С благословението на Негово Високопреосвещенство Калиник Митрополит Врачански

СЪБОРНИ СИМВОЛИ НА ВЯРАТА С ВСЕЛЕНСКО ЗНАЧЕНИЕ

Изтегляне 383.02 Kb. страница 16/52 Дата 27.02.2023 Размер 383.02 Kb. #116726

Навигация на страницата:

• Зависимост

СЪБОРНИ СИМВОЛИ НА ВЯРАТА С ВСЕЛЕНСКО ЗНАЧЕНИЕ От събора 6 Никея (321 г.) - Първи вселенски Символът е съставен от Първия вселенски събор, сви­кан от император Константин Велики в Никея през пР°“ ,\етта на 325 г. В събора участват 318 предстоятели (епис­копи) на църкви от Азия, Африка и Европа. Един от пово­дите 3а свикването на събора (освен спора между Изтока и Запада 3а празнуването на Пасха) е ереста на Арии, която споделят и немалко източни епископи. Те учат, че Синът Божи е първото творение, изведено в битие от Отца за­ради сътворяването на света. Оттук следва и различието в същността между Отца и 'Сина, а също и каузалната Зависимост на Словото от творението. Последното от своя страна логично води до превр51цането на Евангелието на спасението в нещо относително - като всичко с тварен, неединосъщен на Отца извор. Против това учение се обя­вяват епископи като св. Александър Александрийски, св. Спиридон Тримитунтски, св. Николай Мирликийски и мн. др. Последните отстояват православното учение, че Си­нът Божи е единосбщен (орооитод) на Отца без каквато и да било каузална обвързаност със сътворението. На събора като дякон на Александър Александрийски присъства и св. Атанасий, наречен по-късно “Велики” и “отец на Правосла­вието” заради безкомпромисната му защита на никейско- то едпносъщие. Съборът съставя Символ, който е подпи­сан от всички присъстващи на събора, с изключение на ариа- ншпе. Този символ е първият съборен израз на църковната вяра, който се утвърждава като норма 3а всички правос­лавни християни. Извори и преводи: Деяния вселенскихсоборов. Т. I. СПб. 1996; Одабрана документа васел>енских сабора. Београд, 1993; Карр1рГ), I. Та боуратжа ка! аир|ЗоХжа ругциеТа тг)с 'Орбббо^ои Ка0оЛокг|(; ’ ЕккХг| тас, т. I, ’Еу ’А0г|утд 1952; Рсораугбои, 1со. Кареуа Доурапк^д ка! Хир(Зо- Хжпд 0еоХоу1ад тпд 'Орвобо^ои Ка0оХжг|<; ЕккХг|а1ас. В'. 0естааХоухкг|, 2000; ХйрРола ГОатеосх;. Доуратисог оро1 ка1 кауоуе<; тюу Ожоиреужсоу Хоу65оу. А0т|уа,2ОО4; СгеесЬ & СопГехмош оГРакЬ т 1Ье СЬшйап ТгасШюп. Оп§1па1 Ьап- §иа§е Техй. Ес]. Ьу ]. РеИкап апс1 V. Но^сМшз. Уа1е Ишу. Рге$$, 2003; Мап*1. Т. II, 665, 668, 877, 880, 916; Сократ Схолас­тик. Църковна история, I, 8 // РС 67, 68. Литература: Дюлгеров,Д., Ил. Цоневски. Православно дог­матическо богословие. С., 1947; Иванов, Н. Православ­ният символ на вярата, история и значение // ДК 1967/3; 1евтиЬ, А. Васел>енски Сабори и саборно предан>е Цркве / / Богослов/ье, 1973/1-2; <съ1ц.> Свети Атанаси/е Велики и Александрийски сабор 362 г. Томос Антиохищима // Тео- лошки погледи 1973/4, 1974/1; <съ1ц.> Теолошко дело Све- тог Васили/а изме^у “Источних” и “Нике]аца” // Теолош- ки погледи 1979/4; Коев, Т. Догматическите формулиров­ки на първите четири вселенски събори. С., 1968; <СЪ1Ц.> Догматът 3а Св. Троица // ДК 1992/3,4; <същ,.> Трини- тарните и христологически възгледи на св. Атанасий Ве­лики // Д/С 1973/10; <съш,.> Единство и троичност на Бога // ДК 1984/7; <съ1.ц.> Вярваме в единия Бог // ДК 1984/7; <съш,.> Православен катехизис. С., 1985; Спасский, А. Ис­тория догматических движений в зпоху вселенских со- боров. Серг. Посад, 1914;Стоядинов,М. Сотириологич- ни основания в догматическото творчество на Църк­вата // Сборник от международна конференция в чест на проф. д-р Т. Коев. ВТ., 2005. Изтегляне 383.02 Kb. Сподели с приятели: