Родопи източни” (BG0001032) и „Крумовица” (BG0002012) на „цялостен работен проект за проучване на подземни богатства – скално-облицовъчни материали в площ „саръкая”

При разработването на оценката са използвани стандартните методи за полеви изследвания, прилагани за определяне на видовия състав при висшите растения (маршрутен метод, трансекти и методът на пробните площадкии) и гръбначните животни (маршрутен или трансектен метод (Line transects) и методът на точковото броене (Point counts) (Bibby et al., 1992).. Определянето на местообитанията сме извършили съгласно Ръководството за определяне на местообитания от европейска значимост в България (Кавръкова В, Димова Д., Димитров М.,Цонев Р. Белев Т., 2005). Определянето на видовете е извършвано по таблици и определители, цитирани в използваната литература.

Описанието и анализът на вероятността и степента на въздействие на разглеждания план върху предмета и целите на опазване на защитената зона са направени на база характеристиката по литературни данни на флората, фауната и формираните вторични екосистеми върху терените на имота и площадките и след извършени терени проучвания в периода септември 2009 – юли 2012 година.

Направените анализи и изводи са в съответствие с изискванията на Директивите на Европейския съюз, на всички международни конвенции, по които Република България е страна и хармонизираното българско природозащитно законодателство.

За изясняване на кумулативният ефект върху защитените зони е ползвана базата данни на Министерството на околната среда и водите и РИОСВ – Хасково . Не са срещани трудности при набирането на необходимата информация.

Използвани са Уеб страници и предложения от НПО – БДЗП и СНЦ „Зелени Балкани” и богата литература, като източник на информация за региона и защитените зони:

Асенов А., 2006: Биогеография на България, София, ЕТ”АН-ДИ-Андриян Тасев”

Бигон М.,Дж.Харпер,К.Таунсенд, 1989. Екология. Том I и т. ІІ Изд. Мир, Москва

Бондев И. (Ред.). 1995. Хорологичен атлас на лечебните растения в България. Акад. Изд. “М.Дринов”.

Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). 1985. Червена книга на Република България. т. 1: Растения. София. БАН

Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). 1985. Червена книга на Република България. т. 2: Животни. София. БАН

Бешков В., К. Нанев. 2002. Земноводни и влечуги в България. Изд. Pensoft

Българско дружество за защита на птиците – база данни - www. bspb.org

Велчев, В., Кожухаров, Ст., Анчев, М. (ред.). 1992. Атлас на ендемичните растения в България. Изд. БАН, София.

Георгиев Г. 2004. Националните и природните паркове и резерватите в България. ИК “Гея-Либрис”, София, 294с.

Груев Б., Б. Кузманов. 1994. Обща биогеография. Университетско издателство “Св. Кл.Охридски”, София, 498с.

Делков Н., 1984. Дендрология. Земиздат, София

Делипавлов, Д. & Чешмеджиев, И. 2003. Определител на растенията в България,Пловдив, Акад. Изд.

Иванов И., И. Ланджев, Г. Нешев.1977. Билките в България и използването им. Земиздат, София

Кавръкова В, Димова Д., Димитров М.,Цонев Р. Белев Т., 2005. Ръководството за определяне на местообитания от европейска значимост в България, WWF, Зелени балкани, МОСВ

Карапеткова М., Мл. Живков.1993. Рибите в България. Изд. Геолибрис, София

Карапеткова М., К.Александрова-Колеманова, Мл..Живков.1993. Сладководните риби на България. В: Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие, Том 1, 515-547.

Ковачев, А., Карина, К., Росен, Ц., Димова, Д. (ред). Октомври 2008. Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние за видове и типове природни местообитания по НАТУРА 2000 в България. Изд. Българска фондация Биоразнообразие, София, 865 с.

Кожухаров (ред.) , 1992. Определител на висшите растения в България. София. Наука и изкуство.

Костадинова И. 1997. Международни мерки за природозащита. В: Орнитологично важни места в България. БДЗП, Природозащитна поредица, кн. 1. Костадинова И. (съст.). БДЗП, София.

Костадинова И. 1997а. Резултати от проучването на ОМВ в България. В: Орнитологично важни места в България. БДЗП, Природозащитна поредица, кн. 1. Костадинова И. (съст.). БДЗП, София.

Костадинова И. 2002. Опазването на места – един от ключовите подходи в опазването на биоразнообразието. В: Наръчник за НАТУРА 2000 в България. БДЗП, Природозащитна поредица, кн. 5. Костадинова И., М.Михайлов (съст.). БДЗП, София.

Любенова М. 2004. Фитоекология. Академично издателство „Марин Дринов”, София.

Матев И., Д.Ганева, Д.Ганев: 2004; Екология с основи на биогеографията и опазване на околната среда, Изд. Пенсофт, София-Москва

Митрев А., Св. Попова. 1982. Атлас на лечебните растения в България. Изд. на БАН

Нанкинов Д. 2000. Застрашените животни в България. Изд. Pensoft, София, 146 с.

Нанкинов, Д., С. Симеонов, Т. Мичев, Б. Иванов. 1997. Фауна на България, Aves, Част 2, т. 26, София, Академично издателство”Проф. Марин Дринов” и Издателство “Пенсофт”

Натура 2000: http://www.natura2000bg..org

Наумов, Б., М. Станчев. 2004. Земноводни и влечуги в България и Балканския полуостров. Електронно издание на Българското херпетологично дружество. www.herpetology.hit.bg

Петров П. 1990г. Ландшафтознание. Университетско издателство.

Петров А, М.Анчев, Е.Паламарев, 1999. Как да разпознаваме растенията в нашата природа.

Проект „Изграждане на мрежата от защитени зони Натура 2000 в България” . www.natura2000bg.org

Резолюция от 6-та международна конференция за консервацията на царския орел. 5-7 септември.2009 г., Тополовград, България.

Сборник със закони и нормативни актове за опазване на околната среда. 1998. МОСВ, София, Изд. “Вендом”,168с.

Симеон С., Т. Мичев. 1991. Птиците на Балканския полуостров. Изд. „Петър Берон”, София.

Симеон С., Т.Мичев, Д. Нанкинов. 1990. Фауна на България. Том 20, Изд. на БАН, София.

Стоянов Н. 1972. Нашите лекарствени растения. Том I и II, Изд. „Наука и изкуство, София.

Събев Л., Св. Станев. 1959. Климатичните райони на България и техният климат. В: Трудове на Института по хидрология и метеорология. Том V, Държавно издателство “Наука и изкуство”, София

Узунов Й., Ст. Ковачев. 2002. Хидробиология. Изд. Pensoft, София

Червената книга на НР България. 1984. Том I и ІІ, Изд. на БАН, София.

Червената книга на Република България.електронно издание, 2011, Изд. на БАН и МОСВ, София.

Федерация “Зелени Балкани”; WWF;:МОСВ. 2005. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България, София.

Федерация “Зелени Балкани” – База данни. www.greenbalkans.org

Флора на Република България, том 1-10, БАН, София.

Янков, П. (отг. ред.). 2007. Атлас на гнездящите птици в България. Българско дружество за защита на птиците. Природозащитна поредица кн. 10, София, БДЗП, 679 с.

• 
  Декларации на експертите, автори на оценката, по чл. 9, ал. 3 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми и проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените;
  
• 
  Доказателства по чл. 9, ал. 2 за наличие на изискванията по чл. 9, ал. 1, от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми и проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените.
  

• 
  Приложение № 1 - Заявени инвестиционни предложения и намерения за периода 2007-2012 година на територията или в близост до защитена зона „Родопи Източни”.
  
• 
  Приложение № 2 - Заявени инвестиционни предложения и намерения за периода 2007-2012 година на територията или в близост до защитена зона „Крумовица”.
  
• 
  Приложение № 3 - Заявени инвестиционни предложения и намерения за търсене и/или проучване на подземни богатства за периода 2008-2012 година на територията на защитена зона „Родопи Източни”.
  
• 
  Приложение № 4 - Заявени инвестиционни предложения и намерения за търсене и/или проучване на подземни богатства за периода 2008-2012 година на територията на защитена зона „Крумовица”.
  
• 
  Приложение № 5 . - Снимков материал.
  
• 
  Картен материал с местоположението на площ „Саръкая”.
  
• 
  Картен материал с местонахождението на предвидените геологопроучвателни дейности.
  
• 
  Работна програма и график за проучване на скално-облицовъчни материали в площ „Саръкая”, землище на село Долна Кула, община Крумовград, област Кърджали.