Робърт Морнинг Скай Предговор от българския издател Уводни думи „ Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера Скритата История на Планетата Земя безспорно е книга
Изтегляне 4 Mb.
|
| Винаги е толкова просто, когато го обяснява Пер..., помисли си Мату.
- На тънката втвърдяваща се кора, нагретите каменни слоеве превръщали всяка капчица дъжд в пара. Изпарените капчици вода се издигали нагоре... и били охлаждани. И процесът започвал отново. Докато цикълът продължавал, топката от горещи скали се превърнала в кълбо от разтопен камък с втвърдена и охладена кора. Парата била навсякъде, а газовете циркулирали в атмосферата. Тук, Мату... били наченките на един нов свят. Мату можеше да си представи обвития в пара свят. - С времето, докато парата се кондензирала в капчици и падала отново на повърхността на новия свят, някои от капките останали в малки локвички на земята. Паднали още капки... локвите се превърнали в езерца, те в по-големи езера, а езерата се превърнали в океани. Жегата и парата били навсякъде..., но раждането не било завършено. Формирал се един свят, изпълнен с мъгла и пара, допълнен от сушата и морето. Пер правеше големи жестове с ръцете си. Мату се наслаждаваше, когато Старейшината биваше толкова погълнат от своите учения. - Океаните се блъскали и разбивали върху девствените брегове, охладените земи се разширявали и свивали. Огромни цепнатини били формирани, планини били изтласквани нагоре, а други били натискани под пълзящите земни плочи. Вулкани изригвали, изливайки своите разтопени вътрешности по повърхността, като понякога сътворявали високи върхове, а друг път малки острови. Дъждовете и снежните бури се изместили във вътрешността на новия свят, биейки скалистите върхове на планините и покривайки ги с лед и сняг. На най-високите върхове топящият се сняг образувал различни по размер езера, а след това те се превърнали в реки, проправяйки си път към низините. Сътворението, Мату... - подчерта Пер - Сътворението е удивително нещо. Да видиш една планета да се създава не е по-малко чудо, от това да видиш раждането и развитието на едно дете. Това е чудото на Живота от голяма величина. Ражда се дете... ражда се свят - и двете са чудеса на Сътворението. Мату обичаше тези истории. Пер направи пауза за момент, за да остави образите да потънат в съзнанието на чирака му. - След време, Мату, след време буйността на раждането се успокоила до тази на тътен. Постоянно движещи се и винаги създаващи, океаните станали по-спокойни. Понякога, на практика, те били почти тихи... поне на повърхността. Но не се заблуждавай, Мату. Това, което виждаш на повърхността, не винаги е знак за това, което се случва отдолу. Така че, в най-дълбоките региони на девствените морета започнали да се образуват малки центрове на новосформиран Живот. - Чакай... чакай, Учителю... - Мату спря Пер - Извинявай, но Живота не беше ли роден от светкавици, които припламват през газовете, които са се събрали на повърхността на водите? - Много добре, браво... - усмихна се Пер на чирака - Да, вярно е, че необходимите елементи за физическия Живот могат да бъдат създадени като се изпрати светкавица през първичните газове, но топлината и газовете, изхвърлени от подводен вулкан, също носят елементите на Живота. Падането на комета във водите на нов свят, експлозията на звезда, сблъсъкът на два малки свята... също могат да създадат елементите на Живота... различен брой събития могат да ги създадат. Не бързай да се осланяш само на една възможност. Мату не се беше сетил за подводния вулкан. Предполагам, може да се случи., помисли си той. И падаща комета може също да свърши работа. - И... Мату почти благоговееше, когато чуваше това „И", което понякога изскачаше в ученията на Пер. Обикновено ставаше при някакво откровение, за което Мату дори не си беше и помислял. -... когато създаваш елементите на Живота... - каза Пер -... ти не създаваш Живот, а създаваш само градивните елементи, които поддържат Живота. Мату беше изненадан. - Да не би да казваш, Старейшино... - чудеше се той - че Живота не е започнал с първата светкавица? Пер се усмихна. - Когато създаваш двигател от метал, ти създаваш черупката, която може да задвижва огромни машини или да изпрати самолети във въздуха. Но не си произвел творение, което да се движи само, то има нужда от задвижваща сила, от тласък. - Има нужда от гориво... - предложи Мату. - Има нужда от гориво... - съгласи се Пер - Има нужда от подтикваща сила. Мату помисли за момент. - Съзнание? - чудеше се на глас. - Наричана е съзнание... - отговори Пер - Наричана е душа и „Висш Аз". Мату помисли за това за кратко. - Откъде тогава идва съзнанието, Учителю? - попита той - Със сигурност не и от светкавицата или газовете? Пер се усмихна отново. - Браво, Мату... не, съзнанието не е било родено от светкавица или газов облак. Той спря. Мату знаеше, че се задава нещо. - Било е родено от Диханието на Пустотата. Съзнанието на Празнотата изпълнило породената вселена, точно както есенцията на Живота. Раждането на елементите на Живота произвели само черупката, която по-късно щяла да приюти съзнанието... Мату се наведе напред в готовност да зададе следващия си въпрос. - ... и как се случило това, Мату - ... ще оставим за по-късно време. Пер се усмихна отново със същата дяволита усмивка. Мату се облегна назад. По дяволите!, помисли си той. Пак го направи! Пер остави мислите на Мату да се развихрят и отпи от напитката пред себе си. След това я остави. - Случвало се е по много, много различни начини в нашата вселена, Мату. На някои от световете в далечните галактики първите клетки на Живота били родени от подводен вулкан, на други от светкавица, преминаваща през облак от вода и газ. Буря от йонизиран газ, през която прониква метеорит, експлодираща звезда, която разхвърля елементите на Живота през космоса в далечните води на планета, отдалечена на светлинни години... по толкова много начини, колкото и звездите, по безбройни начини в безбройните галактики били родени първите клетки на Живота във вселената. Изтегляне 4 Mb. Сподели с приятели:
|