Решение на издателите. София 1517, п к. 3 Фондация оазис на любовта оригинално заглавие на английски език: Blessing or Curse: You Can Choose

Към това разклонение спадат също и всички фалшиви религии или култове, които претендират за свръхестествено откровение, но противоречат на Библията. Разпознаването на истинското от фалшивото в тази област е като разпознаване на права от крива в естествения свят. Веднъж установили стандарт за това, което е права, знаем, че всичко, което се отклонява от този стандарт е крива. Няма значение дали се разминават с един градус или с деветдесет - това е крива.

В духовния свят Библията е стандартът за това, което е право, т.е. вярно. Всичко, което се отклонява от Библията, е фалшиво. Независимо дали се отклонява с малко или с много, това е относително без значение. Някои от най-коварните измами са тези, които на пръв поглед се различават от Библията само малко.

Особено опасни са религиите, които представят неправилно личността, естеството или изкупителното дело на Исус Христос. Например, Новият Завет представя Исус като „Бог, изявен в плът", но Свидетелите на Йехова учат, че Той е сътворено съзнание. Също така, Ислямът отхвърля твърдението на Исус, че е Божи Син и отрича, че Той изобщо е умирал на кръста. Все пак, умилостивителната смърт на Исус е единствената основа, върху която човек може да изиска прощение на греховете си.

Ето и някои от многото фалшиви религии или култове, които действат в днешни дни: Антропасофия, Черна литургия, Децата на Бога, Христаделфиани, Християнска наука, Свободното Масонство, Движението Вътрешен мир, Свидетелите на Йехова, Мормони (Църква на Исус Христос и светиите от последния ден), Движението Ню Ейдж, Религиозна Наука, Розенкройцерство, Сайентология, Братство на духовните предели, Спиритуализъм, Теософия, Обединената Църква (Последователи на Муун, Единен Световен Поход), Унитарианската Църква, Световната Църква на Бога (основана от Херберт У. Армст-ронг).

Също източните религии или култове, като Бахаи, Будизъм, Конфуцианство, Мисия божествена светлина (исихазъм), Гуру, Харе Кришна, Индуизъм, Ислям, Шинтоизъм, Трансцедентална Медитация, Йога.

Божията преценка за тези, които се занимават с практиките, изброени по-горе, е ясно изразена във Второзаконие 18:10-13;

Важно е да се разбере, че и книгите могат да бъдат канали на окултна сила. Когато чрез служението на Павел християните в Ефес бяха поставени пред реалността на сатанинската сила, реакцията им бе показателна.

(Деяния 19:18-19)

Вече изтъкнахме, че окултизмът непрестанно променя пътищата си, точно както „чуждата, неморална жена". Никога не може да се предложи пълен или изчерпателен списък на окултните практики.

В продължение на много години съм се опитвал да помагам на хората с проблеми, които не са били разрешени чрез съветването или служенията, които повечето църкви обикновено предлагат. Доколкото мога да кажа, тези проблеми не се дължаха на липса на искреност или сериозност. Всъщност тези хора често изглеждаха по-ревностни и по-искрени, отколкото много църковни посетители, които нямат явно изразени проблеми.

В случаите, когато успявах да помогна на такива хора, почти неизменно откривах в произхода им някои корени на занимание с окултизъм. Често пъти те самите не гледаха на това като на потенциална причина за проблема си. Веднъж щом намирахме окултния корен и се справяхме с него, обикновено бе сравнително лесно да разрешим другите по-явни проблеми.

Спомням си един прост, но ярък пример. В домашно молитвено събиране се озовах точно до един млад човек навършил двадесет години. Не се бяхме срещали преди, но се почувствах воден да го попитам дали е приел Святия Дух? „Да", отговори той, но след това омърлушено добави „но не говоря езици". Той чувстваше, че нещо липсва в преживяването му. Без да обсъждаме повече въпроса за езиците аз го попитах: „Посещавали ли сте някога врачка?" Той се замисли за момент и след това каза: „Да, веднъж, когато бях на около петнадесет години, но го направих само на шега. Изобщо не вярвах в това".

„Но все пак - притиснах го аз - вашето бъдеще бе предсказано?"

„Да" - призна той доста неохотно и след това, защитавайки се, добави - „Но нямах нищо предвид с това".

Тогава попитах: „Бихте ли желали да изповядате това като грях и да помолите Бог да Ви прости и да Ви освободи от неговите последици?"

Когато той се съгласи, аз го водих в кратка молитва, в която той изповяда посещението си при врачката като грях и помоли Бог да му прости и да го освободи от неговите последици. След това, без повече обяснения, сложих ръката си на рамото му и помолих Бог да освободи Святия Дух вътре в него. Моментално, без колебание или запъване, той започна да говори ясно и свободно на непознат език. След няколко минути той се потопи в Божието присъствие, безразличен към всичко, което ставаше около него. Невидимата бариера в живота му бе премахната!

Оттогава много пъти съм размишлявал върху кратката ми среща с този млад човек. Проблемът му не бе липса на ревност или искреност. Проблемът беше неспособността му да разпознае естеството на посещението си при врачката. Не е разбирал, че в Божиите очи той е бил виновен за духовно прелюбодейство.

Да предположим, че го бях попитал „Извършвал ли сте някога прелюбодейство с омъжена жена?" Той никога не би отговорил: „Да, но го направих само на шега... нямах нищо предвид с това".

Много хора днес са в подобна ситуация. Повечето от тях посещават църква. Въпреки това обаче, поради невежество, те са престъпили областта на окултизма и са станали съучастници В грях, който е по-лош от физическо прелюбодейство. Докато не осъзнаят истинското естество на извършеното от тях, те ще продължат да вървят под сянката на проклятието, което Бог е произнесъл върху всички, които се обръщат към фалшиви богове. Нещо повече, същата сянка може да продължи да почива върху живота на потомците им от следващите четири поколения.

Когато се сблъскат с тези въпроси, християните понякога отговарят: „Но аз не знаех, че върша нещо лошо". Като отговор мога да посоча, че в I Тимотей 1:13-15 Павел описва сам себе си като „главния грешник", заради греховете, които бе сторил като невеж, в неверие. Невежеството не премахва вината за греховете ни, но може да предразположи Бог да покаже милост, ако се покаем и се обърнем към Него.

Всички ние, без изключение, трябва внимателно да разгледаме как тези принципи могат да бъдат приложени в живота. В първите две от Десетте заповеди, Бог е произнесъл осъждението Си върху два конкретни гряха: обръщане към каквито и да било фалшиви богове, освен към единния истинен Бог, и правене и поклонение на каквито и да било изкуствени образи на Бога. Тези два гряха включват цялата област на окултизма. Както видяхме, Божието осъждение върху тези, които вършат такива грехове, се простира до следващите четири поколения.

И обратно, ако някое от предхождащите ни четири поколения е извършило такива грехове, това може да бъде причината за проклятие върху нас в нашето поколение. Всеки от нас има двама родители, четири баби и дядовци, осем прабаби и пра-дядовци и шестнадесет пра-пра-баби и пра-пра-дядовци. Това прави общо тридесет човека и всеки един може да бъде причина за проклятие върху нашия живот. Колко от нас могат да гарантират, че нито един от нашите тридесет непосредствени предшественици никога не е участвал в каквато и да било форма на идолопоклонство или окултизъм?

Слава на Бога, че Той е промислил начин за освобождение от всяко проклятие, което може да идва от такъв източник! Слава на Бога, че можем да се възползваме от неговия промисъл! В деня на разплащането Бог няма да представи срещу нас факта, че предшествениците ни са донесли проклятие върху нас, но ще ни счита за виновни, ако откажем да се възползваме от това, което Той е направил за нас, за да се освободим от проклятието.

7
Различни морални и етични

Преди това, в същата глава, Мойсей бе инструктирал Израел да извърши тържествена церемония след влизането им в Ханаанската земя. На двата съседни хълма - Гевал и Гаризин - те трябваше да принесат жертви и да издигнат големи камъни с Божия закон, написан на тях. С тези ясно видими думи, половината от племената трябваше първо да призоват благословение върху всичките израилтяни, които са покорни. Тогава другите шест трябваше да произнесат проклятие над всички, които са непокорни. И на благословенията, и на проклятията всички хора бяха длъжни да отговорят с „Амин!"¹

По този начин, Бог направи така, че завземането на Ханаан да изправи пред Израел две диаметрално противоположни възможности: благословение за покорство или проклятие за непокорство. Между тях нямаше средно положение. Нямаше никаква друга възможност. Оттогава нататък всеки израилтянин, който влезеше в Ханаан, или щеше да се радва на Божието благословение, или да понесе Неговото проклятие.

Тези две алтернативи са представени с абсолютна яснота в историята на Израел и следващите записани събития потвърждават тяхното действие. Въпреки това обаче, те не се отнасят само до Израел. Те се отнасят еднакво за всички, които биха влезли в заветни отношения с Бога. В Новия Завет, точно както в Стария, Бог предлага същите две алтернативи: или благословение за покорство, или проклятие за непокорство. Сатана внимателно подклажда една голяма заблуда сред християните - че съществува някаква трета възможност, която не е нито покорството с Неговите благословения, нито непокорството с Неговите проклятия. Но такава възможност не предлагат нито Старият, нито Новият Завет.

Дванадесетте проклятия, произнесени върху израилтяните от хълма Гаризин, бяха подробни и конкретни. Ето едно обобщение на основните поведения, които те обхващат.

• 
  Признаване и поклонение на фалшиви богове.
  

• 
  Неуважение към родителите.
  

• 
  Всички форми на угнетяване и несправедливост, особено когато са насочени срещу слабите и безпомощните.
  

• 
  Всички форми на непозволен или неестествен секс.
  

Последното проклятие покрива всички форми на непокорство спрямо Закона.

Както винаги, основната причина за Божието проклятие е всеки вид вземане-даване с фалшиви богове. След това следва неуважението към родителите. Изискването да уважаваме родителите си е повторено и отново подчертано в Новия Завет. В Ефесяни 6:1-3 Павел потвърждава петата от Десетте заповеди:
Деца, покорявайте се на родителите си в Господа;

„Почитай баща си и майка си“, (което е първата заповед с обещание),

Във връзка с тази тема ще е добре да цитирам един пасаж от книгата си за брака Бог е Сватовник.

Помнете, че е възможно да почитате родителите си, без да се съгласявате с тях за всяко нещо или да одобрявате всичко, което вършат. Може да сте абсолютно несъгласни с тях по някои въпроси и все пак да поддържате отношение на уважение спрямо тях. Да почитате родителите си по този начин означава също да почитате Самия Бог, Който е дал тази заповед.

Убеден съм, че правилното отношение към родителите е основно изискване, за да може Божието благословение да бъде върху нашия живот. През всичките години, в които съм служил в поучение, пастируване, съветване и съм имал други взаимоотношения с християните, никога не съм срещал човек, който да има погрешно отношение към родителите си и да се радва на Божието благословение. Такъв човек може да е ревностен в много области на християнския живот, отдаден на църковната дейност, енергичен в служението; може да има място на небето, което да го чака, и все пак в живота му винаги ще липсва нещо - Божието благословение или благоволение.

От друга страна, виждал съм много християни, чийто живот е бил коренно променян, когато са признавали погрешното си отношение към родителите, покайвали са се и са извършвали необходимите промени. Спомням си един човек, който бе изобличен за това, че през целия си живот е имал огорчение и омраза спрямо баща си. Въпреки че баща му бе вече мъртъв, този човек пропътува стотици мили до гробищата, където бе погребан неговият баща. Когато пристигнал на гроба, коленичил и излял сърцето си пред Бога в дълбока покруса и покаяние. Не станал от коленете си докато не се уверил, че грехът му е простен и че е освободен от злите му последици. От този момент, цялата посока на живота му се променила от неуспех и поражение към победа и удовлетворение.

Колко странно е, че хората, които са активни в борбата срещу расовите предразсъдъци и несправедливост, всъщност, опрощават и поощряват аборта! Странно е, също така, че хора, които никога не биха помислили да вдигнат ръка срещу малко дете, не изпитват никакво съчувствие към едно още по-малко дете в утробата на майка му. Замяната на думата „дете" със „зародиш", някак си притъпява съвестта на хората. Въпреки това обаче, промяната в терминологията не променя истинското естество на такова действие.

Някой бе попитал: „На какво може да се надява едно общество, в което майките убиват собствените си бебета?"

Божието отношение към аборта не се влияе от промяната в терминологията. Той го класифицира доста ясно като „убийство" и действа според това. В много страни по света животът на милиони хора е бил съсипан от проклятието, което следва това действие.

Последната форма на предизвикващо проклятие поведение, в списъка от Второзаконие 27, е злоупотребата и отвратеността в сексуалните отношения. За нещастие, някои християни са си създали впечатлението, че сексуалните отношения са някак си нечисти, нещо, което не може да се прави, но все пак се нуждае от извинение. Въпреки това обаче, библейската картина е напълно противоположна. Сексът е част от първоначалния план на Твореца за човека, нещо свещено и прекрасно. Поради тази причина, Бог е установил строги граници за сексуалните отношения, за да ги предпази от злоупотреби и извратеност. Тези граници са описани от проклятията, произнесени в стихове от 20 до 23 на Второзаконие 27.

Забранените взаимоотношения, изброени тук, покриват сексуалните сношения между различни хора извършени кръвно или чрез брак и всички форми на сексуални отношения с животни. Библията забранява и всяка проява на хомосексуалност. В Левит 18:22 Бог заявява:

Днес, много от границите, създадени за средна святост на сексуалните отношения, са своеволно пренебрегвани, понякога даже В името на християнството въпреки това никакви доводи, основани на „етика според случая или новият морал", който никак не е нов, не могат да повлияят или да променят Божиите закони, които управляват човешкото поведение. Всички, които се отдават на извратеност, се излагат на Божието проклятие.

От значение е, че след това предизвикващи Божието проклятие, във второзаконие 27, в следващата глава веднага следва пълният списък на благословенията за покорство и проклятията за непокорство. Все едно Бог казва: „Преди да решиш дали ще се покориш или не, по-добре внимателно разгледай последствията. Така че, ето ги!"

8
Антисемитизъм

Божията цел при избирането на Авраам е разкрита в Битие 12:2-3. Характерно е, че благословението и проклятието са близко свързани. Бог произнася четири обещания за благословение върху Авраам:

„Ще те благословя";

„Ще бъдеш за благословение";

„Ще благословя ония, които те благославят";

„В тебе ще се благославят всичките земни племена".

Всред тези благословения обаче, е вмъкнато едно проклятие:

„Ще прокълна всеки, който те кълне. Глаголът преведен като "кълне" също означава „ругая", „говоря лошо за".

Добавянето на това проклятие има една важна практична цел. Всеки човек, върху когото Бог произнесе Своето благословение автоматично се излага на омразата и съпротивата на големия враг на Бог и Божиите хора - Сатана. Може да изглежда парадоксално, но Божието благословение предизвиква сатанинско проклятие, което излиза от устните на тия, които Сатана контролира. Поради тази причина, когато Бог благослови Авраам, Той добави Своето проклятие върху всички, които щяха да прокълнат Авраам. Това означаваше, че никой не може да прокълне Авраам, без да си навлече Божието проклятие.

Когато благославяше сина си Яков, в Битие 27:29, Исаак произнесе върху него същата защита, която Бог първоначално бе промислил за Авраам:

Бог не осуети възможността враговете Му да прокълнат Авраам, Исаак, Яков и потомците им, но Той бе промислил никой да не може да направи това безнаказано. Оттогава нататък, никой не е проклинал еврейския народ, без сам да си навлече далеч по-страшно проклятие - проклятието на Всемогъщия Бог. Казано на съвременен език, отношението, което предизвиква това Божие проклятие се обобщава с една единствена дума: антисемитизъм.

Ще е необходима цяла книга, за да се проследи действието на това проклятие в историята, както върху отделни личности, така и върху цели народи, от времето на патриарсите до ден днешен. Достатъчно е да се каже, че в продължение на почти 4000 години, никой отделен човек и никой народ не е проклинал еврейския народ без след това да си навлече съсипващото Божие проклятие.

Историята на Набил Хадад ни дава жива, актуална,илюстрация на двете страни на Божието обещание към Авраам: от една страна проклятието върху тия, които хулят евреите; и от друга благословението, което е резултат от благославянето им. Набил е арабин, палестинец, роден в Хайфа, в добре известно арабско семейство. Впоследствие, емигрира в Съединените щати, където преуспява като бизнесмен. Той преживява силна лична среща с Господ Исус Христос. Ето неговия разказ:

През 1948 година започна войната между арабите и евреите. Цялото ми семейство се премести в Ливан. В края на 50-те години дойдох В Съединените Щати, за да уча в колеж. И така, чрез образованието и бизнеса в Америка, аз се подготвих да постигна целта си, да стана богат и да имам успех. През следващите няколко години се ожених, станах американски гражданин, създадох семейство и станах собственик на верига ресторанти Мак Доналд. На тридесетгодишна възраст бях вече милионер. Унинието обаче, не ме напусна. Започнах да търся материални неща - коли, пътешествия, забавления, всичко, което можеше да се купи с пари. Мислех, че това ще ме направи щастлив. Нищо не подейства. Накрая започнах да си задавам въпроси: Кой е този Човек Исус? Кой е Този, за Когото хората все още говорят 2000 години след смъртта Му? Кой е Този, на Когото някои дори се покланят?

Отворих Библията като исках да разбера какво казва Този Исус за Себе си и в този момент някакво Присъствие изпълни стаята. Някак си знаех, че Исус е Божият Син. По-голямата част от следващата година прекарах в четене на Библията като непрекъснато говорех на приятелите си за Исус. Обаче, все още бях подтиснат. По това време продадох деветте си ресторанта Мак Доналд за няколко милиона и започнах нов бизнес. Нещата започнаха да се влошават. Станах още по-подтиснат. Отново започнах да задавам въпроси на Бога.

„Защо Господи? Преди да науча, че Исус е Твоят Син, нещата вървяха добре. Сега всичко е тръгнало на зле!"

Бог отговори: „Какво направи с откровението, че Исус е Моят Син? Нищо в живота ти не се е променило. Дори Сатана знае, че Исус е Моят Син".

„Какво искаш да направя. Господи?"

„Покай се и Го приеми в живота си".

Намерих някой, който да ми покаже как да се моля. Покаях се и поканих Исус в сърцето си. Няколко месеца по-късно бях кръстен в Святия Дух. Сега имах отговора.

Вече не си лягах подтиснат. Животът ми обаче, все още не беше наред - бизнесът ми продължи да пропада. Отново застанах срещу Господа.

„Господи! - казах, - Ти ме измами. Преди да знам каквото и да било за Твоя Син Исус, се справях добре. След това, Ти ми показа, че Той е Твоят Син и нещата почнаха да Вървят зле. След това Го приех в живота си и сега губя всичко!"

„Аз съм Бог ревнив - отговори Той, - Твоят бизнес е твоят бог, твоят Ролс Ройс ти е бог, твоята позиция ти е бог. Ще ти отнема всички тия фалшиви богове, за да ти покажа Кой е истинският жив Бог. Но Аз ще те възстановя".

През следващите десет месеца банкрутирах.

Малко по-късно отидох във форт Лодърдейл на семинар на тема Проклятията: Причина и Лек, воден от Дерек Принс. Научих, че много области в живота ми са били проклятие - финансови, здравословни, невъзможност да се радвам на децата си и т.н. Спомних си, че същите проблеми съществуваха в живота на баща ми и в живота на други членове от семейството ми.

На третия ден, когато Дерек поведе няколкото стотин човека в молитва, за да бъдат освободени от проклятия, станах и аз. Хората пред мен, до мен и зад мен имаха физическо проявление на освобождението. Но моето освобождение не стана на събранието. На следващия ден, в продължение на цели осем часа, аз се освобождавах от проклятията с болезнено повръщане на неща, които са били полепнали дълбоко вътре в тялото ми. Когато попитах Господ от какво съм бил освободен. Той ми разкри чародейство и много други специфични проблеми.

Месеци наред, Господ продължи да ми разкрива допълнителни области под проклятия. Всеки път се покайвах и изисквах освобождението си въз основа на това, че Исус стана проклятие заради мен.

Един ден, докато бях в поклонение, казах „Колко Си велик! Ти сътвори вселената и всичко в нея!" Тогава Господ ме попита дали наистина го вярвам. Казах: „Да, Господи".

Той продължи: „Ами еврейския народ? Ти все още държиш в сърцето си негодувание срещу тях".

Спомних си, че цялото ми семейство винаги бе проклинало евреите. От най-ранните си години бях обучен да ги мразя. Сега, в присъствието на Господа, казах „Отричам се от всяка неприязън, която имам в сърцето си към еврейския народ. Аз им прощавам!" Незабавно нещо се промени вътре в мен.

Скоро след това видях, че Бог в Словото си е казал на Авраам, бащата на евреите:
Ще благословя ония, които те благославят и ще прокълна всеки, който те кълне.

(Битие 12:3)

От 1982 година, когато бях освободен от проклятието на антисемитизма и от проклятието за недостатъчност, което вървеше заедно с него, доходът ми винаги надвишава разходите за нуждите ми. И сега съм свободен да давам щедро за делото на Божието Царство.

Бог също така изцели тялото и емоциите ми. Напълно съм свободен от потиснатостта. Наистина мога да кажа, че ходя в пълна победа над всичко това. Свидетелството ми е помогнало на много хора да бъдат освободени от проклятието и да живеят под Божието благословение.
Урокът от живота на Набил е ясен: Никой не може да си позволи да мрази или да проклина еврейския народ. Този урок никога не е бил толкова належащ както в днешни дни. Както социално, така и политически, антисемитизмът е една от най-мощните действащи сили в съвременния свят. Обаче, той неминуемо води до разруха на всички, които позволят да бъдат управлявани от него.

За нещастие, в продължение на много векове, християнската Църква често пъти е била виновна за пропагандирането на очевиден антисемитизъм. Независимо от всичко. Църквата дължи всяко духовно благословение, за което претендира, на тези, които са били нейна жертва - еврейския народ. Без евреите. Църквата не би имала нито апостоли, нито Библия, нито Спасител.

Това е една от главните причини за сегашното хладно, безсилно състояние на толкова голяма част от християнството - особено в Европа и Средния Изток, където антисемитизмът е най-здраво установен. Историята на Набил Хадад ни посочва разрешението - открито признаване на антисемитизма като грях, покаяние и отричане от него. Това ще произведе дълбока вътрешна промяна на сърцето спрямо евреите и признаване на неизмеримите духовни благословения, които християнската Църква е получила чрез тях.

На тази основа, можем да помолим Бог да отмахне тъмната сянка на проклятието, което в сегашно време почива върху голяма част от Църквата и да го замени със Своето благословение.

9