Робърт Морнинг Скай Предговор от българския издател Уводни думи „ Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера Скритата История на Планетата Земя безспорно е книга
Изтегляне 4 Mb.
|
| Канибализъм., помисли си Мату. Предполагам е навсякъде.
- С времето - продължи Пер - някои личинки си проправили път до бреговете на блатото. Докато се хранели, те се научили да повдигат малките си главички над водата и да ядат мъха и малките растения, подаващи се от скалите. Тактиката проработила... за известно време. С времето, за да открият храна, малките личинки били принудени изцяло да напуснат водата и с голям напън да изкарат телата си до ръба навън, ядейки каквото могат да намерят и след това се завръщали в безопасността на водата. Поколения по-късно те се научили напълно да напускат водата, бързо преминавайки малка дистанция от нея до растителността в калта и камъните, след което бързо се връщали в спокойната вода на блатото преди лъчите на слънцето да ги убият. Това бил опасен живот, Мату. Излизането на земята често причинявало на осмелилите се личинки засядане в калта или в малки дупки по повърхността. Някои не успявали да се върнат във водата преди слънчевите лъчи да изсушат „кожата" им. Излизането на сушата в търсене на храна ги изложило на нови опасности и създало рискове, които те не били срещали преди, но също така предоставило напълно нов източник на храна за малките създания. Докато продължавали да се развиват и адаптират, техните малки мускулчета дали път на малки примитивни крачета. „Кожата" им заякнала, а техните перки се превърнали в сграбчващи щипки. Но дори още по-важно, малките създания започнали да развиват бели дробове, които им позволили да дишат в новосформираната атмосфера. По този начин, Мату, на Зеления свят се родили първите примитивни пълзящи насекоми. Мату си представи малките насекоми не по-големи от зрънце ориз, дори още по-малки. Пер се изправи. - Опознавайки все повече околния свят, личинките открили и други блата, по-големи от това на крайбрежието. Там Живота бил малко по-лесен, без наличието на неочаквани вълни, които да се разбиват в малкото блато на първите оцелели. Миграцията навътре към сушата продължила, блатата отстъпили място на малки езерца, а светът на примитивните създания се разраснал до безпрецедентни размери. Езерцата станали дом за различни видове насекоми и осигурявали хранителни ресурси, които не били налични в плитките локви. Живота бил по-добър. Но Живота на първичния Зелен свят бил една непрестанна битка за оцеляване. Бил изискващ, жесток и означавал смърт за всяко същество, което се предавало в битка или просто било прекалено слабо. В течение на милиони години малките насекоми продължили битката за оцеляване. Живота им на сушата бил прекарван в постоянно търсене на храна, опитвайки се същевременно да се предпазват от смъртоносните лъчи на слънцето, изсъхващите кални капани и силните ветрове. Живота им във водата не бил по-добър. Малките насекоми постоянно се защитавали от други насекоми-хищници, които също се борели да оцелеят в първичния свят. Всички малки примитивни създания се борели да ядат... и да не бъдат изядени. Пер отиде до прозореца. - Един ден, след еони борба и еволюция, едно малко змиеподобно същество стояло на един камък на брега. Докато стояло тихичко, търсейки следващото си ястие, забелязало по-малко същество, което плувало във водата под него. Без забавяне и без да мисли, то скочило от мястото, на което стояло към неподозиращото създание. За части от секундата неговите малки мускули реагирали с чист инстинкт за оцеляване. Същите тези инстинкти накарали малкото същество да извърши немислимото и да напусне безопасното място, на което стояло и да се изтласка навън и към небето! Това било много важно събитие, Мату..., въпреки че скокът нямал и сантиметър, успехът от действието, фактът че този малък скок доставил на създанието храната, от която имало нужда, вкоренил това поведение в неговите банки памет. Когато същата ситуация се повторила, малкото насекомо не се спряло, за да мисли, а просто реагирало... отново. И успяло... отново. Бавно и сигурно, докато времето минавало, малкото насекомо се научило да стои на ръба и да чака следващата си жертва. И други насекоми се научили да правят същото. Поколения по-късно, малките същества се научили да подскачат по повърхността на водата в тяхното несекващо търсене на храна. С всеки успех те ставали по-силни, по-бързи... и по-смъртоносни. След стотици хиляди години, техните малки крачета станали по-силни, а техните тела по-слизести и по-заострени... извиването отстъпило на подскачането, а малките скокове станали по-големи, еволюцията на насекомите направила голяма стъпка напред.23 Пер се обърна към Мату: - Това е начинът, по който ще станеш Воин на Звездите, Мату... - каза му той. Мату бе хванат неподготвен. Той се сепна от тези думи. - Не разбирам, Пер... - успя да промълви. - Ще спреш да се държиш и мислиш като човешко същество, което е ограничено от земята. Ще започнеш да мислиш и действаш като Звездно същество. Трябва да подскочиш от безопасното си място, с което идентифицираш „човешкото" и да почувстваш силата на съществуването като Звездно същество. Мисли като Звездно същество, Мату! Прави го често, прави го много пъти, прави го през цялото време. Ако можеш да го правиш, действията и мислите на Звездното същество ще станат естествени, те ще станат част от твоето ежедневно поведение. Тогава и само тогава ще започнеш еволюционния път по превръщането ти във Воин на Звездите! Мату поразмишлява над тази мисъл. Точно затова един атлет тренира непрекъснато! С времето тренираните движения стават естествени, стават инстинктивни. Невероятно! Да действаш като Воин на Звездите без да мислиш... това би било постижение! Пер седна отново. - Един ден, докато се греело на един малък камък, излагайки се на слънце, за да затопли кръвта си, малкото насекомо забелязало друго малко същество, което пълзяло по земята точно под него. Реагирайки със същите инстинкти, които били станали част от неговото съществуване, то скочило от мястото си. И както се случвало толкова много пъти преди, изненадата от атаката не оставила шанс на жертвата да се защити. Заученото поведение се отплатило на малкото насекомо. Но този път..., този път скокът бил различен. Докато летяло във въздуха, плячката на атакуващото насекомо мръднала! Мръднала настрани! Вече във въздуха, малкото насекомо изведнъж изпънало краката си напред, опитвайки да се докопа до всеки допълнителен микромилиметър в повече, до който може да достигне. И успяло! Малкото махане с крайници успяло да го повдигне за част от секундата... достатъчно, за да достигне плячката си! И това, Мату..., това бил първият опит за истински полет! Още веднъж... еволюцията влязла в ход. Тъй като махането с крайниците проработило веднъж, малкото насекомо опитало пак своето новопридобито умение. Отново й отново предизвикателният скок, придружен от помахване с крайниците..., бил успешен. Еднократното помахване станало двойно, а след това и четворно... и докато тактиката се предавала от поколение на поколение, скоковете ставали по-дълги, а техните крака и заформящи се крила ставали все по-силни. И удивително, Мату, махащите крайници на малките насекоми станали по-леки и ципести. Първичното малко насекомо развивало крила. От миниатюрно създание с малки власинки, които му помагали да се движи във водата, до извиващ се плувец с малки перки, до пълзящо същество с малки крачета, до скачащо същество с мощни крайници... и след това, Мату..., до същество с криле със силата да лети..., било родено първичното летящо насекомо. Мату бе изумен от историята. Бе поразителна. От малко гърчещо се създание до летящо насекомо... удивително., помисли си той. Просто невероятно! Пер продължи. Той винаги продължава., каза си Мату. Той е непреклонен. - Много други примитивни създания от езерцето също се научили да летят в мъгливия Зелен свят. Милиони години по-късно многобройни създания с криле започнали да се придвижват от брега на океана все по-навътре и по-навътре в парните джунгли, които се намирали във вътрешността. Някои създания се отказали от живота в езерцата и гьоловете и се придвижили до горските хълмове или към мочурливите блата. Други избрали да останат близо до езерцата, които винаги били техен дом и убежище. Десетки различни видове насекоми започнали да се придвижват по сушата и небето на Зеления свят, носейки живот на неизследваните краища на праисторическия свят. Минало време... Крилатите насекоми станали по-големи и по-комплексни в своята телесна структура. Били родени стотици видове летящи насекоми на Зеления свят, много от тях живели само няколко хиляди години преди да измрат. Но други успели да изградят своята малка опора в примитивния праисторически свят. И тук, Мату, тук в този първичен свят на мъгливи езерца и насекоми се крият корените на влечугоподобните същества. Мату приседна напред. Боже Мой., каза си той. Боже мой... точно така! Влечугите произлизат от насекомите! Боже...! Защо не съм се сещал за това преди?, чудеше се той. Рептилиите произлизат от насекомите! Разбира се! Мату не бе на себе си. Учителят Пер видя как интересът в младия чирак изведнъж стана по-силен. Това е добре., каза си той. Това е добре. - Насекомите, които започнали да доминират света на езерцата, Мату... - започна отново той -наподобявали това, което наричаме „водно конче" тук на Земята. - Водно конче! - развълнува се Мату още повече - Водно конче! - И въпреки това било повече като... - обясни Пер - Имало черти като на земната пчела. Майчице! Мату беше изненадан. Комбинация между водно конче и пчела! Какво невероятно насекомо трябва да е било! - Как се е казвало, Учителю? - попита той - Имало ли е име? - Древните наричали пчелата-водно конче „kheb", Мату... - отговори Пер. - „Кeb"? - повтори Мату. - С гърлено „к", Мату... - поправи го Пер - Повече прилича на „khh-eb"... както при звука „ch" при чудовището от Лох Нec24... ,,knh-eb". - „Khh-eb"... - повтори чиракът - „Khh-eb". Мату се опита да си представи насекомо, което да е комбинация от водно конче и пчела. - Оставайки в света на езерцата... - продължи Пер историята си - примитивните пчели-водни кончета „kheb", се придържали здраво към своя малък свят. Многото плитки езера, заедно със заобикалящата ги мочурлива земя позволили на „kheb" да намират храна за себе си и своето потомство, както във водата, така и на сушата. Силата на полета и милионите години опит като хищен вид им давали значително предимство в лова и убийството. Уменията им и изобилието от хранителни ресурси в света на езерата им позволили да станат по-силни. Но имало и други насекоми, които еволюирали на Зеления свят, както и други извиващи се летящи насекоми, които се появявали на първичната планета. Новите форми насекоми довели нови форми на насилие и хищничество и дори пчелите-водни кончета били заплашени от останалите ловци... и това ги принудило да станат още по-ожесточени... Пер спря, за да отпие от напитката си. Мату се облегна назад. Той можеше да види мъгливия Зелен свят в своето съзнание. Всъщност, можеше да види първичните насекоми, пъплещи през мъглите и можеше да си ги представи в езерцата и калните гьолове. Всичко бе зелено в неговите представи... и изпълнено с пара. - Пчелите-водни кончета снасяли яйцата си в спокойните езера... - започна Пер - Яйцата били мънички нещица, които били покрити със слой, подобен на желе. Като новородени, малките „kheb" приличали на микроскопични скорпиони... и бидейки родени сякаш от самия дявол, малките „kheb''-скорпиончета незабавно били готови за битка. Те имали опашки с жило на края им и малки щипки като клещи на техните предни крайници, които постоянно тракали във въздуха. Мату бе удивен... и впечатлен. Дяволски насекоми... страшничко!, помисли си той. - Веднага щом малките „kheb" пчели-водни кончета били родени, те започвали незабавно да се бият със своите братя и сестри за своя собствена малка територия. С летящи щипки и удрящи опашки по своите събратя, скорпионоподобните бебета били ужасяващи и смъртоносни. Между битките със своите братя и сестри, пеленачетата „kheb" се хранили с преминаващите малки организми, които плували във водата. Това били бебетата пчели-водни кончета, форма на влечугоподобни насекоми, които били ужасяващи в борбата си за живот и които не били склонни да се предадат пред нищо без битка. Но колкото и опасни да били пчелите-водни кончета, Мату, развиващият се нов свят и неговите много нови създания, които съществували отвъд езерцата, носели постоянни опасности и предизвикателства за тяхното оцеляване. Други насекоми се променяли и адаптирали към джунглата. Те развили нови офанзивни и дефанзивни тактики, а също така увеличили и своята сила и размер. „Kheb" бавно били надвити. Без промяна, смъртта на съществата пчели-водни кончета щяла да настъпи скоро. На Мату му бе трудно да повярва, че тези „дяволски" насекоми ще измрат. - Но Животът е адаптация, Мату... - подчерта Пер - Това е законът на Зеления свят и законът на галактиката... и... законът на Живота във вселената. И никой не знае как или защо..., но някак си пчелите-водни кончета направили нещо, което щяло да промени завинаги историята на галактиката. Те направили нещо, което никое друго същество не било правило преди. Мату се приведе напред. - За да оцелеят, пчелите-водни кончета се научили да правят две пълни трансформации на формата си по време на живота си, две пълни промени на своите тела. Първата трансформация се състояла, когато „скорпиончетата" достигали до зряла възраст. След като допълзявали до клонка или камък, малките пчели-водни кончета прикрепяли своите подобни на скорпиони тела плътно и сигурно към тях. Докато външната им кожа се втвърдявала, за да се превърне в твърда черупка, вътрешните им органи започнали да се променят. Когато най-накрая младата пчела-водно конче излизала от черупката, тя вече нямала формата на малък скорпион... сега, Мату..., сега приличала повече на богомолка. Извиващото се и жилещо водно отроче вече го нямало, на негово място се раждал дебнещ хищник, който сновял по сушата. Заприличвайки все повече и повече на смъртоносно влечуго, в което с времето щял да се превърне... в своята форма, развиващият се млад „kheb" усъвършенствал хищническите си умения. Тръпки побиха Мату. Ако това е било съществото предшественик на рептилиите... тогава, божичко, точно затова... Пер прекъсна мислите на Мату: -... но това била само първата трансформация, през която пчелите-водни кончета преминавали, Мату. Във втората фаза, след като махала външната си черупка, узряващата пчела-водно конче излизала с по-дълги крайници, щипки и жило, което било по-добре развито. И също така излизала с двоен чифт крила и хобот с множество предназначения. В своята нова форма, „kheb" била много по-ефективна летяща машина за убиване. Това било насекомото-влечуго, страховитата пчела-водно конче, истинският „kheb". И точно това създание щяло да се издигне в небесата на Зеления свят и да ги покори... напълно. Мату можеше да повярва на това. - Докато зрелите пчели-водни кончета летели из въздуха, те приличали на бронирани комари, Мату. Те имали външни скелети, които били направени от втвърдени телесни черупки. Обвивката защитавала техните уязвими вътрешни органи и ги правела почти неуязвими опоненти във войните на летящите насекоми. Те били наистина плашещи. Имали четири мощни криле, които ги повдигали във въздуха, като всяко се движело независимо от останалите. Точно затова зрелите „kheb“ можели да кръжат над дадено място или бързо да се придвижват напред или назад. Те можели да се изстрелват във въздуха с умения, които били непосилни за останалите насекоми. Имали дълги, дълги предни крайници с малки, но мощни щипки, които им позволявали да се придържат към листа и клони и да хващат по-добре своите безпомощни жертви. С един бърз замах на своите щипки пчелата-водно конче можела да убие своя враг или да разтвори тялото на своята плячка. След това, стоейки над неподвижното тяло, тя можела да вкара хобота си и да изсмуче лакомо даващите някога живот флуиди на своята жертва. Мату потръпна от подобната на вампир богомолка, която си представи. - В ранните дни на Живота на Зеления свят... - каза Пер на чирака - ... пчелата-водно конче „kheb", примитивна форма на влечуго-насекомо, била най-страшният враг, който едно летящо създание можело да срещне. Мату бе сигурен, че това е вярно. - Във финалната фаза на своя живот, след второто премахване на техните кожи, „kheb" се превръщали в напълно развити същества. В този момент от техния живот женските били готови да заченат и да износят потомството си. Но за да направят това, вътрешните органи на женските се променили още по-драстично от системите на мъжките. Докато преди женските можели да оцелеят от нектара на растенията или от плътта на други насекоми, сега те имали нужда да се хранят с телесните флуиди на други създания, за да произведат химикалите в телата си, които ще позволят зачеването. Женските имали нужда да се хранят с телесните флуиди... с кръвта... на други създания. Изтегляне 4 Mb. Сподели с приятели:
|