Революция: внезапна, радикална и пълна промяна на начините, по които обикновено се случват нещата

Открийте от какво се нуждаят хората и бъдете част

от отговора за тях
„На всички станах всякакъв." I Коринтяни 9:22

Павел казва, че е свободен и никой да не може да го контролира, защото той сам се е предоставил като слуга за всички. Като се замислите, това е много удивително изказване. Той е достатъчно свободен, за да се посвети на това да бъде слуга, без да се страхува, че някой ще се възползва от него. Наясно е, че за да може да има реален живот, трябва да раздаде живота си. Затова решава да живее, за да служи и да прави другите щастливи. В своя ежедневен живот той следва примера на Исус.

Павел продължава, като обяснява, че за юдеите е станал юдеин, за законниците - законник, за слабите е станал слаб (вж. I Кор. 9:22). С други думи, той се нагажда към хората и става такъв, какъвто те се нуждаят той да бъде. Павел просто прави каквото е необходимо, за да ги спечели за Христос и да им покаже любов. Той е високо образован, но съм сигурна, че когато е край обикновени и неуки хора, е променял своя речник и не се е опитвал да им покаже колко е образован и колко много знае. Следните думи показват неговото смирение и решителност никога да не кара другите да се чувстват подценени и маловажни. Всъщност той пише: „Защото съм решил да не зная нищо (да не съм запознат с нищо, да не изтъквам познанията си и да не съзнавам нищо) сред вас, освен Исус христос (Месия) и то Него разпнат" (I Кор. 2:2).

Когато Павел е сред хора, той трябва да ги слуша и да отдели време истински да ги опознае. Вярвам, че всички се нуждаем да правим това и от опит знам, че това ще издигне нивото на взаимоотношенията ни по удивителен начин. Трябва да опознаем хората. Необходимо е да открием какво харесват и какво не харесват, какво искат и какво не искат, от какво се нуждаят и какви са мечтите им за бъдещето. Ако са слаби в дадена област, а ние сме силни в нея, трябва да се постараем да не се хвалим със способностите си.

Намерете начини да накарате хората да се почувстват добре Аз съм много дисциплинирана в своите хранителни навици, а наскоро прекарах седмица с човек, който наистина водеше големи битки в това отношение. Тази жена на няколко пъти спомена колко съм дисциплинирана аз, а колко слабоволева е тя. Всеки път, когато повтореше това, аз омаловажавах способността си да се дисциплинирам в областта на храненето, като казвах: „И аз си имам своите слабости, така че ти ще успееш да се справиш, ако продължиш да се молиш и да полагаш усилия на волята".

Имаше време в живота ми, когато изобщо нямаше да бъда толкова чувствителна и внимателна към това, което преживява моята приятелка. Вероятно щях да й изнеса проповед за ползата от дисциплинирането и опасността от преяждането и лошото хранене. Разбира се, нямаше да успея да постигна нещо по-различно от това да я накарам да се чувства виновна и неспособна. Когато ме попита да споделя с нея идеи, които могат да й помогнат, го направих, но с отношение, което в никакъв случай не я накара да си мисли, че при мен всичко е наред, а тя е такава неудачница. Открила съм, че един от начините, по които можем да покажем любов към хората, е като им помогнем да не се чувстват по-зле за тези неща, за които вече така или иначе се чувстват така.

Кротостта и смирението са два от най-красивите аспекти на любовта. Павел казва, че любовта не се превъзнася, нито проявява надменност (вж. I Кор. 13:4). Смирението служи и винаги прави това, което издига другите.

Библията ни учи да имаме същото отношение и смирен ум като Христос (вж. Фил. 2:5). Макар да е едно с Бога, Исус се отказва от всичките си привилегии и смирява себе си, за да стане като хората, за да може да умре вместо нас и да поеме наказанието, което ние заслужаваме като грешници (Фил. 2:6-9). Той никога не кара хората да се чувстват зле, че не са на Неговото ниво, а вместо това се снишава до тяхното ниво. Павел прави същото нещо; и ние трябва да следваме тези библейски примери.

Всички се нуждаем от различни неща Всички ние сме много различни и се нуждаем от различни неща. Насърчавам ви да извървите втората миля и да откриете от какво в действителност се нуждаят хората, а не просто да им давате това, което вие искате да им дадете. Може би с лекота произнасяте слово на насърчение и затова сте склонни да насърчавате всеки. Това е хубаво, защото всеки има нужда от привдигащи думи, но може би казвате тези думи на някой, който всъщност се нуждае да видите, че му трябва практична помощ и да му я дадете. Може би те са закъснели три месеца с плащането на наема си и вместо да ги насърчавате, че Бог ще промисли, те се нуждаят да платите наема им. Ако не сте способни да им помогнете финансово, това я разбираемо, но винаги е добре да намерите някакъв начин, по който да направите нещо практично и осезаемо, което да прибавите към думите си, когато положението е сериозно.

Може би обичате да прекарвате време с хората. Обичате да ходите на гости, да се обаждате, да разговаряте по телефона или да каните хора в дома си на гости и вероятно често го правите. Но какво би се получило, ако обръщате внимание на някой, който се нуждае да бъде сам и да си почине. Те биха били много благословени, ако гледате децата им или им дадете пари да отидат на обяд, а вместо това се опитвате да им дадете нещо, което е приятно на вас и което вие обичате.

Всички познаваме някои хора, които са много „подробни". Те мислят и обясняват детайлно. Изпращат много дълги и-мейли и оставят гласови съобщения, които сякаш нямат край. Някои направо се страхуват да започнат да прослушват техните послания, защото знаят, че това ще им отнеме много време. Ако хората, които са по детайлите, правят само това, което им е приятно и което те харесват, много скоро ще открият, че другите започват да ги отбягват.

Дори когато общуваме, трябва да открием какво точно искат и от какво се нуждаят хората, а не само да говорим и да пишем по начина, който си знаем и ни е приятен. Ако имате приятел, който обича детайлите, говорете му с всички подробности, за които можете да се сетите, но ако от отсрещната страна приятелят ви предпочита да стигнете до същността на нещата, то посочете му „само фактите".

Аз обичам да правя подаръци, затова често го правя, за да покажа любов. Веднъж имах асистентка, която сякаш изобщо не ценеше моите подаръци. Това доста ме притесняваше, защото в моите очи тя изглеждаше неблагодарна, но когато я опознах по-добре, разбрах, че най-важно за нея е да чува думи, които я насърчават и я уверяват, че е обичана. Исках да й правя подаръци, защото за мен това беше по-лесно, отколкото да намеря думите, които тя иска да чуе. Като давам подаръци, показвам, че оценявам нечия упорита работа, а тя се нуждаеше просто да й казвам каква добра работа е свършила и колко много я оценявам. Тя се нуждаеше от прегръдки и потупвания по гърба. Чрез своите подаръци много упорито се опитвах да й покажа любов, но за мое изумление тя не се чувстваше обичана. Мисля, че това се случва много по-често, отколкото осъзнаваме, само защото не научаваме достатъчно за хората, че да им даваме това, от което истински се нуждаят, и просто им даваме това, което искаме да дадем, защото така ни е по-лесно.

Когато очакваме всички да са еднакви, в крайна сметка започваме да притискаме хората да бъдат нещо, което те не знаят как да бъдат. Бог щедро снабдява всяка нужда, която имаме. Той поставя в живота ни правилните хора с правилните дарби, ако разбира се успеем да го видим и да оценим хората такива, каквито са.

Изучавайте хората

Изучаването на хората (с цел да обуча себе си да разпознавам техните нужди) беше опитност, която отвори очите ми. Съпругът ми например се нуждае от уважение и да знае, че аз смятам, че той се грижи добре за мене. Той се нуждае от спокойна атмосфера, в която да живее. Обича почти всеки спорт и се нуждае от време, в което да играе и да гледа голф. Ако му предоставя всичко това, той е повече от доволен. Аз от друга страна обичам да ми оказват помощ. За мен означава много, когато някой направи нещо, което облекчава живота ми. Съпругът ми почти винаги чисти кухнята след вечеря, за да имам възможност да си почина. Ако ме види, че се опитвам да направя нещо, което изглежда трудно за мен, например да нося нещо тежко, той веднага ми казва да го оставя и да позволя той да го свърши вместо мен. Подобни неща ме карат да се чувствам ценна и обичана. Разбирането от какво се нуждае другият и готовността да му го дадем е подобрило нашите взаимоотношения неимоверно много.

Дъщеря ми Сандра се нуждае от качествено време и от думи на насърчение. Другата ми дъщеря, Лаура, се нуждае от думи на насърчение, но времето, прекарано с нея, не е толкова важно за нея. И двете ми дъщери ме обичат силно, но го показват по съвсем различен начин. Сандра ми се обажда почти всеки ден и често идват на гости със семейството си. Лаура не се обажда толкова често и не я виждам толкова, колкото виждам Сандра, но тя ми помага да се грижа за моите възрастни майка и леля, като ходи да им пазарува, помага им при плащането на сметките, макар че има четири деца у дома и при тях живее бабата на съпруга й.

Имам и двама сина, които са чудесни, но са толкова различни един от друг. Единият ми се обажда всеки ден и ми казва, че ме обича; другият почти не се обажда, но ми показва любовта си по най-различни други начини. Всеки път, когато ги помоля да направят нещо за мен, или го свършват лично, или намират кой да го свърши вместо тях. Това, което искам да посоча, е че и четирите ми деца са много различни и са чудесни.

Аз съм изучавала децата си и съм научила от какво се нуждае всяко едно от тях, за да мога да им го дам. Едно харесва да получава подаръци, друго обича да прекарвам с него време, друго се нуждае от насърчителни думи, а друго може да се нуждае да му показвам привързаност. Все още продължавам да се уча, но сега поне се опитвам да угодя на тях, а не на мен.

Всеки от нас има свой „език на любовта", термин, популяризиран от доктор Гари Чапмън в неговата отлична книга Петте езика на любовта. Езикът на любовта на всеки човек е начинът, по който той или тя изразява и получава любов. Както споменах по-рано, моят език на любовта е оказването на помощ, а за дъщеря ми е качественото време. Когато хората ни говорят на нашия конкретен език на любовта, се чувстваме обичани, а когато пък ние говорим на някого на неговия език на любовта, тогава той се чувства обичан. Обикновено се опитваме да дадем на хората това, от което се нуждаем ние, стараем се да им говорим на нашия език на любовта, но това може да се окаже огромна грешка. Ако те не се нуждаят от това, от което се нуждаем ние, тогава няма значение колко упорито се опитваме да им покажем любовта си, те ще си останат неудовлетворени и няма да се чувстват обичани.

Научила съм още, че без значение колко много се нуждая от дадено нещо, човекът, от когото го очаквам, може да не е способен или подготвен да ми го даде, поне не в този определен момент. Прекарала съм много години в обезсърчение и разочарование, докато се научих да се моля на Бога Той да е този, Който да ми даде това, от което се нуждая, чрез хората, които Той избере. Междувременно се опитвам да правя това, което е правилно и съм открила, че радостта ми се увеличава не поради това, че получавам всичко, което искам, а поради това, че давам на другите това, което искат. Не винаги ми харесва (даже почти никога не ми харесва) жертвата, която изисква всяко даване, но ме радва вътрешното удовлетворение, че правя това, което Бог иска от мен.

Изучавали ли сте хората в живота си, за да откриете от какво се нуждаят, и след това били ли сте готови да им го дадете? Някога питали ли сте ги от какво се нуждаят? Време е да спрем да живеем за себе си и да правим само това, което е удобно за вас. Нуждаем се да опознаем хората, които Бог е поставил в живота ни, и да започнем да им слугуваме заради тяхното добро, а не нашето.

Снабдявайте нуждите на другите

Библията ни учи, че ако сме силни във вярата, трябва да носим теготите на слабите, а не да живеем, за да угаждаме на себе си. Всеки един от нас трябва да превърне в своя практика това да угажда и да прави близките си щастливи, да ги назидава, укрепява и изгражда (вж. Рим. 15:1-2). Това е чудесен съвет, но в повечето случаи правим точно обратното. Искаме другите да живеят така, че да ни правят щастливи и да ни угаждат. В резултат на това каквото и да правят хората, все сме недоволни.

Човешките начини не работят. Те не могат да ни набавят това, от което се нуждаем или искаме, но Божиите начини наистина работят. Ако правим това, което Той ни наставлява, може и да се наложи да направим някаква жертва, но ще имаме такава радост, каквато не може да се намери на никое друго място, освен в центъра на Божията воля.

Ще бъдете ли достатъчно откровени да си зададете някои въпроси, на които може би ще ви бъде трудно да отговорите, но които ще ви изправят лице в лице с отношението ви към любовта спрямо другите хора?

• Колко правите за другите?

• Опитвате ли се да разберете какво искат и от какво се нуждаят хората, за да можете да им помогнете?

• Опитвате ли се от сърце да опознаете хората в живота си дълбоко и истински?

• До колко всъщност познавате хората в своето семейство?

Когато преди няколко години отговорих на тези въпроси, бях ужасена от нивото на егоизъм в моя живот, макар че бях християнка от много години. Истината започна да отваря очите ми за моето неудовлетворение, макар да имах всяка причина да бъда истински щастлива. Факт беше, че бях егоистична, егоцентрична и това трябваше да се промени. Тези промени не станаха нито бързо, нито лесно, нито са пълни, но колкото повече си налагам да ги правя, толкова повече напредвам и съм удовлетворена.

Научете се да слушате

Веднъж след като реших, че обявявам война на егоизма и че искам да бъда част от Революцията на любовта, трябваше да намеря изобретателни начини да служа за благословение. Тъй като хората са различни, те се нуждаят от различни неща и затова се наложи да започна да се обучавам как наистина да чувам това, което ми говорят. Открила съм, че ако слушам някого достатъчно дълго, непременно ще се разделя с него с ясна идея за нещо, което мога да направя, да му дам, да се моля за него, но само ако е наистина го искам. Оправдания от типа „Не знам какво да правя" са остарели и стават само за боклука. Ако наистина искаме да дадем, със сигурност можем да намерим начин, по който да го направим. Не забравяйте, че безразличието намира оправдания, а любовта намира начин!

Вярвам, че въпросът с изслушването е важна част от това да се научим как да обичаме хората по начина, по който се нуждаят да бъдат обичани. Отделете една седмица, през която да си записвате какво споделят хората в общите разговори - какво искат, какво харесват, от какво се нуждаят или за какво мечтаят. Помолете се над този списък и поискайте Бог да ви покаже какво Той иска да изпълните. Ако добиете желание да направите нещо по този списък, просто го направете. Не вярвам, че се нуждаете от специално слово от Господа, за да бъдете благословение за хората. Ако въпросното нещо е прекалено голямо да го направите сами, предлагам ви да намерите няколко човека, които да се присъединят към вас, и заедно да снабдите тази нужда. Ако приятелката ви спомене, че все още спи на дивана, а вие знаете, че е в новото си жилище вече цяла година, много вероятно е тя да не може да си го позволи. Добър проект може да се окаже да съберете пари, за да й купите легло.

Една приятелка ми разказваше за млад мъж в нейната църква, който имал ужасно криви зъби. Толкова били зле, че отказвал да се усмихва, защото се притеснявал, че някой може да го види. Когато чух за това, бях изпълнена със състрадание и успяхме анонимно да подсигурим пари, за да му оправят зъбите. Това промени живота му. Колко често обаче чуваме за нещо подобно, изпитваме състрадание и въпреки това си тръгваме без дори да се замислим, дали сме способни да помогнем с нещо? Мисля, че го правим прекалено често. Затова трябва да се обучим и да се упражняваме. Трябва да си създадем нови навици. Вместо да заключаваме прибързано, че няма нещо, което можем да направим, добре е поне да помислим за това. Не забравяйте какво казва I Йоан 3:17.

„Ако някой има световните блага (ресурси за поддържане на живота) и види своя брат и другар по вяра в нужда, но затвори състрадателното си сърце, то как тогава Божията любов ще живее и ще остане в него?"

Един път чух една приятелка да споменава, че се нуждае от козметични продукти, за да се погрижи за лицето си. Аз имах повече и й подарих. Майка ми спомена, че е останала без парфюм, затова й взех един флакон. Леля ми обича да ходи в Старбъкс, затова й взех карта от кафенето, в която предварително вкарах определена сума пари, за да може да ходи понякога там. Моля ви да ме разберете правилно, не казвам всичко това, за да се хваля, а защото искам да ви дам идеи за различни начини, по които можем да показваме любов към хората в света. Сигурна съм, че имате достатъчно идеи, затова ви моля да посетите сайта ни и да ги споделите с нас, за да ни вдъхновите.

Всеки път, когато направим нещо, с което да подобрим живота на някой друг, или да се изправим против неправдата, изпращаме искра на надежда в един така безнадежден свят. Наистина можем да победим злото с добро, затова нека бъдем непреклонни в решителността си да го изпълним.

Безусловна любов

Равин Джулиъс Гордън

Едно от най-красивите неща, които Библията казва, е че докато бяхме още грешници, Христос умря за нас (Римляни 5:8). Той не ни е чакал да заслужим любовта Му, а ни е обикнал безусловно. Честно казано, много е трудно за повечето от нас да проумеем това, защото сме свикнали да е необходимо да заслужим или да заработим всичко в живота си.

Бог е богат на милост и за да удовлетвори великата, чудесна и силна любов, с която ни е възлюбил, Той предава живота Си заради нас, без да Го принуждават (вж. Ефес. 2:4). Това е революционна любов! Истинската, революционна любов трябва да предаде себе си, защото не може да бъде удовлетворена по никакъв друг начин.

Божията безусловна любов е тази, която ни привлича към Него, а нашата безусловна любов към другите в Неговото име е тази, която ще привлече другите към Него. Той иска да обичаме хората вместо Него и да го правим по същия начин, по който би го правил и Той, ако днес живееше на земята. Той иска да изживеем тази Революция на любовта!

Може би си спомняте историята за моя баща и затова как Бог даде на мен и Дейв инструкции да се погрижим за него, въпреки че той определено не го заслужаваше. Показвайки му безусловната Божия любов, в крайна сметка Бог успя да размекне сърцето му и той най-сетне се покая за греховете си и прие Исус за свой Спасител.

Човешката любов смята за невъзможно да обича безусловно, но ние имаме Божията любов вътре в нас като вярващи в Исус Христос и сме способни да позволим на тази любов да прелива свободно от нас, без да й поставяме условия. Човешката любов се проваля, но Божията - не. Човешката любов свършва, но Божията - не. Понякога виждам, че макар аз да не мога да обичам някого с мои усилия, способна съм да го обичам с любовта на Бога.

Наскоро един човек, който от години все ме наранява, ме попита какво мисля за него. Дали го обичам? Откровено можех да кажа, че макар да нямах топлите и гальовни чувства, които бих имала, ако той не се беше отнасял по този начин с мен, аз го обичах като дете на Бога и бях готова да му помогна във време на нужда.

Истинската Божия любов не зависи от чувства; тя е основана на решение. Ще помогна на всеки, който се нуждае от помощ, освен ако помощта ми не би ги наранила. Не е нужно те да го заслужат. Даже понякога си мисля, че колкото по-малко човек заслужава, толкова по-красиво и въздействащо е да го обичаме. Много е освобождаващо човек да обича без да се спира да си мисли дали другият го заслужава.

Прошка

Сърцето му било пълно с ярост и гняв и той бил убеден, че няма наказание, което може да излекува загубата му. След като Джон е убит, не минава нито ден, в който Бил да не мисли за убиеца. Интензивната омраза го изяждала жив отвътре. Тази маниакална идея много скоро му коствала работата и семейството. Той знаел, че ако продължи по този разрушителен път, много скоро това ще му коства дори живота.

Точно тогава Бил преживял промяна в живота си, която била още по-мощна от промяната в деня, в който загубил брат си. Бил се срещнал с простителността на Христос. Това е нещо свръхестествено, което човешкият ум не може да схване. Бог премахнал омразата, а това уталожило гнева на Бил.

Сърцето на Бил било трансформирано чудодейно и той започнал да мисли за невъзможното. Осъзнавал, че ако Господ е способен да му прости за всичко, което е правил през живота си, то и той от своя страна трябва да прости на Чарлз. А после трябва да отиде и да му каже, че му е простил. Първоначално това е само акт на покорство, но не след дълго се превръща в отношение на сърцето. И така, осемнадесет години след смъртта на Джон, Бил и Чарлз сядат един срещу друг на среща, която потвърждава това, което Бог вече е направил в живота и на двамата. Бог ги е освободил чрез силата на прошката. Според статистиките:

• Прошката намалява стреса. Подхранването на недоволство и злоба към някого може да доведе до физическо напрежение в тялото - схващане на мускулите, повишено кръвно налягане, прекомерно изпотяване и др.

• За сърцето е полезно да простите. Едно изследване открива връзка между прошката и подобрението на сърдечната дейност и кръвното налягане.

• Едно от последните изследвания показва, че жените, които са способни да простят на мъжете си и да запазят топло отношение към тях, са способни да разрешават по-ефективно конфликтите в живота си.

Човешката любов зависи от чувствата. Обичаме хората, защото са били добри към нас, помагат ни и ни обичат. Карат ни да се чувстваме добре, улесняват живота ни и затова казваме, че ги обичаме. Други обичаме, защото искаме и те да ни обичат. Но такъв вид любов се основава на това, което те правят за нас, и когато спрат, най-вероятно също ще спрем да ги обичаме. Такъв вид любов идва и си отива, гореща е и после изстива. Това е любовта, с която се сблъскваме в света. Много бракове и други лични взаимоотношения се основават на този вид любов. Обичаме сладолед, защото има приятен вкус, обичаме хората, защото ни дават хубави подаръци за Рождество.

Божията любов е напълно различна. Тя не се основава на нищо друго, освен на самия Него. Когато приемем Христос за свой Спасител, любовта на Бога се излива в сърцата ни от Святия Дух (вж. Рим. 5:5). Когато станем партньори с Бога, Той очаква от нас да бъдем Негови представители на земята и ни екипира с необходимата любов, за да свършим работата, която Той има за нас. Когато свърши човешката любов, което се случва много често, Божията любов продължава да бъде на наше разположение, за да извършим очакваното.

Не съм обичала баща си както едно момиченце би обичало своя, защото той не се държеше като нормален баща с мен. Но аз имам любовта на Бога в мен и успях да реша, независимо от моите чувства, че ще се отнасям с него добре през годините на неговата старост и ще показвам милост към него. Дори ми беше много мъчно за него, защото той е пропилял целия си живот и има само спомени, които би искал да заличи.

Често чуваме удивителни истории за прошката. Чух за един тийнейджър, който се напил и причинил катастрофа, в която загинали съпругата и детето на един мъж. Мъжът знаел, че Бог иска от него да прости на младежа, причинил злополуката, и чрез много молитва успял да позволи на Божията любов да прелива у него. Ето такъв мъж е революционер на любовта!

Трябва да се научим да гледаме на нещата, които хората причиняват на самите себе си, а не на нас. Обикновено, когато някой нарани някой друг, той или тя в повечето случаи увреждат сами себе си поне толкова, колкото са наранили, и със сигурност това има негативни последствия за самите тях. Такъв пример ни дава Исус като казва: „Отче, прости им, те не знаят какво вършат" (Лука 23:34).

Божията любов не може да бъде схваната с ума; тя е в сърцето. За мен звучеше доста несмислено Бог да поиска да се погрижа за баща си, но все пак любовта е необяснима и безразсъдна, нали? Няма причина, поради която Бог да ни обича, докато сме грешни и напълно Го пренебрегваме, но Той го прави.

Милостта побеждава осъдителността

Много е лесно да осъдим човек или ситуация, и да помогнем само според това, което човекът е заслужил. Милостта обаче стига по-далеч. Славно нещо е някой да пренебрегне обида. За да помагам на хората в страните от третия свят, аз трябва да пренебрегна факта, че много от тях се покланят на идоли, на животни, на слънцето и дори на демони. Много лесно мога да заявя: „Нищо чудно, че гладуват така - те сами са обърнали гръб на Бога". Но може би аз самата щях да бъда в същото положение, ако се бях родила при тях. Трябва да си напомняме: „Ако не беше Божията милост към мен в живота ми, това можеше да съм и аз".

Лесно е за религиозните хора да гледат на хомосексуалистите, които имат СПИН и да си мислят: „Заслужили са си го". Но дали Бог гледа така на тях? Или Бог вижда истинската причина зад случилото се. Той иска да достигне до тези хора, докато те имат дихание в гърдите си, и е много вероятно да желае да употреби мен или вас. Това не означава, че трябва да приемаме греховете, но трябва да приемаме хората и да им помагаме във времето на тяхната нужда, като им подсигуряваме лекарства, подслон и добри думи, които да им помогнат да намерят надежда в Бога.

Милостта и състраданието са две от най-красивите качества на любовта и без тях не може да съществува истинска любов. Поради това, че съм била принуждавана да заработвам всичко, което съм имала през първите тридесет години от живота си, не се вълнувах много да споделям с други това, за което аз бях работила, особено когато ми се струваше, че те не са направили нищо, за да си помогнат. Разпознаването на разликата между моята човешка любов и любовта на Бога, която Той е депозирал в мен, ми отне известно време. Милостта не може да се заслужи, нито да се заработи. Павел пише до Колосяните и им казва да се „облекат" с любов (вж. Кол. 3:14). Харесвам начина, по който казва „да се облечем с любов", защото това означава да направим нещо умишлено, целенасочено и без да разчитаме на чувствата, нито на разума си. От тази малка фраза съм научила удивителни житейски уроци.

Докато пиша това в ранния следобед, аз съм все още по пижама. Дейв току-що ми се обади и ми каза, че иска да дойде и да ме вземе, за да идем на изложение на коли Мустанг. Уверявам ви, че да ида на това изложение на коли, ще бъде акт на любов от моя страна. Защото въобще не ми се облича, защото по-скоро бих си останала по пижама и бих продължила да пиша, но въпреки това ще отида с него. По подобен начин всеки един от нас се сблъсква с безброй възможности, в които можем да изберем да се облечем в безусловна любов.

Ако не се научим да живеем отвъд това, което чувстваме, никога няма да можем да обичаме хората с Божията любов, нито да помагаме на нуждаещите се по света. Готови ли сте да облечете милостта? Готови ли сте да облечете любовта? Ако ви е трудно да се преборите с чувствата, които ви пречат да направите правилното нещо, задайте си този въпрос: „Какво би направил Исус в тази ситуация?" Знам със сигурност, че ако Дейв се беше отказал и беше вдигнал ръце от мен, аз нямаше да съм това, което съм днес. Вместо това той послуша сърцето си, а не емоциите си. Същото насърчавам и вас.

Любовта не се отказва просто така Да обичаме хората не означава да ги оставяме да се възползват от нас. Не означава да им подсигурим безплатна визия в живота, докато те не правят нищо. Библията казва, че Бог коригира и дисциплинира всеки, когото обича (вж. Евреи 12:6). Коригирането не е наказание; то е трениране в правилно поведение. Понякога това трениране изисква спиране и задържане на благословенията, но Бог винаги ще снабдява основните ни нужди, когато извикаме към Него. Библията казва, че можем да се сблъскаме с изпитания от всякакъв вид и ако се нуждаем от мъдрост, можем да искаме от щедрия Бог, който дава на всички даром, и Той ще ни помогне без да ни укорява или да ни обвинява (вж. Яков 1:1-5). Това е много красива мисъл!

Аз не бих купила нова кола на някой наркоман, защото знам, че по-вероятно е да я продаде, за да си купи дрога; но мога да го нахраня, да му подсигуря място да се окъпе и да му дам надежда за нов живот. Мога да му кажа, че Бог го обича и иска да му помогне, и мога да се въздържа да не го осъждам, защото ако го осъждам, няма да мога да го обичам.

Често, когато хората ни нараняват или са трудни за понасяне, просто искаме да ги разкараме от живота си, но какво да предприемем, ако Бог иска да изградим взаимоотношение с тях? Много по-лесно е да си тръгнем или изобщо да не допускаме трудните хора в живота си, но това не е винаги нещото, което Бог иска. Трябва да научим как точно изглежда любовта във всяка една ситуация и да я прилагаме без да се поддаваме на чувствата си.

Един от въпросите, които често ми задават е: „До кога да остана с този човек?". Това е въпрос, на който може да отговори единствено вашето сърце. Само Бог разбира цялата ситуация и Той ще ви води в решенията, ако наистина искате да вършите Неговата воля, а не своята. Но не забравяйте: да се присъедините към Революцията на любовта, означава да сте готови и да желаете да обичате другите, дори тогава, когато ви изглежда невъзможно.

Когато обсъждаме безусловната любов с хората, винаги се повдига въпросът дали трябва да продължаваме само да даваме, без значение какво правят другите. Отговорът на този въпрос е „не".

Представете си, че член от семейството е имал проблем с алкохола или наркотиците през по-голяма част от живота си като възрастен, а освен това е и много безотговорен. Семейството харчи огромни суми пари, време и усилия да му помогне, но в крайна сметка той се връща към старите си навици и начин на живот. Това е ситуация, в която врагът използва слабостта на този член от семейството, за да отклони и открадне силата на тези, които го обичат и се опитват да му помогнат. Понякога трябва да приемем факта, че независимо от желанието ни да помогнем, нещата не се получават, освен ако човекът сам не поиска да му бъде помогнато. Всъщност много често след години на продължителни опити за помощ, след голяма лична саможертва, семейството трябва да откаже да се отзовава повече. Това не е решение, което може да бъде взето бързо или лесно, но е неизбежно.

Понякога по празниците такива семейства биват обвинявани, че не показват на дело любовта на Христос в подобни ситуации. Вероятно чуват думи от типа на: „Как можете да твърдите, че обичате хората, когато не помагате на собствените си роднини?". Макар че е много трудно, показването на любов в такива ситуации е именно те да останат твърди и да кажат: „Ако дойде време, в което наистина си сериозен в желанието си да признаеш проблемите си и да потърсиш помощ, обади ни се!" Не е редно те да продължават да улесняват неговия разрушителен начин на живот.

Не бива да позволяваме наш близък с неприятности да бъде гладен или болен, без да му помагаме, но също така не бива да му позволяваме да ограбва мира ни, само защото ни използва. Любовта не означава да правим за другите това, което те трябва да направят сами за себе си.

Милостта помага на тези, които не заслужават помощ, но безусловната любов няма за цел да позволява на хората да бъдат безотговорни, докато правим нещата вместо тях. Милостта дава много възможности, а безусловната любов никога не се отказва. Тя се моли и е готова да излезе от сянката, за да помогне, когато това наистина ще доведе до промяна.

Бог иска любовта му да прелива чрез нас към другите. Трябва първо да се научим да обичаме себе си преди да можем да раздаваме от тази любов. Трябва да приемем Божията любов и да й позволим да ни изцели. Помнете, че не можем да дадем нещо, което нямаме. Но не бива да спираме до тук! Бог ни изцелява, за да донесем изцеление на другите. Бог иска от спасени да станем такива, които избавят другите. Човешката любов винаги свършва, но не и Божията любов. Той ни обещава, че Неговата любов никога не отпада!

Използвани източници:

1. http://preventdisease.com/home/weeklywellness203.shtml