а. Толюс на съгласието (от 433 г.)*

'ОцоХоуойцЕУ тогуаройу тоу кйрюу г|ц&у ’ 1т|ао0у тоу Хргатоу тоу шоу тоб веоб тоу цоуоуеуг|, 0еоу тбА.еюу ка! аубрсопоу теХеюу 6к уихл? А.оу1КЙ<; ка! асоцато<;, тгрб а!соусоу ц&у 6к той пагрдд уЕУ- ут]0йута ката т^у бебтт^та, ^охйтог) 8е тшу ^цершу тбу айтбу 51’ 1*| ца<; ка! 81а тг|У асо- тт^рюу 6к Мар(а<; тт^ яарвеуои ката т^у ау0ра)7гбтт|та, бцоойаюу тф яатр! тоу айтбу ката т^У 0Ебтт1та ка! бцоойсиоу т^цху ката тг)у <5су0рсолбтт|та. Лйо уар «рйоеюу 5уС001^ убуОУЕУ §1’ 6 ЕУО Хрюхбу, еуа шоу, еуо кйрюу ...Затова изповядваме, че наши­ят Господ Иисус Христос, Си­нът Божи, Единородният, е съ­вършен Бог и съвършен човек с разумна душа и тяло⁹, роден по Божество от Отца преди веко­ве, в последните дни Той Сам¹⁰, роден по човечество от Дева Мария заради нас и нашето спа­сение. Единосьщен на Отца по Божество и единосьщен нам по човечество. Защото се е извър­шило съединение на две природи. Затова ние изповядваме Един Христос, Един Син, Един Господ. Заедно с тази мисъл за неслит- но единение (на природите) ние изповядваме св. Дева като Бого-

оцсЛоуойцсу. Ката тайтт|У тт^у тг)? йаиухотог) 4усоасш<; еууоюу оцоХоуоОцсу тг|у йсугау ларвсуоу веотокоу 61а то тоу веоу Хдуоу оарксобпуаг ка! еуау0рюяг|оа1 ка! ^4 айтп? тп<; агЛЦуеах; еушаа1 баитф тоу айтг]<; ^тцрвеута уаоу. Та<; бе ейаууеАлка<; ка\ аяоотоЬкас; яер! тоО кирюи фсоуа<; Тоцеу той<; бео^оуогх; ау5ра<; тон; цеу ко1уояок>0ута<; (Ь<; 6ф’ &уо<; яроасолои, та<; 5& бипроиута*; ш<; ел1 8ио фйагюу ка! та<; цеу 0ео- ярелец ката т^у бебтт^та той ХргатоО, та<; 5е талегуок; ката т^у йуврюлбтт^та айтоО яарай1Й6Ута<;.
родица и затова, защото се е въплътил и въчовечил Бог Слово и от нейното зачатие Той съединил със Себе Си въз­приетия от нея храм. Еван­гелските и апостолските из­рази за Господа ние признава­ме: едни като обединяващи, като отнасящи се към едно­то лице, а други като разде­лящи, като отнасящи се към двете природи. И едните из­рази признаваме като препо­даващи богоприличните (свойства) по божество на Христа, а другите-като нис­костоящи (свойства) по Не­говото човечество.

6. 
   Осъждане на пелагианите
   

... Светият събор, който с Божията благодат се събра в мит­рополията на Ефес, кълл епископа (на Рит.) Целестин, да се рад­ва в Господа.
...Тъй като на светия събор станаха известни котентарите на учещите 3а предопределение 3а ереста на нечестивите пе- лагиани и целестиниани, Целестин, Пелагий, Юлиян, Персид, Флор, Марселин, Орент и онези, които вярват като тях, всич­ки сте съгласни да остане в сила всичко, което твое боголюбие разпореди 3а тях, и всички приетате те да бъдат отлъчени. [Карцф1]: 1952, 155].
в. Дванадесет анате<пати$<пи на св. Кирил Александ­рийски срещу Несторий

1. 
   Ако някой не изповядва, че Емануил е истински наш Бог и че