Решение на издателите. София 1517, п к. 3 Фондация оазис на любовта оригинално заглавие на английски език: Blessing or Curse: You Can Choose

Към видимия свят спадат всички обикновени предмети и събития в материалната вселена. Всички ние сме запознати с тази област и се чувстваме като у дома си в нея, въпреки че често пъти събитията не- следват посоката, която ние бихме желали. За много хора границата на познанието не се простира по-далече. Въпреки това. Библията отваря врата към един друг, невидим свят, който не е материален, а духовен. Силите, действащи в този свят упражняват постоянно и решаващо въз-действие Върху събитията във видимия свят.

Във II Коринтяни 4:17, 18 Павел описва тези два свята:
Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.
Нещата, които принадлежат на видимия свят са преминаващи и непостоянни. Само в невидимия свят можем да намерим истинска и трайна реалност. В него откриваме силите, които със сигурност ще оформят нашата съдба, даже и във видимия свят. Павел ясно показва, че успехът в живота зависи от способността ни да разберем и да се свържем с това, което е невидимо и духовно.

И благословението и проклятието принадлежат към невидимия духовен свят. Те са проводници на свръхестествена, духовна сила. Благословението произвежда добри и благотворни резултати; проклятието води до лоши и пагубни последствия. В Писанията и двете са главни теми. Както вече посочихме, тези две думи са споменати в Библията повече от 640 пъти.

Между тях съществуват две главни общи особености. Първо, техният ефект рядко се ограничава само до един човек. Той може да се разпростре върху семейства, родове, общества или цели нации. Второ, веднъж започнали да действат, те се стремят да действат от поколение на поколение, докато се случи нещо, което да ги спре. Много благословения и проклятия, споменати в Библията във връзка с патриарсите, са продължили да действат почти четири хиляди години и са все още в сила и днес.

Тази втора особеност на благословенията и проклятията ни навежда на важни практични изводи. В живота ни могат да действат сили, чийто произход се корени в предходните поколения. Като последица можем да се сблъскаме с повтарящи се ситуации или модели на поведение, които не можем напълно да обясним въз основа на личния си опит или с това, което се е случило в живота ни.

Главният приносител както на благословенията, така и на проклятията са думите. Те може да са изговорени или написани, или дори произнесени на ум. Библията говори изключително много за силата на думите. Книгата Притчи, в частност, съдържа много предупреждения за това как думите могат да бъдат използвани или за добро, или за зло. Ето само няколко примера:
Безбожният погубва ближния си с устата си. Но чрез знанието на праведните ще се избави.

(Притчи 11:9)

(Притчи 12:18)

(Притчи 15:4)

(Притчи 18:21)

(Яков 3:5, 6, 9, 10)

Думите обаче, не са единствените канали, по които може да се предава духовната сила на благословенията и проклятията. Съществуват различни начини, по които материални предмети могат понякога да станат преносители на този вид сила.

В Изход 30:22-23 Господ дава напътствия на Мойсей да направи специално помазващо миро, което трябваше да се използва изключително и единствено за помазване на скинията и нейните принадлежности, както и за помазване на свещениците, които щяха да служат в нея. В Левит 8:1-12 четем как се използваше това миро. В стихове 10-12 случката продължава:
След това Мойсей взе мирото за помазване и, като помаза скинията и всичко в нея, освети ги.

С него поръси и върху олтара седем пъти, и помаза олтара с всичките му прибори, и умивалника с подложката му, за да ги освети.

Тогава от мирото за помазване изля на главата на Аарона, та го помаза, за да го освети.
Думата „освети" в този пасаж означава да отдели за Бога, да направи свят. По този начин мирото за помазване стана преносител за предаване благословението на святост върху скинията, върху принадлежностите й и върху свещениците. По-късно в историята на Израел мирото (маслиновото масло) се използваше, за да предаде определеното благословение на царете, които трябваше да управляват хората от името на Бога. I Царе 16:13 описва как пророк Самуил отдели Давид като избран от Бога цар:
Тогава Самуил взе рога с мирото та го помаза всред братята му; и Господният Дух дойде със сила на Давида от същия ден и после.
Мирото, излято на главата на Давид от Самуил, стана проводник, по който благословението на Святия Дух се освободи в живота му, за да го екипира за задачата му като цар.

В Новия Завет символите използвани в Господната вечеря също стават проводници на Божието благословение за участващите в нея. В I Коринтяни 10:16 Павел пише:

Павел специално посочва „чашата на благословението", т.е. чашата, която предава благословенията на Новия Завет на тези, които пият от нея.

Трябва да се подчертае обаче, че във всички описани по-горе обреди няма нищо мистично. Благословенията не са вградени в материалните вещи. Те се предават само на тези, които разбират Божията воля, разкрита в Писанието и тези, които след това с лична вяра и покорство приемат благословението, което е предложено чрез материалния предмет. Без вяра и послушание нито едно благословение не идва. Точно обратното, относно символите на Господната вечеря, в I Коринтяни 11:29 Павел казва:
Защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.
Така че съществуват две възможности. Вярата и послушанието получават Божието благословение чрез символите; неверието и непослушанието предизвикват Божието осъждение. И в двата случая материалните предмети използвани в Господната вечеря са тези, чрез които се предава духовната сила, независимо дали за благословение или осъждане.

Числа 5:11-31 описва обредът, според който се определяло дали една жена е била вярна на своя съпруг или не. Изискват се определени молитви и жертви, но центърът на този обред е чаша с вода, в която свещеникът смесва пръст от пода на скинията и мастило, изстъргано от написано проклятие. След това жената трябва да изпие водата.

Ако е виновна, действието на проклятието ще се прояви във физическото й тяло:
Ще надуе корема й, и бедрото й ще изсъхне; и тая жена ще бъде за проклинане в народа си. Това ще бъде наказанието за греха и.
В този случай проводникът, през който се предава проклятието е чашата с водата.

От друга страна, ако жената е невинна няма да преживее никакви вредни последици. По този начин. Бог ще и въздаде за праведноста й, и съпругът й няма да има право да я обвинява повече. Невинността й ще я пази от проклятието.

Различните примери дадени по-горе установяват една важна библейска истина: при определени обстоятелства и благословенията, и проклятията могат да се предадат чрез материални предмети. От друга страна, ако отместим вниманието си от библейската практика и разгледаме различни фалшиви религии и окултизъм, действително ще видим, че не съществува ограничение в начините, по които материалните предмети могат да станат приносители на проклятия.

В Изход 20:4, 5, във втората от Десетте заповеди, Бог изрично забранява правенето на какъвто и да било идол или образ с религиозна цел и предупреждава, че тези, които нарушат тази заповед ще нанесат проклятие не само върху себе си, но и върху най-малко три следващи поколения:

По-късно, като си спомних за това, забелязах едно определено въздействие, което тези дракони са имали върху мен. Те не само бяха бариера, която ми пречеше да се придвижа към благословението на благополучието, но даже са ми пречели да видя, че всъщност благословението е било вече там. Едва след като се освободих от тяхното влияние можах да разбера какво Бог е приготвил за мене.

Оттогава наблюдавам същото въздействие и върху живота на много хора, които са под проклятие. Проклятието не само им пречи да получат благословението, което Бог им предлага, но също им пречи да осъзнаят, че благословението е на тяхно разположение - те само трябва да го приемат.

Само когато Святият Дух запали светлината на Словото в нашия живот, тогава започваме да разбираме как дяволът ни е мамил и лъгал.

4
Мойсеевият списък на

Поради служението си аз контактувам с християни от различен произход и различни страни. Намирам, че повечето от Божиите хора не знаят как да различават благословенията и проклятията. Много християни, които би трябвало да се радват на благословенията, всъщност, търпят проклятия. Има две главни причини за това: първо, те просто не знаят да разпознават благословението от проклятието и не могат да ги различават; второ, ако се намират под проклятие те не разбират въз основа на какво могат да бъдат освободени.

Бог е единственият и върховен източник на всички благословения, въпреки че те могат да достигат до нас по много начини. Проклятията също често произхождат от Бога, но Той не е единственият източник. По-късно ще разгледаме други източници на проклятие.

Проклятията, произтичащи от Бога са един от Неговите главни начини за докарване на осъждение върху непокорните, невярващите и неблагочестивите. Историята на човечеството представя дълъг и тъжен списък за действието на Божиите проклятия произнесени върху такива хора.

В продължение на много години на мода бе твърдението, че съществува разделение между Стария и Новия Завет. Според това тълкувание, Старият Завет разкрива Бог като Бог на гняв и осъждение, а Новият Го описва като Бог на любов и милост. Но всъщност, двата завета са съвместими. Всеки описва Бог едновременно като Бог на милост и на съд.

Историята на Ерихон, в Исус Навин 6, съчетава тези две страни на Божия начин на действие толкова живо и драматично, колкото и във всеки друг пасаж в Новия Завет. Докато градът загиваше поради пълното Божие осъждение, блудницата Раав и цялото й семейство излязоха невредими. Историческите документи показват, че по-късно Раав стана жена на Салмон, един от първенците на Юда, и зае своето място в родословната линия, от която трябваше да дойде Месията на Израел, Исус! (вижте Матей 1:5)

В Римляни 1:17, 18 Павел обяснява, че Евангелието съдържа най-висшето откровение за тези две страни на Бог, Неговата милост и Неговото осъждение.
Защото в него (Евангелието) се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра...

Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците...
От една страна, Божията милост предлага Неговата праведност, която Той дава на тия, които чрез вяра приемат заместителната жертва на Исус. Но в същото време тази жертва ни показва и пълното разкриване на Божия гняв, излян върху Исус, когато Той се идентифицира с човешкия грях. Християните, които се съмняват относно реалността на Божието осъждение върху греха би трябвало да размислят отново за значимостта на разпъването. Даже Исус не можеше да направи греха приемлив за Бог, но трябваше да изтърпи напълно изливането на Неговия гняв.

По-нататък, в Римляни 11:22, Павел отново представя тези две страни от Божия начин на действие една до друга:

В Притчи 26:2 Соломон изяснява, че за всяко проклятие винаги съществува причина:

Шейсет и осемте стиха на Второзаконие 28, които са изцяло посветени на темата за благословенията и проклятията, разкриват главната причина за тях. В 1 и 2 стих Мойсей първо се занимава с причината за всяко благословение:

Това са били непроменимите изисквания за живеене в завет ни отношения с Бог през всичките диспенсации. В Изход 19:5. когато се подготвяше да Влезе В първия си завет с Израел при Синайската планина, Бог каза:

В Новия Завет, в Йоан 10:27, Исус по подобен начин описа тези, които Той признава за Свои овце - т.е. Негови, истински ученици:

Чуването на Божия глас далеч надхвърля простата религиозна изповед или формален обред. Няма нищо по-уникално и по-отличаващо се от гласа на даден човек. Чуването на Господния глас изисква едно интимно взаимоотношение с Бога, в което Той да говори на всеки един от нас лично.

Господ не говори на физическите ни уши или на естественият ни ум. Общуването с Него е Дух в дух, т.е. чрез Святия Дух на нашия дух. Излъчен по този начин, гласът му прониква до най-вътрешните дълбочини на нашето същество. От там Неговите трептения могат да се почувстват из цялата ни личност.

Господ може да говори чрез Библията или да даде слово на директно откровение. Обаче, четенето на Библията не е достатъчно само по себе си, освен ако думите от страниците не бъдат преобразени от Святия Дух в един жив глас. Само такъв вид взаимоотношение с Бога може наистина да ни направи годни за благословението, което Той е обещал на тия, които чуват и се покоряват на гласа Му.

По-нататък, във Второзаконие 28:15, Мойсей дава главната причина за всички проклятия:
Но ако не слушаш гласа на Господа твоя Бог, и не внимаваш да вършиш всичките Му заповеди и повеленията Му, които днес ти заповядвам, то всички тия проклетии ще дойдат на тебе и ще почиват на тебе.
Причината за проклятията е напълно противоположна на причината за благословенията. Благословенията са резултат от чуването на Божия глас и вършенето на това, което Той казва. Проклятията са резултат от нечуването на Божия глас и неизпълнението на това, което Той казва. Отказът да слушаш и да се покоряваш на Божия глас може да се изрази с една дума: бунт - не срещу човек, но срещу Бога.

Във Второзаконие 28 глава Мойсей дава и изчерпателни списъци на различните форми, в които се срещат благословенията и проклятията. Благословенията са изброени в стихове 3-13, а проклятията в стихове 16-68. Всеки, който иска да разбере тази тема ще трябва внимателно да изучава книгата Второзаконие в нейната цялост.

От собствените си проучвания се опитах да направя два списъка, които обобщават благословенията и проклятията в реда, по който са споменати. Списъкът с благословенията, който предлагам е следният:
Издигане Преуспяване

Здраве Победа

Възпроизводителност Божие благоволение
Думата възпроизводителност не е често употребявана, но се използва, за да опише състояние, в което всяка област на човешкия живот е плодовита и възпроизводителна.Тя може да включва семейството, животните, реколтата, търговията и упражняването на творчески таланти. Всички тези области трябва да отразяват Божието благословение по подходящи начини.

В списъка с проклятията от стихове 16 до 68, Мойсей навлиза в доста повече подробности отколкото при благословенията. Основното обаче, е че проклятията са противоположни на благословенията. Ето обобщението, което предлагам:

Безплодие Поражение

Умствени и

физически болести Потиснатост

Семейни раздори Провал
Божие неблаговоление
Преди това, в стих 13, Мойсей завършва списъка на благословенията с две живи словесни картини. Всеки от нас ще направи добре ако разгледа как те биха могли да се приложат в собствения му живот.

Първо, Мойсей казва:

На мене оставаше да реша каква роля играех. Дали действах като глава контролирайки всяка ситуация, вземайки правилните решения и виждайки успеха им? Или просто играех ролята на опашка, влачен насам натам от сили и обстоятелства, които не можех нито да разбера, нито да управлявам.

За да изчерпи напълно значението, Мойсей използва друга фраза:
Та ще бъдеш само отгоре и няма да бъдеш отдолу.
Това може да се илюстрира със срещата на двама християни.

„Как си?" - пита първият.

Вторият отговаря: „Не съм зле като се имат предвид обстоятелствата, под които съм".

„Много се радвам - отговаря първият, - Но, въобще, какво правиш под обстоятелствата?"

Примерите на Мойсей ни изправят пред възможност за самооценка. Дали живея като глава, или като опашка? Дали живея под обстоятелствата, или над тях?

Нашите отговори ще ни помогнат да разберем на колко от Божиите благословения се радваме в действителност.

5
Седем признака за проклятие

2. Повтарящи се или хронични болести (особено ако са наследствени).

3. Безплодие или тенденция към недоносване или подобни женски проблеми.

4. Сривове в брака или семейството, отчуждение.

5. Непрестанна финансова недостатъчност.

6. Склонност към нещастни случаи.

7. Поредица от самоубийства или неестествени или ненавременни смъртни случаи.
Наличието само на един или два от тези проблеми не винаги е достатъчно, само по себе си, за да се направи заключение, че действа проклятие. Когато обаче, са налице няколко от тези проблеми, или когато някой от тях е склонен да се повтаря, вероятността за проклятие нараства пропорционално. В крайна сметка, Святият Дух е Този, Който може да ни даде съвършено точна „диагноза".
1. Умствени или емоционални сривове
Съответните изрази от Второзаконие 28 са: лудост, умопобъркване (28, 34); объркване на ума или объркване на сърцето (20, 28); треперещо сърце или тревожен ум (65); изнемогване на душата или отчаяно сърце (65).

Описаните засегнати области са сърцето, душата или ума. С други думи, вътрешната крепост на човешката личност е била разбита от нашествието на враждебни сили. Такива хора вече нямат пълен контрол върху мислите, емоциите и реакциите си. Те са като „уловени" от един вътрешен фантом, който непрекъснато ги преследва: „Губиш контрол... Няма надежда за теб... Майка ти свърши в психиатрията и ти ще си следващият!"

Бях удивен, когато открих колко много хора минават през тези вътрешни борби. Често пъти те не желаят да признаят проблема си пред другите - или даже пред самите себе си, защото се страхуват, че това ще бъде отричане от вярата им.

Двете ключови думи са объркване и депресия. Техните корени почти без изключение се намират в някои форми на окултизъм. Често пъти е налице демонична дейност. В повечето случаи обаче, е нужно първо да се справим с въвличането в окултизма и да разчупим последвалото проклятие, преди да можем да изгоним демона.

Този списък не означава непременно, че всяка болест е пряк резултат от проклятие. Срещат се, обаче, някои ключови думи: язва, неизлечима, необичайна, ужасна, непрестанна, проточваща се. Те служат като предупредителна сигнализация. Те създават това, което можем да наречем: „атмосфера на проклятие". Те предполагат действие на зли, зложелателни сили.

Съществува общоприет медицински термин, който не е ясно използван Във Второзаконие 28, но има сходно значение: злокачествен или злокачественост. Основното определение за злокачествен ¹в Английският речник на Колинс¹ е „да имаш или да показваш желание да вредиш на другите". Ясно е, че това описва повече личност, отколкото физическо състояние. Даже повече отколкото думите в предишния параграф, то предполага един зъл злокачествен разум в действие. Когато употребяваме такъв термин несъзнателно признаваме, че си имаме работа с фактори, които не са изцяло физически.

Друг много важен термин, използван Във връзка с някои видове болест е наследственост. Той описва състояние, което преминава от поколение В поколение. Това е един от най-често срещаните и най-характерни белези за действие на проклятие. Поради тази причина, когато поискат да се моля за някой, който има наследствен физически проблем, Винаги осъзнавам Вероятността състоянието на човека да е следствие от проклятие.

Един мой приятел, който е пастор и е на възраст около 60 години, разви заболяване, което бе определено като хемохроматозис - болест, която кара хората да произвеждат прекалено много желязо в кръвта, което се натрупва в организма И жизнено важни органи като черния дроб и сърцето Неговият баща беше умрял от същата болест на 67 години Докторите обявиха болестта за наследствена, неизцелима и опасна за живота му. Всяка седмица трябваше да се подлага на старомодно кръвопускане.

След доста молитви, особено в едни от молитвените групи, приятелят ми застана пред църквата направи едно простичко, но прочувствено Изявление: В името на Исус, аз се освобождавам от всяко проклятие от баща ми".

В същия момент той бе напълно изцелен. Пет години минаха от тогава. Той не се е подлагал на по-нататъшно лечение и този проблем повече не се е появявал.

В по-горните коментари аз умишлено съм се въздържал от налагане на твърдението, че някои определени болести са винаги, или непременно свързани с проклятие. За много от споменатите болести има голяма вероятност да е налице проклятие, но без друго доказателство ще бъде погрешно да твърдим, че това е непременно така. Съществува само един „експерт", чиято диагноза е окончателна и това е Святият Дух. Винаги трябва да осъзнаваме зависимостта си от Него.