Робин Норууд Духовен пътеводител в лабиринта от въпроси за човешкото съществуване

В днешно време агонията на епидемията от СПИН е докоснала всеки от нас до известна степен. И все пак във всичките си трагични измерения тя също е, както мъдро отбелязва Дарън, и изцеление за нас. Досега ни­коя друга епидемия не е съчетавала факторите, които отличават СПИН: дългата продължителност на болест­та, фактът, че повечето от жертвите са млади и общест­вено активни, свързването в общественото съзнание на болестта с хомосексуализма при мъжете, както и фак­тът, че заразата се предава най-вече по полов път. Тези фактори, взети заедно, водят до революция в личните и обществените отношения, поведения и ценности. В крайна сметка, човечеството като цяло се променя в няколко насоки.

Подобно на създаването на диамант от въглища, транс4юрмацията в човека обикновено изисква продъл­жително време и продължително въздействие. Тази бо­лест дава възможност на хората, които й осигурят доста­тъчно и от двете, да придобият онази преориентация в личните ценности, която е изпитал Дарън. Под натиска на болестта и влиянието на Роджър неговата егоцентричност и ориентация към търсене на силни усещания са се преориентирали към живот, отдаден в служба на другите. И така животът на Дарън, както и този на Роджър, стават пример за един по-висш принцип в дей­ствие.

Кой може да каже къде свършва лавинообразният ефект? Това в края на краищата не е болест, която се развива в изолация. Повечето от поразените от нея са в разцвета на живота си, с живи родители и широк кръг от приятели и колеги. Състоянието на всеки пациент, трансформацията на всеки пациент, оказва влияние върху много хора. Предизвикателството, пред което се е изправила бабата на Дарън, от една страна, поради по­зора от хомосексуалността на внука й, а от друга - пора­ди болестта му, е проблем и за мнозина, които познават или се грижат за някого, болен от СПИН. То често е и изпитание за техните ценности, приоритети и смелост да се възправят срещу предразсъдъците на обществото. Фактът, че властната и важна дама е избрала да обича и помага на своя внук и на други като него, вместо да го изостави поради гордостта си и страха от общественото мнение, е обрат, не по-малко удивителен от онзи, настъ­пил в самия Дарън.

Освен това фактът, че в представите на широката общественост СПИН се свързва с мъжете-хомосексуалисти - група, която често е обект на подигравки и отхвър­ляне - води до възникването на особено мъчителна ситуация. Обърнете внимание на любовта и грижите, с които тази хомосексуална общност дарява своите членове, които са болни и умиращи. Тези грижи и съст­радание се прехвърлят и към хетеросексуални пациенти, болни от СПИН, и техните семейства. Въпреки невероят­ния натиск, на който е подложена, хомосексуалната общ­ност в нашата страна се е заела да оказва всякаква въз­можна помощ, така че никой да не умре самотен. Тех­ните групи и мрежи за подкрепа на пациентите и техни­те любими същества, достойнството и смелостта, проявя-вани пред лицето на толкова много болест и толкова много смърт, удивителната им способност да останат от­ворени за света и да го обичат - всичко това е един жив пример и вдъхновение за медицинската общност, за се­мействата и приятелите, и за обществото като цяло.

Независимо от това дали познаваме лично, или не някого с тази болест, СПИН оказва влияние върху сексу­алното поведение и сексуалната активност на всички нас. Хората, живели през петдесетте, шестдесетте и се­демдесетте години осъзнават колко драстично са се про-менили сексуалното поведение и нравите в тази страна, и то в рамките само на едно поколение. Идеалът за „един партньор за цял живот" бе рязко изоставен в пол­за на по-широките сексуални експерименти, тъй като бу­мът в появата на средства за контрол върху раждае­мостта, които не пречеха на сексуалния акт, съвпадна с цялостната революционна промяна в обществото. Извед­нъж спонтанните сексуални връзки между необвързани партньори се оказаха буквално възможности с непредви­дими последствия. Така нареченият свободен секс стана обичайна.практика - това беше начин да се докаже, че не сме сексуално парализирани пуритани. Непознати съединяваха телата си независимо от това дали можеха да се погледнат с нещо повече от прелъстителни погледи. Често пъти в подобни връзки бяха необходими големи ко­личества алкохол и наркотици, за да се потиснат угризе­нията и задръжките.

Въпреки „старанията" в тази насока, за част от нас - и мъже, и жени - случайният секс никога не е бил напълно случаен. Може би чрез СПИН разбираме, че предназначението му не е такова.

Когато двама души изпълняват сексуален акт по взаимно съгласие, всичките им тела се сливат. Техните физични/етерни тела, техните емоционални или астрални тела, и техните ментални тела се проникват взаимно. Формата на сърцата им, традиционен символ на любовта, всъщност представя наслагването и сливането на аурите, или яйцеобразните енергийни полета на два­ма души, които се обичат. Независимо дали са влюбени, или не, по време на сексуалния акт настъпва такова сли­ване на техните енергийни полета. И наистина, според езотеричното учение човек разтваря душата си - най-висшата си част, която е свързана с Бога - за партньора си по време на акта. Оттук и рискът от психическо нараняване, ако налице не е отношение на обич и загриженост за благото на другия. Ако единият от двамата има отрицателно, враждебно или безразлично отношение, или желание да експлоатира другия, настъпва нараня­ване на енергийно ниво.

Тук трябва да подчертая, че въпреки че често се признава отношението на експлоатация от страна на мъжете и в резултат на това нараняване на самоуваже­нието на жените, по-рядко се признава, че жените също могат да проявяват експлоататорско отношение към мъжете. Някои от отрицателните импулси, които могат да мотивират една жена преди и по време на сексуал­ния акт, са икономическите стремежи, желанието да упражнява власт чрез способността си да привлече да­ден мъж, или необходимостта на подчини мъжа на сво­ите желания. Когато е налице едно от тези отношения, мъжете биват психически наранени. Разбира се, тези теми могат да се срещнат и в отношенията между парт­ньори от един и същи пол. Често пъти, когато липсва истинско привличане между двама души, които имат сексуална връзка - тоест, когато и двамата действат с известна негативна мотивация - и двамата биват наранени.

В днешно време страхът от заразяване със СПИН представлява мощно препятствие пред случайния секс и рязко ограничава общуването с повече от един парт­ньор едновременно. Призракът на СПИН кара все пове­че и повече бъдещи двойки да се питат: ,Доколко добре познавам този човек? Колко уверен се чувствам?" А употребата на презервативи, която е тъй необходима в днешно време за защита и на двамата партньори, съз­дава едно истинско неудобство в общуването между партньори, които се срещат за пръв път - един малък момент на истина в процеса на потапянето в по-дълбо­ките чувства за сметка на физическото усещане.

И тъй, кризата на СПИН ни кара да осъзнаем по-дълбоко какво правим и защо го правим, а нашата цел - в крайна сметка - винаги е постигането на по-голяма осъзнатост. Днес ние имаме свободата да намерим собс­твения си път, докато болестта СПИН ни дисциплинира да се държим отговорно към себе си и към онези, с които сме обвързани.

Историята на Джоана и нейните родители илюст­рира добре първите три положения на новата дефини­ция на изцелението, която е представена тук:

1. Дълбокото изцеление винаги включва промяна в сърцето и оттам - разширение на съзнанието.

2. Излекуването на физическото състояние или бо­лест не означава непременно, че е настъпило значимо изцеление.

3. Продължаването на дадено физическо състояние или болест, а дори и евентуалната смърт, не означава, че не е настъпило значимо изцеление.

Историята на Дарън и общото разглеждане на въп­роса за СПИН помагат за изясняване на четвъртото и петото положение:

4. В емоционалната сфера, колкото по-голяма е травмата, толкова по-голям е потенциалът за значимо изцеление.

5. На мисловно ниво, колкото по-голямо е отклоне­нието в системата на вярванията, толкова по-голямо е изцелението, в случай че това отклонение се коригира.

А сега да разгледаме шестото положение:

6. Изцелението на отделния индивид влияе върху изцелението на човечеството като цяло. Изцелението на човечеството като цяло влияе върху изцелението на цялата планета.

Размишлявайте върху него, докато четете след­ното: