Робин Норууд Духовен пътеводител в лабиринта от въпроси за човешкото съществуване
Изтегляне 0.88 Mb.
|
Свързани:
Мулдашев Шамбала, Маха Чохан, inbound8403167520543312563, Сметкоплан
| Четенето на книги на езотерични теми, на които преди не бях обръщала никакво внимание - астрология, хиромантия, гадаене на таро и различни методи за лечение, - бяха единственото нещо, към което наистина проявявах интерес. Винаги бях вярвала в прераждането, но сега се опитвах да разбера по-дълбоката същност на съответните духовни понятия. Къщата ми започна да се пълни с книги на тези теми: човешката аура, различните нива на човешкото енергийно поле, фините тела, които проникват във физическото ни тяло, чакрите, или въртящите се вихри от енергия, които подхранват тези фини тела, мисловните форми, психическото лечение, процесът на умиране и т. н.
Открих у себе си глад за дълбоко езотеричните творби на Алис Бейли, теософка, служила като секретар или „канал"на Тибетския Повелител от началото на двайсетте до петдесетте години на двайсетия век. Първият ми досег с тези писан ия бе особено загадъчният „Трактат за космичния огън", на който попаднах в религиозния отдел на обществената библиотека. Въпреки че книгата ми се стори почти неразбираема, почувствах дълбока вяра в този Повелител на Разума, известен просто като Тибетеца, и започнах да изучавам над двайсет те тома, който той бе продиктувал на Бейли. Празните ми дни се запълваха, а аз се потапях в тези учения, които ме подхранваха тъй, както нищо друго не би могло. През този период почувствах необходимост да се защитя от други влияния. Самотата стана за мен толкова необходима, както и въздухът. След като десет години бях живяла без телевизия, сега избягвах радиото, списанията и вестниците, опитвайки се да се изолирам колкото се можеше по-пълно от развлеченията и погрешните схващания, които съставляват нашия културен възглед за действителността. Усърдно избягвах всичко, което можеше да отклони вниманието ми - мъжете, събиранията, обществените прояви, алкохола, кофеина, захарта. Двете ми деца, вече зрели хора, се отнасяха с разбиране към мен и проявяваха интерес към темите, които сега ме вълнуваха. Постепенно, една по една, се появиха няколко жени, погълнати от търсене на отговори на въпроси, сходни с моите. Подобно на бежанци от далечна земя, ние открихме, че споделяме език и перспектива, от които се родиха и просъществуваха малко на брой, но истински и богати приятелства. Понякога, когато описвах на някои хора този период на изолация и размисъл, те реагираха със завист, представяйки си, че това е било време на блажено и идилично спокойствие. В действителност то беше доскоро едно всекидневно мъчение. Аз седях на спокойствие, избягвайки обичайните развлечения, присъщи на хората от тази цивилизация, тъй като нямах друг избор. Тези развлечения вече нямаха значение за мен, „Махмурлукът", усещането за пресищане, което ми оставаше след тях, правеше цената на бъдещото им използване твърде висока. Въпреки това, особено през първите години, аз изпитвах постоянната, безпокойна и всепоглъщаща необходимост да разбера къде (ако въобще имаше къде) се бях насочила и каква (ако въобще имаше такава) беше целта ми. Все още не можех да разбера, че сега най-после разполагах с времето, безпристрастността, обективността и мотивацията да изследвам същността, разположението във времето и целта на нещастието. Сега бях свободна да изследвам онова, което бях нарекла голямото „ЗАЩО". Днес съзнавам, че изследванията ми в областта на езотериката са пряко следствие от работата ми върху проблемите на пристрастяването. В продължение на много години бях изучавала задълбочено пристрастяването към дадена връзка и възстановяването от него, откривайки корените на това явление е недобрите модели на свързване между хората, усвоявани обикновено от деца, израснали в семейства с нарушена функционалност. Тези модели се пренасяха в живота им като възрастни и несъзнателно се повтаряха в отношенията им с партньорите, с които бе възможно драмите, преживени в детството, да бъдат разиграни отново. Но сега аз исках преди всичко да разбера защо тези жени (и мъже) са били родени в семейства с нарушена функционалност. Защо едно бебе се ражда в оптимална, здравословна среда, а друго влиза в живота при условия, които му гарантират травмиране? Защо условията на живот - „качеството" на родителите ни, нашето здраве, интелигентност, икономическо ниво -се раздават така неравномерно? Не сме ли ние случайни жертви на Голямото препускане във Вселената? Или пък ни е дадена предопределеност, която си има точно определено място в Общия план? И ако имаме такова предначертание, как можем да насочваме интуитивно посоката му и да се възползваме от познанието си за него? Освен всичко това аз усърдно изучавах и онова, което винаги бях смятала за истинския и правилен интерес на психологията: изучаването (логията) на душата (психиката). Започнах да разбирам как всеки от нас се ражда със специфичен „енергиен пакет", отразен върху дланта му и описан в хороскопа му, със своя основна енергийна структура, която е причината да срещаме определени хора и да имаме определени преживявания в дадени моменти от нашия живот. Увлечена, аз издирих няколко медиуми и лечители, които ми помогнаха да възприема и работя с фините енергии, съставящи този „пакет". Практикувах заедно с други техни ученици, разчитайки и взаимодействайки с техните енергийни полета (или аури) с цел да се улеснят различни видове лечения. Срещнах и други, които като мен никога не се бяха смятали за медиуми. И въпреки това ние заедно вършехме някои необичайни неща и споделяхме необичайни открития, които допринесоха много за разбирането ми. Изтегляне 0.88 Mb. Сподели с приятели:
|