С благодарност към актрисата Ина Попова, която ме подтикна, съзнателно или не толкова съзнателно, да напиша всичко това
Изтегляне 368.5 Kb.
|
Разделихме се. Скоро щях да се запозная с дъщеря си. Дните минаха бързо, 25.02.2003 година. Автогарата София. Аз и мъжът на моя живот с трепет очакваме пътниците от автобусите да слязат.Откъде се събраха толкова много млади момичета. И защо аз не мога да я позная? До нас се спира едно момиче. Здравей, аз съм. Познах те още като те видях. Погледнах я - огромни като на кошута очи, слабичка, с дълга черна коса. Моето бебе беше станало красива жена. Част от сърцето ми, кръв от моята кръв, сега стоеше до мен и се усмихваше. Държах ръцете й. Най-после. Аз бях пропуснала 28 години от нейния и от собствения си живот. Пропуснато не се връща. То остава бездна. И каквото да направиш, не можеш да я запълниш. Остават и белези. Грозни, дълбоки и незарастващи. Сядаме в кафето на „Мария Луиза”. Аз не откъсвам поглед от нея. Тя е притеснена. Аз също. Тя повече от мен. Аз разказвам. Тя ме слуша. После разказва тя. Малко. Толкова, колкото да добия представа, че е израснала много обичана. Че е гледана. Че е загубила баща си много малка. Говори с любов за майка си, баба си, за всички. Но гледа някак стреснато. Все едно е изгубена в този голям град. Оказа се, че съпругът й не е толкова добър човек. Това момиче имаше потенциал. А той не й позволяваше да се развива. Беше се омъжила след загубата на баща си. Студентка, родила много млада детето си. Работеше при него, в онзи хамбар, пълен с плъхове, далеч от цивилизацията. Тръгнахме, исках да й покажа къде е живял биологичният й баща, къде и на кой прозорец години наред съм оставяла по тринадесет рози – за да напомням за рождения й ден. Минахме покрай съдебната палата, за да види къде работя, прегръщах я плахо, гледах я нежно. Изпратих я. Вече знаех, че ще продължим да се виждаме. На следващата Коледа, въпреки че се бяхме видели скоро, в подарък, изпратен ми от нея, имаше писмо. В него ми обясняваше как е живяла, какви са й мечтите, какво иска да постигне. „Не мога някак да те приема като майка, надявам се да не ми се сърдиш за това, дори не знам как да те наричам. Но те обичам.“ За мен това бе достатъчно. След няколко месеца пожела да се запознае със сина ми. И за двамата беше някак странно всичко случващо се. Братче и сестриче, вече се познаваха. На бебешките и детските им снимки са като близнаци. Дори и с еднакви пуловерчета имат снимки. Обещаха си да се виждат. Но не пожела да се види с биологичния си баща. Дори ме осъди за това, че съм се омъжила за него. -Най-голямата глупост, която си направила. Права беше. Знаех го. Харесваше Слави Трифонов. Взехме билети за негов концерт в НДК. На излизане от залата след концерта срещам много познати. Някои се обръщат след нас, други ме питат: - Това сестра ти ли е? Много си приличате. -Не, това е моето изгубено момиче. Не знам дали ме разбираха, пък и нямаше значение. Важното е, че бяхме заедно, че разговаряхме. След време с мой приятел - юрист в голяма фармацевтична компания, й помогнахме да започне работа там като медицински представител. Тя и до днес не знае, че сме причината да започне работа точно в тази компания. И по добре. Виждахме се, не толкова често, колкото ми се искаше, но нормално, имайки предвид отдалеченосттта в отношенията ни. 28 години са много дълго време. Бяхме близки, като приятелки. Нямаше как да бъде друго. Пък и на мен това ми беше достатъчно. Вече се познавахме. Тя и брат й се познаваха. Страхът от първата ни среща бе отминал. Оново плахо момиче, което прескачаше трамвайните релси - буквално, вече го нямаше. С всеки изминал ден тя се променяше. На моменти виждах себе си -млада, амбициозна, но нещастна. Но и бях доволна от това, което виждах. От промяната.Разведе се.Когато ми каза,че Дани се е изнесъл ми стана криво.Момчето се държеше с мен добре,но пък дали се е държал добре с нея?Не,не беше.Потресена бях от нещата,които ми разказа. Не можех да и дам съвети,освен един: -Мила моя,животът е безумно кратък,изживей го така,че утре да не съжаляваш и секунда за пропуснатите мигове. Изтегляне 368.5 Kb. Сподели с приятели:
|