Ръководство за работата на директора и учителя през учебната 2003/2004 Г

Националният план отразява държавната политика по отношение на децата със специални образователни потребности, промяната във визията на институциите по отношение на тези деца и предлага нов подход в политиката, насочен към осигуряване на условия за интегриране и включване на децата с увреждания в общообразователна среда, както и за тяхното социализиране в общността. Предвидените дейности гарантират достъп до образование и наличие на подкрепяща среда като предпоставки за равнопоставеност и равни възможности на децата с увреждания.

Предмет на националния план е:

Включването на деца със специални образователни потребности, независимо от вида и степента на увреждането им, в образователния процес във всички видове училища и детски градини в системата на народната просвета.

Конкретните ангажименти на държавни и общински структури за осигуряване на необходимия и достатъчен ресурс във всички видове училища и детски градини, в които се обучават или се очаква да се обучават деца със специални образователни потребности, независимо от вида и степента на увреждането им.

Прогнозирането и планирането на конкретните случаи, в които ще се прилагат интегрирани форми на обучение и респективно финансиране на дейностите за тяхното осъществяване.

Адаптирането на училищната среда до степен на подкрепяща среда, която се изразява в:

осигуряване на подходяща архитектурна среда и на информационна среда (учебно-технически средства и апаратура, дидактически материали, учебни помагала и др.) в детската градина и в училището, в които се обучават и възпитават деца и ученици със специални образователни потребности;

непрекъсната психолого-педагогическа подкрепа от екип от специалисти: ресурсен учител (учител - специален педагог), психолог, логопед;

индивидуални програми и програми по специалните учебни предмети.

В националния план се акцентира върху необходимостта от подобряване на законодателната рамка и от създаване на условия за преодоляване на дискриминационното отношение и стимулиране на пълноценното им включване в образователния процес и в обществения живот.

Реализирането на дейностите, заложени в националния план, ще допринесе за осъществяване на интегрирано обучение на деца със специални образователни потребности и ще осигури достъп на всички деца до съответното подходящо и ефективно образование в общността.

На основание на Закона за народната просвета и в съответствие с приоритетните дейности, заложени в Националния план за интегриране на деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания в системата на народната просвета, е разработен проект на Правилник за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. В него са включени текстове, регламентиращи практическото въвеждане на интегрирано обучение на деца със специални образователни потребности в детски градини, общообразователни и професионални училища.

Приемането на измененията и допълненията в Правилника за прилагане на Закона за народната просвета ще доведат до промяна в организацията на дейността на детските градини и училищата, в които се обучават и възпитават деца със специални образователни потребности, както и в специалните детски градини и училища.

За успешното осъществяване на интегрирано обучение освен осигуряването на екип от специалисти и достъпна архитектурна среда е необходимо и участието на родителите на децата. Те трябва да бъдат привлечени като равностойни партньори при изготвянето на индивидуалните образователни програми и при проследяване на динамиката в развитието на техните деца. Партньорство е необходимо и между екипите, които ще работят с децата в детските градини и училищата, и екипите, които ще бъдат формирани към регионалните инспекторати по образованието за комплексно педагогическо оценяване на образователните потребности на децата и за ресурсно подпомагане на интегрираното обучение.

Приоритетни дейности трябва да бъдат и:

обучението на екипите за запознаване с новите изисквания и процедурата за оценяване на образователните потребности за изработване и въвеждане на индивидуални образователни програми;

обучението и квалификацията на педагогически и управленски кадри за работа с деца със специални образователни потребности в обща образователна среда;

подготовка на персонала в детските градини и училища за приемане и подкрепа на интегрираното обучение;

целенасочена работа на екипите и на персонала в детските градини и училища за постигане промяна на нагласите в обществото за приемане и подкрепа на интегрираното обучение;

създаване на максимални условия в общообразователната среда за усвояване на Държавните образователни изисквания от децата със специални образователни потребности както по отношение на общообразователната, така и на професионалната подготовка.

Новите изисквания за обучението и възпитанието на деца със специални образователни потребности налагат и създаване на нов облик и нови функции на специалните детски градини и училища като ресурсни центрове за подпомагане на интегрираното обучение:

осигуряване на ресурсни учители за подпомагане на интегрираните деца и ученици със специални образователни потребности;

консултиране на учители от детските градини и училищата, в които са интегрирани деца и ученици със специални образователни потребности;

консултиране и обучение на родители на деца и ученици със специални образователни потребности.

Предстои разработването на критерии за анализ и оценка на специалните детски градини и училища с оглед оптимизиране на мрежата им и преобразуване на някои от тях в ресурсни центрове.

Подготвя се и въвеждане на обучение по учебни планове и програми на общообразователното училище в десет помощни училища, в които преобладават ученици от ромски произход, за придаване на устойчивост на успешно завършилия международен проект "Помощни училища" на фондация "Програма Стъпка по стъпка". Целта е постепенното пренасочване на ученици от помощни към общообразователни училища.

Намаляването на броя на децата в домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, е друга приоритетна дейност на Министерството на образованието и науката като част от Националния план за намаляване броя на децата в специализираните институции в България, 2003-2005 година.

Част от дейностите по Националния план за намаляване броя на децата в домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа се отнасят до:

Разработване на критерии за анализ и оценка на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа.

Разработването на единни стандарти за качество на институционална грижа и механизми за спазването им.

Организиране на обучение на персонала в домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, за нови форми и методи на работа.

Разработване на нов Правилник на домовете за деца.

След приемане на промените в Закона за закрила на детето и във връзка с Националния план за намаляване на броя на децата в домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, в Министерството на образованието и науката бе разработен проект на нов правилник, който урежда устройството и дейността на домовете за деца. Той отразява съвременните изисквания за качеството на институционалната грижа за деца, както и подготовката за постепенното извеждане на детето от институцията. В него е заложена нова организация на възпитателния процес, нови услуги и дейности за подкрепа и закрила, които ще се реализират в малки групи с екип от специалисти.

Ръководствата на домовете за деца трябва да работят в тясно сътрудничество с отделите за закрила на детето, както и да предприемат необходимите мерки за привеждане на досегашния прием на децата в съответствие със Закона за закрила на детето. Настаняването и прекратяването на настаняването на деца в домове се осъществява само по реда на същия закон.

През тази учебна година предстои и промяна на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Това ще доведе до съответни промени в организацията на дейността във възпитателните училища-интернати и в социално-педагогическите интернати.

През учебната 2003/2004 година учениците от специалните училища от III до VIII клас и учениците от училищата за деца с увреден слух от III до IX клас ще се обучават по типовите учебни планове, утвърдени през 1998 година.

Г. УПРАВЛЕНИЕ НА УЧИЛИЩАТА И ОБСЛУЖВАЩИТЕ ЗВЕНА

За организирането и изпълнението на дейностите в училището и обслужващото звено в съответствие с нормативните актове за правно регулиране в системата на народната просвета директорът издава индивидуални административни актове съобразно предоставената му компетентност, при спазване изискванията на Закона за административното производство.

Като орган за управление директорът възлага на персонала в училището и обслужващото звено отговорност за:

Изпълнението на Държавните образователни изисквания, засягащи дейността на училището и обслужващото звено.

Създаването на условия за опазване на живота и укрепване на здравето на учениците по време на обучението и възпитанието им на територията на училището и обслужващото звено.

Законосъобразното изразходване на бюджетните средства и опазването на материално-техническата база на училището и обслужващото звено.

Дейности и прояви, които противоречат на законите в страната, организират правата и свободите на личността и нарушават учебно-възпитателния процес.

Със заповед на основание чл.181 от Кодекса на труда директорът издава правилник за вътрешния трудов ред за уреждане организацията на труда в училището и обслужващото звено съобразно особеностите на неговата дейност и за конкретизиране правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудови правоотношения.

Със заповед на директора се утвърждават, определят или разпореждат за изпълнение:

Правилникът за дейността на училището или обслужващото звено, приет от педагогическия съвет в съответствие със Закона за народната просвета, Правилникът за прилагане на Закона за народната просвета и Правилникът за дейността на възпитателните училища-интернати, Правилникът за социално-педагогическите интернати, Правилникът на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, Наредба № 6/19.08.2002 г. на МОН за обучението на деца със специфични образователни потребности и/или с хронични заболявания /обн., ДВ, бр. 83/30.08.2002 г./.

Правилникът за осигуряване на безопасни условия за възпитание, обучение и труд.

Годишният план с календар на дейностите в съответствие с организацията на дейностите, утвърден от министъра на образованието и науката.

Годишният план за контролната дейност.

Планът за работата на педагогическия съвет.

Спортният календар.

Планът за действие при бедствия и аварии.

Графикът за провеждане на обучението по гражданска защита.

Графикът за провеждане на обучението по безопасност на движението.

Разпределението на учениците по паралелки и групи.

Учебните програми по СИП.

Седмичното разписание на учебните занятия и измененията в него, дневният и седмичният режим в училището и обслужващото звено.

Класните ръководители на всички паралелки.

Възпитателите на полуинтернатните групи, интернатните групи и групите в ДОВДЛРГ.

Учебните часове, възложени на учителите в училището като лекторски.

Длъжностните лица и техните задължения по завеждането, воденето, приключването и съхраняването на задължителната документация на училището и обслужващото звено.

Експертната комисия и задълженията й в изпълнение на разпоредбите на Закона за държавния архивен фонд, Правилникът за прилагане на Закона за държавния архивен фонд, Наредба № 1/1982 г. на Главно управление на архивите.

Задълженията на лицата от педагогическия персонал на училището и обслужващото звено, заместващи директора при отсъствието му за срок по-малък от 30 календарни дни.

Промените, утвърдени от началника на регионалния инспекторат по образованието през учебната година, в преподавателската работа на педагогическите кадри при закриване на полуинтернатните групи, групи по СИП, интернатни групи в специалните училища, групи в обслужващите звена и когато се налага поради възстановяване от съда на незаконно уволнен служител.

Възлагането на заместващ или новопостъпил учител през учебната година на оставащата част от годишната норма за задължителната преподавателска работа на напуснал или отсъстващ учител.

Условията и редът за обучението на всеки отделен ученик при:

а/ индивидуална и самостоятелна форма на обучение;

б/ преместване на свободно място в училища с държавен план-прием;

в/ преместване над утвърдения държавен план-прием;

г/ наказание "преместване в друго училище до края на учебната година";

д/ заплащане като чужд гражданин, пребиваващ в страната.

Директорът организира работата на педагогическия съвет и приемането на решенията в съответствие с разпоредбите от нормативните и поднормативните документи за средното образование, контролира правилното водене и съхраняване на протоколите и документите към тях от заседанията на педагогическия съвет.

При разпореждането с бюджетните средства, при приемането и разходването на даренията, при сключването и реализирането на договори с физически и юридически лица директорът осъществява управлението и контрола в съответствие с изискванията на Закона за държавния бюджет на Република България, Закона за счетоводството и разпоредбата на § 6 от Закона за държавния финансов контрол.

Директорът ежедневно заверява с подписа си материалната книга за взетите учебни часове и контролира отчитането и потвърждаването с подпис от учителя на темите на проведените за деня часове.

Директорът организира, възлага и контролира заявяването, получаването, издаването, воденето, приключването, отчета и съхраняването на задължителната документация на училището или обслужващото звено.

Документите, изпратени в училището и обслужващото звено от държавни органи, юридически или физически лица, се регистрират във входящ дневник. Директорът резолира и разпределя за сведение и изпълнение входящата кореспонденция. Документите, изпратени от училището до държавни органи, юридически или физически лица, се регистрират в изходящ дневник, подписани и подпечатани от директора. Един екземпляр от изходящите документи, без печат, подписан от директора, се съхранява към изходящия дневник.

Д. ИНТЕГРАЦИЯ НА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ ОТ ЕТНИЧЕСКИТЕ МАЛЦИНСТВА

Със Заповед № РД 09-528/25.06.2003 г. на министъра на образованието и науката се създаде Консултативен съвет по образованието на децата и учениците от етническите малцинства. Той е постоянно действащ междуведомствен държавно-обществен орган на експертно равнище с равноправно участие на специалисти от нестопанските организации.

Неговата цел е да работи в следните насоки:

- създаване и реализиране на национална образователна стратегия за интеграция на учениците от етническите малцинства;

- предлагане на конкретни мерки за извеждане на децата и учениците от учебните заведения в ромските квартали и осъществяване на безболезнена интеграция на ромските деца сред българските им връстници;

- разработване и предлагане на конкретна образователна политика за обогатяване на учебните програми с познания за традиционните етнически общности у нас;

- координация на образователните усилия в тези насоки с нестопанския сектор;

- създаване на банка от информация за национално значими образователни инициативи на нестопанските организации и други ведомства.

Една от първите задачи на Консултативния съвет е да доработи и представи на министъра на образованието и науката изготвения през 2002 г. Проект на Стратегия за интеграция на децата и учениците от етническите малцинства за утвърждаване. Изпълнението на задачите, заложени в този проектодокумент, започна още през учебната 2002/2003 година. Бяха извършени редица промени в нормативната база, които целят да подпомогнат решаването на проблемите, свързани с образованието на децата от етническите малцинства. През учебната 2003/2004 година е необходимо да продължи реалният процес на интеграция във всяко населено място, предучилищно заведение, училище, клас, полуинтернатна група в зависимост от ситуацията по места и с поемане и разпределяне на отговорностите между общинските власти, училищата, нестопанските организации, училищните настоятелства и родителската общност.

Процесът на интеграция чрез образование се подчинява на общи стратегически цели и принципи.

Общи стратегически цели:

Интеграция и съхраняване на етнокултурната идентичност на децата и учениците от етническите малцинства чрез образованието и извънкласните форми на обучение.

Преодоляване на специфичните проблеми, които нарушават принципа за равен достъп до качествено образование.

Създаване на предпоставки за по-успешна социализация на младежите от различните малцинствени етнически общности.

Превръщане на културното многообразие в източник и фактор за взаимно опознаване и духовно развитие на подрастващите и създаване атмосфера на взаимно уважение, толерантност и разбирателство.

Принципите, които трябва да се съблюдават при осъществяването на тези стратегически цели са:

Участие на утвърдени експерти при създаването на политики и програми, свързани с образователната интеграция на децата и учениците от етническите малцинства.

Прилагане на съществуващата национална и международна нормативна база.

Равнопоставеност при участието на специалисти, занимаващи се с образователните проблеми на децата и учениците от различните етнически малцинства.

Дискусионност при обсъждането на въпросите.

Отчитане на специфичната проблематика, свързана с образованието на децата и учениците от различните етнически малцинства.

Съобразяване с натрупания опит и с положителните практики на нестопанските организации.

Познаването на нормативните документи /национални и международни/, на базата на които ще протича процесът на интеграция, е задължително. Основните нормативни актове от националното ни законодателство са: Конституция на Република България, Закон за народната просвета, Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. Основните подзаконови актове са: Правилник за прилагане на Закона за народната просвета, Наредба №2 за учебното съдържание от 18 май 2000 г., Наредба №6 от 28.05.2001 г. за разпределение на общообразователния минимум по класове, етапи и степени на образование, Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество от 22.04.1999 год.

Международните документи, засягащи тази проблематика, са: Конвенцията за борба срещу дискриминацията в областта на образованието от 14.12.1960 г. и Рамковата конвенция за защита на националните малцинства от 09.10.1997 г.

Интеграцията чрез образование се свързва с решаването на редица общи и специфични проблеми.

Общи проблеми:

1. Липса на последователна политика в системата на народната просвета за създаване атмосфера на толерантност в училище.

2. Липса на достатъчно условия в областта на образованието за съхраняване културната идентичност на отделните етнически малцинствени общности.

3 Недостатъчна мотивация на децата и родителите за изучаване на майчиния език.

4. Недостиг на квалифицирани учители, подходящи учебници и учебни помагала.

5. Ниският стандарт на живот като фактор за нередовно посещаване на училище.

6. Липса на стратегия за квалификация и преквалификация на учители и особено на работещите с ученици-билингви.

7. Неподходяща методика за преподаване на деца от етническите малцинства.

Специфични проблеми:

1. За учениците с ромски етнически произход.

Съгласно Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество, която е приета на 22.04.1999 г. от българското правителство, е необходимо да се разрешат следните актуални проблеми:

1.1. Изолация на ромски деца в училища по ромските квартали.

Независимо от това, че сегашното българско законодателство в областта на образованието не води до изолация, съществува наследена от предишни правителства система на фактическа изолация на ромските деца в т. нар. "цигански училища", която в по-ново време се пренася и в обособяването на изолирани ромски паралелки. Расте броят на децата от ромски произход, които не посещават училище или отпадат преди да завършат основно образование. Това е следствие на много фактори: ниското качество на образование, което ромските деца получават при подобни условия; общата дискриминация; бедността; липсата на действащи програми, които да компенсират недостатъчното владеене на български език; разликите в етнокултурата.

1.2. Нормално развити деца от ромски произход са насочвани към специални помощни училища.

Един много висок относителен дял на ученици от ромски произход са насочвани към "специални", помощни училища, или са включвани в "специални" учебни програми, след като са определени като негодни да се справят с редовния учебен материал. По този начин се нарушава правото на ромските деца на равен достъп до образование. Механизмът, който позволява културните особености на ромските деца и тяхната социална неравнопоставеност да се окачествят като умствена изостаналост или учебна инвалидност, е дълбоко дискриминационен. Необходимо е в кратки срокове тези процеси на социално изключване да бъдат преустановени.

1.3. Прояви на расизъм в класната стая.

Много и най-разнообразни са начините, по които ромските деца са подлагани на деградиращо и унизително третиране в училище. Макар и ограничени като практика, негативните нагласи на учители и съученици са един от факторите, които допринасят за непосещаване на училище на децата от ромски произход. На всички равнища на учебния процес следва да се организира обучение за противодействие срещу проявите на расизъм в училище. Необходимо е това обучение да обхваща учители, родители и ученици, общественици. Расистките постъпки в класната стая трябва да бъдат санкционирани.

1.4. Не се изучава майчин ромски език в училище.

Изучаването на майчиния език е основно човешко право. То е гарантирано от Конституцията на Република България. По отношение на ромите обаче това право по редица обективни и субективни причини не се осъществява.

1.5. Ниска степен на грамотност и квалификация на възрастните роми.

Поради големия процент на непостъпващи и отпадащи от училище ромски деца през последните дванадесет години голям процент от ромското население е практически неграмотно и неквалифицирано и поради това не е конкурентноспособно на пазара на труда. Съвместно с Министерството на труда и социалната политика е необходимо да се предприемат сериозни мерки за ограмотяване и квалификация на възрастното ромско население.

2. За учениците с турски етнически произход

2.1. Незадоволително усвояване на преподавания учебен материал поради лошо владеене на официалния български книжовен език.

2.2. Липса на длъжностно лице "помощник на учителя" с необходимото образование и квалификация, носител на езика на малцинството, който да способства за преодоляването на езикови и други проблеми, възникнали по време на преподаването на учебния материал.

2.3. Неправилно разбиране на част от учителите, родителите и учениците, че изучаването на майчиния език затруднява усвояването на официалния български книжовен език.

Общи стратегически задачи:

1. Подпомагане адаптирането на децата, чийто майчин език не е български, към учебния процес.

С измененията в Закона за народната просвета през септември 2002 г. подготовката на децата за училище една година преди постъпването им в I клас става задължителна и безплатна /чл. 20, ал. 1/. Тази стъпка е особено положителна за децата от ромското и турското етнически малцинства, тъй като предучилищното обучение дава възможност за създаване на навици за учебна работа и за усвояване на правилен български език.

През учебната 2003/2004 година в подготвителна група, подготвителен клас и I клас се въвежда длъжността "помощник на учителя".