Революция: внезапна, радикална и пълна промяна на начините, по които обикновено се случват нещата

Коренът на проблема

Неизвестен автор

.Коренът на всяко нещо е това, което го подхранва, той е неговото начало, основната и скрита опора. Корените обикновено са под земята. Поради това често ги пренебрегваме и обръщаме внимание само на това, което виждаме над повърхността. Човек със зъбобол често се нуждае от почистване на корена на зъба. Коренът се руши и трябва да се поправи, иначе зъбът никога няма да спре да го боли. Коренът не е нещо, което човек може да види, но от болката ви става ясно, че той наистина е там. Светът страда и болката няма да спре, ако не стигнем до корена на проблемите, които морят хората и обществата. Вярвам, че името на този корен е егоизъм.

Опитвала съм се да се сетя за проблем, който да не се корени в егоизма, но не съм успяла да измисля дори и един. Хората изобщо не си мислят, че разрушават живота на другите, като получават това, което искат, и смятат, че ще е добро за тях. В този смисъл егоизмът е източникът на всички човешки неволи.

Егоизмът има хиляди лица

Егоизмът има хиляди лица и може би точно поради тази причина не можем да ги разпознаем в истинската им същност. Виждаме го в бебетата, които крещят, щом не получат това, което искат в момента, и в децата, които вземат играчките на другите деца. Личи си в нашето желание да изглеждаме по-добре от другите или да се справяме по-добре от тях. Егоизмът е желанието ни да бъдем първи във всичко и макар че няма нищо лошо в това да правим най-доброто от себе си, лошо е да се радваме, като гледаме как другите се провалят, за да можем ние да имаме успех.

Вярвам, че всяка форма на егоизъм е порочна и може да причини много проблеми. В тази глава искам да обърна внимание на три конкретни вида егоизъм, често срещани в света днес, както и на негативните резултати, до които водят те.

Сексуално малтретиране - Ан е на тринадесет години. Баща й и казва, че тя вече е жена и е длъжна да направи това, което всяка жена прави обикновено. Когато той приключи да й показва какво означава да бъде жена, тя се чувства посрамена, уплашена и омърсена, И макар баща й да я уверява, че това, което прави, е добро, тя се чуди защо тогава той настоява да запази всичко това в тайна, както и защо това я кара да се чувства така зле. С течение на времето, докато баща й продължава да я изнасилва и тормози постоянно, Ан се затваря емоционално, за да не се налага да изпитва повече болка. Бащата на Ан е откраднал детството й, девствеността й, невинността й, и без намесата на Бога той е на път да открадне целия й живот. И всичко това само за да получи онова, което му се иска на него.

Повдига ни се от всички тези случаи на кръвосмешение, но истината е, че за 90-95% от случаите изобщо не се дават сведения и не се докладват в полицията. Аз самата съм била сексуално малтретирана от баща си дълги години. Два пъти се опитах да кажа на някого какво се случва с мен, но тъй като и в двата случая не ми помогнаха, аз продължих да страдам сама, докато пораснах и започнах да споделям историята си и да получавам изцеление от Бога. Моят баща умря на осемдесет и шест години без да бъде наказан за своите престъпни деяния. Хората, с които е работил, празнувал, излизал на пикници, никога не разбраха, че той е изнасилвал дъщеря си от много малко момиче.

Когато виждаме какво правят хората, много бързо ги осъждаме, но рядко се замисляме какъв е коренът на това поведение. Много жени, които осъждаме като „проблемни в обществото", всъщност са жертва на кръвосмешение. Например:

• 66% от всички проститутки са жертви на сексуална злоупотреба като деца

• 36,7% от всички жени в американските затвори са били малтретирани като деца

• Една трета от всички малтретирани и пренебрегнати деца по-късно в живота си малтретират и пренебрегват собствените си деца

• 94% от всички жертви на сексуален тормоз са под дванадесет години, когато са малтретирани за първи път.

Болката, причинена на нашето общество от кръвосмешение и сексуален тормоз, е шокираща и всичко започва от това, че някой егоист получава това, което иска, без да го е грижа кой ще пострада -стига той да постигне желанието си.

Вие може би няма да убиете, да откраднете, да нараните грубо деца, но също имате възможност да проявявате егоизъм в определени неща. Ако си позволяваме да оправдаваме своя егоизъм, като сочим с пръст онези, чиито престъпления са по-лоши от нашите, никога няма успешно да можем да се справим с проблемите на обществото днес. Всеки един от нас трябва да поеме отговорност и да се справи със собственото си егоистично поведение, без значение под каква форма го проявяваме и до каква степен.

Алчност - Егоизмът често приема формата на алчност. Това е духът, който никога не може да бъде удовлетворен и винаги иска още. Обществото днес без съмнение е консуматорски настроено. Когато пътувам с колата, се удивявам на всичките магазинчета, които виждам по пътищата, и на тези, които все още се строят. Където и да погледнем, нещо се предлага за купуване. Неща, неща и още неща и всички те са една голяма илюзия. Те обещават лесен живот и повече щастие, но за повечето хора единствено създават невъобразими дългове.

Натискът и изкушението да купуваме повече и повече само ни държи вкоренени в егоизъм. Добрата новина е, че можем да се променим, ако наистина го искаме. Трябва да се научим да си купуваме това, от което се нуждаем, и малко от това, което ни се иска, а след това трябва да се научим как да раздаваме и споделяме притежанията си, особено тези, които вече не използваме, на които някой друг много ще се зарадва, защото има много по-малко от нас. Трябва да се упражняваме да даваме, докато това не се превърне в нещо съвсем нормално за нас, което да правим всеки ден от живота си. За повечето хора това наистина е революционен начин на живот.

Библията казва, че любовта към парите е коренът на всяко зло (вижте I Тимотей 6:10). Единствената причина, поради която хората обичат парите и са готови на всичко, за да ги имат, е защото смятат, че парите могат да им дадат всичко, което искат. Вярват, че могат да им купят щастие. Хората най-редовно убиват, крадат и лъжат за пари и коренът на всяко такова зло е болестта на завистта. Наскоро прочетох една статия от известен писател, който казва, че хората наистина вярват, че ако могат да притежават всичко, което искат, това ще ги направи щастливи. Но това е фалшиво и лъжовно обещание. После той разказа как е имал всичко, което човек може да си пожелае, но открил, че нищо от тези притежания не можело да го направи щастлив, защото след като човек постигне целта си и има всичко, което може да предложи светът, той отново остава сам със себе си.

Развод - Егоизмът е в корена на причината за развод. Много често хората се женят с погрешни идеи и очаквания за това какво трябва да представлява бракът. Много от нас решават, че партньорът ни трябва да ни направи щастливи, а когато това не се случи, започваме война. Колко различни биха били нещата, ако при женитбата вземем решение да правим всичко, което е по силите ни, за да правим партньора си щастлив!

Сега може би си мислите: „Няма да направя подобно нещо, защото съм сигурна, че ще ме използват". Ако сега мислех, както когато бях много млада, сигурно щях да се съглася с вас. Но след като вече съм живяла почти цял един живот, вярвам, че Библията е самата истина. Тя ни учи, че любовта никога не отпада (не се проваля - вижте I Ко-ринтяни 13:8). Освен това ни учи, че каквото сее човек, ще пожъне само и единствено това (Галатяни 6:7). Ако вярвам в Библията (а аз вярвам), тогава означава, че вярвам в моята отговорност относно жътвата, която получавам в живота си, защото тя се основава на семената, които аз сея. Ако сеем милост, ще пожънем милост; ако сеем благост, ще пожънем благост.

Аз винаги мислех за себе си Когато се върна назад четиридесет и две години, откакто с Дейв сме женени, удивявам се какъв егоист съм била, особено в началото. Откровено мога да призная, че не знаех по-добър начин. В дома, в който съм отраснала, съм виждала единствено егоизъм и не е имало кой да ме научи на нещо по-различно. Ако знаех как да бъда даваща, а не вземаща, сигурна съм, че ранните години от нашия семеен живот щяха да бъдат много по-лесни и много по-добри. Поради това, че Бог е в живота ми, съм видяла как нещата се преобръщат и как стари рани се изцеляват, но въпреки това съм изгубила много години, които не мога да върна назад.

За разлика от дома в който аз съм отраснала, Дейв е възпитан в християнско семейство. Неговата майка била благочестива жена, която се молела и учила децата си да дават. Поради това Дейв беше развил качества, които аз не бях виждала никога в живота си преди да срещна него. Примерът му е бил изключително ценен за мен. И ако той не беше толкова търпелив към мен, което е качество на любовта, сигурна съм, че бракът ни нямаше да трае много дълго. Сега мога откровено да кажа, че с всеки изминал ден нещата стават все по-добри и все по-добри. Днес съм по-щастлива от всякога, защото давам повече за нашето взаимоотношение от всякога досега. Много се радвам, когато виждам Дейв да прави неща, които му доставят удоволствие, а това е много различно от отношението, което съм имала към него през годините, когато нещата не ставаха „както на мен ми харесва".

Непрекъснато мислех за себе си и нищо не се промени, докато не се уморих от своя живот и от факта, че всичко за мен се въртеше единствено и само около мен, мен, мен и пак мен. Исус дойде, за да отвори вратите на затворите и да пусне на свобода пленниците (вж. Исая 61:1). Той ме е освободил от толкова много неща, но най-голямото от тях е самата мен. Аз бях освободена от себе си! Всеки ден продължавам да израствам в тази свобода, но съм благодарна, че осъзнавам, че истинската радост не се намира в това да получавам нещата, които аз искам, и по начина, по който аз ги искам.

Може би като мен и вие сте имали лош пример в живота и се нуждаете да се отучите от някои неща, към които сте били привикнали в ранните години от живота си. Бъдете откровени - как реагирате, когато нещата не стават по вашия начин и не получавате това, което искате? Сърдите ли се? Мрънкате ли или се оплаквате? Способни ли сте да се доверите на Бога да се погрижи за вас или живеете в страх, че ако сами не се погрижите за себе си, никой няма да го направи вместо вас? Вярата, че трябва да се погрижите за себе си, води към егоизъм, който от своя страна води до нещастен живот. Умолявам ви да се откажете от егоизма днес и да започнете да цените, да се грижите и истински да обичате другите.

Егоизмът е избор Повечето от нас прекарват доста време в размисли, разговори и планове за самите себе си. Въпреки че поучавам, че трябва балансирано да обичаме себе си, не вярвам, че трябва да бъдем до такава степен влюбени и замаяни от себе си, че да станем център на своя свят и да се интересуваме само как да получим желаното от нас. На всяка цена сме длъжни да се грижим за себе си, защото сме много ценни в очите на Бога за Неговия план на земята. Той ни е дал живот, за да можем да му се наслаждаваме (вж. Йоан 10:10). Ние трябва да го живеем, но е необходимо да осъзнаваме, че истинският път към щастието е в това да даваме, а не да се опитваме да задържим всичко за себе си. Исус казва, че ако искаме да бъдем Негови ученици, трябва да забравим за себе си, да не се взираме толкова в себе си и да се откажем от всичките си интереси, за да последваме Него (вж. Марк 8:34). Признавам си, че това е плашеща мисъл, но съм живяла достатъчно дълго и знам от опит, че това действа. Исус още казва, че ако се откажем от „по-низшия" (егоистичен) живот, тогава можем да имаме „по-висш" (не егоистичен) живот, но ако си държим на нисшия живот, ще изгубим висшия (вж. Марк 8:35). Той ни дава право на избор как да живеем. Но първо всъщност показва кое би работило по-добре и чак тогава ни оставя да решим дали искаме да го направим или не. Аз мога да избера да си остана егоист, а също и вие, но добрата новина е, че не е необходимо да го правим. Ние имаме Божията сила на свое разположение, за да ни помогне да преодолеем самите себе си и да живеем, за да направим по-добър живота на някой друг.

Пътешествието Егоизмът не е поведение, което заучаваме. Ние се раждаме с него. Той е вродена част от нашето естество. Библията го нарича „греховно естество". Адам и Ева съгрешават против Бога, като правят това, което Той им заръчва да не правят, и греховният принцип, който те установяват, се предава завинаги на всеки човек, който се ражда по лицето на земята. Бог е изпратил Своя Син Исус, за да умре за греховете ни и да ни освободи от тях. Той е дошъл, за да поправи стореното от Адам. Когато приемем Исус за свой спасител, Той идва и живее в духа ни; ако позволим на тази обновена част от нас да управлява решенията ни, тогава можем да победим греховното естество, което е в плътта. То не изчезва, но Великият, Който живее у нас, ни помага да го побеждаваме ежедневно (вж. Галатяни 5:16). Това не означава, че никога повече няма да съгрешаваме, но можем да се подобряваме и да напредваме в живота си.

Не мога да кажа със сигурност, че съм победила напълно егоизма си и се съмнявам изобщо някой да може. Ако твърдим подобно нещо, би означавало, че вече не съгрешаваме, защото всеки грях се корени в егоизма. Не съм победила изцяло егоизма, но имам надежда, че се подобрявам ежедневно. Аз съм поела на пътешествие и макар да не съм още пристигнала, решила съм, че когато Исус се върне, за да ме вземе у дома, Той ще ме намери преследваща целта (вж. Филипяни 3:12-13).

Апостол Павел прави следното изказване: „Защото сега вече не аз живея, но Христос (Месия) живее в мене"(Гал. 2:20). Павел говори, че той вече не живее за себе си и за своята си воля, а за Бог и за Неговата воля. Много бях насърчена, когато открих, че Павел прави това изказване около двадесет години след като е повярвал. Да се научи да живее без егоизъм е било пътешествие и за него, точно както е за всеки един от нас. Павел също казва: „Аз всеки ден умирам (изправям се пред смъртта всеки ден и умирам за себе си)" (I Кор. 15:31). С други думи, да поставяме другите на първо място е ежедневна битка и изисква нашите решения всеки ден. Всеки от нас трябва да реши как ще живее и за какво ще живее. Няма по-добър момент от настоящия за вземане на подобно решение. Аз и вие имаме само един живот, който да живеем и който да дадем, така че остава въпросът: „Как да живеем?" Твърдо вярвам, че ако всеки извърши своята част и постави на първо място благото на другите, тогава ще можем да видим и да участваме в една революция, която има потенциала да промени света.

Никой човек не е самотен остров С>игурна съм, че сте чували известната реплика на Джон Дон: „Никой човек не е самотен остров". Тези думи са прост начин да изразим факта, че човек се нуждае от другите и влияе на другите. Точно както животът на баща ми повлия на моя по негативен начин, така животът на Дейв ми повлия положително. Нашият живот може и влияе на другите. Исус ни заръчва да се обичаме един друг, защото само по този начин светът може да проумее, че Той съществува (вж. Йоан 13:34-35). Бог е любов и когато показваме любовта Му в своите думи и действия, все едно показваме на хората същността на Бога. Павел казва, че ние сме посланици на Бога, Негови лични представители и Той отправя Своя апел към света чрез нас (II Кор. 5:20). Всеки път, когато се замисля за този пасаж от Словото, мога само да кажа: „Каква привилегия, чест и отговорност!".

Един от уроците, които научих в живота, е че няма привилегии без отговорности. Това е част от проблемите на обществото днес. Хората искат неща, които не са готови да заслужат! Егоизмът казва: „Дай го на мен. Аз го искам и при това го искам сега". Мъдростта казва: „Не ми давай нищо, което не съм достатъчно зрял да управлявам правилно". Светът е лишен от признателност и това до голяма степен се дължи на факта, че не сме готови да изчакаме или да се пожертваме за каквото и да било. Открила съм, че нещата, за които съм най-силно благодарна, са тези, за които съм работила най-дълго и най-упорито. Нещата, които се случват лесно в живота, обикновено не са много ценени.

Днес ние възпитаваме едно поколение от егоисти, защото в повечето случаи им даваме твърде много и твърде бързо. Често купуваме колело на детето една година преди да стане достатъчно голямо, за да го кара, или им вземаме кола, когато са едва на шестнадесет. Плащаме сметките им в колежа, купуваме им къщи когато се оженят, и пълним тези къщи със скъпи мебели. След това, когато децата ни попадат във финансови затруднения, ако е по силите ни, ги измъкваме всеки път, когато се нуждаят. Правим всичко това в името на любовта, но дали в действителност това е любов или просто угаждане и глезене? Понякога, когато родителите правят тези неща, се опитват да „си платят" за времето, в което не са били с децата си в тяхната ранна възраст. Даването на децата на много материални облаги облекчава родителската съвест от чувството на вина и ако е възможно, те биха хвърляли пари по тях, защото това е много по-лесно - особено когато животът им е зает и забързан.

Всички ние обичаме да благославяме децата си, но трябва да бъдем дисциплинирани в количеството на това, което правим за тях. Цар Соломон съветва да използваме „мъдро размишляване"(Притчи 1:3). Понякога „не" може да се окаже най-добрият дар, който да дадем на децата си, защото така ще ги научим на ценните уроци за привилегиите и отговорностите.

КОРЕНЪТ НА ПРОБЛЕМА 37

Пример за щедрост

Бъдете пример за щедър живот не само пред децата си, но и пред всички тези, с които общувате. Ако сте даващ, а не вземащ в живота, не след дълго хората ще разберат, че сте доста по-различни от останалите край тях. А когато станат свидетели и на радостта ви, може би ще успеят да свържат точките и да осъзнаят, че даването прави човек по-щастлив, отколкото да бъде егоист. Хората ни наблюдават и аз съм изненадана от нещата, които те виждат и запомнят.

Павел казва да дадем възможност на всички да видят и да познаят нашата щедрост, нашата грижа и нашият устояващ и изтърпяващ дух (Фил. 4:5). Исус насърчава да позволим на всички хора да бъдат свидетели на добрите ни дела, за да разпознаят и прославят Бога (Матей 5:16). Разбира се, Исус няма предвид да се превърнем във фукльовци, които правят всичко, за да ги видят другите; Той всъщност ни насърчава да бъдем наясно до каква степен оказваме влияние на хората около нас. Със сигурност негативното поведение оказва влияние на другите, както вече споменах, но щедростта също влияе на хората около нас по много позитивен начин и ни носи удовлетворение и щастие.

Ами аз?

През по-голямата част от живота си аз се събуждах сутрин и лежах в леглото, докато не си направя планове за деня. Мислех си какво искам, какво ще е най-доброто за мен и как мога да убедя семейството си и приятелите ми да участват в моите планове. Ставах и прекарвах деня си в мисли за себе си и всеки път, когато нещата не ставаха по моя начин, се сърдех, ставах нетърпелива, разочарована и дори гневна. Смятах, че съм нещастна, защото не получавах това, което исках, но всъщност бях нещастна, защото всичко, което правех, беше да се опивам да получа което аз искам, без да ме е грижа за останалите.

Сега, след като съм открила, че тайната на радостта е в даването, вместо в това да се опитвам да задържам и да получавам, сутрините ми станаха съвсем различни. Тази сутрин, преди да започна да работя върху тази глава, се помолих и се замислих за всички хора, с които ще се срещна през този ден. После се помолих със Словото от Римляни 12:1, където сме призовани да се посветим на Бога като живи жертви и да предадем всичките си способности, умения и таланти на Него, за да ги употреби. Докато си мислех за хората, с които ще работя или може би само ще срещна, аз поисках от Господ да ми покаже какво мога да направя за тях. Решила съм да ги насърчавам и да бъда благодарна. Без съмнение, всеки от нас може да намери по едно добро нещо, което да каже на всеки човек, с когото се среща. Ако се опитаме да изпълним това, ще се опазим от риска да мислим само за себе си. Доверявам се на Бога да ме води, докато изпълнявам задълженията си през деня.

Ако искате да посветите себе си на Бога, за да може Той да ви използва да обичате и да помагате на другите, предлагам ви да се помолите така: „Господи, предоставям Ти очите си, ушите си, устните си, ръцете си, кракатаси, сърцето си, парите си, дарбите си, талантите си, способностите си, времето и силите си. Употреби ме да бъда благословение където и да ида днес".

Няма как да разберете радостта от този живот, ако не го опитате. Аз го наричам „свят навик" и както всеки навик, този също се гради, докато се превърне в такъв. В някои дни аз пак се увличам със себе си и забравям да практикувам новия си навик, но бързо си припомням, че съм изляза от правилния път, щом загубя радостта и вълнението си от живота.

Вече няколко години се опитвам да живея по този начин и това се оказа голяма битка. „Егоистичният" начин на живот е дълбоко вкоренен във всяка тъкан от нашето естество и не се предава лесно. Чела съм книги за любовта, повтаряла съм отново и отново това, което казва Библията, молила съм се за това. Разговаряла съм с приятели, проповядвала съм и съм правила всичко по силите си, за да помня кое е най-важното. Понякога съм откривала, че отново проявявам егоизъм, но не съм се гневила от това, защото да се разгневя на себе си не означава нищо друго освен пак да се занимавам със себе си. Когато се проваля, моля Бог да ми прости и вярвам, че това е най-добрата политика. Ние прекарваме прекалено дълго време в самосъжаление поради грешките, които сме направили, но това си е чиста загуба на време. Единствен Бог е готов да ни прости и силно желае това, ако само поискаме от Него.

Да, твърдо вярвам, че коренът на всеки проблем по света е в егоизма, но е възможно да живеем в света и да откажем да бъдем като света. Ако сте готови да се присъедините към мен в тази Революция на любовта, ако сте готови да се обърнете радикално и напълно от начина, по който сте живели досега, и започнете целенасочено да живеете с единствената цел да обичате другите, а не вие да бъдете обичани, тогава можете да бъдете част от разрешението, а не от самия проблем. Готови ли сте да започнете?

Използвани източници:

1. „Принудени да бягат: младите пътници на Уганда" http://www.theirc.org/where/page-28828228.html
ГЛАВА 3

Нищо добро не става случайно

Иеремия 1:12

Нито една от революциите, които са променили света, не се е случила случайно. В някои ситуации са започвали само с няколко човека, които са дискутирали какви са необходимите промени. Независимо дали тези исторически събития са се родили от непредвидени вълнения или от добре планирани въстания, никога не са ставали просто така. Те са били умишлени, преднамерени, съзнателни, страстни и стратегически. Те са започвали, защото някой е отказал да стои със скръстени ръце и без да прави нищо; някой е отказал да остави нещата такива, каквито са; някой е отказал да бъде пасивен и бездействен, докато нечестието и несправедливостите яростно са избуявали. Революциите са избухвали, защото някой е решавал да действа.

Действай сега! Библията е пълна с инструкции как да бъдем активни и да действаме. Указанието да бъдем активни вместо пасивни е толкова просто, но милиони хора напълно го пренебрегват. Може би си мислят, че нещата ще се оправят от само себе си. Няма да стане. Нищо добро не се случва случайно. Когато осъзнах това, животът ми се промени изцяло.

Да желаем нещо не води до очакваните резултати. Затова трябва настоятелно да правим това, което е необходимо, за да ги постигнем. Няма да намерите нито един човек, който само си е седял и понеже силно е желаел успех в живота, го е получил. Няма да намерите човек, който без да прави каквото и да било, е получил този успех.

Същото се отнася до това да участваме в революцията на любовта. Ако искаме да обичаме хората, както Исус ни наставлява, ще трябва да си наложим да го правим съзнателно и целенасочено. Няма как това да стане случайно.

Библията казва да се стараем да бъдем благи и добри (вж. I Сол. 5:15). „Старая се" е много силна дума, която означава „да жадувам, да преследвам, да желая силно". Ако търсим възможности, със сигурност ще ги намерим, а това ще ни предпази от опасността да бъдем безучастни и неплодоносни. Трябва да се запитаме дали сме будни и активни или сме пасивни и бездейни? Бог е буден и активен! Радвам се, че това е така, иначе нещата в живота биха се разрушавали със стремглава скорост. Бог не само е създал света и всичко, което виждаме в него, за да му се наслаждаваме, но Той също така активно го поддържа, защото знае, че добрите неща не просто се случват, а се случват в резултат на правилните действия (вж. Евреи 1:3).

Боговдъхновените, балансирани действия ни предпазват от бездействие и безплодие и служат като защита в живота ни. Активността и вършенето на правилните неща ще ни предпазят от правенето на погрешното. Изглежда сякаш не се налага да се напъваме много, за да правим това, което е нередно. Нашето естество само ни влачи в тази посока, ако сами не изберем да правим това, което е правилно.

Например, не е необходимо да избираме вирусните заболявания. Нужно е само да сме в присъствието им и тогава лесно можем да ги хванем. Затова трябва да изберем здравето. За да бъда здрава, трябва постоянно да избирам да тренирам, да спя и да се храня правилно. Трябва също да избера да не се тревожа, да не се безпокоя, защото знам, че това ще ме измори и е възможно да доведе до други нежелателни физически симптоми. За да бъда здрава, трябва активно да инвестирам в своето здраве; факт е, че много лесно мога да се разболея, ако не правя абсолютно нищо, за да се погрижа за себе си.

Плътта е мързелива

Апостол Павел ясно учи, че плътта е мързелива, похотлива и желае много грешни неща (вж. Рим. 13:14). Слава Богу, че сме повече от плътта. Имаме дух и духовната част от християнина е мястото, където обитава естеството на Бога. Бог е добър и фактът, че той живее в нас, означава, че имаме доброта в нас. С духа си можем да дисциплинираме и да владеем над плътта, но това изисква усилия от наша страна. Трябва да се сработим със Святия Дух и да Му съдействаме, защото Той е този, който ни укрепява и ни прави способни да вършим добрини. Павел казва, че не трябва да угаждаме на плътта; аз вярвам, че един от начините, по които угаждаме на плътта, е като не правим нищо!

Бездействието е като наркотик. Човек лесно се пристрастява към него. Колкото повече нищо не правим, толкова повече искаме да продължаваме да не правим нищо. Сигурна съм, че на всички ви се е случвало да си лежите у дома и колкото повече лежите, толкова по-трудно ви е да станете. Когато се надигнете, всичко в тялото ви се струва сковано, обездвижено и изморено, но когато продължите да си налагате да се движите, енергичността се възвръща.

Тази сутрин и аз се събудих в унило настроение. Работих през целия уикенд по време на една конференция и все още съм малко уморена. На всичкото отгоре преживях лично разочарование за нещо, за което се надявах. Щеше ми се да си лежа на канапето и да се самосъжалявам през целия ден, но понеже имам дългогодишен опит в това и знам, че то изобщо не върши работа и е напълно безплодно, реших да взема друго решение. Реших да се надигна и да напиша тази глава за активността. Това беше моят начин на воюване срещу усещанията на плътта ми! Колкото повече пиша, толкова по-добре се чувствам.

В ситуации, в които плътта ни изкушава да бъдем мързеливи, можем да започнем да й надделяваме, като поискаме от Бога да ни помогне, а и като вземем твърдо решение да бъдем активни вместо безделни. Когато започнем да действаме въз основа на решенията си, ще открием, че и чувствата започват да се съобразяват с тях. Бог ми е дал дух на дисциплинираност и самоконтрол точно за такива дни като днешния, но от мен зависи дали ще използвам това, което ми е дал, или ще се оставя на поривите на плътта.

Павел говори също за „плътските християни", които са хора, приели Христос за свой Спасител, но никога не съдействат на Святия Дух, за да развият духовна зрялост. В I Коринтяни 3:1-3 апостолът казва на християните, че му се налага да им говори като на невярващи мъже, в които преобладава плътското естество. Той не може да ги поучава за сериозните неща, а се придържа към така нареченото от него „духовно мляко". Той им говори, че те са бездуховни, защото Позволяват на поривите им да ги контролират. Вие позволявате ли на поривите и импулсите да ви контролират? Днес бях силно изкушена да позволя на естествените импулси да ме контролират и, откровено казано, може би ще ми се наложи цял ден да им се противя, като остана активна и правя нещо, което смятам, че ще даде добър плод. Не мога да си позволя да се поддам на чувствата, защото нямам никакво време за губене.

Няма награди за пасивността Никой от нас не може да си позволи да губи времето си, седейки в бездействие. Бог не възнаграждава пасивността. Пасивните хора не използват дадената им свобода, за да правят това, което е правилно. Вместо това чакат, за да се почувстват готови да правят нещо или да бъдат мотивирани от някаква мистериозна външна сила. Те силно желаят да се случи нещо добро, особено на самите тях, и са всеотдайни в бездействието си, докато чакат да видят дали ще стане нещо. Бог не одобрява подобно отношение и това дори е много опасно.

Решението да не правите нищо също е решение, но такова, което ни прави все по-слаби и по-слаби. То дава все по-голяма възможност на дявола да ни контролира. Празното пространство също е място и Словото поучава, че ако дяволът се върне и намери мястото празно, той бързо го заема (вж. Матей 12:43-44). Бездействието е показател, че сме съгласни и дори одобряваме това, което се случва около нас. В крайна сметка, ако не правим нищо, за да променим обстоятелствата около себе си, то това означава, че ги намираме за чудесни.

Направете нещо -Водили сме различни хора на мисионерски пътувания при хора с отчайващи нужди, но не всеки от тях откликва по един и същи начин. Всеки изпитва състрадание, когато види ужасните условия, в които живеят хората в далечните селца в Африка, Индия и другите части на света. Много плачат, повечето клатят глави и мислят, че това е ужасно, но не всеки решава да направи нещо, за да промени условията. Много хора се молят Бог да направи нещо и се радват, че нашето служение се е захванало с това, но дори не се замислят да започнат сериозно да потърсят Бога за това, което те самите могат да направят. Позволявам си да кажа, че повечето от тях се връщат у дома, заемат се със своя си живот и много скоро забравят за това, което са видели с очите си. Но слава да бъде на Бога - има и такива хора, които са твърдо решени да намерят разрешение или начин, по който да донесат промяна. Не забравяйте, че безразличието търси извинения, а любовта намира начини. Всеки може да направи нещо!

Спомням си за една жена, която реши, че трябва да помогне по някакъв начин. За известно време не можеше да реши какво точно да прави, защото нямаше допълнителни пари, които да даде, нито можеше да иде и да живее на мисионерското поле. Но докато продължавала да се моли за ситуацията, Бог я насърчил да прегледа нещата които има, а не да гледа на това, което няма. Тогава тя осъзнала, че е много добра в правенето на сладкиши и торти. Затова попитала пастира си дали може да пече сладки през уикенда, а след това да ги продава в неделя след църква, като всичко, което изкара, да отива за спонсориране на мисиите. По този начин тя и много други членове на църквата започнали да дават за мисии и така била активна в правенето на нещо, което да помогне на някой друг.

Познавам друга жена, която така отчаяно искаше да направи нещо, че накрая отряза красивата си коса и я продаде, за да помогне на сираците. Това може би ви звучи много радикално, но със сигурност мога да кажа, че е по-добро от бездействието. Седенето със скръстени ръце е опасно, защото то отваря врата за дявола да се активира в живота ни.

Друга една жена, с която разговарях, работи като масажистка и след като присъствала на една от нашите конференции, където говорих за нуждата да достигнем до другите, тя организирала специален спа ден, от който всичките приходи отивали за бедните. Тя събра хиляда долара за мисиите и свидетелства как това даване е променило не само нейния живот, но и живота на тези, които давали заедно с нея, за да помогнат на бедните и нуждаещите се.

Всички се нуждаем да бъдем обичани, но вярвам, че личната ни радост е силно зависима от това ние да обичаме другите. Нещо много красиво се случва в сърцата ни, когато даваме.

Бездействието кани врага

Лежането на дивана или отпускането в креслото и очакването Бог да се погрижи за всичко, което трябва да бъде свършено, е лесно, но ни оставя бездейни и безплодни, открити за атаките на злото. Ако умовете ни са изпразнени от добри мисли, дяволът много лесно може да ги изпълни с лоши. Ако сме мързеливи и бездейни, той може лесно да ни изкуши да вършим неправилни и дори погрешни неща.

Библията много често говори да бъдем активни, защото това ще ни попречи да бъдем мързеливи и безплодни. Ако започнем сериозно да мислим какво бихме могли да сторим за другите, няма да остане място в ума ни за неправилни мисли.

Мързеливите и безделни хора лесно се обезсърчават, отчайват се и се самосъжаляват. Те могат да паднат във всякакви грехове. Апостол Павел дори казва, че ако една млада жена овдовее, тя трябва отново да се омъжи. Иначе може да се превърне^ безделна клюкарка и постоянно да се бърка в чуждите работи (вж. I Тим. 5:11-15). Павел дори отива по-далече, като казва, че някои от младите вдовици чрез своето безделничене вече са се обърнали и са последвали Сатана. Колко важно е да бъдем активни! Вярвам, че думите на Павел потвърждават това.

Всъщност навсякъде в Писанията Бог ни насърчава да не ставаме безделни. В старозаветни времена, когато умирал човек, израиляните имали право да скърбят за него само тридесет дни (вж. Втор. 34:8). Първоначално това може да се стори на човек безчувствено, но Бог е направил закона, защото Той добре знае, че продължителното скърбене и бездействие могат да доведат до сериозни проблеми.

Трябва да бъдем активни, без да прекаляваме, защото можем да се изтощим, но да бъдем достатъчно въвлечени и да продължаваме да се движим в правилната посока. Не е възможно да прекараме всичкото си време в помощ на другите хора, но от друга страна, ако не помагаме изобщо, това създава големи проблеми. Ако можете да се сетите за някой ваш познат, който е бездеен, неактивен и дори пасивен, може би ще разпознаете също, че е и много нещастен, защото бездействието и липсата на радост вървят ръка за ръка.

Преди няколко години моята леля трябваше да се нанесе в дом за възрастни хора. През първите три, даже четири години тя не искаше да прави абсолютно нищо. Беше тъжна от факта, че трябваше да напусне дома си и нямаше никакво желание да участва в новия живот, който сега можеше да има. И макар че имаше много организирани дейности и добри възможности да помага на другите, леля ми постоянстваше в своето бездействие. Ден след ден стоеше в апартамента си обезсърчена. Започна да се чувства зле физически, а понякога ставаше дори невъзможно да се общува с нея. Накрая реши, че не може да продължава така без да прави нищо, записа се на библейски уроци и започна да посещава болничното крило на старческия дом.

Играеше на различни игри, ходеше на партита, сприятели се с много хора. Не след дълго започна да ми разказва, че е по-щастлива от всякога в живота си, а освен това се чувстваше чудесно физически.

Състоянието на един бездействащ човек става от лошо по-лошо, докато бездействието започне да влияе на всяка сфера от живота му. С пасивността си той позволява да бъде подхвърлян напред-назад от обстоятелствата и условията си на живот. Оставя чувствата му да го водят и понеже никога няма усещането, че трябва да направи нещо, той просто гледа безучастно и се оплаква, докато животът му се разпада. Иска му се да направи много неща, но той е силно завладян и победен от чувствата си. Чувства се уморен, ленив и няма никакви творчески идеи. Понякога дори започва да си въобразява, че нещо не е наред с него физически и отдава на това липсата на сили и енергия. За него животът се е превърнал в поредица от непреодолими проблеми.

Много често се оставяме на течението и си позволяваме да бездействаме, когато сме преживели някакъв неуспех или серия от разочарования, или когато ни е повалила трагедия, за което ще говоря в края на тази глава. Когато се случат такива неща, може би наистина ни се иска да се откажем, но ако го направим, Сатана чака да нахлуе и да се възползва от ситуацията. Не бива по каквато и да било причина чрез пасивността си да позволяваме на врага да получи достъп до живота ни.

Активността ми помага да превъзмогна лошия ден Докато аз имам своя си „тежък ден" днес, милиони хора по света биха го счели за празник в сравнение с това, с което се сблъскват те. За повече от две десетилетия бунтовническа армия в източна Африка поробва деца и ги прави насила войници, като ги въвлича във война, разпалена от партизанска милиция, която има наглостта да нарича себе си „Божия съпротивителна армия". Тези партизани тероризират северната част на Уганда, отвличат деца при навършването на седем години, за да ги превърнат във войници или роби за сексуално удоволствие, като ги насилват да правят и множество други унизителни неща. Според някои статистики между тридесет и четиридесет хиляди деца са похитени. Нещо, което е започнало като бунт против управляващото правителство, сега се е превърнало в клане на невинни хора, предвождано от един командир, който твърди, че възнамерява да създаде общество, което да живее според десетте Божии заповеди, макар сам той да нарушава всяка една от тях.

Този мъж на име Джоузеф Кони като момче е бил помощник в католическа църква. Днес той е смесил Стария Завет с Корана и с някои традиционни племенни ритуали, и е създал своя собствена доктрина. Тактиките му са брутални. Докато пиша това, е сключено временно премирие и много от тези деца са освободени, но в повечето случаи техните родители са били убити, така че те нямат домове, в които да се върнат. Повечето от децата са били принуждавани да употребяват наркотици и са пристрастени към тях. Задължавани са да вършат насилствени действия, които са непоносими за възрастни, камо ли за такива невръстни деца. Малки деца са били насилвани да застрелят целите си семейства. Какво да правят сега такива деца? Да се скитат по прашните пътища, изпълнени с гняв и в отчаяни опити да забравят какво са направили? Те ще се нуждаят от помощ и аз мога да се моля днес и да поискам от Бога да ме употреби. Мога да спра да мисля за себе си и да насоча вниманието си към хора като тези, за които току-що ви разказах - хора, на които проблемите са истински.

Спомням си празните погледи на хората, лишени от всякаква надежда, които видях, когато имах привилегията да пътувам до Уганда, и ще продължа да полагам максимални усилия, за да мога да им изпращам помощи. Мога да си спомня, как се опитвах да накарам малките им личица да се усмихнат, за да сменят за малко гневните си изражения. Мога да си представя какъв ще бъде животът им, когато им помогнем да си построят ново село, където да живеят и да бъдат приети от осиновители, които да им дават добра храна, любов и образование, както и истината за Исус Христос и Неговите планове за техния живот.

Детето войник

„Слава на Бога, няма да убиваме повече. Не и днес. Не мога да гледам това повече." Така звучи една молитва.

В далечината Алън може да чуе писъците, стрелбата и пронизващото свистене на куршуми. Обхваща го паника от целия този ужас. Той добре познава значението на тези звуци. Как би могъл да ги забрави? Това бяха същите звуци, които той бе чул точно преди войници да нахлуят в селото му и свирепо да отвлекат неговата майка и баща, преди да го пребият до смърт, за да сплашат и принудят останалите похитени.

В онзи ужасен ден бунтовниците оставят Алън. След като се крие в шубраците седмици наред заедно с още пет момчета, спят на земята без вода и храна, бунтовниците ги откриват. Алън е само на десет години.

От този момент той е похитен, пребиван по два-три пъти на ден и му се дава съвсем малко храна и вода. „ Ставай, момче. Време е да видиш как умират твоите приятели!" - чувал сутрин крясъците на войник от бунтовниците. Алън е насилван да гледа безпомощно докато войниците пребиват приятелите му с пръчки в главите, докато останат неподвижни, лежащи в локви от собствената им кръв. Под заплаха от смърт, Алън е принуждаван да върши нечувани злини. Той може да усети как сърцето му се подхлъзва в мрака...

Тази вечер, когато го изпратят да събере дърва за огрев, Алън планира да избяга. И той ще бяга..., ще бяга с всички сили..., ще бяга, докато припадне. Мечтата му е да бъде свободен. И може би, ако успее да издържи да бяга достатъчно дълго, той ще успее да живее поне един ден без убийства и дори да започне да оздравява. Днес Алън живее в едно такова ново селище в Гулу, Уганда, построено с цел да помага именно на такива деца войници. Ние, от служението на Джойс Майер в партньорство със служение Уатото построихме това селце, за да бъде възстановен животът на такива пострадали деца.

Според статистиките:

• Божията съпротивителна армия (БСА) е похитила над тридесет хиляди деца, които да служат като войници или като сексуални роби в Уганда

• През 2007 година по света има приблизително 250000 деца войници.

Докато се чудя дали да нямам настроение през този ден, получих писмо от мои приятели, които служат на Бога повече от двадесет и пет години. В него ми пишат за състоянието на техния двадесет и две годишен син, който има сериозен, смъртоносен рак на щитовидната жлеза. Ако успея да погледна отвъд себе си и осъзная, че в света се случват толкова много неща, с толкова много хора, а не само с мен, постепенно ще започна да се чувствам все по-малко погълната от своите проблеми и все по-силно благодарна за благословенията.

Изумена съм колко много от проблемите ни са свързани с това, за което си мислим. Колкото повече мисля за нещата, които съм искала, но не съм получила, настроението ми пада, пада и пада. Но когато мисля за онова, което имам, и за трагедиите, пред които са изправени другите хора, осъзнавам, че всъщност нямам никакъв проблем. Вместо да бъда жалка, мога да бъда благодарна!

Безкрайно благодарна съм на Бога, че продължава да ми напомня да бъда активна и да правя добри неща, защото спомнете си, че трябва „да побеждаваме злото с добро" (вж. Рим. 12:21). Някой послужил ли е на вас? Защо да не се помолите за него? Ще се почувствате по-добре. Имали ли сте разочарование? Помолете Бог да ви покаже и други, които са по-разочаровани и от нас, а вие идете и ги насърчете. Това ще бъде полезно за тях, а вас ще направи по-удовлетворени.

Светът става все по-жесток и по-жесток. Докато продължавам да пиша, получих друго съобщение, че снощи в една църква е имало произволна стрелба. Двама души са мъртви и петима са ранени. Спомням си какво говори Библията в Матей, гл. 24, където се представят белезите на последното време. Там се казва, че пред лицето на цялата жестокост и огромни нужди любовта на мнозината ще охладнее. Точно срещу това трябва да се борим. Не можем да оставим любовта ни да изчезне, защото ако го направим, предаваме земята на действието на злото.

Когато научих за стрелбата в църквата, можех да си кажа: „ Толкова е тъжно". Можех да се почувствам неловко за момент и след това да се върна към собствените си разочарования. Но аз отказах да постъпя така, защото не искам да живея с такова отношение. След като чух за кризата, реших да се обадя на сина си и да го накарам да се чуе с пастира, за да разбере дали можем да направим нещо. Може би семействата, които са изгубили свои близки, се нуждаят от нещо; а може би самият факт, че някой е загрижен, ще им послужи.

Удивена съм колко пъти преминаваме през трудности, а никой дори не се обажда. Вярвам, че хората го правят, защото си мислят, че всички останали се обаждат, а всъщност никой нищо не прави.

Чия работа е това?

Ще ви разкажа една история, която чух преди години. Историята е за четирима души на име Всеки, Някой, Никой и Другия. Трябвало да се свърши важна работа, която Всеки бил сигурен, че Някой ще свърши. Всеки можел да я изпълни, но Никой не я извършил. Някой се разсърдил, защото това била работа на Другия. Всеки смятал, че Другият може да я свърши, но Никой не разбрал, че Всеки няма да я свърши. Накрая Всеки обвинявал Някой, че Никой не свършил това, което Другият можел да свърши.

Веднъж четох за един шокиращ инцидент, който много добре илюстрира принципа на тази история, която за голямо съжаление се е случила в действителност. През 1964 година в продължение на тридесет и пет минути Катрин Дженовийз била пробождана с нож, което довело до смъртта й, докато тридесет и осем съседи наблюдавали. Реакцията им била описана като студена, безсърдечна, безразлична в резултат на градската апатия и отчуждаване. По-късно едно изследване, направено от Латейн и Дарли, разкрива, че никой не помогнал, защото хората се оглеждали. Всеки от тях гледал към другите за сигнал какво да направи. И понеже никой не направил нищо, те решили, че никой не трябва да прави каквото и да било.

Колкото повече са хората, които стават свидетели на проблема на даден човек, толкова по-малко помощ получава той. Един студент, който очевидно страдал от епилепсия, получавал помощ в 85% от случаите, когато имало само един случаен свидетел; но когато имало няколко човека, които да стоят до него и да го гледат, му помагали само в 30% от пристъпите.

Това проучване доказва, че колкото повече хора не правят нищо, толкова повече ще са тези, които не правят нищо, но ако има дори и много малка групичка от посветени хора, които са готови да започнат и да подават ръка, за да показват грижа и любов, да се усмихват и да оценяват, да уважават и насърчават, това движение може и ще се разрастне.

Изследванията доказват, че ние сме силно повлияни от нещата, които хората правят около нас. Поглеждаме един към друг за насока без изобщо да осъзнаваме, че го правим. Повечето хора се съобразяват с преобладаващото мнозинство дори да не са съвсем съгласни с тях. Правят го, за да останат част от групата.

Ако искаме да бъдем част от Революцията на любовта, като християни трябва да се превърнем в пример за другите ~ не можем да си позволим да се претопяваме в световната система. Ако някой е бил достатъчно смел или достатъчно любящ, за да помогне на Катрин Дженовийз, нейният живот е можел да бъде спасен.

Молители се смолитви, на които Бог може да отговори? Тук бих искала да ви предложа да прибавите нещо към ежедневните си молитви. Всеки ден питайте Бога какво можете да направите за Него. А когато започнете задачите си през деня, търсете възможности да правите това, което вярвате, че Исус би направил за хората около вас, ако Той е все още в тяло на земята. Той живее във вас ако сте християни, и сега вие сте Неговите посланици. Затова се постарайте да Го представлявате подобаващо. Прекарала съм много години в утрешните си молитви, в които съм казвала на Господ какво искам Той да направи за мен, но едва през последните години добавих тази част към молитвите си: „Господи, какво мога аз да направя за Теб днес?".

Наскоро се молих Бог да помогне на моя приятелка, която преминава през много трудно време. Тя се нуждаеше от нещо и аз помолих Бог да го снабди. За моя голяма изненада Неговият отговор беше: „Престани да Ме молиш да снабдя нуждата; ще ти покажа ти какво можеш да направиш". Осъзнавам, че много често искам от Бога да прави неща за мен, когато Той иска аз сама да ги направя за себе си. Той не очаква от мен да се справя без Неговата помощ, но в същото време няма да свърши всичката работа вместо нас, докато си седим безделни и чакаме. Бог иска да сме готови да вземем участие. Желанието Му е да използваме своите ресурси, за да помогнем на хората. И ако това, което имаме не е достатъчно, за да снабдим техните нужди, тогава можем да насърчим и други да вземат участие, за да направим заедно това, което трябва да бъде направено.

Насърчавам ви да се молите с молитви, на които Бог може да отговори. Вие сте партньори с Него и Той иска да работи чрез вас. Поискайте да ви покаже какво можете да направите вие. Разчитайте на Него да ви даде не само изобретателност, но и средствата, с които да го направите.

Не се плашете, когато казвам да използвате своите средства. Аз не говоря само за пари. Нашите средства или ресурси са силата, времето ни, талантите, материалните притежания и разбира се, парите. Да помогнете на някого може да изисква пари, но в повечето случаи това, което в действителност отнема, е време. Понеже днес в нашето общество все не ни достига време, предпочитаме да напишем чек, вместо да заделим време и наистина да покажем грижа и любов към човека, който е в нужда. Вярвам, че това, което съм нарекла служение „да бъда на разположение" много често е нещото, от което хората се нуждаят най-много.

Моя приятелка живее в голям град, където бездомието е голям проблем. Една зимна вечер тя се прибирала у дома след работа и минала покрай мъж, който й поискал пари. Било тъмно и мрачно, и след дългия и изморителен ден тя искала само да се прибере у дома. И понеже не искала да си отваря портфейла в тази несигурна ситуация, тя пъхнала ръка в чантата си и започнала да рови и да търси дребни. Докато напразно тършувала из дъното на чантата си, мъжът започнал да й разказва как му откраднали палтото от приюта за бездомни, където бил настанен през нощта, и споделил още няколко проблеми, с които се сблъсквал там. Все още ровейки в чантата си за дребни монети, тя кимвала на подходящите места и от време на време казвала: „О, това е много неприятно". Когато най-накрая намерила някакви пари, тя ги пуснала в чашата, която държал в ръката си. Той се усмихнал и й казал: „Благодаря ви, че си поговорихте с мен". Моята приятелка ми разказа, че тази вечер тя осъзнала, че петдесетте цента, които дала, били оценени, но много повече означавало за човека това, че някой всъщност го изслушал.

Имаме екип от хора в служението ни, които се опитват да помагат на бездомници, които живеят по тунели, под мостове или в центъра на града. Всеки от тези бездомни хора има своята история и са имали друг живот преди да се окажат под мостовете. Обикновено нещо трагично е причината да останат без дом. Тези хора дълбоко оценяват сандвичите, които получават, както и превозът до църквата, където могат да се изкъпят и да получат чисти дрехи, но повече от всичко те ценят факта, че някой е достатъчно загрижен, за да задели време да си поговори с тях толкова, колкото е необходимо, докато разбере кои са те и какво всъщност им се е случило.

Позволете ми да ви насърча да започнете да правите всичко по силите си, за да помагате на другите. Ако те се нуждаят просто да бъдете там на тяхно разположение, то тогава заделете това време и го направете. Попитайте Бог какво иска да направите и Той ще отговори на вашата молитва, за да можете да я изпълните.

Практикувайте агресивна доброта Вярвате ли, че светът е пълен с неправда? Мислите ли, че някой трябва да направи нещо за гладуващите деца? Не бива ли някой да помогне на 1,1 милион души, които нямат чиста питейна вода? Редно ли е хората да живеят под мостове и на улиците? Може ли едно семейство, което дълги години ходи на църква заедно с вас, когато се сблъска с трагедия, да няма кой дори да им се обади по телефона, за да разбере как са и защо не идват на църква през последните три месеца? Ако изгори сградата на църква от друга деноминация във вашия град, дали е достатъчно само да се молите, а да не направите нищо на практика, за да им помогнете? Вярвате ли, че някой трябва да направи нещо срещу неправдата? Убедена съм, че сте отговорили правилно на всеки един от тези въпроси, затова ще ви задам само един последен въпрос. Какво ще направите именно вие? Ще бъдете ли сред тези, които правят това, което трябва да се направи?

Когато ви питам какво мислите да направите, вероятно изпитвате страх, защото се чудите какво ще изисква от вас изпълнението на даденото нещо. Познавам това усещане. Ами ако наистина реша да забравя за себе си и започна агресивно да помагам, какво ще стане с мен в крайна сметка? Кой ще се погрижи за мен, ако аз не го направя сама? Бог е обещал Той да го направи, затова мисля, че ще откриете по този начин дали Той наистина мисли това, което казва. Защо не се пенсионирате от „грижата за себе си" и не опитате дали Бог може да се справи по-добре от вас. Ако се погрижим за Неговата работа да помагаме на наранените хора, вярвам, че Той ще се погрижи за нашата.

Не спирайте да се движите

Колкото повече доближавам края на тази глава, осъзнавам, че в живота се случват неща, които могат да ни накарат да пожелаем да се оттеглим от света за известно време. Разбирам, че се случват големи промени в живота, и се изисква време, за да успеем да се приспособим. Наясно съм, че травмата или загубата може да накара хората да не искат да се виждат с никого, нито да общуват с други - съчувствам на такива хора. Ако вие сте преживели някаква загуба, която ви е оставила безчувствени и без желание да правите каквото и да било, знам как се чувствате, но искам да ви насърча да се насилите да продължите напред. Сатана иска да ви изолира, защото сами може би няма да имате силата да се изправите и да разгромите лъжите, които той отправя към вас. Знам, че това може да ви прозвучи смешно, като кажа да идете и да помогнете на някой друг, но вярвам с цяло сърце, че ако го направите, това ще предпази самите вас, а същевременно ще даде отговор на нечий проблем по света.

Нека отново кажа - твърдо вярвам, че се нуждаем от Революция на любовта. Всички сме опитали вече с егоизма и депресията, обезсър-чението и самосъжалението и сме вкусили плода им. Светът е пълен с такива последици. Нека се обединим и се съгласим да живеем живота си по Божия начин. Мислете как можете да бъдете благословение за другите (вж. Гал. 6:10). Облечете се с любовта (вж. Кол. 4:14). Това означава целенасочено да станем активни в достигането на другите. Наблюдавайте и се молете за възможности. Бъдете съгледвачи за Бога! Исус всеки ден е вършил благодеяния на земята (вж. Деяния 10:38). Звучи много просто и лесно. Чудя се как сме могли да пропуснем всичкото това време.