С ъ д ъ р ж а н и е история на играта ст

1. 
   История на играта стр. 3
   
2. 
   Същност и елементи на играта стр. 4
   
3. 
   Развиваща роля на играта при животните стр. 6
   
4. 
   Играта и етапи на развитие на детето стр. 9
   
5. 
   Играта като развиващ фактор при хората стр.12
   

История на играта

Холандският историк и професор Йохан Хьойзинха дори смята, че играта е основоположник на културата, тъй като тя се появява първа при животните. Той дори открива игрови елементи в множество аспекти на човешкото общество, като политика, език, изкуство, религия и други.

Исторически играта се появява като отговор на определени обществени потребности, свързани с подготовката на децата за трудовия живот. С възникването на по-сложни оръдия на труда и начини на производство се появява и нуждата децата да бъдат подготвяни за това производство. За бъдещия ловец и скотовъдец се изготвят по-малки копия на оръдията на възрастните. Появяват се и първите упражнения – игрите. Те не можели да не бъдат игри поради възрастовите особености на децата и характера на оръдията – играчките. Следователно исторически първите игри не са още типични детски игри. Липсва им най-характерният техен вид – ролевите игри. Ролевата игра се появява по-късно, при по-напредналото първобитно общество, заедно с по-нататъшното развитие на производителните сили, усложняването на оръдията на труда и по-нататъшното разделение на труда. Стига се дотам, че децата вече не са в състояние да участват в трудовата дейност на възрастните – тя им става недостъпна. Освободени от тази задача, децата остават у дома сами и започват да се обединяват в свое, детско общество. Сами организират своя игров живот. При тези условия възниква ролевата игра, която пресъздава трудовата дейност и социалните отношения на възрастните.

Следователно играта възниква в отговор на определена обществена потребност и се развива в тясна зависимост от развитието на обществото. Затова извън обществото и степента на неговото развитие играта не може да се изучи, не могат да се разкрият нейните особености. Индивидуалното развитие на човека не повтаря историческото развитие на обществото, тук хронологически първа е ролевата игра. Тя е отговор на потребността на детето да общува, да има съвместен живот с възрастните, да влезе в техния живот, да стане част от него.

Съдържанието на детските игри пресъздава социалните отношения. То е специфично отражение на една страна от този свят – дейността на медицинските работници, работата с превозни средства, семейни отношения т.н. Характерът, особеностите и степента в развитието на тези отношения се отразяват и в детските игри.

Във връзка с това много интересен и убедителен факт ни привежда К.Платонов. Учени етнографи откриват на един остров в Тихия океан племе, което живеело изолирано от другите племена. Децата тук не познавали играта на кукли. След като учените ги запознават с тази игра, в началото от нея се заинтересували и момчетата и момичетата. Но след известно време само момчетата продължили да играят на кукли, а интересът у момичетата към тази игра изчезнал.

Обяснението на това явление било твърде просто. Жените от племето се занимавали с добиването и приготовлението на храната, а мъжете се грижели за децата.

Социалният характер на игровата дейност се вижда още и от факта, че тя зависи и от предметите, създадени от предшествуващите поколения и съставляващи “материалният център на игрите” – игровите материали и играчките. Те са обобщен материален израз на степента на развитие на обществото – икономическо, политическо, културно. Те са израз и на сегашната насоченост на това общество – на неговата външна и вътрешна политика.

Играта е особено отношение на детето към заообикалящия го свят. Тя е дейност чрез която се усвоява най-разнообразно съдържание и се развива психиката на детето. Играта е социално-педагогическа форма на организиране на детския живот. Тя следователно е сложна и многостранна дейност, която може да бъде разгледана в различни аспекти, връзки и взаимоотношения.
Същност и елементи на играта
Играта е сложна и многостранна дейност. Но в нея се очертават няколко главни страни, които образуват същността и, и имат решаваща роля в развитието на децата.

Преди всичко играта е целенасочена дейност. Затова пръв нейн елемент е целта. Погрешно е твърдението, че детската игра е безцелна, че тя е произволно съчетание от действия, които не довеждат до никакъв резултат. Докато участва в ролева игра, детето се стреми през цялото време да осъществи правилно взетата роля, да бъде представена тя с подходящите и качества, да съответства възможно по-пълно на действителния си прототип. В дидактичните игри се включват отделни операции подчинени на осъществяването пак на игровата задача. Децата например броят, съпоставят, класифицират и т.н. всичко насочват към определена крайна цел. В подвижните игри игровата задача много често се оформя пак в роля както при сюжетно-ролевите игри. Стремежът на децата отново става изпълнението на ролята и подчинението на игровите правила, но с игровите средства на подвижните игри. Целта на игрите е елемент, който изисква многостранна психична активност и представа за резултата, изградена с помощта на въображението, за съобразяване на всички действия, думи, движения с този краен резултат. Тя създава предпоставка за волеви действия – преодоляване на редица субективни и обективни трудности по пътя към успешното осъществяване на ролята. Много пъти сме свидетели на игри, чиито роли изискват продължителна неподвижност, мълчаливо стоене, така далечни на детската възраст – игри на граничари, войници на пост и т.н. Децата приемат това и влагат много усилия, за да изпълнят сполучливо поетата роля. Нещо повече – достигането на поставената игрова цел им носи пълно удовлетворение и удоволствие, а самата целенасоченост в действията става елемент на формиращо се съзнание на децата.

Ръководени от целта на играта, децата постепенно се учат да планират дейността си, да организират нейните моменти и собствените си действия в нея. Изследванията показват как умелото ръководене на детските сюжетно – ролеви игри изграждат у децата умение за самоорганизация и самостоятелно планиране на дейността. За да се постигне това, голямо значение има очертаната и добре изяснена цел на играта.

В тясна връзка с този елемент на играта е следващия, който е особено значителен и определя въздействената сила на играта – ролите и свързаните с тях правила. В игровата обстановка и с игрови средства децата отъждествяват себе си с възрастните и възпроизвеждат техните действия и взаимоотношения. В самата роля се съдържат правилата на поведение. Чрез тях се очертава своеобразието и неповторимостта на съответната роля.

Играещите приемат доброволно, дори с удоволствие ролите и съдържащите се в тях правила. Децата се отнасят към особеностите и изискванията на тези роли с много внимание и задълбоченост. Те преценяват своите постъпки, действия и думи, както и тези на другарчетата си, с оглед на изискванията, регулират и насочват поведението си по посока на тях.

Особено важен е факта, че поемайки определена роля, децата не изобразяват с нея дейността на някаква конкретна личност, създават обобщен образ, който събира чертите на много възприемани от тях образи. За децата игровите образи на пилота, граничаря, лекарката и т.н. са обобщени. Тези обобщения те правят сами – само в отделни случаи се обръщат за съвет и помощ към учителката или към други възрастни. За целта децата използват знанията си, преработват ги, като проявяват активно отношение към много страни от образа, на които преди играта не са обръщали внимание – например на повече моменти от професионалната дейност на хората, служебните взаимоотношения.

Децата държат строго да се спазват правилата. И в това отношение те не приемат условност в тях. Логиката на играта трябва да съответства на логиката на действителните образи, на техните взаимоотношения и действия. Иначе не искат да играят и прекъсват играта си.

Заместването на реалните предмети с игрови е другият, също важен психологически елемент на играта. Игровите средства са нужни на детето, защото те представят хората предимно като деятели и защото тези средства им помагат да изобразят дейността на възрастните в по-голяма пълнота. Не може да се представи например дейността на граничаря, ако няма някакво оръжие, на лекаря са нужни слушалки, рецепти и т.н. Действителните предмети трябва да се заместят с нещо, за да се приспособят по-пълно към игровите условия и да станат елемент от пресъздадените игрови образи. Тогава и игровата илюзия ще дойде по-лесно и ще се прояви в нужна за децата степен. Много често играта не започва, докато не се намерят материали, близки по вид и свойства на образеца, или докато не се измени нещо в тях за да приличат по-пълно на него. При всички случаи децата свързват предмета с действието за което ще бъде използван, с начина на използването му, съблюдават и някои по-специфични изисквания към него или негови отделни свойства. При наблюдавана игра на аптека например децата дълго време търсят овални камъчета, които да приличат на таблетки, след това клечки за термометри, ситен пясък за прахчета, малки шишенца за течните лекарства и т.н. Така игровите материали стават “материален център” на игрите, улесняват, допълват образите, тласкат играта към нови форми и допълнения.

Много наблюдателност, находчивост и съобразителност трябва да проявят децата за да заместят по успешно реалните предмети с игрови. Налага се да използват личния си опит и опита на другите деца, често питат по-възрастните и се съветват с тях, поглеждат в книжките с картинки за да видят изображения на предметите, които претворяват. При желаните и интересни игри децата проявяват последователност, упоритост, настоичивост и всичко това с пълна съсредоточеност, с радост и при оптимално психично състояние. От една страна всичко това е условие за успешна и пълноценна игра, а от друга самата игра е творческа школа за такива качества на децата.

Играта и играчките с които се осъществява тя, трябва да са съобразени с етапа на развитие, в който се намира детето.

Сложните условия на съществуване в многообразната и променяща се природна среда обуславят необходимостта от съвършенство в проявленията на животните, от поведение, което максимално да съответства на обективните условия. Всяко противоречие между обективните изисквания и осъществявана активност от животното сурово се наказва, а нерядко може да коства и живота му. Неумелата отбрана или недобре премереното нападение дават предимство на противната страна. Изпуснатите възможности се заплащат с гладуване от животното, със стресови състояния, а понякога и със загиване. Колкото и съвършен да е инстинктивният механизъм на поведение и той се нуждае от предварително упражняване, уточняване. В усложнената действителност инстинктите не могат да осигуряват потребното адаптиране, уравновесяване със средата, ако не се допълват, обогатяват и коригират от възможностите на навиците и на интелектуалните форми на поведение. Това налага съгласувания между инстинкти, навици, интелект, установяване на целесъобразни връзки между тях. Потребни са добре овладени комплекси, които гарантират жизнено важните проявления на животните. Трудно и рисковано е всичко това да се постига в непосредствена практичевска дейност, във борбата за съществуване. Ето защо преди практическата дейност се създават условни разнообразни ситуации, във които се изграждат и отработват, проверяват, допълват и коригират многообразни форми на поведение. Това изпълнява играта на животните. Без да са изложени на опасности животните извършват всевъзможни действия, изпитват удовлетворение от условното участие във живота на групата, приобщават се към постиженията на нейното взаимодействие със средата. Игрите изискват и допринасят за развитие на психиката на животните – за разширяване на обхвата на възприятията, за улесняване и разпределение на вниманието, за натрупване на представи и съхраняването им в паметта като опит, във който да сравняват и да предприемат верни действия и др. Животните се научават да проявяват усилия, да превъзмогнат трудности. Във игрите те постигат физическа и психическа зрялост. Колкото животните стоят по-високо във еволюционното развитие, по-сложни и многообразни са начините им на взаимодействия със средата и по-голяма е свободата на тяхното поведение, по-развит е техният интелект, толкова те повече играят. В този смисъл птиците играят повече от рибите, лисиците повече от птиците, а шимпанзетата повече от лисиците. Особено игриви са делфините. К.Лоренц нарича интелектуално развитие животни специалисти по неспециализираност, т.е.те са способни да постъпват нестандартно в променящите се условия, да намират и да използват адекватни на тях подходи.

Игрите са присъщи най-вече на младите поколения животни и това е обяснимо. На тях най-много им е потребно във игрите и чрез игрите да обогатяват своя опит, да се подготвят за живота. Играят и животните от следващите възраст за овладяване на нови, жизнено важни действия, навици. Положителните емоции при игрите са своеобразно подкрепление, мотив за активност на животните. Нещо повече, във игрите удоволствието за животните е водещо. Развитието на умения, способностти, качества са обективни следствия. Развитите животни по-лесно задоволяват своите потребности и им остава повече свободно време, което използват за игри. В игрите животните не си поставят цели, но има процес на търсене без да знаят, какво точно търсят. Тази активност може да се определи като търсене със затворени очи. Птиците се оставят да бъдат носени от въздушните течения. Това им доставя удоволствие и във същото време формира у тях значими качества, способности. Котето не би си играло дни наред с кълбото прежда, кучето – с някакъв предмет, малките на лисиците, на вълка не биха така настървено се борили, гонили, премятали, ако игрите също така не будеха у тях приятни емоции. Развитието на емоциите в игрите подготвя животните за изпреварващо емоционално отразяване на ситуациите. Стимулира или задържа определена активност. Преди да се осъществят още мисловният анализ и синтез и да се предприемат необходимите практически действия, емоциите вече са дали ’’зелена улица’’ или са поставили своя ’’стоп’’, с което са осилили вниманието и оценяването на обстоятелствата.

В игрите, освен индивидуалните механизми на поведение, се отработват взаимодействията с останалите членове на групата – при нападение защита. Овладява се съдържанието на йерархическите зависимости.

Животните предпочитат подвижните игри. Те отговарят на начина на техния живот. Това са борбите, догонванията, търсенето, ловуването, скриването, преследването, полови взаимодействия и т.н. Любими са манипулативните игри – с различни предмети. В игрите животните проявяват изследователско поведение. Те разглеждат предметите от различни страни. Миришат ги, гризат ги, обръщат ги. Придобиват за тях различни познания. Установяват връзки и зависимости. Например делфините придружават кораби, край тях играят като извършват красиви скокове, приближават се и се отдалечават, опознават издаваните от кораба звуци, вибрациите на водата, възприемат образа на кораба.

Като си играе с мишлето, което е уловило – пуща го, хваща го, догонва го и др., котето се проявява като изкусен експериментатор. То опознава природата на мишлето – външния му вид, особеностите на поведението. С оглед на тях тренира своята ловкост. Осъществява по-добре координация между поведението на обекта и своето поведение.

Птиците, които се реят в небесните висини в слънчеви и в бурни дни, също “експерриментират”, улавят и упражняват връзки между въздушните потоци и положението на своето тяло, действията, които са оптимални при дадени условия.

В игрите животните разгръщат своите способности, опознават възможностите си. Укрепва тяхната увереност, самочувствие, които са от съществено значение за успеха на практическите им начинания.

Играта, със своята условност позволява многовариантност при нейното изпълнение. Това увеличава развиващите й възможности. Колкото повече играят животните, толкова по-развито е тяхното любопитство. Многовариантността в игрите се изразява в следното:

1. 
   Игрите могат да бъдат повтаряни.
   
2. 
   В игрите е възможна размяна на ролите. Веднъж животното да е в ролята на нападащо, а после – на отбраняващо се, на гонещо или гонено.
   
3. 
   Условните действия в игрите могат да не бъдат изпълнени в тяхната цялост. Да се възпроизвеждат само отделни действия. Например да се осъществи само проследяване на даден обект без следващите действия. Или неколкократно да се възпроизвеждат нападащият или отбягващият скок.
   
4. 
   Възможно е да бъдат смесвани движения от различни прояви – защита, лов, полово поведение.
   
5. 
   Допустима е размяна в последователността на действията. Животното най-напред да извършва скокове за хващане. После да упражнява залягане и пълзене.
   
6. 
   Игровите действия лесно могат да бъдат прекъсвани от други видове активности – хранене, скриване и пр.
   

По своя вид игрите, носещи удоволствие на животните, са най-различни. Те идват да удовлетворяват потребностите на животните да бъдат свободни – при летене, плуване, бягане; да изпитват приятни преживявания (бизоните просто скачат затова, видрата много пъти се спуска по наклона от хлъзгавата кал) Характерни игри са за “наслаждаване от скоростта”. Рибите се оставят да бъдат носени от бурното течение на водата, както птиците от вятъра. Приятно им е да се закачат, да бягат като зашеметени в кръг, да се блъкат едно в друго, да се прескачат, шимпанзетата да танцуват и др.

Игровото поведение на животните се подбужда от вътрешни и външни обстоятелства. Когато животно е нахранено, благоразположено то е склонно към игра. Играе здравото животно, неумореното, по-младото, изпълнено с енергия. Мотиви за игра са и външни предпоставки. Търкулнатото кълбо е повод котето да се спусне към него и да започне да играе. Видяната топка привлича към игра кучето. Игрите често се подхващат от възрастното животно. То предизвиква малките да играят чрез поглед, движения, закачане, подбуждащо размахване на опашката. Маймуните гъделичкат децата си и така ги подтикват към игри. В игрите, като подражават на възрастното животно, малкити придобиват опит, усъвършенстват форми на поведение. Обикновено инициатори на игри в групата са животните, които имат по-висок ранг в социалните отношения. Останалите повтарят възприемането, подражават.

При вътрешно – групови стълкновения игрите са средство за успокояване на възбудените животни. Достатъчно е един от конфликтуващите да заеме поза на помирение, на покана за игра, като си послужи с игрови мимики, за да отслабне агресивността у другите животни и да припламне чувство за игрови взаимодействия.

Животните, които са лишени от свобода, играят повече. По този начин, от една страна, те компенсират ограничеността на своите движения и, от друга, игрите са им единствената възможност да осъществяват биологическите си механизми на жизнено важни за тях взаимодействия със средата.

Имайки предвид човешкият произход в еволюционен план, игровият процес при хората не се различава особено от този на животните.

Играта и етапи на развитие на детето

Характерно за играта през 5 – 6 месец е появата на разнообразни манипулативни действия. Детето размахва дрънкалка, прехвърля я от ръка в ръка, разглежда я. Хватателните движения стават все по-точни и се извършват по-бързо. В този период се появяват опипващите и размачкващите движения, разтягането, а понякога и удрянето, което е все още рядко умение. През първото полугодие детето играе почти по един и същ начин с всички видове играчки. Най-често то размахва или поставя играчката в устата си. Всички деца обичат да поставят играчките в уста. Известно е, че чрез устните и езика детето получава богата информация за свойствата и особеностите на предметите. През този период зрителните функции и функциите на ръцете са недостатъчно развити и поради това детето използва най-тренирания орган – устата. В това няма нищо лошо, стига играчките да са добре почистени и напълно безопасни. В този период на детето са необходими преди всичко разнообразни играчки : дрънкалки, кухи кубчета, различни видове гумени животни, топки, рингове, кегли, металически предмети със заоблени краища и клатеща се кукла. Детето обича да играе не само с играчки, но и с различни предмети. Въпреки това играчката, с която се осъществява най-продължителна игра, е дрънкалката. Затова трябва да се закупят разнообразни дрънкалки. Играта на детето трябва да се наблюдава от родителите, тъй като детето все още неможе само да се добира до играчките, ако те са отскочили на разтояние от него. Останало без играчки, детето скучае и бездейства, а това не е полезно за неговото психическо развитие. Дори през тази ранна възраст децата обичат да играят с родителите. Макар че не могат да възпроизвеждат действията на възрастните, те са доволни от тяхното присъствие и внимание. Това ги радва и успокоява.

Безспорно постиженията в овладяването на основните двигателни умения – пълзене, сядане и изправяне, създават по-добри възможности за развитие на игровата дейност. Третото тримесичие се отличава от предишните с по-разнообразна игра. Появяват се някои по-специфични манипулации, които не зависят пряко от целенасоченото обучение, а от физическите свойства и особености на предметите. Това позволява на детето да играе по различен начин с различните предмети. То размахва дрънкалката по-уверено и я удря в друг предмет. При ударите се получават различни звукове, което кара детето да повтаря действието в очакване на резултата от него. С клатещата се кукла извършва поклащащи движения, чука две кубчета едно в друго, пляска с ръце.

Всички тези действия са възможни благодарение на по-усъвършенстваните хватателни умения. Нагласата на ръцете при хващане е в зависимост от обема и формата на предметите. Подавайки топка на детето то посяга с две ръце, а при подаване на дрънкалката посяга с една ръка. Освен това детето приспособява ръката си в зависимост от особеностите на предметите – едни хваща с цяла ръка, а други само с пръсти. С показалеца започва да извършва самостоятелни действия – поставя пръст в дупчица, драска, задвижва колело на возило и т.н. През третото тримесичие детето вече играе едновременно с два предмета без особена връзка между тях. Когато в двете ръце държи по една играчка и му се покаже трета то изпуска едната и взема подадената. Към 9-ия месец се появява една типична за всички деца игра – изхвърляне на играчките от леглото. Някои майки отдават това на неумението на детето да се заиграва. Напротив, това означава, че то започва да разбира смисъла на играта с възрастен, защото знае, че играчките отново ще му бъдат дадени и пак ще ги изхвърли. Тази игра възниква през това тримесичие, но се утвърждава през възрастта от 10-ия до 12-ия месец. За развитието на игровата дейност решаващо значение има разнообразието на играчките. Техния състав трябва да се обновява. Необходими са играчки, съставени от няколко еднакви по вид, но различни по цвят и големина части, топки, ленти, дървени кубчета, торбички с играчки, кутии, животни от пластмаса и т.н. Съвместната игра с детето е задължителна. Наблюдава се интереса му към различните играчки и действия, които извършва с тях. При нужда му се помага и се показва как се играе с играчките. През няколко дни е хубаво да се отстраняват част от играчките. Когато му се върнат отново те са “нови” за детето. Еднообразието на предметната среда отегчава детето и притъпява интереса му. По време на бодърстването е хубаво родителите да се включват в играта. Да търкалят топка, да я накарат да подскача, да накарат детето да я донесе. Всичко това е безкрайно интересно и забавно за детето. Така то се учи да подражава на движенията, макар и да не е в състояние по самостоятелен път да ги извършва в играта си. Същественото е, че детето започва по-бързо да възприема и възпроизвежда наблюдаваните действия.

Играта на детето през последното тримесечие на първата година е твърде разнообразна. Все по-рядко предметите се поставят в устата. С бързи и енергични движения детето извършва манипулациите с играчките. Ориентировачният рефлекс е много силно изразен. То забелязва бързо новите играчки и се насочва към тях. Най-напред, ги разглежда, опознава и само открива какви действия може да извърши. Очудваща е в това отношение находчивостта му. След като разгледа пластмасовото камионче, детето започва да го плъзга по пода.

Наблюдава внимателно движението му и отново повтаря действието. С пумпала манипулациите са съвсем различни – хваща го за дръжката и го натиска с помпащи движения. По барабана удря с ръка или с друг предмет. Кутията отваря и затваря, а гуменото пате стиска, за да издава звук. Тези манипулатавни действия имат ясно изразен специфичен характер. Детето вече добре разграничава с коя играчка, какво може да прави. Заедно с тези специфични действия то извършва и много не специфични, тоест еднакво приложими при всички играчки. Те доминират над специфичните и създават погрешната представа, че до едногодишна възраст детето играе еднакво с играчките. За бъдещето развитие на предметната дейност по-голямо значение имат специфичните манипулативни действия. През последното тримесечие продължителността на играта е несравнимо по-голяма. При някои деца достига до 30 – 40 минути, разбира се, с краткотраини отвличания и прекъсвания, през които детето пълзи, обръща се, ходи около неподвижна опора, изправя се и сяда отново. Продължителността на играта с една играчка сега по-малка, но в замяна на това детето извършва много повече манипулации с нея. Затова съдействат усъвършенстваните умения на ръцете. През този период се появяват и двупредметните манипулации. Така например, ако се даде на детето камионче и кубчета, достатъчно е да се покаже как се поставят кубчетата в камиона за да извърши действието. Края на първата година то може да реди две кубчета едно върху друго, да изпълнява поръчки само по словесно указание без показване : “ Дай топката!” , “ Скрии се с кърпата!” , “ Пляскай с ръчички!” и т.н. На тази възраст детето обича да играе с дребни предмети или с предмети, съставени от няколко елемента. През четвъртото тримесечие детето трябва съзнателно да се обучава от възрастните как да ползва и как да си играе с предметите, защото в играта детето придобива своя житейски опит.

В началото на втората година децата предпочитат играчки, които се движат. Детето изпитва удоволствие при възможността да вози своето мече или кукла, да бута пред себе си интересна въртележка. С голямо увлечение то играе с топки, рингове, които търкаля подхвърля и гони. Любима игра за детето в тази възраст е нанизването и разнизването на шнур или пръчка за пръстени, квадрати, кубчета, топки. Кубчетата, мозайките, строителите способстват за развитието на елементарни конструктивни умения. В процеса на играта възрастните трябва да насочват вниманието на детето към основните признаци на предметите, към разпознаването им по цвят, величина, форма. Любими играчки, подтикващи към извършване на разнообразни и интересни за него действия, са куклите, мечетата, патетата, зайчетата и пр. Още в края на първата година детето възпроизвежда показаните му от възрастните игрови действия – люлеене на бебе, танцуване с мечо и др. На детето трябва да се показват все по-нови и разнообразни действия с играчките. На 1 година и 3-4 месеца детето може и трябва да се поощрява да пренася овладяното с една играчка действие на друга. В края на първото полугодие на втората година децата извършват не само действията, които възрастните са им показали, но и тези които са извършвани ежедневно с тях. Те хранят куклата, поставят я за сън, решат котето и пр. И все пак детето има все още ограничен запас от действия, поради което трябва да се подпомага като се разположат играчките в близост до страничните предмети, което ще му подскаже как да играе. Така то използва не един, а няколко предмета, което обогатява и усложнява играта.

В игрите с играчки детето усъвършенства своите движения, задоволява своите потребности от активност и самостоятелност, опознава и се приобщава към околната среда. В процеса на играта се развиват вниманието, наблюдателността, паметта, мисленето и говорът. Големият напредък в развитието на сензорните способности през второто полугодие на втората година се отразява особено положително върху разнообразието и усъвършенстването на игровата дейност. Детето внимателно проследява, възприема, запомня и възпроизвежда действията на възрастните. В игрите със строителни елементи, мозайки то не само овладява по-сложни движения, но се запознава все повече със своиствата на предметите. При действията с тези играчки у детето се развива способността за все по-финно разграничаване на формите, величините, цветовете. Играта става по-устоичива и добива по-целенасочен характер. Развитието на наблюдателността у детето, обогатяването на представите му за околната среда и способността му да подражава на действията на възрастните са предпоставки за възникването на нови форми на игра. Детето започва все по-често да отразява в игрите си наблюдавани моменти от ежедневието – храни котето от чиниика, завива куклата с одеяло. В педагогиката на ранното детство тази игра се нарича изобразителна игра. Отначало детето извършва многократно едно и също действие с играчката, а вкрая на втората година може да обедини в общо съдържание няколко действия. Така че обогатяването на изобразителната игра става не само чрез разширяване кръга на изобразяваните действия, но и чрез създаване на елементарна връзка между тях. В игрите детето използва почти същия набор от играчки, както и в първото полугодие на втората година. В края на втората година обаче образните играчки заемат все по-голямо място в игрите на детето.

Значението на детските игри за развитието може да се разбере както на теоретическа основа, така и на базата на непосредственото наблюдение над игрите на децата.  Като преодолява фазата на предметните действия, играта се изгражда като доминираща дейност през целия предучилищен период. В нея и чрез нея главно се усвоява обществения опит, осъществява се развитието на физиологическите и психическите функции и се извършва подготовка за следващия по-висш етап когато ще се формира като доминираща учебната дейност.

Развиващото значение на играта се обяснява и от взаимоотношението между емоционалният характер на играта и предпоставките за развитието на мисленето. Сърцевината на детската игра е нейната емоционална привлекателност. Но едновременно с това игровите ситуации поставят пред децата различни проблеми, които изискват участието на мисленето. Играта, която е спонтанна, свободна дейност същевременно допринася да се организира поведение на децата. Ценното е, че именно тогава, когато децата се заемат съвсем доброволно с организиране на игрите, при което могат да срещнат сериозни затруднения, те изпитват у себе си устойчивост, целенасоченост, дисциплинираност; учат се да координират усилията си с другите деца.

Развитието на детската игра е голямо и многостранно. И с основание Е. А. Аркин изтъква поливалентния характер на играта, като подчертава че тя не изпълнява само една определена, изолирана функция, а представлява за детето труд, изкуство, реалност и фантазия; играта дава на детето пълен живот.Игрите имат голямо значение за физическото развитие и укрепване на децата. В това отношение най-голямо значение имат подвижните игри, особено когато те се извършат на открито и на слънце. Но и всички игри имат ободряващо влияние върху детския организъм. То се постига както чрез многобройните движения, така и чрез повишеното емоционално състояние, с което те се придружават.

От казаното за значението на игрите се вижда тяхната роля за развитието на детето. Тази роля се обяснява, на първо място, това, че в игрите детето най-ранно усвоява обществения опит, като придобива знания, умения и навици от по-възрастните. На второ място, развиващата роля на играта се осъществява благодарение на това, че при нея се упражняват всички физиологически и психически функции, и то при най-благоприятни условия на една привлекателна и радостна дейност и пълна само активност.

1. 
   “ Детска психология” – Ст.Жекова, Цв.Асенов, П.Николов
   
2. 
   “ Отглеждане и възпитание на малкото дете” – авторски колектив : А.Атанасова, Л.Божков, Л. Исаева, З. Кочкова – Цафарова, М.Маринова, Р.Съртмаджиева, М.Цонев.
   
3. 
   “Ние и човекът под седем години” – Снежина Каранешева
   
4. 
   “ С дясната или с лявата ръка” – Волфганг Зилер
   
5. 
   “Еволюционна психология” – Любомир Георгиев
   
6. 
   discoverybg.muffty.org
   
7. 
   biberonbg.com