В случая технологията на извършване на геологопроучвателните дейности изисква минимални по площ и обем теренни разработки като канави, шурфи, разчистки, сондажи и опитни кариери, които дават представа за наличието на подземни богатства на значими територии, от които в последствие се обособяват находища със запаси и ресурси. Предвид наложената практика се очаква да се засегнат реално само общо около 50 дка земи от защитена зона «Родопи Източни», предвид спецификата на проектите, които са свързани основно с проучване на скално-облицовъчни материали.
Анализът на очаквания кумулативен ефект сме извършили на база представената информация след разглеждане въздействията върху ключовите елементи на защитената зона в т. 5.3.
3. ОПИСАНИЕ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ПЛАНА, ПРОГРАМАТА И ПРОЕКТА/ ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ, КОИТО САМОСТОЯТЕЛНО ИЛИ В КОМБИНАЦИЯ С ДРУГИ ПЛАНОВЕ, ПРОГРАМИ И ПРОЕКТИ/ ИНВЕСТИЦИОННИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ БИХА МОГЛИ ДА ОКАЖАТ ЗНАЧИТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ ИЛИ ТЕХНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ.
Върху защитени зони „РОДОПИ ИЗТОЧНИ” и «крумовица» и техните ключови елементи влияние могат да окажат съчетанията по време, местоположение и интензивност на въздействията от изграждането на обектите, представени в Приложенията и т. 2, тяхната инфраструктура и експлоатация.
Силно ограничените теренни работи са свързани с присътвието за известно време на хора и техника за прокарване на канавите, сондажите и разкриването на проучвателната кариера, които до някаква степен могат да предизвикат завишаване равнището на действие на антропогенните фактори - нивата на шум и вибрации, временно и локално запрашаване на приземния атмосферен слой... Незначително и временно ще се завиши количеството на вредните вещества във въздуха, отделяни от трафика на автомобилния транспорт и техниката - въглероден оксид, въглеводороди, азотни оксиди, серни оксиди, оловни аерозоли, алдехиди, сажди, водни пари и др. Съществува опасност от увреждане не терени от евентуалното навлизане на машини в тях или от разливи на гориво-смазочни материали. Ще се генерират известни количества битови отпадъци – опаковки, стъкло, хартия, картон, биоразградими отпадъци...
Възможно е унищожаване на храстова растителност и нарушаване на тревни съобщества в близост до деретата. Обратното засипване на траншеите от канавите и проучвателната кариера с връщането на отнетия хумусен хоризонт и чим, е важно условие за протичане на възстановителните процеси.
Вероятността за нарушаване на местообитания на животински видове при тази дейност е минимална, но ще се предизвика безпокойство. Най-неблагоприятен в това отношение ще бъде размножителния период.
Общото количество и състав на емисиите, получени при реализацията на геологопроучватгелните работи не дават основание за очаквано и измеримо спрямо съществуващия фон влияние върху качествата и състава на околната среда - атмосферния въздух, водите и почвите в района – средообразуващи за растителния и жиевотински свят
Макар да не се предвижда изграждането на нова пътна мрежа при връзките на наличните полски пътища с асфалтовия път е възможно да се излезе от параметрите им при маневриране на машини.
Щрихираните възможни въздействия могат да доведат до временна и незначителна загуба на екологични ниши, а при дейности, неотговарящи за изискванията, заложени в българското хармонизирано екологично законодателство и до негативно въздействие върху екосистемите в района.
Очакваното въздействие е минимално и в рамките на фона, създаван от традиционните обработки на почвите в района, но спазвайки принципа на предпазливостта в таблицата сме представили категориите планирани дейности и техните потенциални въздействия върху биологочината компонента в района, свързана и с ключовите елементи на защитената зона:
Дейност
|
Потенциални въздействия
|
Прокарване на канави, сондажи и изграждане на проучвателна кариера
|
възможно увреждане на местни популации на растителни и животински видове
|
пряко унищожаване на местообитания, вследствие неправомерно навлизане на хора и техника в околни терени
|
увреждане качеството на прилежащи естествени природни местообитания, вследствие на човешка дейност
|
утъпкване растения
|
безпокойство на животински видове в резултат от повишено човешко присъствие
|
повишена опасност от пожари
|
смъртност на индивиди, предимно безгръбначни, вследствие премахване на повърхностния почвен слой с растителната покривка и от там снижаване на стойността на хранителната база
|
повишени емисии на отработени газове от МПС, които могат да предизвикат физиологични и биохимични реакции в организмите
|
унищожаване или увреждане качеството на местообитания, в резултат от нерегламентирано изхвърляне на отпадъци
|
безпокойство на животни от съседни територии
|
временни промени в характерния ландшафт, макар минимални и локални
|
безпокойство на животни в резултат от повишено човешко присъствие
|
Рекултивация на терените, засегнати от геоложко проучване
|
увреждане качеството на местообитания, в резултат от о изхвърляне на битови отпадъци
|
снижаване параметрите на зооценозите около площадката
|
рудерализация за околните тревни съобщества
|
утъпкване на растения
|
повишена опасност от пожари
|
условия за смъртност на индивиди, предимно безгръбначни
|
повишени емисии на отработени газове от МПС
|
-
ОПИСАНИЕ НА ЗАЩИТЕНите ЗОНи, МЕСТООБИТАНИЯТА, ВИДОВЕТЕ И ЦЕЛИТЕ НА УПРАВЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНО И МЕЖДУНАРОДНО НИВО И ТЯХНОТО ОТРАЗЯВАНЕ (ОТЧИТАНЕ) ПРИ ИЗГОТВЯНЕТО НА ПЛАН, ПРОГРАМА И ПРОЕКТ/ ИНВЕСТИЦИОННО ПРЕДЛОЖЕНИЕ.
4.1. Описание и характеристики на защитена зона „Родопи Източни.
Защитена зона „Родопи–Източни” е записана с идентификационен код BG0001032 и е с обща площ от 217 352.95 ха.
Предложението за обявяване на зоната е внесено от Сдружение за дива природа "Балкани" в МОСВ по чл.8 ал.1 на ЗБР (МОСВ/Вх.№ 26-00-3344, София, 13.10.2006). Одобрена е от Националния съвет по биологично разнообразие: 21.11.2006 г. и с решение на Министерски съвет № 122 от 02 март 2007 г. Одобреният, от Министерски съвет, списък е публикуван в ДВ, брой 21 от 09.03.2007 г. Документацията е внесена в Европейската Комисия през март 2007 г.
Обхваща землищата или части от тях на 235 селища, включени в административните граници на 11 общини от 3 области – т.е. по-голямата част от Източни Родопи. В северо-източната част се намира рида Гората (704 м н.в.), плътно облесен с дъбови гори. На юг са долините на река Арда и долното течение на Крумовица, характеризиращи се със скалисти и тревни местообитания. В югоизточната част се намират долините на Бяла и Луда река, а по границата с Гърция се извисяват по-високите ридове Гюмюрджински снежник и Мъгленик (съответно 1463 и 1266 м н.в), с много стари дъбови и букови гори.
Зоната кореспондира пряко с други защитени зони, граничещи или припокриващи се с нея:
Директива 92/43/ЕЕС
|
Директива 79/409/ЕЕС
|
код
|
зона
|
код
|
зона
|
BG0002019
|
Бяла река
|
BG0002012
|
Крумовица
|
|
|
BG0002014
|
Маджарово
|
|
|
BG0002071
|
Мост Арда
|
|
|
BG0002013
|
Студен кладенец
|
|
|
BG0002106
|
Язовир Ивайловград
|
Основните цели за обябяването на зоната са:
• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения, за тези местообитания, видов състав, характерни видове и условия на средата.
• Възстановяване, при необходимост, на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
Ключовите й елементи са свързани с цитираните цели и определения предмет на опазване – типове местообитания, видове и местообитания на видове. В тази връзка са определени и зони с висока консервационна значимост.
Предмет на опазване в Защитена зона „Родопи Източни” са 31 установени ТИПОВЕ МЕСТООБИТАНИЯ, включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC:
КОД
|
НАИМЕНОВАНИЕ
|
Покритие
/%/
|
Пред
став
ител
ност
|
Отно
сит.
площ
|
При
род
на
с-ст
|
Цяло
стна
о-ка
|
3260
|
Водни течения от равнинни до планински нива с растителност от съюзите Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion
|
0.5
|
А
|
А
|
А
|
А
|
5130
|
Съобщества на Juniperus communis в/у варовик
|
0.269
|
А
|
А
|
B
|
B
|
5210
|
Храсталаци с Juniperus spp
|
3
|
А
|
А
|
B
|
B
|
6110*
|
Карстови или базофилни тревни
съобщества от Alysso- Sedion albi
|
0.0474
|
А
|
B
|
А
|
А
|
6210*
|
Полуестествени сухи тревни и храсталачни с-ва върху варовик (важни местообитания на орхидеи)
|
2
|
А
|
B
|
А
|
А
|
6220*
|
Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Therо-Brachypodietea
|
3
|
А
|
B
|
А
|
А
|
62АО
|
Източно-субсредиземноморски сухи тревни съобщества
|
8
|
А
|
А
|
А
|
А
|
62D0
|
Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества
|
0.01
|
А
|
С
|
А
|
А
|
6510
|
Низинни сенокосни ливади
|
0.023
|
А
|
С
|
А
|
А
|
6520
|
Планински сенокосни ливади
|
0.23
|
А
|
С
|
А
|
А
|
8210
|
Варовикови скални клонове с хазмофитна растителност
|
0.1
|
А
|
С
|
А
|
А
|
8220
|
Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове
|
0.5
|
А
|
B
|
А
|
А
|
8230
|
Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii
|
1.2743
|
А
|
А
|
А
|
А
|
8310
|
Неблагоустроени пещери
|
1.067
|
А
|
С
|
B
|
B
|
9110
|
Luzulo-Fagetum букови гори
|
0.0356
|
B
|
С
|
B
|
B
|
9130
|
Asperulo-Fagetum букови гори
|
1.067
|
А
|
С
|
B
|
B
|
9150
|
Средноевропейски букови гори върху карбонатна основа от съюза Cephalanthero- Fagion
|
0.138
|
А
|
С
|
B
|
B
|
9170
|
Galio-Carpinetum дъбово-габърови гори
|
2.357
|
А
|
B
|
B
|
B
|
9180*
|
Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове
|
0.0107
|
B
|
С
|
B
|
B
|
91АА
|
Източни гори от космат дъб
|
4.556
|
А
|
B
|
А
|
А
|
91E0*
|
Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior
|
0.35
|
А
|
B
|
А
|
А
|
91M0
|
Балкано-панонски церово-горунови гори
|
30.781
|
B
|
B
|
А
|
А
|
91W0
|
Мизийски букови гори
|
3.0519
|
А
|
B
|
B
|
А
|
91Z0
|
Мизийски гори от сребролистна липа
|
0.0509
|
А
|
С
|
B
|
А
|
9270
|
Гръцки букови гори с Abies borisii-regis
|
0.005
|
А
|
B
|
А
|
А
|
92A0
|
Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba
|
0.003
|
А
|
С
|
B
|
А
|
92C0
|
Гори от Platanus orientalis
|
0.00633
|
А
|
B
|
B
|
B
|
92D0
|
Южни крайречни галерии и храсталаци (Nerio-Tamaricetea и Securinegion tinctoriae)
|
0.023
|
А
|
А
|
А
|
А
|
9530*
|
Суб-средиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор
|
0.0283
|
А
|
С
|
А
|
А
|
* - приоритетни типове
При описанието на всички местообитания от Приложение І към Директива 92/43/EEC, които се срещат в зоната са ползвани:
-
Код – четирицифрен код, който следва йерархичното представяне на типовете хабитати в Приложение І към Директива 92/43/EEC.
-
Приоритетност – приоритетност на хабитата съгласно Приложение І към Директива 92/43/EEC.
-
Име – Българско име на хабитати съгласно Приложение І на ЗБР.
-
% Покр. – процентно покритие на хабитате спрямо общата площ на обекта.
-
Предст. – степен на представителност, предоставя индикация за това, доколко даденият тип хабитат е “типичен”. Използвана е следната система за класифициране: A - отлична представителност, B – добра представителност, C - значима представителност, D - незначително наличие.
-
Относителна площ – относителна площ или площта от обекта, покрита от дадения тип хабитат, отнесена към общата площ от националната територия, покрита от този тип хабитат.
Използваните интервали по класове са следните: А) 100 p >15%; B) 15 p > 2%; C) 2 p >0
-
Природна стойност – Степен на опазване на структурата и функциите на дадения тип природен хабитат и възможности за възстановяване. Този критерий включва три под-критерия: i) степен на опазване на структурата; ii) степен на опазване на функциите; iii) възможности за възстановяване. Използвана е следната система за класифициране: A: отлично опазване; B: добро опазване; C: средно или слабо опазване.
-
Цялостна оценка. - Цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения тип природен хабитат. Представлява интегрирано оценяване на предишните критерии, като се взема предвид различната им тежест за разглеждания хабитат. Използвана е следната система за класифициране: A: отлична стойност, B: добра стойност, C: значима стойност
Предмет за опазване в Защитена зона „Родопи-Източни” са и множество растителни и животински видове, с висок природозащитен статус.
Броят на достоверно срещащите се видове растения със значим консервационен статус е както следва:
- 83 вида, защитени от Закона за биологичното разнообразие вида /14.2 % от всички защитени растителни видове/;
- 12 световно редки вида;
- 2 вида, включени в Приложението на Директивата за хабитатите;
- 5 вида, включени в Приложение №1 на Бернската конвенция;
- 13 застрашени и 101 редки вида, включени в Червената книга на България.
По-известни, характерни и популярни видове са: жълта каменоломка (Saxifraga aizoides), лаврово бясно дърво (Daphne laureola), македонска каменоломка (Saxifraga ferdinandii-coburgi), пълзяща гудиера (Goodyera repens), родопски силивряк (Haberlea rhodopensis), венерин косъм (Adiantum capillus-veneris), венерина обувка/пантофка (Cypripedium calceolus), двурога пчелица (Ophrys cornuta), жълта тинтява (Gentiana lutea), златиста кандилка (Aquilegia aurea), обикновен тис (Taxus baccata), петковия (Petkovia orphanidea), планински божур (Trollius europaeus), родопска горска майка (Lathraea rhodopea), родопски крем (Lilium rhodopaeum), родопско лале (Tulipa rhodopea), родопско омайниче (Geum rhodopaeum), снежно кокиче (Galanthus nivalis), халерово котенце (Pulsatilla halleri), и др.
Топлият преходносредиземноморски климат определя наличието на богата херпетофауна - 11 вида земноводни и 27 вида влечуги. Високото херпетологично разнообразие се дължи на мозаечното разпространение на голям брой природни местообитания, мек климат, ниска степен на урбанизация и икономическо развитие.
Установени са сирийска чесновница (Pelobates syriacus), ливаден гущер (Lacerta agilis), горски гущер (Lacerta praticola), червенокоремна бумка (Bombina bombina), турска (пясъчна) боа (Eryx jaculus ), котешка змия (Telescopus fallax), гръцка дългокрака жаба (Rana graeca), ивичест смок (кощерица) (Elaphe quatuorlineata), смок-мишкар (Elaphe longissima), стенен гущер (Podarcis muralis), тънък стрелец (Platyceps (Coluber) najadum), обикновен тритон (Triturus vulgaris), горска дългокрака жаба (Rana dalmatina), дъждовник (Salamandra salamandra), зелен гущер (Lacerta viridis), голям стрелец (Dolichophis (Coluber) caspius), шипобедрена костенурка (Testudo graeca), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni). Като територии с високо херпетологично разнообразие и консервационен статус са посочени долините на реките Арда (между гр. Маджарово и яз.„Студен кладенец”) и Бяла река.
Онитофауната на Източните Родопи включва 278 вида, от които 171 гнездящи (75 вида постоянни и 95 вида гнездещо-прелетни), 82 вида зимуващи, 154 вида са преминаващи, а 15 вида се появяват в района при скитанията си (Stoychev et al., 2004).
От установените видове, 11 са включени в Световния Червен списък на IUCN, 12 са застрашени, 46 уязвими, 13 редки и 32 намаляващи за Европа. Диференцирани са 6 места от особена важност за опазване на орнитофауната:
-
Язовир „Студен кладенец”
-
Долината на Бяла река
-
Долината на Крумовска река
-
Маджарово
-
Ридът Гората
-
Долината на Харманлийска река.
В Източни Родопи е установена ниска численост на популациите на дребните бозайници (по Minkova, 2004) - 6 вида насекомоядни и 16 вида гризачи, дължаща се на не съвсем благоприятните климатични условия и с факта, че тук минават границите на ареалите на много от видовете. Многогодишните теренни системни проучвания на находищата на дребните бозайници показват локализирани и установени със сигурност популации на:
-
лалугер (Spermophylus citellus), който е защитен със ЗБР и същевременно се счита за основен хранителен ресурс на царския орел;
-
семейство Soricidae - белокоремна белозъбkа (Crtocidura leucodon), малка белозъбка (Crtocidura suaveolens), малка водна земеровка (Neomys anfmalus), голяма водна земеровка (Neomys fodiens), малка кафявозъбка (Sorex minutus);
-
семейство Muridae – полска мишка (Apodemus agrarius), домашна мишка (Mus musculus), македонска мишка (Mus macedonicus), черен плъх (Rattus rattus), сив плъх (Rattus norvegicus) и Sylvaemus sp.;
-
семейства Arvicolidae, Cricetidae и Spalancidae – сива полевка (Microtus arvalis), подземна полевка (Microtus subteraneus), гюнтерова полевка (Microtus guentheri) и сляпо куче (Nannospalax leucodon);
-
семейства Erinaceidae, Talpidae, Sciuridae и Gliridae – таралеж (Erinaceus conkolor), къртица (Talpa europea), катерица (Sciurus vulgaris), обикновен сънливец – съсел (Glis glis) и горски сънливец (Dryomys nitedula).
Прилепите са 25 вида, като са локализирани 86 находища.
В района се срещат 17 или 18, от всички 20 сухоземни едри бозайници, установени в България. Територията е изключително важна за опазването на видрата (Lutra lutra), златката (Martes martes), вълка (Canis lupus), пъстрия пор (Vormela peregusna), мечката (Ursus arctos).
От цитираните видове, в предмета на опазване са включени:
вид
|
Species
|
Местна попул.
|
Миграционна Популация
|
Оценка
|
Размн.
|
Зимув.
|
Премин.
|
Попул.
|
Опазв
|
Изолир
|
Цял.
оценка
|
РАСТЕНИЯ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC
|
обикновена пърчовка
|
Нimantoglossum caprinum
|
R
|
|
|
|
C
|
В
|
C
|
В
|
БЕЗГРЪБНАЧНИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC
|
обикновен паракалоптенус
|
Paracaloptenus caloptenoides
|
R
|
|
|
|
C
|
А
|
C
|
A
|
ручеен рак
|
Austropotamobius torrentium
|
C
|
|
|
|
C
|
А
|
C
|
В
|
бисерна мида
|
Unio crassus
|
R
|
|
|
|
B
|
А
|
C
|
A
|
еуфидрас
|
Euphydryas aurinia
|
C
|
|
|
|
В
|
А
|
A
|
A
|
торбогнездница
|
Eriogaster catax
|
V
|
|
|
|
A
|
А
|
A
|
A
|
бръмбар рогач
|
Lucanus cervus
|
R
|
|
|
|
C
|
А
|
C
|
A
|
лицена
|
Lycaena dispar
|
V
|
|
|
|
C
|
А
|
В
|
А
|
обикновен сечко
|
Cerambyx cerdo
|
R
|
|
|
|
В
|
А
|
C
|
A
|
буков сечко
|
Morimus funereus
|
R
|
|
|
|
В
|
А
|
C
|
А
|
алп. розалиа
|
Rosalia alpina
|
R
|
|
|
|
В
|
А
|
C
|
A
|
|
Callimorpha quadripunctaria
|
R
|
|
|
|
B
|
А
|
В
|
A
|
|
Dioszeghyana schmidtii,
|
C
|
|
|
|
A
|
А
|
A
|
A
|
|
Probaticus subrugosus
|
R
|
|
|
|
C
|
А
|
В
|
А
|
РИБИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC
|
европейска горчивка
|
Rhodeus sericeus amarus
|
R
|
|
|
|
B
|
В
|
С
|
В
|
балкански щипок
|
Sabanejewia aurata
|
V
|
|
|
|
С
|
А
|
C
|
A
|
маришка мрена
|
Barbus plebejus
|
С
|
|
|
|
В
|
А
|
C
|
A
|
распер
|
Aspius aspius
|
V
|
|
|
|
С
|
В
|
A
|
A
|
ЗЕМНОВОДНИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC
|
жълтокоремна бумка
|
Bombina variegata
|
С
|
|
|
|
В
|
A
|
C
|
A
|
голям гребен. тритон
|
Triturus karelinii
|
С
|
|
|
|
В
|
A
|
C
|
A
|
ВЛЕЧУГИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC
|
шипоопаш. костенурка
|
Testudo hermanni
|
С
|
|
|
|
В
|
A
|
C
|
A
|
шипобедр. костенурка
|
Testudo graeca
|
С
|
|
|
|
В
|
A
|
C
|
A
|
обик.блатна костенурка
|
Emys orbicularis
|
С
|
|
|
|
В
|
A
|
C
|
A
|
пъстър смок
|
Elaphe quatuorlineata
|
R
|
|
|
|
В
|
A
|
В
|
A
|
БОЗАЙНИЦИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC
|
малък подковонос
|
Rhinolophus hipposideros
|
|
С
|
С
|
P
|
В
|
В
|
C
|
В
|
голям подковонос
|
Rhinolophus ferrumequinum
|
|
С
|
C
|
P
|
В
|
В
|
C
|
В
|
подковонос на Мехели
|
Rhinolophus mehelyi
|
Р
|
V
|
Р
|
Р
|
В
|
В
|
C
|
В
|
средиземн. подковонос
|
Rhinolophus blasii
|
|
R
|
V
|
Р
|
В
|
B
|
C
|
В
|
южен подковонос
|
Rhinolophus euryale
|
|
С
|
V
|
Р
|
С
|
B
|
C
|
С
|
гол. нощник
|
Myotis myotis
|
|
С
|
R
|
Р
|
В
|
В
|
C
|
В
|
дългокрил прилеп
|
Miniopterus schreibersi
|
|
R
|
R
|
Р
|
C
|
B
|
C
|
C
|
дългоух нощник
|
Myotis bechsteini
|
V
|
Р
|
Р
|
Р
|
В
|
B
|
C
|
В
|
остроух нощник
|
Myotis blythii
|
C
|
|
|
|
C
|
А
|
В
|
A
|
трицветен нощник
|
Myotis emarginatus
|
V
|
R
|
P
|
1000-10000i
|
В
|
В
|
C
|
В
|
широкоух прилеп
|
Barbastella barbastellus
|
V
|
|
|
|
В
|
В
|
C
|
В
|
дългопръст нощник
|
Myotis capaccinii
|
R
|
R
|
Р
|
Р
|
В
|
В
|
C
|
В
|
*евр.вълк
|
Canis lupus
|
51-52
|
|
|
|
В
|
A
|
C
|
A
|
кафява мечка
|
Ursus arctos
|
1-2i
|
|
|
|
C
|
В
|
В
|
A
|
лалугер
|
Spermophilus citellus
|
R
|
|
|
|
С
|
B
|
C
|
А
|
видра
|
Lutra lutra
|
81i
|
|
|
|
В
|
A
|
C
|
А
|
пъстър пор
|
Vormela peregusna
|
R
|
|
|
|
В
|
А
|
C
|
А
|
мишевиден сънливец
|
Myomimus roachi
|
V
|
|
|
|
В
|
В
|
В
|
В
|
Легенда:
-
Species - наименование на видовете на латински съгласно Приложение II към Директива 92/43/ЕЕС и Директива 79/409/ЕЕС.
-
Сподели с приятели: |