Робърт Морнинг Скай Предговор от българския издател Уводни думи „ Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера Скритата История на Планетата Земя безспорно е книга
Изтегляне 4 Mb.
|
| По дяволите!, помисли си Мату. Все повече и повече като вампири!
- След като женските „kheb" се натъпквали с кръвта на други създания, те се връщали в гнездата си, за да чакат „промяната". Когато били готови, те се издигали в небето, летейки колкото могат по-високо и чакали приближаването на мъжките търтеи. Чрез издигането си високо в небето, женските се подсигурявали, че само най-силните и решени мъжки ще могат да ги достигнат. Това щяло да гарантира, че ще имат силно и жизнено потомство. Способни да се чифтосват няколко пъти, женските оставали в своето „райско място" докато били изпълнени с мъжко семе. След това, спускайки се към своите избрани езера, женските снасяли своите яйца, завръщали се в гнездата си... и цикълът започвал отново. Това, Мату... - подчерта Учителя Пер - ... това бил начинът на живот на предците на влечугоподобните същества от нашите небеса. Мату мълчеше. Същества... човешки същества... произлезли от предци пчели-водни кончета. Кой би повярвал на това? Но нали и ние сме потомци на някаква форма на примати, помисли си той. Навярно не маймуна, но подобна на маймуните и шимпанзетата. А приматите са произлезли от четирикраки създания, които са живеели на дърветата преди милиони години. А те пък откъде са дошли, ако не от примитивни влечугоподобни същества? Не е толкова пресилено да се повярва, помисли си Мату. Ние също имаме „рептилоиден участък" в нашия мозък. Би ли било грешно да се наречем влечугоподобни хуманоиди?, чудеше се той. Не..., каза си той. Мисля че не. Пер гледаше през прозореца. - През милиардите години на своята еволюция, пчелите-водни кончета станали по-големи. И докато еволюирали в своята по-голяма форма, започнали да се появяват първите знаци на тяхната хуманоидна съдба. Техните дълги израстъци започнали да приличат все повече на издължени ръце и крака. Техният гръден кош приел формата на торс с тънка талия, а триъгълната им глава с огромните кристални очи започнала да изтънява и да прилича повече на човешка. Във въздуха те приличали на примитивно човешко същество с крила... не като феи, а по-скоро като фурии25. Докато стоели на някое дърво, тихо чакащи своята жертва да прелети над тях, приличали на тъмни гаргойли26. Мату се облегна назад. Картините в главата му бяха плашещи. - Но източниците на храна не били само в небето, Мату. Имало също и плячка, която вървяла по земята. По-големите крила помогнали на „kheb" да станат ефикасни ловци във въздуха, но пък големият обхват на тези криле ограничавал движението им в гъстите гори и шубраци. Оцеляването изисквало от влечугоподобните хуманоидни пчели-водни кончета да се научат да ловуват на земята. Чрез подвиване на своите криле близо до тялото си, „kheb" се научили, че могат бързо да се шмугват през дърветата. Техните крака и долни части се адаптирали към движението по земята, а щипчестите им стъпала станали по-гъвкави. Гръбнакът им се адаптирал към изправеното движение, а опашката им почти изчезнала. И въпреки че новата им форма им позволила да се превърнат в смъртоносен хищник на земята, в горите и джунглите, техните горни части и криле никога не загубили своята уникална способност да ги повдигат към небето и да се стрелват във въздуха. - Звучи ми като описание на хора-дракони... - каза на глас Мату. Пер кимна: - Да... това е подходящо описание. - Наистина ли са били рептилии, Пер? - попита Мату. - Да, Мату... - отговори Пер - Те били крилати влечуги по време на своя път по превръщането им в хуманоиди. - Били ли са студенокръвни, Учителю? - попита той. - Това е вярно, Мату... - отвърна Старейшината - Люспите и обвивките им не запазвали топлината на тялото им много добре. И както и влечугите на земята трябва да правят, ранните „kcheb" трябвало често да се пекат на слънце. Практика било също и да живеят в топлите региони на техния свят. - Каза, че имали люспи...? - любопитен бе младият чирак. -Да, Мату... - отговори Старейшината -... в началото. Постепенно те загубили своите люспи и черупчесто покритие. Разбери, че за период от милиони години примитивните мъжки „kheb" имали костна обвивка около телата, ръцете и краката си, подобно на динозаврите на Земята в далечните праисторически времена. Те имали ивица от къса обвивка с полуостри резци, които започвали близо до челото и се спускали по черепа и надолу към гръбнака, постепенно изтънявайки надолу в къса и тънка опашка. Също така имали и дълги остри нокти на ръцете, които се развивали. Можели да режат и разпарят с безжалостна бързина и имали големи квадратни челюсти с остри набраздени зъби, които можели да откъсват с една бърза захапка. Имали мощни крака, които им позволявали да бягат бързо и да подскачат във въздуха с невероятна скорост и пъргавина. Техните черни очи без капка емоция можели да уплашат и най-върлия противник... и запомни Мату... те можели да летят. Летящите „kcheb " били сред най-жестоките създания в Зеления свят. Мату кимна. Няма никакво съмнение в това., помисли си той. - И те били черни, Мату... - Пер присви очите си, поглеждайки право в тези на ученика си - ... техните тела били тъмно черни. В тъмнината мъжките търтеи били почти невидими. Скрити в тъмнината на нощта, атаката на мъжките била свирепа и безжалостна. Спускайки се със зашеметяваща скорост и бързина във вражеските гнезда или леговища на земни създания, атаките на мъжките пчели-водни кончета рядко се проваляли. Родени с инстинктите на „kheb“ мъжките продължавали да се бият... дори когато техните глави били отрязани. Вражеските сили, които оцелявали при първоначалната изненадваща атака на „kheb", имали малък шанс да доживеят при последващата яростна атака. Отново и отново, светкавичните атаки на мъжките пчели-водни кончета успявали... и с времето те увеличавали своите първоначални инсектоидни територии. Пер се наведе напред. - Но колкото и страх да всявали мъжките „kheb", Мату..., женските били още по-ужасяващи за създанията в Зеления свят. В тяхната еволюция, докато женските се превръщали в хуманоиди, те останали с по-малък размер от мъжките и с по-малки черупчести покрития на телата си с уязвими зони, които били покрити с тънки мъхести косми. Но липсата на броня не ги правела по-малко опасни. Техните нокти били също толкова остри, а благодарение на по-малкия им размер, били по-бързи отколкото мъжките им половинки. Пер направи пауза. - Но имало нещо друго... - каза той. Мату слушаше в очакване. Учителят говореше почти шепнешком. - ... те били отровни! Мату направи гримаса. Отровни?, зачуди се той. Отровни? Не са ли и така достатъчно смъртоносни? Имат нужда да станат отровни? -През милиардите години на тяхната еволюция нещо се случило с женските „kheb", за разлика от мъжките. Промените в техните тела, които създавали хормоните, необходими за тяхното възпроизвеждане, образували също така и течност, която била киселинна и силно отровна за други създания! Женските „kheb" можели да защитават себе си и гнездата си, плюейки естествена отрова в лицата и очите на техните жертви. Потокът от гореща киселинна течност, който заливал лицето на врага, можел да причини нервна парализа или слепота. Ако имало отворена рана или пък отровата попаднела в гърлото на жертвата, смъртта била почти сигурна. Голяма била бедата за всеки враг, който можел да усети зъбите на женските „kheb". Така че, Мату, въпреки че мъжките „kheb" можели да източват кръв със своето ухапване, това само по себе си не причинявало смърт. Но женските „kheb"... поради тяхната естествена отрова можели да убият и с най-малката драскотина от зъбите им. Битките между еволюиращите създания на Зеления свят и мъжките „kheb" били почти винаги в полза на пчелите-водни кончета, но когато зоните около гнездата на женските били заплашени, деструктивната ярост на женските винаги носела победата. Пер погледна Мату в очите. - Въпреки че това може да звучи банално, Мату..., в тази галактика, именно женските измежду видовете са онези, които би трябвало да предизвикват страх... именно женските сред видовете са най-смъртоносни. Пер се облегна назад, оставяйки думите му да попият. Тръпки минаха по гърба на Мату. Жужащите пчели го ужасяваха, идеята че съществуват рояци от тях, които могат да се спуснат към него, бе плашеща. Да се изправиш пред пчела-водно конче с човешки размер бе също ужасяващо, но мисълта за битка лице в лице с женска, която прилича на гаргойл... и има слюнка, която може да убива... това бе прекалено. Боже..., помисли си Мату. Надявам се, че никога няма да се изправя пред подобно същество. Тогава му хрумна една мисъл. - Но това е било преди милиони години, не е ли така Учителю? - попита той с надежда - И на друга планета, в далечна звездна система, нали така сър? Пер се усмихна на притесненията на Мату. - Да... - увери Пер своя чирак - ... това е начинът по който са изглеждали преди много, много години,.. преди милиони години. Вече не изглеждат толкова плашещо, колкото преди. Мату бе облекчен. - Как изглеждат сега, Учителю? - Е, Мату... - продължи Пер историята си - В ранните етапи на своята еволюция „kheb" изглеждали като странни бронирани богомолки-хуманоиди. Но през милионите години техните тела станали високи като върлина, техните ръце и крака - дълги и стройни. Торсът и притиснатата талия, която е характерна за пчелите и водните кончета, дала път на хуманоидно тяло с малка талия. Техните големи триъгълни глави се развили в по-закръглени, със заострена или квадратна брадичка. Големите черни очи, които някога заемали почти цялата глава, се превърнали в големи тъмни пронизващи очи. Ранните „kheb''-хуманоиди... - Пер спря и се усмихна. Мату се зачуди какво става. - Добре ли сте, Учителю? Старейшината погледна към Мату. - Ранните „kheb''-хуманоиди били еквивалентът на нашите пещерни хора, Мату. Предполагам, че могат да бъдат наречени „kheb''-мъже и „kheb''-жени.27 Мату също се усмихна. Още едно добро сравнение, Учителю, много добро. - Ранните „kheb''-хуманоиди били високи и по-скоро стройни, но тяхната слаба форма била измамна и същевременно мощна. Те били много гьвкави и бързи и можели да бягат по тесни пътеки и да минават през тесни проходи. И можели да летят, нагоре, надолу и настрани толкова бързо, че не можели да бъдат видени ясно. Те били ефективни, смъртоносни ловци... и студенокръвни убийци. От всички видове, които еволюирали на Зеления свят, влечугоподобните пчели-хуманоиди „kheb" щели да се издигнат до най-доминиращата форма на живот на планетата. Изтегляне 4 Mb. Сподели с приятели:
|