Решение на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки на Европейския съюз, заседаващи в Съвета

1. Делегации, представляващи Канада и Европейската общност и нейните държави-членки, участваха в четири кръга на преговори, проведени между ноември 2007 г. и септември 2008 г., за едно всеобхватно споразумение за въздушен транспорт. Списъкът на делегациите е приложен като допълнение A.

2. Обсъжданията протекоха в приятелска и конструктивна атмосфера, отразяваща отличните отношения между Канада и Европейската общност и нейните държави-членки.

3. Делегациите приключиха преговорите на ниво длъжностни лица по Споразумението за въздушен транспорт между правителството на Канада и Европейската общност и нейните държави членки („Споразумението“), текстът на което беше парафиран и е приложен като допълнение Б към настоящия меморандум. И двете делегации признаха, че парафирането на текста представлява само приключване на преговорите по съществените въпроси и не посочва, че текстът е приет или удостоверен, и ще остане открит за езикови и текстови промени, изисквани преди подписването му за точното описание на задълженията, поети от страните по настоящото Споразумение.

4. Делегациите поеха задължението да предоставят Споразумението на своите съответни органи с препоръка, че страните приемат приложеното споразумение, подлежащо на всякакви необходими актуализации за правни, езикови или текстови цели, като автентично и окончателно чрез подписването му и да го въведат в сила съгласно своите съответни законови изисквания. Делегациите потвърдиха, че при подписването Споразумението ще се прилага административно в неговата цялост. Преди подписването му Канада и държавите-членки могат, по своя преценка, взаимно да си предоставят административно всички права, описани в споразумението. С цел завършване на ратификацията и окончателно влизане в сила възможно най-скоро, канадската делегация пое задължение да предостави на делегацията на Европейския съюз за преглед версия на френски език на Споразумението. По сходен начин, делегацията на Европейския съюз пое задължение да предостави на канадската делегация за преглед текстове на всички други официални езици на Европейската общност.

1. Назначаване

5. По отношение на член 3 и член 16, делегацията на Европейския съюз посочи, че няма да се извършва официално дипломатическо назначаване на авиокомпаниите от органите на държавите-членки на ЕС. Делегациите потвърдиха, че лицензи или други форми на разрешаване, издадени от всяка страна на нейните авиокомпании, представляват назначаване за целите на настоящото Споразумение.

6. Делегацията на Европейския съюз потвърди, че ако Канада стане страна членка на единния пазар на въздухоплавателни услуги, който се основава на общи правила за безопасност и лицензиране, приемливи за Канада и сравними с разпоредбите на настоящото Споразумение, Европейската общност и нейните държави-членки ще предоставят на Канада на взаимна основа право на назначаване, позволяващо Канада да назначава авиокомпаниите на своите партньори, ако тези партньори предоставят взаимно третиране на авиокомпаниите на Европейската общност за целите на назначаването, и позволяващо назначаването на канадските авиокомпании от партньорите на Канада да извършват въздухоплавателни услуги по техните съответни споразумения за въздушен транспорт с Европейската общност и/или държавите-членки.

2. Инвестиции, собственост и контрол върху авиокомпаниите

7. Делегациите съставиха споразумение, което предвижда възможност за по-либерални договорености, ако политиките и законите на всяка страна разрешават по-висока граница на чуждестранна собственост и/или намаляване на изискванията за контрол върху нейните авиокомпании в бъдеще.

8. Канадската делегация обясни на делегацията на Европейския съюз, че Канада е предприела относително гъвкав подход по отношение на собственост на чуждестранни граждани върху канадски авиокомпании. Докато понастоящем границата на Канада за собственост на чуждестранни граждани върху канадски въздушни превозвачи е 25 процента от акциите с право на глас, Канада разрешава променливи структури на капиталовите инструменти с право на глас, което потенциално позволява повече от 50 процента от акциите с право на глас на даден въздушен превозвач да бъдат притежавани от граждани на други държави. При традиционна структура Канада е определила всяка акция с право на глас, независимо дали е притежавана от канадски или чуждестранни граждани, да носи един глас. При променлива структура на капиталовите инструменти с право на глас всяка акция с право на глас не носи непременно един глас. В допълнение, практиката на Канада е да разрешава чуждестранни граждани потенциално да притежават до 100 процента от акциите без право на глас в канадски въздушни превозвачи. В действителност, всеки канадски въздушен превозвач трябва да бъде контролиран от канадски граждани. По отношение на действителния контрол върху канадски превозвачи от граждани на държавите-членки на ЕС, Канадската агенция по транспорта не е кодифицирала и публикувала критерии за определяне на действителния контрол, позволявайки всеки случай да бъде изцяло оценяван на индивидуална основа с пълната свобода да разглежда положително всички съответни елементи.

9. Делегацията на Европейския съюз посочи, че Европейската общност е в състояние да позволи нейните авиокомпании да бъдат притежавани до 100 процента от граждани на държави, които не са членки на ЕС, ако това е предвидено в международно споразумение, по което Общността е страна. Освен това, в резултат на договорните ангажименти на държавите от Европейското икономическо пространство и Швейцария, на граждани на Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария е разрешено да притежават и контролират авиокомпании на Европейската общност.

10. По отношение на съществуващите права по двустранни споразумения, свързани със структурите на собственост на чуждестранни граждани върху много от авиокомпаниите на нейните партньори по двустранни споразумения, до днешна дата Канада не ги счита за неблагоприятни за нейните интереси и поради това не е упражнила правото си да предприеме действия относно инвестициите на граждани на трети държави в авиокомпаниите на двустранните партньори. Канадската делегация прие правото граждани на Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария пряко да притежават и контролират авиокомпании на Европейската общност.

11. Двете делегации отбелязаха, че потенциалните промени в режима за собственост и контрол във връзка с член 4, както и с параграф 2, букви в) и г) от раздел 2 на приложение 2 към Споразумението няма да наложат задължение на никоя от страните да осигури признаването от трети държави на авиокомпаниите, притежавани от граждани на друга страна.

12. По време на обсъждането на член 8, делегацията на Европейския съюз подчерта, че настоящото Споразумение не засяга сферата на данък добавена стойност (ДДС), с изключение на данъка върху оборота при внос. Делегацията на Европейския съюз обясни също, че съгласно общностното право (Директива 2006/112/EО на Съвета), стоки, доставени на борда при вътреобщностни полети, различни от стоки за пряка консумация, трябва да бъдат обложени при условията и съобразно ставката на ДДС, приложими в държавата-членка на отпътуване. Акцизните стоки, предназначени за такива цели, се считат за напуснали режима с отложено плащане, въведен съгласно общностното право (Директива 92/12/ЕИО на Съвета) и не могат да бъдат превозвани без да са обложени. Законът се прилага за вътреобщностни полети, извършвани от превозвачи на общността или на трети държави. По отношение на полети между която и да е държава-членка и Канада правното положение е различно. Делегацията на Европейския съюз потвърди, че в случай на полет от Канада до дадена държава-членка, нищо в законодателството на Общността не би попречило на безмитните продажби на пътниците на борда, които при слизането им във всеки случай ще подлежат на митнически контрол. По аналогичен начин, ако полетът е от дадена държава-членка, директно или през трета държава, до Канада като местоназначение, безмитните продажби също са възможни съгласно режима на износ, с митнически контрол, осъществяван в Канада. В нито един от случаите ситуацията не се променя само от престой в Общността, при условие че не се извършва качване или слизане. По отношение на същия член, делегацията на Европейския съюз изтъкна също, че общо правило по силата на общностното право (Директива 2003/96/EО на Съвета) е държавите-членки да освобождават от данък енергийните продукти, използвани за търговския въздушен транспорт. Директивата обаче съдържа разпоредби, които позволяват на държавите-членки да ограничат общото освобождаване от данък и да облагат авиационното гориво за вътрешни или вътреобщностни полети. Канадската делегация изтъкна, че по предходните двустранни договорености за въздушен транспорт с държавите-членки, Канада е ползвала освобождаване от данъци върху авиационното гориво. Освен това канадската делегация отбеляза, че преди да се приложи облагането на авиационното гориво от държавите-членки за вътреобщностни полети Канада ще изиска обсъждане в съвместния комитет.

13. По отношение на член 9 двете делегации отново потвърдиха, че намерението им не е било да създадат административна тежест с изискването за предаване на органите на статистически данни, които обичайно не се изискват от съществуващото законодателство и разпоредби. Канадската делегация поясни, че всички въздушни превозвачи, извършващи полети към Канада, са длъжни да подават по електронен път основни оперативни данни. Делегацията на Европейския съюз призна, че подобни изисквания съществуват за правителствата на различните държави-членки.

14. По отношение на член 12 от Споразумението, делегацията на Европейския съюз изрази интерес към включването на препратка към необходимостта таксите да бъдат „свързани с разходите“. Канадската делегация прие терминът да бъде включен в разпоредбите относно аеронавигационното обслужване, при условие че се приеме, че за Канада елементите на разходите и процесът за определяне на таксите за аеронавигационно обслужване са описани в законодателство, което забранява дискриминация и разграничаване на категориите потребители и посочва разходите, които трябва да бъдат взети предвид при определянето на таксите за аеронавигационно обслужване. Съгласно Закона за търговия с граждански въздухоплавателни услуги таксите не могат да бъдат определяни на ниво, което на базата на приемливи и благоразумни прогнози ще генерира приходи, надвишаващи настоящите и бъдещи финансови изисквания на NavCanada във връзка с предоставянето на граждански въздухоплавателни услуги. В този закон са дефинирани принципите за определяне на такси и финансовите изисквания, както и рамките, в които таксите могат да се отклоняват от „свързани с разходите“. Делегацията на Европейския съюз прие това пояснение.

15. Във връзка с член 13, параграфи 6 и 7 от Споразумението, делегациите изразиха мнение, че една от целите на разпоредбите е да улеснят исканията за разрешения за трудова заетост, визи и други съответни документи за представителите/персонала на авиокомпаниите, включително при обстоятелства, когато влизането или пребиваването на персонал се изисква по спешност или временно.

16. Във връзка с член 13, параграф 9, буква б) от Споразумението делегациите потвърдиха, че по отношение на интермодалните услуги и когато авиокомпаниите изберат те самите да извършват наземен транспорт, тези услуги са предмет на националните закони и подзаконови актове.

17. Във връзка с член 13, параграфи 10—12 от Споразумението делегациите потвърдиха, че въпреки че съгласно Споразумението не е задължително цените да бъдат представяни на въздухоплавателните органи, е необходимо тези органи периодично да изискват информация от авиокомпаниите относно определени цени, за да може, например, да се вземе решение по жалби, като например прекомерно високи цени или неприлагане на приложимите цени. Делегациите потвърдиха още, че такива искания за информация няма да бъдат използвани като алтернативен процес на документиране.

18. Европейската общност вече не прави законово разграничение между редовните и чартърни въздухоплавателни услуги. Канада продължава да има разпоредби, които правят разграничение между редовни и чартърни въздухоплавателни услуги и установяват изисквания за защита на потребителите за чартърни програми. Делегациите продължават да насърчават по-нататъшното развитие на чартърни въздухоплавателни услуги и потвърждават, че всички страни могат да се възползват от гъвкавостта, предоставена от националните закони и подзаконови актове, свързани с чартърните въздухоплавателни услуги.

19. По отношение на член 17 и член 21 от Споразумението, делегациите се разбраха, че съвместният комитет ще се състои от представители на Канада, Европейската комисия и държавите-членки. Делегациите се разбраха още, че за разрешаване на спорове по Споразумението страните ще бъдат представлявани от Канада и от Европейската комисия. Заинтересованите държави-членки ще присъстват на всички процедури за разрешаване на спорове.

20. Делегациите отбелязаха, че суверенната юрисдикция включва юрисдикция върху територията на дадена страна.

21. По отношение на член 19 от Споразумението, делегацията на Европейския съюз отбеляза значимостта, която отдава на трудовоправните въпроси в контекста на Споразумението и препоръча на страните да наблюдават въздействията на Споразумението, по-специално върху условията на трудова заетост, да насърчават по-доброто разбиране на трудовоправната система на всяка страна, свързана с мобилните авиационни служители, стабилните трудовоправни политики и практики, и да подобряват способностите и потенциала на страните да намират подходящите мерки при необходимост. Делегацията на Европейския съюз отбеляза също задълженията на подписващите страни да спазват принципите на Декларацията на МОТ за основните принципи и права в областта на труда и последващите документи (1998 г.), особено правото на свобода на сдружаване и ефективно признаване и прилагане на правото на колективно договаряне. Същевременно делегациите признаха съответните си суверенни права да определят свои собствени политики и национални приоритети и да определят, управляват и въвеждат свои собствени трудовоправни закони и подзаконови актове. Делегацията на Европейския съюз подчерта възможностите пред социалните партньори да засилят сътрудничеството си по трудовоправните въпроси чрез Споразумението. Канадската делегация препоръча да се позволи на всяка страна да реши как да наблюдава въздействията на Споразумението върху трудовата заетост. Делегациите потвърдиха, че разпоредбите на Споразумението не се прилагат в специфични случаи на колективно договаряне или други частни искове по производствени взаимоотношения.

22. Канадската делегация посочи, че пълната собственост на чуждестранни граждани върху канадски въздушни превозвачи, правата по седмата свобода за пътнически комбинирани услуги за авиокомпании на двете страни (поотделно и с изключение на авиокомпаниите на Общността, опериращи от която и да е държава-членка на ЕС), каботажът и правото на установяване не попадат в рамките на политиката за въздушен транспорт на Канада и ще наложат промени в канадската политика и/или закони и подзаконови актове.

23. По отношение на отвъдморските територии на държавите-членки, делегациите признават, че настоящото Споразумение се прилага само за отвъдморските територии на държавите-членки, както е продиктувано от Договора за създаване на Европейската общност. Отвъдморските територии са отвъдморските департаменти на Франция (Френска Гвиана, Гваделупа, Мартиника и остров Реюнион), Азорските острови, Мадейра и Канарските острови. За отвъдморски територии на държавите-членки, за които Договорът не се прилага, продължават да се прилагат съответните двустранни споразумения за въздушен транспорт между Канада и държавите-членки, изброени в приложение 3.

Съставено в Лондон, Обединеното кралство, на 30 ноември 2008 г.

За делегацията на Канада	За делегацията на Европейската общност и нейните държави-членки
Nadir Patel Ръководител на делегацията Главен преговарящ по въпросите на въздухоплаването Правителство на Канада	Olivier Onidi Ръководител на делегацията Генерална дирекция „Енергетика и транспорт“ Европейска комисия