Ръководство за работата на директора и учителя през учебната 2003/2004 Г

Този нов тип служител е посредник между учителя и децата и учениците от ромски или турски произход при тяхната подготовка с цел интегрирането им и осигуряване на равни възможности за обучение. Със своята дейност той съдейства за детското развитие през периода на първоначалното изграждане и формиране на личността.

Помощникът на учителя има следните основни задължения:

Подпомага учителя при подготовката на децата и учениците за овладяване на български език и придобиване на умения за работа.

Съдейства на учителите и ръководството за привличане на децата в училище.

Улеснява процеса на комуникация между учител и ученик.

Подпомага формирането на положителна нагласа към учебния процес и работи за пълноценно интегриране на учениците към училищната среда съобразно специфичните и възрастовите им особености и потребности.

Съдейства за взаимно опознаване на децата и учениците с различен етнически произход и вероизповедание, за създаване на атмосфера на разбирателство и толерантност и за спазване правата на детето.

Спомага за формиране на ценностна система, ориентирана към уважение и зачитане на индивидуалността и уникалността на отделната личност.

Осъществява трайно сътрудничество с родителската общност, запознава я с евентуални затруднения на децата и учениците, популяризира успехите им сред нея и способства за активното й включване в училищния живот.

Подпомага ръководството на детската градина или училището и учителя на групата или класа при взаимодействието с родителите.

Участва активно в образователно-възпитателния процес и извънкласните дейности под ръководството на учителя и по негова преценка.

Съдейства на учителя при подбиране на подходящи методи, средства и материали за осъществяване на образователно-възпитателния процес.

Използва и опазва учебно-техническите средства и материали, подходящи за постигане на оптимални резултати при обучението.

Споделя отговорността с учителите за опазване живота и здравето на децата и учениците и следи за спазването на здравно-хигиенните норми и изисквания.

Присъства на педагогически съвети по преценка на ръководството на училището.

Зачита и защитава правата на всяко дете съобразно Конвенцията на ООН за правата на детето и Закона за закрила на детето в Република България.

Включва се в организираните курсове за обучение и квалификация при необходимост и след разрешаване на работодателя.

2. Привличане на финансови средства чрез проекти за грантове от Световната банка, Европейски съюз и други финансови институции за:

- подобряване на училищната база;

- създаване на възможности за допълнителна специализирана квалификация на учителите;

- по-добра система за надграждане на урочната работа чрез извънурочни дейности;

3. Периодично да се провеждат семинари за обмяна на опит между преподаватели по майчини езици, изучавани в България.

4. Провеждане на политика, насочена към запознаване с религиите на всички етноси.

5. Изработване на допълнителни учебни пособия, които да запознават с механизми за разрешаване на проблеми, свързани с междуетнически взаимоотношения в учебна обстановка.

6. Противодействие срещу проявите на расизъм и дискриминация в класната стая.

а/ обучение на учителите в етническа толерантност и повишаване на тяхната чувствителност към децата от малцинствените етнически общности;

б/ поощряване на специализирани програми и проекти за обучение на родители и ученици в етническа толерантност;

в/ санкциониране на дискриминационни постъпки в класната стая съгласно българското законодателство;

7. С цел да се съхрани културната идентичност и да се създадат предпоставки за толерантност, търпимост и междукултурно партньорство, е необходимо да се изработи цялостна концепция за проучване, развитие и защита на културата на етническите малцинства.

В практически план това предполага:

- организиране на събирателска дейност, свързана с фолклора на етническите малцинства - словесен, музикален, танцов, описания на празници, обичаи, ритуали и др.;

- провеждане на културни мероприятия за разпространение на събраните материали с цел младите хора в страната да бъдат приобщени към фолклорните традиции и обичаи;

- стимулиране на участието на децата и учениците в пресъздаването на традиции и обичаи с цел изграждане у тях на нравствени и естетически ценности;

- отбелязване на годишнини на дейци на културата, религиозни и официални празници, срещи с изтъкнати личности с принос към развитието на културата, изкуството и образованието по региони и в национален мащаб;

- поощряване дейността на нестопанските организации, читалищата в организирането на международни форуми и културен обмен със сродни национални и международни организации;

- поощряване на творци, които дават своя принос както за развитието на собствената си етническа култура, така и за обогатяването на българската национална култура.

8. По административен път да се изключат изцяло случаите, в които часовете по майчин език се застъпват с други предмети.

Стратегически задачи, свързани с интеграцията на децата и учениците от ромската етническа общност:

1. Десегрегация на децата и учениците от учебните заведения в ромските квартали и създаване на възможност за равен достъп до качествено образование.

Процесът на десегрегацията на ромските училища и интегрирането на ромчетата сред техните връстници от останалите етнически общности стартира през 2000/2001 учебна година чрез пилотни проекти на нестопански организации в няколко населени места:

Видин - 2000/2001 г.

Плевен, Монтана, Стара Загора, Хасково, Кюстендил, Самоков, Сливен, с. Гърмен, Гоце Делчевско - 2001/2002 г.

София - 2002/2003 г.

Без съмнение изолацията на ромските деца в училищата, които се намират в квартали с компактно ромско население, е най-трудният проблем, с който трябва да се справи държавата чрез МОН и неговите подразделения по места с активната подкрепа на местните власти, нестопанските организации, училищните настоятелства, учителите и родителите. В противен случай не може да се очакват някакви положителни промени за ромите в системата на българското образование. Изменението на чл. 36, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета ще улесни процеса на десегрегация. Новият текст гласи:

Чл. 36

Същевременно трябва добре да се знае, че ако училищата в ромските квартали се закрият веднага, а ромите и неромите не са готови за този акт, това непременно ще доведе до още по-голямо изключване на ромите, живеещи в обособените квартали, от образователния процес. Необходимо е предприемането на следните стъпки в това отношение:

Постепенно ликвидиране на изолацията в образованието на ромските деца и осигуряване на равен достъп за тях до качествено образование в единните интегрирани училища извън кварталите с компактно ромско население.

Процесът на десегрегация на учебните заведения в компактните ромски квартали да започне реално, като всяка община, на чиято територия има училище само за ромски деца, създаде своя програма за постепенно интегриране на ромчетата с връстниците им от училищата извън кварталите с компактно ромско население чрез предприемане на следните приоритетни мерки:

- подготвяне на училищната мрежа за осигуряване на нулев прием за учебната 2003/2004 г. в сегрегираните квартални училища на подлежащите за първи клас ромски деца /прекратяване на приема на първокласници в тях и насочването им към приемните училища извън тези квартали/. Смесването на ромските с другите деца в първи клас да започне още през тази учебна година в населените места, където има създадени условия за това;

- приоритетно смесване на ромски с неромски деца в подготвителните групи, подготовителни и първи класове. Процентното съотношение на ромските деца от компактните квартали не трябва да бъде повече от 35% от общия брой обучаеми в една група или клас. Децата и учениците от ромски произход, които не живеят в компактни квартали и са от добре интегрирани семейства, не трябва да влияят на посоченото процентно съотношение;

- осигуряване на транспорт за ромските деца от местоживеенето им до приемните училища и обратно в по-големите населени места;

- назначаване помощник на учителя, който да осигурява безопасността на децата при пътуването им в двете посоки.

Да се възобнови изучаването на майчин ромски език в часовете по СИП. За целта са проведени квалификационни курсове за учители по майчин ромски език. Информация за организирането на групите и провеждането на часовете е включена в "Указанието за изучаване на майчин език в общинските училища в България".

На базата на проектите на НСО, свързани с образованието на ромите, да бъде създадена банка от информация и самите НСО да бъдат привлечени за патньори.

В населените места, които по стечение на обстоятелствата са предимно с население от ромски произход, следва по-усърдно да се работи за повишаване качеството на учебно-възпитателния процес, за квалификацията на учителите с цел по-успешна работа с деца от ромски произход и за подобряване на материалната база на училищата, така че те да станат по-притегателни за самите ученици.

Привличане на финансови средства чрез проекти за грантове от Световната банка, Европейски съюз и други финансови институции за подпомагане на общините в процеса на интеграция на ромските деца в общообразователните училища. Средствата да се използват за предоставяне на безплатни транспортни услуги, учебници и топъл обяд за децата от социално слаби семейства.

2. Преустановяване на съществуващата практика нормално развити деца да попадат в училища за деца с умствена изостаналост.

От особено значение е засилването на контрола върху Диагностичните комисии, създадени съгласно чл. 37 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. В тази връзка Наредба № 6 от 19.08.2002 г. за обучението на деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания предвижда следното:

чл. 18 /3/ В диагностичния екип се включва задължително родителят/настойникът на съответното дете/ученик/ като член на екипа. /4/ В заседанията на диагностичния екип може да участва и упълномощен от родителите представител с квалификация съгласно чл. 18, ал. 1 като член на екипа.

Стратегически задачи за децата и учениците от турската етническа общност:

1. Мотивиране на децата и учениците и на техните родители за получаване на образование и ценз, необходими за по-успешната им социализация и професионална реализация.

2. Във връзка с подобряване качеството на учебния процес по майчин език да се създаде работна група от преподаватели по турски език и експерти, която да приеме стратегия за пълно обезпечаване на учениците с учебници и учебни помагала по турски език.

За децата и учениците от другите етнически общности:

Чрез структурните си звена по места МОН да подпомогне съответните нестопански организации в създаването и провеждането на извънучилищни форми за изучаване на арменски език.

В градовете, в които не се покриват нормативните изисквания за образуване на групи и паралелки за изучаване на иврит, методически да се подпомагат нестопанските организации в създаване на извънучилищни форми за изучаване на езика.

* * *

През учебната 2003/2004 учебна година МОН си поставя трудни, но реално осъществими стратегически задачи, изпълнението на които би се отразило положително в хода на преговорите за присъединяване на страната ни към евроатлантическите структури.

Е. ЗДРАВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ НА УЧЕНИЦИТЕ

В Министерството на образованието и науката е създадена Междуведомствена работна група по проблемите на здравното образование в изпълнение на ангажиментите, произтичащи от:

Националната програма за децата на България.

Националната стратегия по HIV/СПИН и полово предавани инфекции.

Националната програма за профилактика, лечение и рехабилитация на наркоманиите.

Националната програма по репродуктивно здраве.

Национална програма за ограничаване на тютюнопушенето.

Националната стратегия за борба с наркотиците.

Споразумението, подписано между МОН и Отдела за социално развитие на ООН, за сътрудничество при реализиране на Националната програма за децата на България в частта й за здравно образование.

Основна цел на работната група е да разработи план с конкретни стъпки за въвеждане на системно здравно образование в сферата на средното образование, който трябва да включва:

модел за въвеждане на съвременно здравно образование;

етапите за въвеждането на съвременно здравно образование;

ключовите теми и подтеми по етапи и класове.

В Изискванията за организация и управление на дейностите през учебната 2002/2003 г. беше поставено началото на процес, свързан с подпомагане на училищата при подготовката им за въвеждане на здравно образование по отношение на разработването на училищната политика. Там беше представена:

I. Обща информация за здравното образование.

II. Основни стъпки при планирането на училищна политика в сферата на здравното образование.

III. Основни сфери, теми, форми за реализиране на здравнообразователни програми.

Информацията в настоящия раздел има за цел да допълни и разшири компетентностите на училищата в тази сфера.

Важно е здравното образование в училище да бъде съсредоточено не само върху знанията, нагласите и поведенията на децата и учениците, но и да обръща внимание на по-широкото социално и семейно влияние. За да имат реален ефект знанията, които се преподават в класната стая, те трябва да бъдат подкрепени и затвърдени от културата и нормите на самото училище, както и от семействата и по-широката общественост, например обслужващия персонал, здравните специалисти и други. Естествено е децата да се чувстват объркани, когато не виждат да се практикува навън това, на което се учат в училище. Въпреки че е невъзможно училището да предпази учениците напълно от противоречиви ценности и поведение, то може да сведе до минимум тези конфликти и смущения, като подкрепи и разработи такива здравнообразователни програми, които утвърждават културата и нормите в училището, свързани със здравето във всички аспекти на училищния живот.

При избора на модела на училищната здравнообразователна програма е необходимо да се потърсят отговорите на няколко основни въпроса, които можете да обсъдите в официална или неофициална дискусия с другите учители, с родителите, със специалисти, със самите ученици. Основните въпроси са:

Какво бихте очаквали да видите в училището, утвърждаващо здраве?

На какви въпроси бихте очаквали, че е обърнато внимание в училището, утвърждаващо здраве?

Какъв училищен учебен план, насочен към здравето, бихте очаквали да намерите в училището, утвърждаващо здраве?

Планирането трябва да започне с критично оценяване на ситуацията и определяне на ключовите фактори, които биха подпомогнали или затруднили разрешаването на даден проблем и реализиране на предвидените от вас дейности. За ограничаване на негативните влияния и засилване на влиянието на позитивните е добре да се направи анализ на "силите на полето". Той включва формулиране на факторите, които допринасят за съществуването на проблема, от една страна, а от друга - факторите, които подпомагат решаването на проблема. Основните фактори могат да бъдат обединени в четири основни групи:

фактори на социалната среда;

организационни фактори;

междуличностни фактори;

индивидуални фактори.

За промените, които искате да постигнете с оглед разработване на ефективна училищна програма, е добре да разработите задачи, които да групирате в три основни сфери, предложени по-долу. Всяко училище ще ги погледне различно, съобразно собствените си нужди и приоритети и ще ги осъществи по свой начин. Важно е те да бъдат споделени и обсъдени от всички, които са загрижени за здравето на децата, за да могат да се използват всички налични умения, знания и подкрепа.

1. Задачи, свързани с утвърждаване на училищна среда, подкрепяща здравето. Тук могат да се включат дейности за:

изграждане на стимулираща, чиста, безопасна, здравословна околна среда;

подпомагане на учебния процес;

подпомагане на децата и техните семейства (при необходимост);

подпомагане на учителите;

сътрудничество и подкрепа на училищния здравен кабинет;

подготовка на децата за реалния живот;

създаване на мрежа за подкрепа и връзки със здравни специалисти, социални работници и други.

2. Задачи, свързани с оптимизиране на връзките със семействата и обществеността, които могат да включват дейности за:

информиране, консултиране и търсене на подкрепа;

използване на уменията и опита на семействата и представители на обществеността;

създаване на условия за извеждане на децата от училището и посещаването на места, където могат да наблюдават и да участват в реални процеси;

изясняване на това от каква подкрепа от страна на семейството се нуждаете, за да бъде продължена започнатата в училището работа.

3. Задачи, свързани с планирането и осъществяването на гъвкава програма за здравно образование на ниво училище:

да бъдат организирани всички тематични области, които могат да допринесат за реализиране на програмата;

да поддържате постоянна връзка с всички заинтересовани от прилагането на програмата страни;

да знаете кога, къде и как да търсите подкрепа и партниране.

Много от дейностите, които ще набележите, ще предполагат да бъдат осъществени за дълъг период от време. Но непосредствената задача е да се създаде подходяща здравнообразователна програма за вашето училище, която да е достатъчно гъвкава, за да отчита настоящите потребности и дългосрочните планове.

Трябва да се вземат първоначални решения по отношение на съдържанието на програмата - какво, как, кога, от кого да бъде преподавано и организирано, за да може тази програма да се впише в натоварената учебна програма. За да бъдете улеснени да вземете правилното решение за вашето училище, можете да разделите тази подготвителна работа на три етапа.

1. Организиране на съдържанието на програмата.

За успешното и ефективно справяне с тази задача е добре да направите обсъждане с учителите и учениците от различните класове на определен набор от теми. След това могат да бъдат добавени и теми, които мислите, че са останали извън обсега на вече предложените, но са важни, и да изключите онези, които смятате, че не са подходящи.

2. Следващата крачка е да се подредят тези теми в една последователна училищна програма. Всяко училище ще намери различен път за осъществяване на това, но един от начините е те да се групират в три съдържателни области, които ще дадат основа за разработване на по-широката здравнообразователна програма:

"Аз и грижата за мен" - всички ключови теми, свързани с настоящето и бъдещото здраве на моето тяло и неговата безопасност;

"Аз и моите взаимоотношения" - всички ключови теми, свързани с моите взаимоотношения;

"Аз, моето обкръжение и общността, в която живея" - всички ключови теми, касаещи моето място в обществото и моето усещане и разбиране за околната среда.

Организирането на съдържанието по този начин ще ви помогне да засегнете всекидневните теми за здравето, без да губите основната цел, която си поставяте.

Групирането на темите ще ви позволи да видите, че някои теми могат да бъдат отнесени не само към една област, че някои са по-общи и изискват повече време, а други могат да бъдат разположени и разработвани в рамките на един етап или през целия курс на обучение.

3. Формулирането на приоритетите и ключовите теми, които имат отношение към специфични възрасти или периоди на развитие на учениците и тези, насочени специално към нуждите и интересите на вашето училище, е следващата важна стъпка. Това означава за всяка област и за всеки клас да бъдат формулирани приоритети, фокус и съдържание, които ще бъдат основата на вашата програма. От особена важност е да се предвидят връзките, които съществуват между конкретни здравни теми и отделните предмети в учебния план. Това ще даде възможност да определите и темите, които излизат извън границите на учебния план и да предвидите различни други форми и стратегии за обхващането им.

В "Изискванията за организация и управление на дейностите през учебната 2002/2003 г." бяха представени и основните принципи, на които се базира съвременното здравно образование. Ето защо е важно да имате предвид и основните модели, понятия и подходи в тази сфера.

Основен модел при разработването на политики и програми, свързани със здравето, е социално - екологичният модел на здравето, който има следните основни характеристики:

Поставя акцент върху развитието на цялостната личност и разглежда човека като част от семейството, определена общност и култура.

Отчита социалното разпределение на здравето и неговата връзка с доходите, възрастта, образованието, които определят стила на живот.

Набляга на благополучието, социалната реализация, независимостта и функционирането на конкретния човек в обществото.

Стреми се да разбере културните и личностните значения на здравето. За много хора здравето не е най-важна цел на живота им. Здравните норми често са в конфликт с по-важните потребности от първа необходимост. Това означава, че голяма част от убежденията и поведенията, свързани със здравето, са заучени в специфичен културен и социален контекст.

Признава важността и стойността на субективните интерпретации и дефиниции на термина "здраве" от самите хора.

Разбира здравето като част от моделите на всекидневния живот, в който освен избори, свързани със здравето, се поемат и рискове, за да се оцелее физически, икономически или социално, особено за тези, които живеят при ограничени и лоши жизнени условия.

Акцентира върху личната отговорност за здравето и собственото развитие. Всички нива на професионална здравна помощ имат допълващ и подкрепящ характер.

Не разделя лечението, превантивната работа и промоцията на здраве, а се стреми да установи динамичен баланс между различните компоненти.

Основни подходи, върху които се изграждат съвременните здравнообразователни програми, са:

Първият има следните основни характеристики:

Обединява възможностите за лично развитие и влиянието на обкръжаващата среда. Синтезира личния избор и социалната отговорност за здравето с цел да се създадат условия за по-здравословно бъдеще на отделния човек и дадената общност.

Здравето се възприема като ресурс на всекидневния живот, а не като цел на живота.

Осъществява се посредством конкретни действия на цялата общност, в която индивидите живеят, работят и учат при установяване на приоритети, участие във вземането на решения, планиране на действия и реализирането им.

Поставя акцент върху създаването на възможности хората да повишават контрола върху здравето си и да го подобряват.

Обединява личните, социалните, политическите и институционалните ресурси, както и физическите възможности.

Насочва се към създаване на условия на живот, работа и учене, които са здравословни, стимулиращи, удовлетворяващи и приятни.

Признава нуждата от промяна в начините и условията на живот, за да се постигне по-добро здраве.

Разглежда здравето като степен, до която индивидът или групата са способни, от една страна, да реализират стремежите си и да задоволят нуждите си, а от друга страна - да развият умения за справяне с обкръжаващата среда и за промяната й.

Подкрепя личностното и социалното развитие посредством предоставяне на информация, образование относно здравето и подобряване на жизнените умения.