Робърт Морнинг Скай Предговор от българския издател Уводни думи „ Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера Скритата История на Планетата Земя безспорно е книга
Изтегляне 4 Mb.
|
| Човечество! Човечество! Мату беше развълнуван... и нервен. Той наистина искаше да знае... точно затова се опитваше толкова усърдно да накара Ордена да го избере. Не знаеше каква беше Истината и може би нямаше да му хареса..., но трябваше да знае.
В действителност, той имаше моменти на съмнение в тези първи месеци. Всеки път, когато Учителят Пер му показваше нещо, още една от Истините, към които бе привързан, биваше заличавана. „Горе е долу... черното е бяло... и всичко, на което някога са те учили, е лъжа“. Това бяха някои от първите думи, които той чу от Пер. Те бяха трудни за смилане в началото, но колкото повече научаваше, толкова повече Мату се убеждаваше, че са верни. И това го караше да се ядосва. Не на Пер, а на образователната система, която беше предала него... и хората! Когато се присъедини към Ордена, това бе по негови собствени причини и цели. Той търсеше истината за самия себе си. Но сега, сега остана по друга причина... поради по-важна причина... сега остана заради дъщеря си. Не искаше и тя да бъде предадена, както бе той. Обърна се и погледна към своя ментор. Пер разпозна този поглед. Това бе поглед на страст... и решителност. Това беше добре. Това бе погледът, който всички учители търсят. Пер се върна на масата, където седеше Мату. Започна отново... - Във въртящите се нови галактики, Мату... процесът на творението продължавал. Въртейки се около себе си, галактиките продължавали да притискат есенциите заедно, удряйки ги и разбивайки ги на примитивни атоми. След това имало експлозии тук и там... отново и отново... Яростно горяща звезда пропадала в себе си докато не експлодирала. Избухвайки навън, експлодиращата звезда създала нови и по-мощни енергии... и от центъра на яростната експлозия били създадени нови атоми. Но тези атоми, Мату, тези атоми били по-сложни отколкото примитивните атоми с един електрон и един протон. Те имали четири, пет и шест електрона в техните външни обвивки... с точно толкова протони в сърцевината си. Били формирани атомите на въглерода, азота и кислорода... те били изхвърлени в галактиката, за да се присъединят към другите атоми, формирани от други звезди, които експлодирали. Пер направи пауза. - От хаоса на танцуващите звезди дошли атомите на елементите на нашите тела, Мату... Ние сме деца на яростта на танцуваща звезда, която се отдала на галактиката и вселената. Ние сме родени от гигантски експлозии и супернови... ние ходим в тела, които някога са били звезди. Дали сме звездни хора, Мату? Да... буквално. Мату беше изумен. Ние наистина сме „ Звездни хора помисли си той. Ние сме ЗВЕЗДНИ хора! Боже мой, какво ще рече това за нас? Пер се наведе напред с набръчкани вежди. Мату рядко беше виждал подобен сериозен поглед по лицето на неговия Учител. - По времето на първите експлозии на звездите... по времето на формирането на първите примитивни връзки между протони и електрони... това, Мату... това били изначалният Адам и Евата на Творението22. Очите на Мату се опулиха. Пер се облегна назад и му се усмихна. Мату почти избухна в смях. Добър опит, Учителю!, помисли си Мату. Добър опит. Хвана ме... - Това се случвало много пъти Мату... - продължи Пер - От увиващия се танц на първичните змии на есенцията... от първите родени звезди, които растели и пропадали в себе си..., от супер експлозиите на звезди, хиляди пъти по-големи от нашето собствено слънце... били формирани атомите на галактиката и на самия Живот. Облаци от газ с температура милиони градуси и гравитация, която би направила главата на карфица да тежи милиони килограми, всяка галактика свъртала своите атоми, все едно, че готви свой собствен бульон от Живот и Субстанция. Мату можеше почти да усети жегата. - Атомите започнали да се прилепват един към друг, съвсем дребни, малки съединения от два-три атома, закрепващи се здраво един към друг. После други... и други. Всяка нова частица се присъединявала, за да направи колонията от атоми по-силна. Прекалено малки, за да се видят с просто око, тези микроскопични колонии се въртели заедно в гигантския първичен водовъртеж. От тези колонии на атоми, Мату, били родени газовете и твърдите вещества в галактиката. Стотици години, хиляди години... милиони години по-късно... някои от колониите атоми нараснали, за да станат малки зрънца прах. След това, още хиляди години по-късно, тези колонии от прах увеличили размера си до малки камъчета..., след това скали..., след това огромни каменни блокове. В гигантската смесителна купа на примитивни елементи, която се въртяла около новородените звезди, се заформила малка буца от камъни и газове, която ставала все по-голяма и по-голяма. Във въртящата се утроба на газовете и прахта... Във въртящата се утроба на газовете... Мату очакваше, че става въпрос за планета, която скоро ще се роди. -... бил създаден един малък свят... - завърши Пер - Но имало още елементи, които трябвало да се прибавят. Атомите на новородените газове също започнали да се тълпят около изграждащите се примитивни светове. Газове, които понякога били заклещени между камъните в кората на новия свят, а понякога и в самите камъни, били освободени от невероятната температура в ядрото на новородената планета. На определени места на повърхността на формиращия се свят се събирали малки облачета от азот и кислород. Отначало, като малки облачета пушек, проправяйки своя път между движещите се земни плочи..., газовете се промъквали между прахта. Понякога газовете на кислорода и азота, които били в капана на бавно формиращите се светове, били смачквани заедно, за да формират водни капчици. Бавно или чрез вътрешна експлозия водните частици си проправяли път до повърхността. Понякога малките молекули идвали от прелитащ отломък, който летял през космоса от друг експлодирал свят. Малки капчици вода се събирали по много различни начини и покривали първичната охлаждаща се кора на новия свят. Дъжд?, помисли си Мату. - Някои облаци, по-малки от ръката ти, Мату... - започна да описва Пер - ... ставали все по-големи и формирали все по-големи облаци... те се охлаждали и затопляли, охлаждали и затопляли отново и отново през милионите години на този процес. Най-накрая капките се кондензирали... и завалял дъжд. Изтегляне 4 Mb. Сподели с приятели:
|