Робин Норууд Духовен пътеводител в лабиринта от въпроси за човешкото съществуване

Намираме се в края на това хилядолетие - а също и в края на една Епоха, продължила около две хиляди години. При прехода от двадесетия към двадесет и пьрвия век и от Епохата на Рибите към Епохата на Водолея сме подложени на въздействието на мощни си­ли на промяната, които влияят върху всеки от нас поотделно, върху човечеството като дало, както и върху цялата планета. Все повече по време на тези десетиле­тия на преход ние виждаме как преградите, издигнати между индивидите, обществата, расите и нациите, би­ват преодолявани, събаряни или стопявани. Сред мно­гото сили, действащи за събарянето на тези бариери, има три глобални реалности.

На първо място е свръхнаселеността на планетата, с всички произтичащи от това последици. Сред тях мо­гат да се споменат изчезващите земи и диви животни, нарастването на урбанизацията, намаляването на ес­тествените ресурси, замърсяването на околната среда и глобалното затопляне. Днес сме изправени пред кри­тични въпроси, които могат да бъдат обсъждани само при постигането на широк световен консенсус. Всякакви действия в по-малък мащаб не могат да доведат до промените, необходими за спасяването на нас и нашата планета.

На второ място, непосредствената комуникация в световен мащаб съкращава разстоянията в буквален и преносен смисъл между нас и кашите братя и сестри по цялото земно кълбо. На какво разстояние всъщност мо­гат да бъдат отдалечени Изтокът и Западът, или Северното и Южното полукълбо, когато ние гледаме едни и същи телевизионни предавания, следваме едни и същи модни тенденции, узнаваме веднага за новините и кризите, настъпили във всяка страна?

Третият главен фактор е заплахата за продължа­ването на живота на тази планета, създавана от съвре­менните военни технологии. Въпреки че конфликтните интереси продължават да разделят нациите, общата ни съдба като жертви на евентуална глобална конфронта­ция ни обединява в нашата надежда за оцеляването ни като отделни личности.

Дори и загрижеността за благополучието на всеки от нас отначало да е предимно насочена към обслужва­не на собствените цели и да е мотивирана от съображе­ния като „Аз няма да успея, ако планетата не успее да се справи" или „Без икономическа помощ тази страна може да представлява ядрена заплаха за моята", прог­рес въпреки всичко се постига. Наред с външния натиск, който насърчава развитието на положителните вътрешни качества, с течение на времето ще се развие наистина себеотрицателно съобразяване. Външният на­тиск върху вътрешното съзнание е схемата, по която духовната еволюция действа през всяка Епоха.

Епохата е цикъл от приблизително две хиляди години, по време на който в съзнанието на човечеството се развива една обширна тема - тема_} свързана с астро­логичния знак, управляващ съответния цикъл, според който е назована и епохата. Темата на Епохата на Водолея е груповото съзнание, а опростеното твърдение „Всички сме заедно в това" изразява точно урока, който човечеството предстои да усвои - урок, необходим за нашата духовна еволюция, а също и за физическото ни оцеляване.

Сега навлизаме в Епохата на Водолея. Знакът на Водолей се свързва с обществения ред, с приятелите, групите и както вече видяхме, с груповото съзнание. За повечето от нас първото известие за „зазоряването на Епохата на Водолея" бе донесено от текста на песента от известния мюзикъл „Коса" от шестдесетте години. Оттогава терминът Нова Епоха е общоприет, въпреки че не винаги е напълно разбиран.

Трудно е да се каже кога точно започва Новата Епоха, или Епохата на Водолея, тъй като зодиакалните знаци в небесата нямат точно определени граници. Една Епоха се дефинира от астрологичния знак, в който Полярната звезда се появява по време на равноденст­вието. В продължение на около две хиляди години Полярната звезда се появява в определено съзвездие и изпълнява ролята на предавател към Земята на опре­делени енергийни еманации, произвеждани, от тази конкретна група звезди. Когато Полярната звезда бав­но премине от един зодиакален знак и навлезе в друг, ние се придвижваме от една Епоха към следващата. Някои астролози твърдят, че Новата Епоха е започнала още към 1850 година. Други смятат, че тя ще започне доста след началото на двадесет и първия век. Мнозина приемат 2000 година като приблизителния повратен момент, но всички са единодушни, че тъкмо сега сме на прага на прехода.

Епохата на Рибите, известна още и като Епохата на Вярата, е към своя край. В по-голямата част от света през изминалите две хиляди години организираната религия е била от такава важност в живота на отдел­ния човек, каквато за нас днес е немислимо да възприемем. Целта на тази Епоха е била трансформаци­ята на отделния индивид, или спасението чрез посвещаването на далечно божество - главно на Буда на Изток и на Исус Христос на Запад. Тези две велики Същества са въплъщавали и преподавали глобалния урок на Епохата - състраданието. Ние биваме поучавани да обичаме своите врагове, както и своите прияте­ли от Спасител, който се е молел за опрощение на сво­ите врагове дори и когато са го разпъвали на кръста. Старата и донякъде цинична поговорка „Исус ни е дал милосърдието, а гърците всичко останало" поне призна­ва, че той наистина добре е преподал своя урок. Мило­сърдието, смирението и търпението непрекъснато са из­тъквани от Буда като крайъгълните камъни на всички­те му учения за това как трябва да се живее праведно и да се намери спасение чрез освобождение от реинкарнацията.

Ако последните две хиляди години на войни, варварство, религиозни гонения и геноцид, включител­но и най-новите ужаси на Холокоста и Виетнам, показват, че все още имаме да изминем дълъг път, до­като усвоим урока за състраданието, спомнете си следното: днес много хора съвсем естествено и спонтанно проявяват същото това качество на състрадание, което навремето е било почти неразбираем идеал. Днес ние сме шокирани не от проявите на състрадание, а от лип­сата му. Повечето от нас поне признават болката и страданието на другите, а много хора извършват огром­ни лични жертви, за да облекчат страданията на други, с които често пъти нямат почти нищо общо, освен обща­та си принадлежност към човечеството. Тибетецът е предсказал, че_в^края на Епохата на Рибите изразява­нето на състраданието дори ще бъде прекалено. Не е ли прекаляването със състраданието - да правиш вместо другите нещо, което те сами биха могли да направят -главният отличителен белег на много хора, които са се оказали свързани с алкохолици или наркомани, или с пристрастен към нещо човек? Не е ли това широкоразп­ространен сред много съвременни родители недостатък, както и сред представителите на професии, чиято цел е Да помагат на хората? Сега на някои от нас се налага да се научат да укротяват прекалената си състрадателност с не по-малко духовните белези на Водолея, като безп­ристрастност и безличност, да се научат да уважават отговорността на всеки отделен индивид за неговото мяс­то по Пътя.

И също както Епохата на Рибите е наречена още и Епоха на Вярата, Епохата на Водолея е известна и като Епоха на Човека - не заради мъжкия род на думата, а защото това ще бъде Епоха, през която ще процъфти способността на човечеството за сътворяване. Постигай­ки по-голям контрол върху емоционалните и менталните си способности и научавайки се да работим заедно в духовна хармония, ние съзнателно ще сътворим емоци­оналната и менталната сфера, които обитаваме, също както днес изграждаме физическата среда около нас.

Цялата ориентация на Водолея към груповото съз­нание е донякъде балансирана от енергийното влияние на Лъва - знак, който сега излиза на преден план бла­годарение на противостоенето си на Водолея. Лъвът подтиква към независимост и индивидуалност, към лична отговорност за всяко действие. Заедно тези два противоположни знака - Водолей и Лъв - ни водят към задълбочване на чувствителността към благото на групата, като същевременно ни карат да отстояваме собствената си индивидуалност. Каква мощна и изпъл­нена с надежди насока за човечеството през идващата Епоха!

На 1ази непрестанно смаляваща се планета всеки от нас сега е, както никога досега, пазител на своите братя. За пръв път голям брой хора от цял свят придо­биват психологическа проницателност, осъзнатост за чувствата, поведението и мотивацията - собствена и на другите. Същевременно ние ставаме все по-настроени физически един към друг и към различните измерения на съществуването. Идва времето, когато вече няма да може да съществува сегашната изолация и отделеност изразявана с „моята загуба" или „твоята нужда" него' вата болка" или „нейният глад". Ние все повече ще чувстваме бремето на другите и, надявам се, ще про­явяваме готовност да им помагаме, приемайки го като свое. Прекрасните уроци на Епохата на Рибите - обич, чувствителност, състрадание и опрощение - ще ни бъ­дат здрава опора, докато се учим да ги прилагаме не само към нашите братя и сестри, които са непосредстве­но до нас, но и към всекиго навсякъде, към цялото човечество, от което сме частица.