С благодарност към актрисата Ина Попова, която ме подтикна, съзнателно или не толкова съзнателно, да напиша всичко това
Изтегляне 368.5 Kb.
|
| И днес отваряйки вратата на дома ни казвам:
-Мили мои прибрах се.В къщи съм не се безпокойте. После поглеждам снимките и започвам- -Днес ми беше тежко,миличък.Минах покрай „България“ и си спомних как ходеше да ми купуваш плезири.Извинявай ,знам че не искаш да плача ,но аз само мъничко.Нали?А ти мамо,да ти кажа,че Буба се обади,нали днес е рожденният ти ден.Та да знаеш не те забравят.Мъчно им е за теб.И хората от магазинчетата по Витошка продължават да те споменават.Да си знаеш. Снимките не отговарят.На мен не ми става по-леко. Но това е така всеки ден.Все им споделям по нещо.Дали съм самотна?Не зная.Чувала съм да казват,че не е нужно да си сам,за да се чувстваш самотен.А пък аз не съм сама.Те са до мен. А на вън маската,тя винаги е с мен.И я поставям стъпвайки в асансьора.Усмивка,горе главата.Ти ще се справиш. Странно нещо е мисленето човешко. Когато имаш това, към което си се стремил, не го оценяваш подобаващо. Когато го загубиш, си казваш - аз защо така се държах, аз защо бях такава... Защо, ако, все думи, с които не можем да върнем нищо и никого. А той – Животът, е безумно кратък, той е просто миг и никога не стига. Не стига, за да изживееш така, като трябва, своята голяма, истинска, осъзната любов. Не стига, за да покажеш на майка си колко много я обичаш наистина, как си жадувал за нея, за прегръдките й,за топлината й. Не стига, за да видиш децата си щастливи и доволни от техния живот. Дори не стига, за да кажеш сбогом на приятелите си. На онези малко на брой, но пък истински. Не стига, за да разбереш къде си грешал. Защо си грешал. Не стига и, разбира се, няма как Бог да ти даде втори шанс - от началото до края. За да го изживееш отново, но без грешките. Казват, Бог е милостив. Надявам се да е така. Надявам се да имам време да напиша роман. Да напиша сценарий. Надявам се да се кача, за кратко макар, на театрална сцена и да сбъдна голямата си мечта. Надявам се да имам време да поискам прошка от сина си. Защото той е такъв, какъвто е, благодарение на моето „нямам време“. Надявам се един ден дъщеря ми да нарисува картина за мен. Надявам се, че един ден ще ги видя отново заедно - братче и сестриче. Надявам се Бог да ми даде време. И един ден, когато ме извика при себе си, да ми позволи да се срещна с обичаните от мен хора. Животът е безумно кратък. Този - земният живот. И затова трябва да се изживее на макс. Но достойно. Михаела Нел Изтегляне 368.5 Kb. Сподели с приятели:
|