Г Л А В А 12 – Обръщане на сърцето на бащите към децата

Г Л А В А 12 – Обръщане на сърцето на бащите към децата

Взаимоотношението между Бог Бащата и Исус Христос Сина е стандартния ред за възстановяването на Божия дом.²²³ В Божия Дом, Исус е „първородният сред много братя и сестри“.²²⁴ Пророчеството относно възстановяването на Божия Дом в края на века се съдържа в разбирането за възстановяването на взаимоотношението на бащите и синовете. Обаче, Божието намерение не е фокусирано върху възстановяването на естествените бащи и синове, а по-скоро върху това на духовни бащи и духовни синове.

Бог е планирал подредбата на Неговия духовен дом да бъде направена около това централно понятие за духовни бащи и духовни синове. Това понятие е взето от последното пророчество на Стария завет: „Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия преди идването на великия и страховит ден на ГОСПОДА: И той ще обърне сърцето на бащите към децата, и сърцето на децата към бащите им, за да не би да дойда и да поразя земята с проклетия“.²²⁵ Исус говори за това пророчество в началото на служението Си, за да определи ролята на Йоан Кръстител: „ако искате да го приемете, той е Илия, който трябваше да дойде“.²²⁶ Исус обуслови изпълнението на пророчеството за това поколение с тяхното приемане на това – въпреки че самото пророчество беше изпълнено. Действително, Йоан Кръстител беше духа на Илия, който беше обещан.

Обаче, това поколение не се възползва от изпълнението на пророчеството в техните дни. Други поколения, които щяха да приемат белега на Йоан Кръстител щяха да разберат значимостта на връзката между Йоан и Исус, възвестявайки началото на възстановяването на Божия Дом чрез възстановяването на духовни бащи и синове. Ключа за откровението на реда на духовни бащи и синове, като основата за подредбата на Божия Дом, лежи в разбирането на духа на Илия.

Великият архангел Гавраил, известен с носенето на директно слово от Бог на земята за повлияването на огромни промени в потока на човешката история, пророкува на бащата на Йоан Кръстител:
Мнозина от народа на Израел ще се върнат към Господа техния Бог. И той ще върви пред Господа, в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата им и непокорните към мъдростта на праведните – за да направи готов народ приготвен за Господа.²²⁷
Йоан беше духа на Илия, който предшестваше Исус, за да Го обяви като Този с властта да възстанови Божия Дом. Исус щеше да замени културата без бащи с тази на син и щеше да изцели нарушените взаимоотношения между Бог и човека, които съществуваха от Адам. Той беше издънката на Божия Дом, която щеше да възстанови славата на святия народ.

Ключът за това разбиране на Исус е историята на великия пророк Илия и неговия слуга и дубльор, Елисей. Елисей, както Илия, беше пророк и щеше да стане наследник на Илия. Когато наближи времето за смъртта на Илия, той попита Елисей: „Кажи ми, какво мога да направя за теб преди да ти бъда отнет?“ Елисей отговори: „Нека да наследя двоен дял от твоя дух“. Илия каза: „Ти поиска трудно нещо…все пак, ако ме видиш когато си заминавам от теб, това ще бъде твое – иначе не“.

Духовно, посочването на този, който наследява от бащата е основано на връзка или взаимоотношение различно от биологичното. Това е показано чрез пример в пророческото посочване на племето на Юда, като наследници на общението дадено на Авраам. Подобно, Давид получи помазанието като първи цар идващ от юдовото племе, въпреки своята позиция в естественото си семейство: той беше най-малкия от синовете на баща си Есей и последният, който беше представен на пророк Самуил, който беше дошъл в дома на Есей по Божие поръчение, за да избере и помаже царя на Израел.²²⁹ Бог избра Давид за царя, от чието родословие щеше да дойде Христос, понеже Давид беше човек по Божието сърце.²³⁰

Идеята за двойния дял е преплетена с увековечаването на дома. Идеята за двойния дял се отнася за сина, чийто характер е много близко подреден с целта, заради която съществува дома на баща му. Всеки дом е установен според обещание от Бог. По времето, когато се дава обещанието, е ясно, че изпълнението му ще се извърши през много поколения. Сина на Обещанието е титла, която обикновено е била запазена за човека, в чийто живот обещанието е било предназначено да бъде напълно изпълнено. Домът бил поддържан през следващите поколения чрез даването на двойния дял на сина на дома, който, в своето поколение, отразявал характера, много близко подреден до духа на обещанието.

Когато Исус дойде да изпълни обещанието дадено на Авраам, Той беше получателя на този двоен дял. Неговия двоен дял беше помазанието необходимо, за да разкъса връзката на културата на сирака върху човечеството и да моделира културата на сина. Йоан Кръстител беше изпратен, за да обяви Исус като Сина модел, Който да възстанови Дома на Татко. Бог постанови пророческия белег за това събитие в края на Стария завет и започна Новия завет като обяви Исус за Свой Син.

Илия функционира в подобно качество във взаимоотношението си с Елисей. Илия беше духовния баща на Елисей; той не беше естественият му баща. Така че, наследството, което Елисей искаше не беше материално, а духовно. Той искаше „двоен дял“ от духа на Илия. Елисей, следователно искаше, делът на първородния, за да носи целта, заради която самият Илия беше призован за пророк.

Тъй като Илия е преобраз на Йоан Кръстител, представящ Елисей като този с двойният дял, тогава Елисей е преобраз на Христос, Който притежава двойния дял. Духът на Илия, следователно, е първо някой да вземе ролята на вестител на този с двойния дял. Тази роля е представена от Йоан Кръстител във връзка с Христос. Когато беше попитан да разкаже за себе си: „Йоан отговори с думите на пророк Исая: ‘Аз съм гласът на един, викащ в пустинята: „Направете прав пътя за Господа.“’“²³¹

Викът на Елисей: „Татко мой, татко мой!“ беше признание, че Илия беше Неговия духовен баща. Елисей беше следвал Илия и беше наблюдавал начина му на живот достатъчно дълго време, за да се оформи това взаимоотношение.

Когато човек е новороден, той е роден в Божието семейство като син. Обаче, културата на неговата душа е непокътната, и въпреки че е бил духовно примирен, той естествено разбира взаимоотношението през културата на сирака. Той е бил репатриран в Бог Бащата и има достъп до ресурсите на великия Божий Дом. Все пак, той все още вижда себе си през филтрите на неговата местна култура. За да премине в културата на син, той трябва да бъде възпитан и дисциплиниран в културата на небето. Тази задача е предадена на духовен баща.

Ролите на духовния баща и на духовния син са основани на взаимоотношението между Бог Бащата и Исус Христос Синът. Това взаимоотношение е единствения начин да се измести културата на сирака от тази на син. При отсъствието на това обучение, новородения човек неизбежно ще продължи да функционира в своята местна култура на падение, понеже душата трябва да бъде върната на своето място на съдействие на духа. Културата, която е присъща за духа трябва да бъде оформена, така че сина да може да я практикува. Духовни баща, следователно, е някой, когото Бог е изпратил в живота на сина, за да надзирава душата му.²³³ Така че, от духовния баща се изисква да дава отчет на Бог относно духовния син. Духовен баща трябва да бъде някой, който е достатъчно зрял, за да бъде даден като дар на духовен син, за да разкрие природата на Бог Бащата.

Тъй като Самият Бог е установил подредбата баща и син, Той също така я упълномощава да работи успешно. Бог подрежда за духовния син, чиято съдба изисква участието на духовен баща, притежаващ определени качества, необходими за обучението, грижата и развитието на този син. От Своя страна, Бог е работил в духовния баща доста време, за да произведе точни отражения на Божията природа в този баща. Той е минал през всичките етапи, през които ще се развие и сина, и е узрял, научавайки се на покорство чрез нещата, от които е пострадал. Божията благодат е, която дава баща, който е зрял в Божиите пътища, за да инструктира, обучава и дисциплинира сина, който се нуждае точно от това надзираване и контрол.

Бог поставя и бащата и сина в това взаимоотношение и потвърждава на всеки един поотделно Своя избор, така че нищо не е подредено насила или от изгода.

Божият Дом функционира взаимозависимо, тъй като е семейство, а не институция. Духовния син притежава съдба, която е продължение на видението дадено на духовния баща. Обаче, духовния баща е много наясно, че видението, което е получил е по-голямо от това, което може да бъде извършено в собствения му живот и изисква видението на неговия духовен син да бъде предадено на следващото поколение. Истинското духовно видение може да бъде изпълнено само частично в един живот.²³⁴

Все пак, бащата осъзнава, че продължаващото развиване на видението може да бъде извършено само в следващите поколения чрез надаряването на Божията благодат и помазание, дадени уникално на отделни личности в тези периоди от време. Дори и бащата да има общи контури за това как Бог може да изпълни обещанието в следващите поколения, той осъзнава, че има твърде много пропуски в неговото разбиране, че да му бъде позволено да подреди курса на бъдещите поколения.

Както Самия Бог, духовния баща трябва да практикува смирението да предаде видението, което му е било дадено в ръцете на следващите поколения и да им позволи да покажат изпълнението, което определя обещанието, което му е било дадено. Обещанието, което Авраам получи за бащата, беше напълно разяснено чрез Христос, и дори взаимоотношението между Бог и Авраам беше предназначено да бъде разбрано чрез управлението на Исус.
Вечният Баща

Исус е благонадеждния и верен свидетел на Бог Бащата. Едно от имената на Исус е „Вечният Баща“.²³⁵ Той дойде на земята със специфичната цел да разкрия Бог Бащата, с чиито пътища Той беше напълно запознат. На земята, Той беше духовния баща на дванадесетте ученика и им показа точната природа на Небесния Баща. Понеже толкова пълно и точно се въплъти в тази роля, Той даде форма на небесното име: „Вечен Баща“.

Както взаимоотношението между Бог Бащата и Исус Сина, духовното взаимоотношение е основано върху основно доверие на сина в бащата и дълбока любов към сина от бащата. Сина се доверява на мотивите на своя баща, докато бащата винаги действа в полза на сина. Зрелият баща, самият той е източник на отражението на славата на Бог Бащата и зряло представяне на съществото на Бащата. Той, следователно е компетентен наставник и възпитател за този Божий син, определен за него, за да бъде отглеждан през етапите на синовство, от детство до зрялост. По този начин, сина е способен да се движи през трудни път, от сирак да стане зрял Божий син и да вземе наследството си и съдбата си в Божия дом.

Силата на това подреждане представя една вечна реалност, която е неоспорима. В настоящото човешко общество, напълно определяно от културата на сирака, баща, който действа в полза на естествено дете е аномалия. Но, духовен баща без никаква биологична връзка с духовния син, който последователно действа за доброто на сина, представя на света едно взаимоотношение, в което всички враждебности, управляващи човешките същества са заличени, и една картина на божествени намерения отново е разкрита на земята.

Във великия Божий Дом, хора от различни раси, социалноикономически класи, етнически произходи и пол, могат да бъдат събрани в духовни семейства, домакинства и накрая в една цяла нация, което ще последва в премахването на всички форми на човешко съревнование и деление. Централната идея, около която такава нация ще бъде събрана е принципа на духовен баща и син. На земята, този принцип е образ и сянка на реалността на реда, който е в самото небе; Бащата и Сина седят на Божия трон. Това ще бъде на земята, както е на небето.