гори” и Общинската служба за социално подпомагане на разпореждане и финансиране към съответните министерства и др. По години съотношението между собствените приходи и субсидиите от централния бюджет се променя. През 2001 година делът на собствените приходи спрямо 2000 година нараства с 2 %, при 2002 година достига равнището на 2000 година а през 2003 година нараства с 5,44 % спрямо 2002 година. За 2004 година собствените приходи са 16,41 %, а субсидиите от централния бюджет 83,59 %. Този факт показва високата зависимост на общината от Републиканския бюджет. За 2005 година тази тенденция се запазва.
В следващата таблица е показано разпределението на общинските приходи по видове:

Наименование на приходите	Отчет 2000 г.		Отчет 2001 г.		Отчет 2002 г.		Отчет 2003 г.		Отчет 2004 г.
	Сума	Отн. дял	Сума	Отн. дял	Сума	Отн. Дял	Сума	Отн. дял	Сума	Отн. дял
Данък върху доходите	67701	4,97	70858	4,61
Данък върху печалбата
Данък за общините	25109	1,84	46506	3,03
Данък върху диевидента
Имуществени данъци	19402	1,43	23999	1,56	149363	7,06	215207	10,50	50225	2,22
Други данъци по ЗКПО			476	0,03	339	0,02
Приходи и доходи от собственост	19019	1,40	19560	1,27	60888	2,88	66535	3,24	75566	3,33
Общински такси	43326	3,18	38333	2,50	73009	3,45	100937	4,92	95426	4,21
Глоби, санкц., нак. лихви	8670	0,64	8015	0,52	4043	0,19	3208	0,16	2283	0,11
Други неданъчни Приходи	3210	0,24	14038	0,91	3415	0,16	2136	0,10	3614	0,16
Приходи от продажби			15079	0,92			4399	0,21	111702	4,92
Приходи от концесии			2001	0,12
Дарения и помощи	850	0,06	2800	0,18	500	0,03	1800	0,10	33149	1,46
Всичко общински приходи	187287	13,76	241665	15,73	291557	13,79	394222	19,23	371965	16,41
Получени субсидии от ЦБ	1062964	78,11	1103671	71,86	1642129	77,65	1149612	56,07	1375510	60,47
Възстановена субсидия За ЦБ									5166
Трансфери							507948	24,77	653180	28,82
Трансфери м/у бюджетни и извънбюджетни организации	109706	8,06	191178	12,45	219923	10,40
Вр. Безлихвени заеми
Временно съхр. средства
Друго финансиране	893	0,07	-627	-0,04	-38841	-1,84	-1342	-0,07	-129459	-5,70
Депозити по сметки
Преводи за път
Всичко приходи	1360850	100	1535887	100	2114768	100	2050440	100	2266030	100

От анализа на видовете приходи за периода 2000 – 2004 год. най-голям относителен дял заемат приходите от общински такси, като през 2004 година заемат 4,21 %. Наблюдава се тенденция на увеличаването им, произтичаща от трайното увеличаване на приходите от такса битови отпадъци и такси домашен социален патронаж. Намалени са приходите от такси детски градини поради намаляване размера на таксата с цел привличане на повече деца. Забелязва се трайна тенденция на увеличаване на приходите от имуществените данъци за периода 2000 – 2003 година, като най-голям относителен дял заема данъкът върху недвижимите имоти. През 2004 година приходите от имуществените данъци намаляват и достигат 2,22 % относителен дял. Ръст бележат приходите и доходите от собственост, като най-голям относителен дял в тях заемат нетните приходи от продажба на услуги и продукция, следвани от приходи от наеми на имущество и земя.

Наблюдава се трайна тенденция на намаляване приходите от глоби, санкции и наказателни лихви, поради субективни причини и отчитането им в РБ от 2004 година.

Разпределението на разходите по видове е показано в следващата таблица:

За анализа на видовете разходи се налага извода, че тенденцията във всички дейности е увеличаването на средствата за работни заплати и осигуровки – от 50 % в началото на разглеждания период до 70 % в края на периода, или 2/3 от финансовия ресурс на общината. Разходите за издръжка са остатъчна величина – 19,51 % през 2004 г. Съществува тенденция за тяхното намаляване за периода 2000-2004 г., като през 2000 г. относителният им дял от общите разходи е 20,63 %, 2001 г. – 25,28 %, 2002 г. – 25,10 %, 2003 г. – 19,70 %. Най-голям дял от средствата за издръжка за 2004 година имат тези за вода, горива и ел. енергия – 6,80 %; за текущ ремонт – 2,28 %; за други разходи – 3,88 %. Най-постоянни са разходите за храна и улично осветление. Крайно недостатъчни за целия период са средствата за текущ ремонт и за поддържане на пътищата. Съществува тенденция за увеличаване на капиталови разходи от 4,06 % през 2000 г., 5,18 % през 2001 г., 8,83 % през 2003 и 2004 г.

	2001 г.		2002 г.		2003 г.		2004 г.
Златарица	общо	жени	общо	жени	Общо	жени	общо	жени
Ражда-емост	48	20	51	21	49	23	46	26
Смъртност	111	56	103	58	83	36	99	51
Естествен прираст	-63	-36	-52	-37	-34	-13	-53	-25

	2001 г.		2002 г.		2003 г.		2004 г.
Златарица	общо	жени	общо	жени	общо	жени	общо	жени
Заселени	203	100	225	110	109	50	152	81
Изселени	205	110	192	97	106	54	122	72
Механичен прираст	-2	-10	33	13	3	-4	30	9

Налага се изводът, че в последните една – две години се забелязва завишаване броя на населението във всяка една от групите. В сравнение със средните данни за страната като цяло – в подтрудоспособна възраст – 15,9 %, в трудоспособна възраст – 60,1 % и в надтрудоспособна възраст – 24 %, се вижда, че делът на подтрудоспособното население в общината е над средното за страната, делът на трудоспособното население е под средното за страната и делът на населението в надтрудоспособна възраст е по-голям от средния за страната.

На следващата диаграма е дадено разпределението по възрастова структура за общината, областта и страната като цяло за 2004 г.

За периода 2001 – 2004 г. се забелязва относително постоянно разпределение на населението по пол. Жените са около 50,9 % от общия брой на населението в общината, като увеличеният им брой в надтрудоспособна възраст се компенсира от увеличения брой на мъжете в трудоспособна възраст.

По данни от 01.03.2001 г. етническият състав на населението включва: българи – 3830 души, турци – 761 души / 15,4 % /, роми – 83 души / 1,67 % / и други – 4,36 %. Малкият дял на ромското население не е достоверен, тъй като известна част от тях се самоопределят като българи и по-малко като турци. Представителите на различните етноси живеят в добри взаимоотношения и не съществуват сериозни междуетнически конфликти.

Данните за етническия състав към 01.03.2001 г. са представени в следващата таблица:

Броят на младите хора до 35 години следва общата за страната тенденция към намаляване спрямо общия брой на населението. За 2004 г. броят на младите хора до 35 г. е 1858 души / 38,42 % / спрямо 2003 г. – 1942 души /39,97 % /.

Структурата на общата смъртност показва, че с най-висок относителен дял са пет класа болести:

-болести на органите на кръвообращението – 59% от общата смъртност;

-симптоми, признаци и недобре определени състояния – 20% от общата смъртност;

-злокачествени новообразования – 11%;

-травми и отравяния – 4,3% от общата смъртност;

-болести на дихателната система – 2.7% от общата смъртност.

Анализът на заболяемостта и смърността на населението в община Златарица показва масово разпространение на хроничните незаразни болести. Доказано е, че тези болести са свързани с 4 групи рискови фактори, от които около 48% са поведенчески /нездравословно хранене, тютюнопушене, ниска двигателна активност, затлъстяване и злоупотреба с алкохол/. Втората група са биологичните /генетични/ рискови фактори /повишен серумен холестерол, диабет, високо кръвно налягане/, а третата – психосоциалните, към които спадат лошите трудови условия, преумората, стресът, бедността, безработицата и множеството неблагоприятни последици, произтичащи от тях. Четвъртата група е на факторите на околната среда.

Средна работна заплата	Община Златарица
	Общо	Обществен сектор	Частен сектор
2000 г.	1881	2113	1565
2001 г.	2040	2293	1723
2002 г.	2469	2883	1998
2003 г.	2327	2520	1921

Индексът на човешкото развитие за Община Златарица е 0.758.

Основен източник на доходи на домакинствата е работната заплата, следван от доходите от пенсии, от домашно стопанство и социални помощи. Анализът на източниците на доходи показва, че голям брой от семействата имат ниски доходи, като обикновенно средствата се използват за задоволяване на основните потребности от храна, консумативи, облекло и лекарства, а за спорт, отдих и развлечения почти не се отделят средства.
Динамиката на средногодишната работна заплата по години е следната:

Определени категории от населението на територията получават социални помощи. Броят на семействата, получили месечни социални помощи по чл.9 от ППЗСП през 2004 г. е 419, като разпределението по категории подпомагани е както следва: в подтрудоспособна възраст - 6 лица и семейства, в трудоспособна – 258 лица и семейства, в надтрудоспособна - 124 и подпомагани семейства на инвалиди - 31. Увеличения брой на подпомаганите е до 2001 г. след което поради реализирането на Националната програма “От социални помощи към осигуряване на заетост” броят на подпомаганите лица и семейства бележи намаление.

Броят на лицата и семействата, които са получили еднократни помощи по чл.16 от ППЗСП по години е: 2000 г. – 16; 2001 г. – 9; 2002 г. – 17; 2003 г. – 2 и 2004 г. – 5. През 2004 г. целеви помощи по чл.21 от ППЗСП за транспортно обслужване са получили 134 лица, като броят им е почти без промяна за последните четири години. Аналогична е ситуацията с помощите по чл.24 от ППЗСП за телефонни услуги – 49 лица. Получилите помощи за твърдо гориво са 549 лица и семейства, а за електроенергия - 214 лица и семейства.

Броят на децата, получаващи месечни помощи до завършване на средно си образование е 669 лица, спрямо 262 деца през 2003 г. Увеличението се дължи на факта, че от 2004 г. единствено Дирекция Социално подпомагане изплаща този вид помощи.

Етническият състав на подпомаганите лица в голяма степен включва представители на малцинствените групи. Почти всички от тях са с ниска степен на образование, не притежават квалификация и по тази причина не могат да си намерят постоянна работа. В резултат на изпълнението на Националната програма ”От социални помощи към осигуряване на заетост” част от тях получи възможност да започне работа и да придобие трудови навици, но поради естеството на извършваната работа повечето не придобиха нужната квалификация, необходима за намирането на постоянна работа или започване на собствен бизнес.

Една от основните дейности при осъществяването на социалната политика включва оказване на социални услуги. Домашния социален патронаж е социална услуга, която е общинска дейност. Капацитетът на ДСП - Златарица е 60 абоната. За 2004 г. са обслужени средно около 40 лица, като от тях 4 са ветерани от войните.

Структурата на ДСП е определена с решение на Общински съвет според броя абонати и се състои от 7 служителя.

Друга форма на социални услуги в общината са разкритите клубове на пенсионера. На територията на община Златарица има четири клуба, като по един от тях са в гр. Златарица, с. Горско Ново село, с. Родина и с. Сливовица.

Клубовете имат за цел да организират социалните контакти и осигурят възможности за активен живот на пенсионерите.

През 2002 г. в град Златарица е открит Дом за стари хора с капацитет 25 места, след като МТСП утвърди проекта и програмата за неговата реализация. Изграден е с финансови средства от Фонда за регионални инициативи – 90 % и Община Златарица – 10 %. Персоналът се състои от 13 служители. Домът обслужва граждани – пенсионери на територията на цялата община. Построен е като обект от структурен тип, състоящ се от самостоятелни еднофамилни, едноетажни сгради и основна единица, съдържаща звената за обществено и културно обслужване, общежитие на част, решена като еднофамилни апартаменти. В схемата за бъдещо застрояване се предвиждат допълнителни еднофамилни къщи – редово застрояване и разширение на зоната за културен отдих.
6.2. Заетост и безработица

Средният списъчен брой на заетия персонал през 2003 г. е 738. Броят на заетите в общината за периода 2000 -2003 г. нараства (2003 г. спрямо 2000 г. със 189), но това е крайно недостатъчно.

Среден списъчен брой зает персонал	Община Златарица
	Общо	Обществен сектор	Частен сектор
2000 г.	549	318	231
2001 г.	581	323	258
2002 г.	573	306	267
2003 г.	738	501	237

Нивото на безработица в % за страната, областта и общината към 31.12. по години е:

Хората от етническите малцинствени групи имат най-големи проблеми с достъпа на пазара на труда.

Към 31.12.2004 г. равнището на безработица спрямо икономически активното население е 24,40 %, при 32,87 % към 31.12.2003 година. При сравнение на двата периода се вижда, че има намаление на равнището на безработица с 8,47 пункта. Такава тенденция на намаление има и спрямо предходните 2000, 2001 и 2002 г. В община Златарица икономически активното население е около 2100-2200 души. Регистрираните безработни в Дирекция “Бюро по труда” към 31.12.2004 година са 534, от които мъже – 189 /35,39 %/ и жени – 345 /64,61 %/. Без квалификация са 401 души /75,09 % от общия брой безработни/. 153 са регистрираните безработни лица до 29 години в община Златарица, което е 28,65 % от общия брой безработни и има увеличение с 1,15 пункта спрямо предходния период /31.12.2003 г./.

П о к а з а т е л и	към 31.12.2003 г.	към 31.12.2004 г.
1. Общ брой безработни лица 2. Безработни лица до 29 години 3. Професионална структура на безработните лица: с работнически професии специалисти без квалификация 4. Образователна структура на безработните лица: с висше образование със средно общо образование със средно професионално образование с основно и по-ниско от основното образование	691 190 150 49 492 9 69 175 438	534 153 100 33 401 12 56 115 351

Разпределението на безработните лица по образование към 31.12. 2004 г. е:

Най-голям е делът на безработните с основно и по-ниско от основното образование – 65,73 %, поради което те формират ядрото на продължително безработните. Следва делът на безработните със средно професионално образование – 21,53 %, със средно общо образование - 10,49 % и с висше образование – 2,25 %.

Дългосрочните проблеми на заетостта и социалната политика в общината са:

продължителната безработица сред лицата с ниско образование или неподходяща квалификация;

продължителната безработица сред етническите малцинствени групи;

високата безработица сред младежите с основно и по-ниско образование;

липсата на предприемаческа култура.

Политиката на Европейския съюз “Заетост за социална интеграция” предполага чрез мерки за преодоляване на продължителната безработица рискови групи от обществото да се реинтегрират в него чрез осигуряване на работа.

В Общинска администрация – гр.Златарица, към Дирекция “Специализирана администрация” работи 1 главен специалист “Екология и земеделие”.

- Наредба №1 за опазване обществения ред, държавната, общинската и частна собственост и околната среда в Община Златарица.

По програмата е заложено премахване на нерегламентираните сметища – 10 дка общо за общината, озеленяване и залесяване на същите. Предвижда се засаждането на 300 бр. дръвчета за гр.Златарица,80 бр. за с. Горско Ново село и 240 бр. в село Родина.

Извършва се почистване, косене и окопаване на парковете в населените места,както и обезпаразитяване на същите.
8.2. Водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадъчните води

Идентично с т.3.3.2 ; т.3.3.3 и т. 3.3.4

Измерените стойности на концентрацията на замърсяващите вещества на територията но община Златарица са многократно по-ниски от пределно допустимите концентрации. Като възможни източници на еднократни замърсявания могат да се посочат емисиите от автомобилното движение и емисиите от бита, от отоплението с твърдо гориво (дърва и въглища).

Нивото на концентрация на замърсяващите вещества в атмосферния въздух се определя от няколко фактора влияещи върху произхода и условията за задържането или разсейването им. Това са :

- изменение на локалните климатични условия в следствие морфогеографските характеристики на района;

- мощностите на емисиите;

- характера на урбанизацията.

Основни източници на замърсяване на въздуха на територията на Общината няма.

9.2. Води

Водните течения имат посока юг-север. Реките са с дъждовно-снежно подхранване. Дебитът им е непостоянен, като пълноводието им е през пролетния сезон.

Водните ресурси на територията на Общината представляват поречията на реките и микроязовирите.

- р. Златаришка преминава през гр. Златарица и след това се влива в р. Веселина.

- р. Бебровска преминава през селата Дединци, Росно и Разсоха, в землището на с.Горско Ново село и се влива в р. Веселина.

- р. Веселина преминава през землищата на с. Горско ново село, с. Родина и гр. Златарица.

- р. Стара река тече периферно през селата Чешма и Сливовица.

На територията на Общината са изградени и 10 микроязовира, които служат предимно за рибоотглеждане и риборазвъждане. Липсват системи и канали за напояване на земеделските земи.

Факторите влияещи върху повърхностните води са предимно залесеността, количеството на падналите валежи и антропогенното въздействие върху тях.

Оценката на качеството на повърхностните води се извършва от РИОСВ - Велико Търново, на база на Наредба № 7 от 08.08.1986 г. за показатели и норми за определяне качеството на течащите повърхностни води. Извършва се и биологичен мониторинг на повърхностните води, като допълнение на физико-химичния мониторинг. Използва се експресен метод, свързан с определяне на биотичен индекс, с 5-степенна скала, който на база определени биоиндикатори регистрира резултата от интегрираното въздействие на замърсителите, водещо до трайни изменения в качеството на водите за дълъг период от време.

Екологичната политика, осъществявана от общинските органи на територията на община Златарица, е насочена към намаляване риска за човешкото здраве и околната среда.

Проблемите, служещи за основа при формиране на тази политика са:

- Необходимост от изграждане на регионално депо за неопасни отпадъци, поради изчерпване капацитета на общинските сметища;

- Наличие на стари замърсяванея ( незаконни сметища ) около всички населени места от общината.

В община Златарица няма утежняваща екологична и санитарно-хигиенна обстановка.

Битовите отпадъци в Община Златарица се депонират на определените за целта депа. Само пет от общия брой населени места са включени в организирано сметосъбиране и сметоизвозване, като обърнато в проценти представлява 83,98 % от общото население. За град Златарица отпадъците се депонират на депото в местността “Гяур геч” с обща площ 3,00 дка. За селата Горско Ново село, Росно, Родина и Сливовица отпадъците се депонират на депото в землищете на село Горско Ново село, в местността “Сърта” с площ 2,00 дка. В настоящият момент оператор на депата е Звеното за социални услуги и други дейности към Община Златарица. Сметосъбирането и сметоизвозването се извършва от 1 бр. контейнеровоз – ГАЗ 53 и 1 бр. сметосъбирачна машина “Шкода”. Сметоизвозването за град Златарица се извършва един път седмично, а за останалите населени места – 2 пъти месечно.

Съгласно предписание на РИОСВ гр. Велико Търново и след проведена процедура по ЗОП, от 01.10.2006 година за срок от 10 години за дейностите сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на ТБО е определена фирма “ТИТАН-КЛИНЪР” ООД град Кърджали. Сметосъбирането и сметоизвозването ще се извършва от 1 брой сметосъбирач “Ивеко”, който работи с контейнери 1.1 м³ тип “Бобър” и 1 брой самосвал “МАН”. Сметоизвозването за град Златарица ще се извършва минимум 2 пъти седмично, а за останалите населени места в общината минимум 1 път месечно. Предстои включване към организираното сметосъбиране и сметоизвозване на всички селища на територията на общината, където липсва такова и закриване на депото в село Горско Ново село.

Проблем за Общината е изчерпващия се капацитет на съществуващото депо, което се експлоатира през последните 25 години. Същото не е в съответствие с действащите към момента нормативни изисквания. За решаване на този проблем между Общините Велико Търново, Горна Оряховица, Златарица, Елена, Стражица и Златарица бе регистрирано сдружение с нестопанска цел “За чисти селища”. Основната цел на сдружението е изграждането на предприятие за обезвреждане на ТБО с регионално депо за шестте Общини.

Основни компоненти на управлението на дейностите по отпадъците в Община Златарица са :

- организация на събирането и транспортирането на отпадъците;

- екологосъобразно обезвреждане на отпадъците.

- привличане на обществеността за най- ефективно решаване на проблемите в условията на ограничени ресурси;

- намаляване риска от стари замърсявания;

- включване в организирано сметосъбиране и сметоизвозване на населените места където не съществува такова;

- намаляване на количествата биоразградими отпадъци.

Разпределението на общата площ на горския фонд по вид на горите е следното:

Горите общинска собственост са в размер на 11 567,60 дка., което представлява 11,54 % от горския фонд на общината, които се намират в следните землища:

№	З Е М Л И Щ Е	П Л О Щ – дка.
1	Горско Ново село	477,90
2	Дединци	5 420,90
3	Родина	11,90
4	Росно	3 056,90
5	Сливовица	2 600,00

Разпределението на горите общинска собственост по землища е видно от следната графика:

Лесоустройственият проект на ДЛ Елена осигурява добри предпоставки за стопанисване и ползване на горския фонд на територията на общината. Основните насоки на организация на горското стопанство, предвидени в проекта, са съобразени с поставената цел по групи гори и земи съобразно функциите им.

Горските територии следва да бъдат оценявани и от гледна точка на потенциала им за развитие на някои алтернативни форми на туризъм, както и на екологичното им въздействие.
Защитени територии
В общината защитени територии представляват 5 дка гори в местността “Борков връх” в землището на град Златарица. Не са регистрирани нарушения в този район. Има незначителна екологична значимост.
Растителност и животински свят
Растителността попада в дъбовата зона на предпланинския лесорастителен район. Дъбовете образуват чисти или смесени насаждения. Имат най-често издънков характер. Най-голямо разпространение от дървесните видове имат дъбовете – цер, зимен дъб, благун. Като подлес в състава на насажденията се срещат глог, дрян, леска, люляк и др. Освен тях в по-голямо или по-малко количество се срещат габър, явор и липа. Във високите части горите са високостеблени. Изкуствено са направени насаждения от бял и чер бор, ела, явор и други.

Обликът на ландшафта, характерен за Предбалкана и дървесните видове, определят дивечовото стопанство – наличие на диви свине, сърни и елени, фазани и други пернати видове.

Шумовите натоварвания са с различен интензитет и формират шумово поле с постоянно променящо се налягане. Шумовите натоварвания се формират основно от движенията на МПС по пътищата и са под пределно допустимите норми.