Решение № на Общински съвет гр. Златарица с ъ д ъ р ж а н и е използвани съкращения І. Анализ на средата

Разпределението на регистрираните земеделски производители за периода 2002 – 2005 година се вижда на следващата диаграма:

От справката е видно, че много малък брой от земеделските производители имат регистрация.

Ангажираните в отрасъла не са запознати с принципите на Общата Селскостопанска политика на Европейския съюз и в голяма степен има опасност да не отговорят на изискванията за подпомагане на фермерите след 2007 година.

Необходимо е обединяване на земеделските стопани в асоциации и сдружения за защита на техните интереси пред различните държавни институции.

Горското стопанство се явява стратегически резерв на важни за развитието на общината дейности, като: туризъм, лов и риболов, събиране и преработка на билки, гъби, горски плодове и др., дърводобив и в известна степен – дървообработване.

С връщането на горите на техните собственици се осигурява допълнителен доход за развиване на базата на собствен ресурс.

Годишното ползване в общинските гори е 191 куб. м. строителна дървесина и 1 480 куб. м. пл. за дърва за огрев по Лесоустройствен Проект на ДЛ.Елена.

За десетилетието Община Златарица ще има ползване от нейни гори 16 710 куб. м. пл.. С добива на дървесина от своите гори, общината може да снабдява една голяма част от населението си с дървесина.

Интерес представляват страничните горски продукти, над 1500 ботанически вида /диворастящи лечебни растения, горски плодове и гъби/. Като видове със стопанско значение могат да се определят глогът, шипката и капината, чиито узрели плодове и листа се събират от местното население за преработка и консумация. От лечебните растения, често срещани в диворастящо състояние са различни видове липа, жълт кантарион, лазаркиня, иглика –лечебна, кисел трън, лудо биле и др. Събирането на диворастящи плодове и билки осигуряват основно препитание на значителна част от населението на общината /предимно ромското население/.

И този добив често се осъществява без спазване нормите на екологосъобразност и по начин не съответстващ на правилата за добри практики прилагани на територията на Европейския съюз.

Секторът работи с една трета от капацитетните си възможности.

Развит е най-вече отрасъла металолеене, металообработване, сортиране и пакетиране на отпадъци и отломки от черни и цветни метали. В този отрасъл функционират 3 промишлени фирми – “Столеком” АД гр. Златарица, “Фондрима и КО” гр. Златарица и “Метал инвест” ЕООД гр. Велико Търново. Предприятията са със старо и амортизирано оборудване и има опасност да не могат да се справят с изискванията на Европейския съюз за такъв вид производство. Това може да доведе до увеличаване равнището на безработица на територията на общината.

3.1.3. Търговия

Заетите в търговия, услуги и обществено хранене през 1999 година са едва 24 % от заетите в същите дейности до 1990 година. За сметка на това вместо 2-3 предприятия, монополисти в отраслите, през 1999 година фирмите са около 160, частни, вкл. преобразуваните РПК и ТПК /64 % от активните фирми в общината/, ангажират 8,34 % от общия брой заети и осигуряват 27 % от нетните приходи на общината. Фирмите са в голямата си част еднолични търговци и ООД, занимаващи се с търговска дейност или собственици на питейни заведения и заведения за хранене. Услугите – шивашки, обущарски, дърводелски, ремонтни и други, са ограничени.

Туристически интерес на територията на общината представляват природните дадености, културните и исторически забележителности, етнографското и фолклорно богатство на района.

Община Златарица има сравнително благоприятно туристическо-географско положение. Чрез пътната си мрежа, тя се свързва с важен туристически център за страната /Велико Търново/, както и магистралата София – Варна. Преобладаващата част от общинската пътна мрежа е в лошо състояние, което затруднява достъпа до общината, особено при зимни условия и влияе негативно на посещаемостта в района.

Непосредствената близост на региона до Стара планина, планинският въздух, природните дадености – една от които е т.н. “Лунна долина” в местността “Рибарци” - Средноселския балкан, истинска атракция, правят общината привлекателно място за туризъм. Стига се трудно и най-лесно пеша. Тази прекрасна местност е известна на тесен кръг археолози като лятната резиденция на търновските царе. Тук турският ятаган идва половин век по-късно след падането на Търново. Разкопки обаче не са правени. Предстои реализацията на проект “Изграждане на екопътека по поречието на р.Стара река между общините Златарица и Антоново” по програма “ФАР – Развитие на българския екотуризъм”, който е част от регионален продукт “Средна Янтра”, създаден с участието на общините Стражица, Антоново /област Търговище/, Златарица, Павликени, Кметство Хотница /община В. Търново/ и Област Велико Търново. Осигурено е финасиране в размер 247500 евро.

Като потенциална туристическа атракция в района може да се приеме и жп линията Горна Оряховица – Елена, която преминава през общината със съществуващите планове за нейната туристическа експлоатация.

Наличието на специфични антропогенни туристически ресурси, съчетани с изключително благоприятните природни дадености, са сериозни предпоставки за развитието на екологичен и устойчив туризъм в общината. Това би дало възможност за комбиниране на почивката с хоби-занимания, придобиване на умения и задоволяване на нуждата от емоционални преживявания и впечатления.

Сериозен проблем за развитието на туризма е липсата на настанителна база в общината, както и липсата все още на готовност за развитие на малък туристически семеен бизнес сред населението.

Туристическото развитие е желана алтернатива, но съществува риск от нереалистични очаквания и неправилно разбиране на принципите, на които то следва да се подчинява. Основен белег на алтернативните видове туризъм е цялостен/комплексен подход и дългосрочна ориентация, които са трудно приложими в условията на търсене на краткосрочни икономически изгоди.

На територията на общината са изградени железопътна и пътна транспортни мрежи, има организиран обществен транспорт.

Съвместната инициатива на общините Г. Оряховица, Елена и Златарица за запазване на съоръжението и организиране на проект “Ретровлак” засега не е реализирана. Възможно е в бъдеще икономическата обстановка и обособяването на района като туристически да направят възможно възстановяването на работата на ж.п. линията.

Изградената пътна мрежа свързва селищата в общината и общината със съседните общини, като включва общо 70,3 км. пътища, в т.ч. 20,0 км. третокласни, 40,4 км. четвъртокласни и 9,9 км. местни пътища. От тях 68,7 км. са с настилка и 1,6 км. без настилка.

По състояние на настилката: 33 % са в добро състояние, 14 % са в средно състояние и 53 % са в лошо състояние.

Третокласни пътища са:

1. Път ІІІ-3034 “Мерданя – Златарица” 5 км.

2. Път ІІІ-3033 “Джулюница – Горско Ново село - Златарица” 11 км.

3. Път ІІІ-53021 “Златарица – разклона за Елена” 4 км.

Четвъртокласни те пътища са:

1. ІV-40044 “Добри дял – Родина “ 5,3 км.

2. ІV-40048 “Горско Н. село – Сливовица “ 7,2 км.

3. ІV- 53013 “Златарица – Разсоха” 12,6 км.

4. ІV- 40050 “Горско Ново село – Средно село” 21,2 км.

По селища пътищата са както следва:

1. Гр. Златарица е свързан с направление “Мерданя” с път ІІІ-3033 с дължина 5 км. в добро състояние; направление “Г.Н. село “ – с път ІІІ-3033 – 8 км. в средно състояние; направление “Елена” – с път ІІІ-53021 с дължина 4 км. в средно състояние; направление “Разсоха “ – път ІV-53013 с дължина 12,8 км. в средно и лошо състояние.

Село Горско Ново село е свързано с гр. Златарица с път ІІІ-3033; направление “Джулюница” – път ІІІ-3033; направление “Сливовица” – път ІV-40048

Село Родина е свързано с гр. Златарица с път ІV-40044; направление “Добри дял” – с път ІV-40044.

Село Росно е свързано с направление “ Г.Н. село” с път ІV-40050; също с направление “Средно село”. С направление “ Дедина е свързано с местен път , който не е завършен и е в лошо състояние.

Селата Равново, Дедина и Разсоха се обслужват от път ІV-53013, който е в средно състояние.

С. Дединци се обслужва от местен път , свързващ селото със с. Равново.

Селата Хаджийска, Д. Шивачево, Г. Шивачево, Калайджии и Средно село се обслужват от път ІV-40050.

Махала Дълги припек се обслужва от местен път до с. Средно село. Останалите махали се обслужват от местни пътища.

Има разработен проект за основен ремонт на път ІV-40050 “Росно – Средно село” с който се кандидатсвува за финансиране по различни програми. Неотложна е нуждата за ремонт на третокласен път ІІІ – 3033 в участъка “Г.Н. село – Джулюница”, осъществяващ пряка връзка на общината с първокласен път І – 4 “София – Варна” . В лошо състояние е пътя “Сливовица – Чешма”. Лошо е състоянието и на пътя, свързващ с. Чешма с пътя “Кесарево – Стара речка”

Повече от съоръженията – водостоци, мостове и др. са в добро състояние. Има съоръжения и пътни принадлежности, които се нуждаят от неотложен ремонт.

В селищата е изградена улична мрежа около 90 км, преобладаващата част от която е трошенокаменна настилка. 0бщото й състояние е незадоволително.

Поради влошената икономическа обстановка нуждата от пътнически автотранспорт е ограничена. Редовни автолинии се поддържат с направления В. Търново, Г. Оряховица и Елена.
3.3.2. Водоснабдителни мрежи – водоизточници, пречиствателни станции и мрежи.
Основни водоизточници за общината са “Хидровъзел Йовковци” и местни водоизточници – кладенци и каптажи. Язовир Йовковци е изграден на р. Веселина, която в долното си течение пресича територията на общината. Изградената пречиствателна станция осигурява питейна вода за най-големите селища в областта, в т. ч. и за община Златарица. По селища водоснабдяването е организирано както следва:

Гр. Златарица

Водоснабдяването е от хидровъзел “Йовковци” чрез водопровод ф 250 мм. и ф 300 мм. От напорен водоем с обем 1000 куб. м. се подава вода до всички абонати чрез водопроводна мрежа с обща дължина 25168 м. Тя е изграждана през 1969 – 1970 год. и по-късно от азбестоциментови тръби с диаметър ф 60 мм. до ф 250 мм. , както и стоманени напорни участъци и полиетилен. Азбестоциментовите тръби създават предпоставки за чести аварии вследствие остаряване и износване, което води до прекъсване на водоснабдяването и значителни преразходи на вода и средства за ремонт. Предпоставка за големите загуби са и водопроводните отклонения, които са предимно от поцинковани тръби , значително корозирали и подлежащи на подмяна.

Изградена е водопроводна мрежа с обща дължина 13725 м. Водоснабдяването е осигурено от местен водоизточник – каптаж дренаж и помпена станция с черпател. Необходима е подмяна на напорния тръбопровод от помпената станция до напорния водоем за намаляване на загубите вследствие на авариите.

Изградена е водопроводна мрежа с дължина 11840 м. Водоизточникът е местен – дренаж, шахтов кладенец и помпена станция, работещи с напорен резервоар 100 куб. м. Необходима е подмяна на водопроводната мрежа и отклоненията към абонатите. Предвидено е захранване от язовир Йовковци.

Изградена е водопроводна мрежа с обща дължина 11990 м. за двете села. Водоизточникът е местен – шахтов кладенец и помпена станция, работещи с напорен резервоар . Необходима е частична подмяна на напорния водопровод от помпената станция до резервоара.

Изградена е водопроводна мрежа с обща дължина 10538 м. Водоснабдявянето е осигурено от язовир Йовковци. Необходима е подмяна на захранващия водопровод от напорния резервоар “Златарица” до напорния резервоар “Росно”.

Изградена е водопроводна мрежа с обща дължина 7100 м. Водоизточникът е местен – три каптажа и помпена станция с черпател. Необходима е реконструкция и разработване на каптажите за по-сигурно усвояване на целия дебит на водоизточниците.

Изградена е водопроводна мрежа с обща дължина 5485 м. Водоизточникът е местен – три броя каптажи и помпена станция с черпател. Необходимо е разработване на съществуващ допълнителен водоизточник с помпена станция за обезпечаване на селото с вода през сухите периоди на годината, както и подмяна на захранващ водопровод до помпената станция с дължина 5000 м.

Изградена е водопроводна мрежа с дължина 7360 м. Водоизточникът е местен – два каптажа и помпена станция с черпател. Необходима е подмяна на напорния водопровод от помпената станция до резервоара, представляващ азбестоциментов тръбопровод ф 80 мм. с дължина 3600 м.

Изградена е водопроводна мрежа с обща дължина 7340 м. Водоизточникът е местен – два каптажа и напорен водоем. Необходима е реконструкция на каптажите и водопроводната мрежа.

Водопроводната мрежа е в процес на изграждане. Водоизточникът е местен . Необходимо е разработване на нов водоизточник с помпена станция поради малкия дебит на съществуващия водоизточник и нарастващата консумация на вода в селото.

Изградена е водопроводна мрежа с обща дължина 2000 м. Водоизточникът е местен и се състои от три каптажа и два водоема. Необходимо е изграждане на захранващ водопровод от трети водоизточник за обезпечаване на потреблението през сухите периоди на годината.

Изградена е водопроводна мрежа с обща дължина 5566 м. Водоизточникът е местен - три каптажа и три напорни водоема. Необходима е реконструкция на водопроводната мрежа за да се подобри водоподаването.

В момента не се поддържат хидро-мелиоративни мрежи и системи. Засега няма интерес към създаване на водни сдружения за напояване.

Възможно е по-голяма част от съоръженията и изградените площи да бъдат възстановени, а системите модернизирани. Поливното земеделие има важно значение за повишаване ефективността на земеделието, за което на част от обработваемата земя има необходимите теренни, почвени, климатични и други условия.

4. Финансови

4.1. Анализ на бюджета на Общината

С Решение № 399 / 13.06.2002 г. на Министерския съвет се прие Концепцията за финансовата децентрализация и Програмата за нейната реализация. От 01.01.2003 г. общините в България положиха началото на прилагането на финансовата децентрализация, регламентирана със Закона за държавния бюджет на Република България.