С а м с о л е й н с н и к о л а с с о л е й н превод: Емил Енчев Много от принципите съдържащи се в тази книга
Изтегляне 1.53 Mb. Pdf просмотр
|
| З АВЕТ И ОБЕЩАНИЕ Братя и сестри, нека да вземем един пример от ежедневния живот. Точно както никой не може да премахне или да прибави към един човешки завет, който е бил своевременно постановен, така е и в този случай. Обещанията бяха изговорени за Авраам и за неговото потомство. Писанието не казва и за потомците, посочвайки към много хора, но и за твоя потомък, посочвайки към една личност, която е Христос. Това, което имам предвид е следното: Закона, въведен 430 години по-късно, не премахва завета установен преди това от Бог и по този начин да махне и обещанието. Защото, ако наследството зависи от закона, тогава то повече не зависи от обещанието но Бог в Своята милост го дадена Авраам чрез обещание. 124 Завет и обещание – тези два термина имат специфично, различни значения, въпреки че обикновено се бъркат и често се използват взаимнозаменяемо. Завета е завета преди сътворяването между Бог Бащата и Сина преди установяването на самото творение. Това съглашение между Бог и Бог оформи основата за структурата и действието на цялото творение, което последва. Изискванията на този завет предопределиха траекторията на човешката история. Този завет произведе едно наследство и за Бащата и за Сина, с намерението, че съдържанието на това наследство Матей 12:30 NIV (2010): Който не е с Мене против Мени който не събира с Мен разпилява. Вижте Деяния 7:51 NIV (2010): Вие твърдоглави хора Сърцата ви и ушите ви все още са необрязани. Вие сте точно като предците си Винаги се противите на Святия Дух. 124 Галатяни 3:15-18 NIV (2010). Татко мой Татко мой 61 ще бъде прехвърлено на човека. Бог влезе в този завет с намерението да облагодетелства човека преди неговото съществуване, в очакване на неговото сътворяване. Ползите за човека бяха поддържани в доверие чрез обещание. Обещанието щеше да се придобие когато предназначените наследници пристигнат. Итака, когато Бог създаде Адам, неговия статус беше и на синина наследник. Като първия син на Бог, ползите от завета се придобиха от него. Обаче, когато той взе страната на Божия враг, той отхвърли своето наследство като син, като вместо това избра независимост от Бог. Наследството остана, обаче, тъй като неговото съществуване зависи от Божията клетва и е, следователно, неизменимо. В известен смисъл, с отхвърлянето на Адам, наследството отново се превърна в обещание, отново чакайки за наследник. Бог намери наследник в Авраам и му даде дотолкова от обещанието доколкото състоянието на Авраам щеше да му позволи да приеме – въпреки че Авраам действаше от едно сърце, което желаеше Бог, като син на Адам, неговата култура вече беше компромисна. Бог обеща да направи велик народ от Авраам ида доведе чрез неговото потомство Христос, Синът, чрез когото всички сфери на наследството щяха да се придобият. Избирайки Авраам да бъде бащата на племето, от което щеше да дойде Исус, Бог сложи началото на процеса, чрез който обещанието накрая щеше да се придобие. Когато Христос дойде и като Божий Сини като син на Авраам, той се позиционира да изпълни оставащите изисквания на завета ида направи така че обещанието напълно да се придобие. Чрез Неговата смърти възкресение, обещанието се придвижи от областта на надеждата и очакването в областта на реалността, и наследството беше напълно събрано и готово да бъде разпределено. Божието намерение, което беше предмета на завета преди сътворяването напълно премина от завет в реалност. Божиите синове събрани в Христос са реалността представяна от завета. Чрез това събиране, Божия Дом присъства и функционирана земята. Така че в Христос Исус всички са Божии деца чрез вяра, защото всички вие, които бяхте кръстени в Христос сте се облекли с Христос. Няма нито юдеин, нито езичник, нито роб, нито свободен, нито мъж, нито жена, защото всички вие сте едно в Христос Исус. Ако принадлежите на Христос, тогава сте Авраамово потомство, и наследници според обещанието. 125 Изтегляне 1.53 Mb. Сподели с приятели:
|