Правното основание на законодателното предложение е член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Предложението преследва легитимна цел в приложното поле на член 191, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, а именно борбата с изменението на климата (смекчаване и адаптация). Целта на предложението е да се подобрят наличието на информация за изготвянето на политики и вземането на решения в Съюза, както и координацията и последователността на докладването от страна на Съюза и на държавите-членки съгласно РКООНИК. Тази цел не може да бъде постигната с по-малко ограничителни средства. Тя не се отразява на сегашното общо разделение на отговорностите между Съюза и държавите-членки във връзка с мониторинга, събирането на данни и докладването, установени съгласно решението за механизма за мониторинг.
За да бъде действие на ЕС оправдано, трябва да е спазен принципът на субсидиарност:
а) Наднационално естество на проблема (тест за необходимост)
Наднационалното естество на изменението на климата е важен елемент, когато се определя дали е необходимо действие на Съюза. Само вътрешни действия не биха допринесли за спазването на поетите в международен план ангажименти и не биха били достатъчни за постигането на междинните и крайните цели, определени в решението за разпределение на усилията. Ето защо е необходимо Съюзът да създаде рамка, която да дава възможност за изпълнение на изискванията на равнището на Съюза и в международен план, като осигурява хармонизирано докладване, когато е възможно. Подобряването на ефикасността на докладването, за което е необходима координация между редица инструменти, навременността и качеството на докладването съгласно РКООНИК при обобщаването на данни от всички 27 държави-членки, също изискват координация на равнището на Съюза.
б) Тест за ефективност (допълнителна полза)
Освен факта, че по-голямата част от предложеното преразглеждане е резултат от съществуващи или предстоящи изисквания на равнището на Съюза и в международен план, действията на съюзно равнище, поради ефективността си, биха донесли неоспорими ползи в сравнение с действията на национално равнище. Тъй като всеобщите ангажименти са поети на съюзно равнище, би било по-ефективно необходимите инструменти за докладване да бъдат разработени на равнището на Съюза. Освен това преодоляването на установени проблеми като качество и навременност на докладването от страна на Съюза и държавите-членки изисква да се координират данни и методи между всички 27 държави-членки, което би било по-ефективно на съюзно равнище.
Опитът, по-специално при докладването на емисиите на парникови газове пред РКООНИК, показва, че решението за механизма за мониторинг значително е допринесло да се улесни и наложи качественото докладване. Допълнителните проверки и анализи на данните на държавите-членки съгласно решението за механизма за мониторинг доведоха до по-добро качество на докладването пред РКООНИК, активно съдействаха на държавите-членки при изпълнението на техните ангажименти и допринесоха в голяма степен за ограничаването на случаите на неспазване по отношение на РКООНИК. Съществена в това отношение е и възможността Комисията да стартира производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава-членка, което в допълнителна степен налага спазването.
Очаква се разпростирането на докладването върху нови области от обхвата на РКООНИК като финансовата и технологичната помощ, съгласно преразгледания механизъм за мониторинг, да донесе подобни съществени ползи. Докладването съгласно преразгледания механизъм за мониторинг ще предвижда подробна оценка на данните на държавите-членки и ще гарантира, че пропуските и слабостите се определят ясно и че се предприемат конкретни действия за тяхното отстраняване — две области на докладването, от които зависи доверието в Съюза в международен мащаб. Освен това докладването съгласно преразгледания механизъм за мониторинг ще осигури поне общи минимални стандарти, тъй като досега информацията е била докладвана по-скоро непоследователно. И накрая, прилагането на процедури при нарушения ще бъде важно, за да се гарантира, че неразрешените въпроси ще се разрешават вътрешно в Съюза, а не в РКООНИК, където може да има значителни политически и правни последствия.
По отношение на докладването относно адаптацията от преразгледания механизъм за мониторинг ще има подобни ползи като посочените по-горе, като към тях се добави предимството, че механизмът ще предоставя и платформа за обмен на най-добри практики. Тъй като адаптацията е проблем за всички държави-членки, централизирането на докладването на информацията ще бъде от полза, за да се разберат нуждите в областта на адаптацията, да се определят най-добрите практики, както и пропуските, които могат да бъдат отстранени или чрез действия на равнището на Съюза, или посредством сътрудничество между държавите-членки.
Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност поради следните причини:
То не надхвърля необходимото за постигане на целите да се подобри качеството на данните по изменението на климата и да се гарантира спазването на изискванията на равнището на Съюза и в международен план.
Предложението е съобразено с общата цел на Съюза да постигне целите си за намаляване на емисиите на парникови газове по Протокола от Киото, целите си, заложени в пакета относно климата и енергетиката, в споразумението от Копенхаген и в Решение 1/СР.16 („Договореностите от Канкун“).
Предложението предвижда прилагането на механизъм за мониторинг, сходен като практика и процедури с механизма, който вече се прилага съгласно Решение № 280/2004/ЕО.
4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА
Както е посочено във финансовата обосновка, придружаваща настоящия регламент, при прилагането на регламента ще бъде използван наличният бюджет и това няма да има отражение върху многогодишната финансова рамка.
Сподели с приятели: |