С благословението на Негово Високопреосвещенство Калиник Митрополит Врачански
Изтегляне 383.02 Kb.
|
Свързани:
Курсова сигнали и с-ми, Курсова База Данни, Емоционалната Интелигентност - Даниъл Голман
- Навигация на страницата:
- РеШсап
- Бмчкоб, В.
- 1994; Димитров, Д.
- 1990; 1овановиЙ, М.
- 1967/4; 1974/3; Майендорф,Й.
- 1980; Поснов, М.
- 1912; Успенс- ки
| Избори и преводи: Деяния вселенских соборов. Т. IV. СПб. 1996; Одабрана документа васел>енских сабора. Београд, 1993; Правила на св. Православна църква (събр. и прев. прот. Иван Стефанов). ВТ., 1999; Карц|р1|, 1а>. Та 5оуроткос ка! стицРоХжа цугцаеТа тР|д ’Ор-0о5о^ои Ка- воХокт^ ’ЕккХг|спа<;, т. I, ’Еу 'Аб^уак; 1952; ЕйцРоХа Шатесод. Доуцатжо! оро1 кои кауоуес тсоу ОгкоиреУ!- кшу Етюбоу. А0г|уа, 2004; СгеесЬ & СопГезхюпз оГРакЬ т Ле СЬпзШп Тга<1Шоп. Оп§та1 Ьап§иа§е Тех1$. Ей. Ьу I. РеШсап апс! V. Но(сЬк1$$, Уа1е 11шу. Ргезз, 2003; Ак1а Соп- сШогит Оеситешсогит. Ес1. Е. 8сЬ\уаг1г. ВегНп, 1914 ек.
Литература: Бмчкоб, В. Малая история бизантийской естетики, Киев, 1991. Болотов, В. Лекции по истории древней Церкви. Т. IV. М., 1994; Димитров, Д. Твмните векове на Византия. ВТ., 2005; Дюлгеров, Д., Ил. Цонев- ски. Православно догматическо богословие. С., 1948; 1ев- тиЙ, А. Васеленски Сабори и саборно предан>е Цркве // Богослов/ъе, 1973/1-2; <сб1Ц.> Седми Васел>енски Сабор у Нике]и // Богослов/ъе. 1987/2; <сьи}.> Историка и теоло- ги)а светих икона // Духовност Православл>а. Београд, 1990; 1овановиЙ, М. Естетика иконе у интерпретации П. А. Флоренског. Београд, 2003;Карташев, А. Вселенс- киесоборм. М„ 1994; Коев,Т. Вероопределението на Седмия вселенски сббор (седержание и значение) IIДК 1987/ 11; <сб1Ц.> Иконопочитанието противоречи ли на втората Божия заповед // ДК 1960/7-8; <сби}.> Иконопочитанието и втората Божия заповед II ДК 1967/4; <сби}.> Иконопочитанието в светлината на боговбплбццение- то II ДК 1967/4; 1974/3; Майендорф,Й. Византийско богословие. С., 1995; ПоповиА, ]. Догматика Православие Цркве. Т. II. Београд, 1980; Поснов, М. История на Християнската Цбрква. Т. II. С„ 1993; Силвествр. еп. Православно догматично богословие. Т. III. С., 1912; Успенс- ки, А. Богословие на иконата. С., 2001; Флоренски, П. Иконостас. С., 1994; Чифлянов, Бл. Иконоборският спор (Богословски перспективи) // ДК 1988/7;Коруар&кт1, К. 'Н веоХоуш тшу !ерй>у е1коушу ката тоу оою ©еобсоро то Етоибхтп. Катерхуп, 1998; Хпать 0. 01 ехкоуес; атг| 'Орвобо^ч ’ЕккХг|спа. 0ЕаааХоухкп, 1995. Светият велик и вселенски Събор, който с благодатта Божия и заповедта на благочестивите и христолюбиви наши царе Константин и Ирина, неговата майка, се събрала втори път в славната Никея, митрополия на епархия Витиния, в светата Божия църква, която се нарича “София”, следвайки преданието на съборната Църква, постанови следното: Христос, нашият Бог, Който ни дари светлината на това да Го познаваме и ни избави от тъмнината на привързаността към идолите, когато се сгоди със Своята света съборна Църква, която няма “петно, или порок” [Еф. 5:27], и обеща да я пази, като на светите Си ученици рече: “А3 съм с вас през всичките дни до свършека на света” [ Мат. 28:20]. И даде това обещание не само на тях, но и на нас, които по техните думи сме повярвали в Неговото име. И ето някои, като оставиха без внилшние този дар, бидейки Заблудени от коварния враг, се отделиха от правилното слово и по този начин отхвърлиха преданието на съборната Църква, прегрешиха срещу премъдростта на истината и, както казва словото от Притчите [Соломоноби], оставиха пътя към своето лозе и сръце събират безплодие [Прит. 9:12]. Те дръзнаха да отхвърлят богоприличните свещени приноси [ауабгцлйтсоу- даробе и украси на храма], те се назоваваха свещеници, каквито всъщност не бяха. За такива Бог чрез пР°~ рока казва: “Много пастири развалиха лозето Ми, стъпкаха с нозе дела Ми” [Иер. 12:10]. И като продължиха да следват хора нечестиви, които слушаха само своите намерения, те оклеветиха светата Църква, която Самият Христос Бог е придобил 3а Себе Си, като не направиха разлика между свято и позорно, наричайки с едно и също име иконата на Господа и Неговите светии и дървените статуи на сатанинските идоли. Затова Владиката Бог, Който не понесе да гледа Своите верни, наранени от такава язва, по благостта, ревността и заповедта на благочестивите наши царе Константин и Ирина призова от всички страни нас, отговорните 3а свещенство- то,за да бъде утвърдено с общо определение божествено предание на съборната Църква. След като, следователно, изследвахте и разучихте с голята прецизност и, водени от истината, нищо не отнехте и нищо не прибавихте, но запазвате ненакър- нено всичко, което принадлежи на съборната Църква. И така, следвайки светите шест вселенски събори и най-вече първия, който се проведе в славната титрополия на Никея, а след това и проведения в богохранития царствен град: Изтегляне 383.02 Kb. Сподели с приятели:
|