Решение на такава задача от мозъка може да бъде обработката на информация от обикновеното зрение (human vision). Във функциите на зрителната
Изтегляне 1.78 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Kniga uchitel IT 6. klas Даниела Убенова (1), Kniga uchitel IT 8. klas Даниела Убенова, elektronno-obuchenie
| - Работата на моделите на линейните системи с вестибуло-окулярният рефлекс се сравнява с моделите на рекурентни невронни връзки. Вестибуло-окулярният рефлекс или рефлекса VOR (vestibule-ocular reflex) се явява съставна част в очнодвигателната система. Неговата задача е да обезпечава стабилност на визуалният образ при завъртане на главата за сметка на завъртане на очите. Процеса VOR се реализира чрез премоторни неврони във вестибуларният център, който получава и обработените сигнали за завъртане на главата от вестибуларните сензорни бутони и предава резултата на моторните неврони на окото. Механизмът VOR е подходящ за моделиране както на входни (завъртане на главата), така и на изходни (завъртане на очите) сигнали, които се описват много точно. Освен товае много прост рефлекс, а невронно физическите свойства реализиращи неговите неврони са добре описани. С появата на невроннит модели ситуацията коренно се променя. Рекорентните модели VOR (програми използващи алгоритми за рекорентно обучение в реално време) позволяват да се възпроизведат и опишат много статични, динамични, нелинейни и разпределени аспекти за обработката на сигналите при реализирането на рефлекса VOR и в частност на вестибуларният център. - Ретината на окото представлява матрица от микроскопични рецептори на външната лицева страна на очната ябълка. Нейната задача е да преобразува оптическите сигнали в невронно изображение предавано по оптически нерви в различните цетрове за анализ. Вземайки под внимание синтетическата 6 организация на ретината – това е сложна задача. Във всяка ретина преобразуването на изображения от оптически в невронни протича през три стадия: • Снемане на фотокопия от слоя на невронните рецептори. • Предаване на сформираният сигнал (реакция на светлина) от химически синапси на слоя на биполярните клетки (bipolar cell). • Предаване на тези сигнали (чрез помощта на химически синапси) на изходните неврони. На двата последни стадия (при предаване на информацията от рецептора на биполярните рецептори и от последните – на изходните неврони) в операцията участват специални неврони с латерално спиране в това число и т. нар. хоризонтални клетки (horizontal cell). Тяхната задача е да преобразуват сигнала между различните синаптически слоеве. Съществуват центробежни елементи обезпечаващи предаването на сигнала от вътрешният синаптически слой на външният. Някой изследователи създават електронни микро схеми имитиращи структурата на зеницата. Тези електронни чипове ги наричат невронноморфни контури (neuromorphic integrated circuit). Невронно морфните сензори представляват матрица от фоторецептори свързани със съответстващи елементи – рисунка (пиксели). Те имитират зеницата в такъв смисъл, че могат да се адаптират към изменението на осветеността идентифицирайки контурите в движение. Невробиологичният модел въплатен в нервно морфните контури има още едно преимущество – дава надежда за това, че физическото разбиране на нерво биологичните структури може да окаже съществено влияние в областта на електрониката и технологиите VLSI. Изтегляне 1.78 Mb. Сподели с приятели:
|