Решение на издателите. София 1517, п к. 3 Фондация оазис на любовта оригинално заглавие на английски език: Blessing or Curse: You Can Choose

Истините, които споделям в тази книга, са много повече от резултатите, които получаваме при един само интелектуален стремеж към знания в областта на абстрактното. Напротив, „изкопал" съм ги от недрата на духовния конфликт, чрез интензивна, упорита молитва, която заедно с Рут споделяме почти три години. Всяка основна истина, разкрита в тази книга, премина първо през изпита на нашите опитности. Не се чувствах свободен да предам на другите хора теории, които не са подействали за нас.

В предишната глава обясних как провъзгласяването, благодарението и хвалението, когато работят заедно, могат да освободят в живота ни обещаните Божии благословения. В тази глава накратко ще споделя как ние с Рут се научихме да прилагаме този принцип в нашия живот. Постоянното практикуване на провъзгласяване на Божието Слово, на благодарение и хваление, стана съществена част от личната ни духовна дисциплина. Ние считаме това за една от най-ценните истини, които Бог ни е открил чрез Словото Си.

Бог ни водеше да образуваме една централна „банка" от стихове, които наизустихме и от които теглехме по време на молитва, или когато бяхме завличани в духовен конфликт. Провъзгласяването на тези стихове с вяра неизбежно освобождава съответния израз на благодарение и хваление.

Обикновено ги изговаряме на глас поотделно или заедно. Това обаче, не означава, че си говорим един на друг, или пък говорим на стените или на тавана в стаята ни. Ние говорим на един обширен, невидим свят на духовни същества, преди всичко на Бог Отец, Син и Святия Дух. След това на всички небесни същества, които се покланят и служат на Бог и които са поставени да бъдат „служебни духове, изпратени да слугуват на ония, които ще наследят спасение" (Евреи 1:14). Също така съзнаваме, че сме заобиколени от „голям облак свидетели" съставен от светиите на всички времена, които победоносно са свършили земното си поприще (Евреи 12:1).

Вярваме, че това е законното приложение на Евреи 12:22-24:

В този контекст нашето провъзгласяване има двоен ефект. От една страна то призовава на наша страна помощта на Бог и Неговите ангели. От друга страна то ни предпазва от хитростите и атаките на Сатана и неговите демонични сили. Това провъзгласяване постоянно изгражда нашата вяра. Според Римляни 10:17:

И накрая, когато провъзгласяваме едно и също нещо заедно В хармония, се освобождава свръхестествена сила - Исус казва:

(Матей 18:19)

Разбира се, има моменти и ситуации, когато ще бъде не на място да се изяви нещо на висок глас. Другата възможност е това изявление да се направи негласно в нашия ум. Изговорените на ум думи също могат да окажат силно влияние в духовния свят.

Това вероятно е най-успешният начин, по който да се справим с лъжите и обвиненията, с които врагът бомбардира умовете ни. Умът е главното бойно поле във всички конфликти от този род. Когато умовете ни активно откликват на Словото, което вътрешно провъзгласяваме, не остава място за отрицателните мисли и намеци на дявола.

Във всичко това обаче, трябва внимателно да признаваме постоянната си зависимост от Святия Дух. Иначе плътският ни ум може да ограничи тези принципи до една „система", в която Бог играе ролята на „небесен автомат за продажба на дребни стоки". Просто пускаме в процепа правилното изявление и машината пуска това плътско удоволствие, което сме си избрали! Това е просто карикатура на взаимоотношението между вярващия и Бог.

Може да съществува голямо несъответствие между начина, по който ние гледаме на себе си и начина, по който Святият Дух гледа на нас. Ние може да сме наясно какво искаме, обаче Святият Дух вижда от какво се нуждаем. Единствено на Него можем да се доверим да направлява всеки един от нас до този вид изявление, което съответства на нашата индивидуална ситуация и нивото ни на вяра. По този начин Бог може да постигне Своята цел в нашия живот.

След като вече споменах това предупреждение, мисля, че ще бъде полезно да изброя, просто като примери, някои от изявленията, които ние с Рут често правим, както и ситуациите, за които те са подходящи. Доколкото е възможно ние се стараем да предадем личен характер на стиховете, които цитираме. Например, ако едно твърдение е адресирано до вярващите, там където е употребено местоимението „вие", обикновено го заменяме с „аз" или „ние" като правим и съответните граматически промени.

Моят списък започва със стихове, които са пряко свързани с темата на тази книга, но след това ще посоча и стихове с по-общо приложение. Дадени са и някои забележки и обяснения. Във всички случаи се посочва и съответният стих от Писанията.

1. 
   Като резултат от изговарянето на молитвата за освобождение от проклятията (вижте глава 18):
   

(Основано на Галатяни 3:13, 14)

2. 
   Когато разберем, че срещу нас действат отрицателни сили - било то от служители на Сатана или поради душевното говорене на християни (вижте глави 13, 14 и 15):
   

(Основано на Исая 54:17)

Второ, правото ни да упражним тази власт е основано на факта, че ние не действаме от нашата правда, но че Божията правда ни е дадена въз основа на нашата вяра. Ясно е, че това произтича от размяната, осъществена на кръста, където Исус стана грях с нашата греховност, така че ние да станем праведни с Неговата праведност. Различните привилегии, които идват от тази размяна са взаимосвързани и не трябва да се разглеждат поотделно.

Бог изисква не само да върнем обратно злите думи, изговорени против нас, но също ни казва да простим на тези, които искат да ни навредят. И накрая, Той очаква от нас да преминем от негативното към положителното - да отговорим на проклятието с благословение. За това се говори по-подробно в глава 24.

Благославянето на тези, които ни проклинат, точно както и прощаването на тези, които ни вредят, не зависи от нашите чувства. То става чрез твърдо решение на волята ни, направено в покорство на Божието Слово. Следва един подходящ израз, който покрива както прощаването, така и благославянето.

3. 
   Когато ни преследва грях, вина или чувство за малоценност от миналото ни:
   

(Основано на II Коринтяни 5:17, 18)

Когато миналото започне да предявява претенциите си към нас, трябва да разсъждаваме върху картината, която Йоан ни дава в Откровение 21:5:

Изглежда, че Йоан се беше удивил вътрешно дали тези думи не са твърде изумителни, макар и изговорени от Бог. Но Господ го уверява: „Напиши, защото тия думи са верни и истинни". Все едно Той казва: „Да, Йоане, можеш да увериш людете Ми: Аз правя точно това, което казвам".

4. 
   Когато сме потискани от безнадеждност и мрачни предчувствия за смърт:
   

(Псалм 118:17)

Някои хора може би трябва да повторят това изявление няколко пъти, докато то стане по-реално от всичките им предишни негативни мисловни модели. Помнете, че Исус накара Петър да потвърди любовта си към Него точно толкова пъти, колкото преди това се бе отрекъл от Него.

5. 
   Когато сте преследвани от физически болести или немощи:
   

(Основано на I Петрово 2:24)

(Основано на I Коринтяни 6:19; Ефесяни 1:7; I Йоан 1:7; Евреи 13:12; Римляни 6:13; 8:33, 34; Откровение 12:11; I Коринтяни 6:13)

Някой може да попита: „Честно ли е от моя страна да правя такива изявления, когато виждам в тялото си физическото доказателство за болестта или когато чувствам в душата си противопоставянето на греха?" Отговорът зависи от вашата гледна точка. Ако гледате на себе си в естественото си състояние, тогава това не е честно. Но ако гледате на себе си както Бог ви вижда в Христос, тогава имате правото да правите такава изповед.

След като сме се покаяли веднъж за греховете си и сме се посветили на Христос, Бог повече не ни вижда такива каквито сме в естественото си състояние. Той ни вижда от гледна точка на размяната, която стана на кръста. Духовно, Той ни вижда праведни, физически, Той ни вижда здрави.

От значение е фактът, че когато в Писанията се говори за снабденото чрез жертвата на Исус изцеление, никога не се говори в бъдеще време. В Исая 53:5, писано повече от 700 години преди смъртта на Исус, изцелението вече е представено като свършен факт: „...с Неговите рани ние се изцелихме". В Новия Завет, в I Петрово 2:24, цитирано по-горе, апостолът се позовава на Исая 53:5 и използва минало време: „...с Чиято рана вие оздравяхте".

Когато думите, които говорим за себе си, са в съгласие с това, което Бог казва за нас в Христос, ние Му даваме възможност действително да ни направи да бъдем такива, каквито Той казва, че сме. Но ако не успеем да направим правилната изповед - или изявление за себе си, ние сами се затваряме в затвора на естественото си състояние. Изолираме се от свръхестествената, променяща Божия благодат, която действа само чрез любов.

Друг може да попита: „Какво да кажем за този, който казва и върши правилните неща и все пак обещаните резултати не идват?" Можем да открием отговора в думите на Мойсей във Второзаконие 29:29:
Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до Века, за да изпълняваме Всичките думи на тоя закон.
Причината, поради която някои хора не получават някоя част от обещаните благословения често попада в категорията на „скритото". Да се опитаме да измъкнем тайните от Бог ще бъде напразно, а е и непочтително. Дори ако Бог задържа някой отговор, по-важно е да се доверим, отколкото да разберем.

От друга страна думите на Мойсей ни напомнят за отговорността, която имаме като Божии хора, да вярваме, провъзгласяваме и действаме според нещата, които Той ясно е разкрил в Словото Си. Най-важното сред тях е снабдяването, което Бог е промислил за нас чрез жертвата на Исус на кръста. Не трябва да позволим на загрижеността за скритите неща да ни попречи да вярваме и да сме покорни на нещата, които са открити.

6. 
   Когато Сатана атакува някоя област, за която Бог ни държи отговорни - дом, семейство, работа, служение и т.н.:
   

(Основано на Второзаконие 33:25-27)

Чрез това изявление ние можем да се придвижим от защита към атака. „Портите" преди всичко представят нашата защита. Бог обещава, че тя ще бъде достатъчно здрава, за да издържи атаката на врага. След това авторът рисува една прекрасна картина на Божията свръхестествена намеса на наша страна: Той се носи на небесата, за да ни помогне. Нашето изявление е начин, по който призоваваме Неговата намеса.

Накрая ни се дава уверение за поражението на врага: „(Бог) ще изгони неприятеля отпред тебе". Бог изисква от нас да изиграем ролята си в този последен етап, затова Той казва: „Изтреби!" Той ни е екипирал с необходимите духовни оръжия, за да го направим.

7. 
   Когато осъзнаем реалността, че умът е бойното поле, където лъжите на Сатана воюват срещу истините от Божието Слово:
   

(Основано на II Коринтяни 10:3-5)

Важно е да запомним обаче, че „враговете" в християнския ни живот не са хората. Нашите врагове са злите духовни сили, които царството на Сатана насочва срещу нас. Павел ясно го показва в Ефесяни 6:12:
Защото не се борим срещу хора от плът и кръв, но срещу личности без тела - злите управници на невидимия свят... и срещу голям брой зли духове в духовния свят.
Стандартите на оценка в това „странно" воюване, в което Бог ни е призовал, са различни от тези, които използваме в света на сетивата. Измерени по духовната скала - прощаването е по-силно от отвръщането; благославянето е по-силно от проклинането, благодарението е по-силно от оплакването; хвалението е по-силно от обвинението; и да обичаш е по-силно от това да мразиш.

Основано на този парадокс съществуват две изявления, които освобождават Божията сила и Божията способност, когато нашите са изчерпани.

8. 
   Когато се сблъскваме със задача, която е прекалено голяма за нас:
   

(Основано на Филипяни 4:13)

9. 
   Когато силата ми отслабва или е недостатъчна:
   

(Основано на II Коринтяни 12:9, 10)

10. 
    Когато упражняваме вяра за финансови нужди:
    

(Основано на II Коринтяни 9:8)

Нивото на Божието снабдяване е посочено като изобилие, не само като достатъчност. Ние с Рут редовно правим тази изповед като финансова база за Дерек Принс Министрис.

11. 
    Когато сме обхванати от страх:
    

(Основано на II Тимотей 1:7)

(Основано на Яков 4:7)

Провъзгласяването, основано на подходящи стихове, има един много важен резултат - приемаме и прилагаме в действие Божието Слово, а не го оставяме бездейно. Ние не само четем тези стихове и продължаваме по-нататък, но преминаваме през три последователни етапа. Първо, молим се Святият Дух да ни посочи стихове, които са най-подходящи за нас. Второ, запаметяваме ги. Трето, провъзгласявайки ги, ние освобождаваме силата им в съответните области от живота ни.

Може би вие сте един от многото християни, които чувстват, че трябва да „вземат меча на Духа", за който се говори в глава 19, но не знаят никакъв простичък и практически начин, по който да го направят. Ако е така, ние с Рут искаме да ви препоръчаме този метод на избирателно изповядване на стиховете. Практикували сме го в нашия живот и можем със сигурност да твърдим - действа!

Но нека да добавя едно последно предупреждение! Не слагайте вярата си в изповедта или в какъвто и да е метод или процедура. Нашата вяра трябва да бъде единствено в Бог - в нищо или никой друг. Нашето изявление е просто подходящ начин, по който да изразим вярата си в Бог.

И така, сега когато се насочвате към земята на Божиите обещания, приемете съвета, даден три пъти на Исус Навин:

„Бъди силен и смел!"

Този раздел се занимава с два от тези въпроси.

1. 
   Възможно ли е в настоящия момент, чрез вяра, да преживеем освобождение от всички проклятия, които грехът е навлякъл на човешката раса? Ако не, кога и как ще бъде постигнато това?
   

2. 
   Старият Завет съдържа много примери, в които виждаме Божии слуги да произнасят проклятия над Неговите врагове. Какъв трябва да бъде християнският отговор, когато ни противостоят и се държат зле с нас?
   

23
Проклятия, които още не са отхвърлени

В Галатяни 3:13 Павел се отнася до втората категория. Той конкретно казва, че „Христос ни изкупи от проклетията на закона". Той свързва това с факта, че Законът заявява, че този, който бъде екзекутиран чрез повесване на дърво, става, поради този факт, проклятие. Така, същият Закон, който произнесе проклятието, отвори пътя за освобождение от проклятието чрез заместителната жертва на Исус.

В 4-та глава обобщихме проклятието на Закона както следва: унижение; безплодност; неплодородие; умствена и физическа болест; семейни конфликти; бедност; поражение; подтисничество; Божие неблаговоление.

Според ясното изявление на Павел в Галатяни 3:13, смъртта на Христос на кръста ни предлага освобождение от всички тези последици на нарушения Закон. Тук обаче, Павел не включва различните форми на първоначалното проклятие, което Бог произнесе над Адам и Ева след тяхното непослушание в Едемската градина. Описаното в Битие 3:16-19 проклятие се разделя на две основни части: първо - изговорено към Ева; второ -изговорено към Адам.

Проклятието, изговорено към Ева се отнася за уникалната й функция на жена и отново се дели на две части.

1. 
   Раждането ще бъде трудно и болезнено.
   
2. 
   Тя ще бъде подчинена на властта на своя съпруг и зависима от него за задоволяването на основното й женско желание - да има деца.
   

Проклятието, изговорено към Адам се отнася най-вече към първоначалната задача, която Бог му даде В Битие 2:15 - „да обработва и да пази" градината - т.е. да обработва земята. Това проклятие може да бъде разделено на три основни части.

1. 
   Естеството на почвата ще претърпи промяна. От този момент нататък тя ще дава плод само след тежък труд с пот на челото.
   
2. 
   Доказателството за промяната на почвата ще се изяви видимо в промяната на растителността, която тя ще произвежда, особено чрез появата на две непродуктивни растения - тръни и бодили.
   
3. 
   Човекът ще бъде подвластен на стареене и смърт, обречен да се върне в пръстта, откъдето е взет. Въпреки че това проклятие бе отправено към Адам, то засегна и Ева, а също и поколенията след тях.
   

Ясно е, че изговорените проклятия повлияха на земята. Това произтече от непосредствената връзка на Адам със заобикалящата го среда, което се вижда от еврейската дума за земя - адамах. Сам Адам бе направен от земята. Също така Бог го държеше отговорен за грижата за земята.

В допълнение бе произнесено и специално проклятие върху змията, която оттогава се отличава от всички други видове в животинското царство.

В Еклисиаст 1:2 и в Римляни 8:20 състоянието на земята и на нейните обитатели, в резултат на проклятията, се описва с две думи, които имат едно и също значение: суета и безполезност.

Изкуплението от „проклятието на закона", за което Павел говори в Галатяни 3:13 не включва описаните проклятия. Те са резултат от първоначалното непослушание на Адам и Ева в градината. По това време нямаше дадена от Бог законова система и следователно нямаше произнесено проклятие, което да произтича от нарушаването на тази система. В Римляни 5:13, 14 Павел казва:
Защото и преди закона греха беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон; при все това от Адама до Моисея смъртта царува и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адама, които е образ на бъдещия.
През този период „от Адама до Мойсея" човечеството беше без даден от Бог закон. Все пак всички хора пострадаха от действието на проклятието, произнесено първоначално над Адам и Ева и всеки човек плати наказанието за собствения си индивидуален грях, което беше смърт.

Началото на периода на Закона е отбелязан в Йоан 1:17 „законът бе даден чрез Мойсей". Във връзка с даването на Закона бе произнесена дълга поредица от проклятия, върху тези, които са под Закона, но не успяват да го спазят. Това са най-вече проклятията, изброени във Второзаконие 28:15-68. Взети заедно, те са наречени „проклятията на закона". Когато в Галатяни 3:13 Павел казва, че „Христос ни изкупи от проклетията на закона", той говори именно за тези проклятия.

Какво да кажем за проклятията произнесени върху Адам и Ева? Бог промислил ли е изкупление и от тях? И ако е така то на каква основа?

За да отговорим на тези въпроси трябва да разпознаем двата различни начина, по които Исус, когато дойде на земята, се отъждестви с тези, които дойде да изкупи. Новият Завет описва два различни аспекта на Неговото отъждествяване с човечеството, които се определят от двете различни родословия дадени за Него.

В Матей родословието Му се проследява до Авраам. Като обещаното „Авраамово семе" Той се отъждествява с Авраамовите потомци - израелския народ, който бе под Закона. В Галатяни 4:4, 5 Павел казва, че Исус се „роди и под закона, за да изкупи ония, които бяха под закона".

В Лука обаче, родословието Му се проследява до Адам и по този начин, Той се отъждествява с цялата човешка раса. Докато живя на земята Той най-често наричаше Себе Си „Човешкият Син". На еврейски името Адам означава човек, така че „Човешкият Син" означава също Адамовия син. Като използваше това название Той постоянно изтъкваше Своето идентифициране с всички Адамови потомци - цялата човешка раса.

Поради това отъждествяване заместителната жертва на Исус на кръста не снабди само изкупление от проклятието на нарушения Закон. Тя също снабди освобождение от всички зли последици, които първоначалният грях на Адам нанесе върху всичките негови потомци - независимо дали са или не са под закон.

Това се вижда от две различни наименования, които Павел дава за Исус в I Коринтяни 15. В стих 45 той Го нарича „последният Адам", а в стих 47 „вторият Адам". Тези две названия се отнасят съответно за смъртта и възкресението на Исус.

На кръста Исус умря като „последния Адам". Той взе върху Себе Си всички зли последствия, които непокорството на Адам бе навлякло върху цялата човешка раса. Когато Той умря, те бяха прекратени. Когато бе погребан, те се премахнаха завинаги.

След това, на третия ден, Исус възкръсна от мъртвите като „втория Човек". Така Той стана главата на една напълно нова раса - расата на Емануил, расата Бог-Човек, раса, в която Божията и човешката природа са съчетани в едно ново създание.

Всеки, който чрез вяра и посвещение се отъждествява с Исус в Неговата смърт, погребение и възкресение става член на тази нова раса. В I Петрово 1:3, 4 апостолът казва:
Бог... ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите, за наследство нетленно, неоскверняемо и което не повяхва...
Следователно, има два допълващи се аспекта на изкуплението от проклятието, снабдено чрез смъртта на Исус. Като „потомък на Авраам" роден под Закон, Той взе върху Себе Си проклятията на нарушения закон, обобщени във Второзаконие 28:15-68. Като „последния Адам" Той взе на Себе Си и проклятията, произнесени върху Адам и Ева поради първоначалното непокорство. Както вече видяхме те се разпростират и върху почвата и растителността, като това конкретно се изявява в две непродуктивни форми на растителност - тръни и бодили.

Новият Завет използва една много описателна картина, която показва как Исус понесе върху Себе Си не само проклятията над Адам и Ева, но също и проклятието над земята. В Йоан 19:5 апостолът описва сцената, когато Пилат изведе Исус пред Неговите обвинители:

Тази кратка, но жива сцена разкрива Исус като „последния Адам", Който понесе върху Себе Си както проклятието, което беше дошло върху Адам и Ева, така и проклятието, което техният грях навлече върху земята.

Следователно, от всяка гледна точка Исус изработи цялостно изкупление от проклятието. То покри всички проклятия, които бяха нанесени върху човечеството. То покри проклятието, произнесено върху Адам и Ева поради непокорството им; покри проклятието, което тяхното непокорство навлече върху земята; покри и всички проклятия, които впоследствие бяха произнесени във връзка с Мойсеевия Закон.

По-задълбоченото изучаване на Писанията показва, че пълното изкупление от проклятието ще бъде практически изработено на последователни етапи. Изкуплението от „проклятието на закона" се предлага в настоящето на тези, които могат да го приемат чрез вяра. То ще бъде изявено в своята пълнота само при завръщането на Христос. Тогава онези, които бъдат грабнати да Го посрещнат, напълно и завинаги ще бъдат освободени от Адамовото проклятие.

Във Филипяни 3:20, 21 Павел описва промяната, която ще стане в тялото на всеки изкупен вярващ:
Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото Славно тяло, по упражнението на Силата Си да покори и всичко на Себе Си.
Тук Павел противопоставя два вида тела: „нашето унищожено тяло" и „Неговото (Христовото) славно тяло". По-буквално тези фрази могат да се преведат „тялото на нашето унижение" и „тялото на Неговата слава". Произнесеното над Адам проклятие ограничи него и неговото потомство в „тяло на унижение". Като такова, то постоянно напомня на всеки един от нас за нашето паднало състояние.

От момента на раждане това тяло е постоянно подвластно на тление и е зависимо от много външни фактори за своя живот и благосъстояние. За кратко време, чрез разкош и самоу-гаждане, можем да се опитаме да забравим наследствените си слабости, но все пак, след няколко мига ние отново неизбежно сме изправени пред ограниченията на тялото.

Можем да облечем най-елегантните и скъпи дрехи, но веднага щом започнем да работим физически, миризмата на пот ни напомня, че сме ограничени в едно тяло на унижение. Или можем да пълним стомасите си с най-изисканите ястия и напитки, но само след няколко часа ще бъдем принудени да изпразним червата и пикочния си мехур - действия, които не оставят никакво място за пищност или високомерие.

Всички тези унизителни черти на настоящето тяло на тези, които приемат изкуплението, изработено от Христос, няма да бъдат променени постепенно или прогресивно, а в един единствен, славен миг. В I Коринтяни 15:51-53 Павел описва тази свръхестествена промяна:

1. 
   От тленност към нетление
   
2. 
   От смъртност към безсмъртие
   
3. 
   От унижение към слава
   
4. 
   От слабост към сила
   
5. 
   От естествено - буквално „душевно", към духовно.
   

Отрицателните пет характеристики от горния списък са резултати от първоначалното проклятие над Адам. Пълно освобождение от всички тях ще получат първо вярващите, които ще бъдат грабнати да посрещнат Исус при Неговото завръщане. В Яков 1:18 това се описва като „един вид пръв плод на Неговите (Божии) създания". Промяната, която те ще преживеят, ще служи като гаранция за изкуплението, което непременно ще дойде Върху цялото създание.

В периода, който ще последва за останалите обитатели на земята, правдата и правосъдието на Христовото хилядагодишно царуване ще сведе до минимум, но няма да премахне проклятието на Закона. Човешкият живот ще бъде много удължен, но Адамовото проклятие все още ще съществува. Земята, също както и животинският свят, ще преживее период на плодовитост и изобилие, какъвто не е имало от момента на падението, но „суетността" все още ще съществува. Пълното и крайно премахване на всяко проклятие ще се забави до периода на „новото небе и новата земя" (II Петрово 3:13).

Всичко това ще стане въз основа на размяната, чрез която на кръста Исус стана проклятие, за да премахне всяко проклятие, което непокорството бе навлякло на човека и на творението. В Откровение 22:3 неговият край е обобщен в едно кратко, но съдържателно изявление: „Нищо проклето не ще има вече".

24