С благословението на Негово Високопреосвещенство Калиник Митрополит Врачански
Изтегляне 383.02 Kb.
|
Свързани:
Курсова сигнали и с-ми, Курсова База Данни, Емоционалната Интелигентност - Даниъл Голман
- Навигация на страницата:
- От събора 6 Никея (787 г.) - Седми вселенски
| Канон 101: Великият и божествен апостол (Павел) нарича човека, създаден по Божи образ, тяло Христово и храт. По такъв начин той, бидейки поставен по-високо от всяка чувствена твар, получил чрез спасителното страдание небесното достойнство и, вкусвайки и пиейки Христа, изцяло се присъединява къл1 вечния живот и с душа и тяло се причас- тява с божествената благодат3а собствено осветяване. Затова ако някой желае във време на литургия да се причасти с пречистото тяло и бъде едно с него, нека пристъпи със сложени на кръст ръце и така да приеме общението с благодатта...
Канон 102: Ония, които са приели от Бога власт да връзват и развързват, трябва да обръщат внимание на качеството на греха-и на готовността на съгрешилия да се обърне и по такъв начин да дават подобаващ на болката лек, 3а да не би, като не се спазва мярка в едното и другото, да се излъжат в спасяването на болния. Понеже не е еднакъв недъгът на греха, а е различен и многообразен и прави вредоносни разклонения, от които повредата се развива и се простира над- лъж и нашир, докато не бъде спряна със силата на лекаря, 3а това онзи, който приема духовно лекарско изкуство, трябва преди всичко да обърне внимание на съгрешилия и да наблюдава дали върви към оздравяване или, напротив, с нравите си привлича към себе си болестта, да гледа какво поведение държи и, ако не се противи на лекаря и щцелява душевната рана чрез изпълнение на предписаните му лекове, да му отмерва милосърдие по достойнство. Защото у Бога и у оногова, който е приел пастирско ръководене, всичкото старание трябва да бъде насочено към това да се върне заблудената овца и да се изцели ухапаната от отровната змия. Не трябва нито да се гони по скалите на отчаянието, нито да се отслабват юздите към разпуснатия и небрежен живот, а трябва всякак и колкото се може - или чрез остри горчила или пък чрез по-леки и благи лекове - да се противостои на страданието и да се полагат грижи да заздравее раната, опитвайки плодовете на покаянието и мъдро напътствайки човека, като го призовава към по-висша просвета. Затова и ние трябва да знаем и едното, и другото - и онова, което обичаят допуска, и по отношение на ония, които не признават съвършенството на покаянието, да следвате приетия ред, както ни учи и свети Василий. От събора 6 Никея (787 г.) - Седми вселенски Съборът е свикан от Константин VI и майка му Ирина. Провежда се в Никея, както и Първият вселенски събор, от 24 септември до 23 октомври 787 г. В събора участват 367 отци под председателството на Константинополския патриарх Тарасий. За място на провеждането е избран катедралният храм на Никея “Св. София”. Съборът е свикан след продължилите десетилетия гонения срещу иконопочитателите. Императори като Лъв III Исав- риец (717-741) и Константин V Копроним (741-775) останали в историята на Църквата като едни от най-големите гонители на православните християни заради почитането на св. икони. Цялата държавна политика през онези години е ориентирана към изкореняване на иконопочитанието (3а целта през 754 г. дори е свикан църковен “събор”1, който да даде богословска основа на гоненията). Иконоборците не се ограничават само с унищожаването на иконите. Основният удар е насочен срещу монашеството, като най-сериозната опора на иконопочитанието. Много манастири са разорени, имуществото им бива конфискувано, а обитателите им - осмивани и избивани. Най-изявените противници на държавната политика и на богословието на иконоборците са Константинополският патриарх св. Герман (свален от престола през 730 г-) и Живеещият извън пределите на империята (в Дамаск) св. Йоан Дамаскин. Техните съчинения и богословски аргументи се оказват едно от най-силните оръжия на православните 6 отстояването на църковната традиция и богословие. В немалка степен влияние оказва и непреклонната съпротива на много от монасите въпреки жестоките гонения (като св. Стефан Нови, св. Андрей Каливит и др.). От този период в църковния език се налага понятието “нов.омъченик” (уЕОцбртираО, което по-късно бива отнасяно и към претърпелите смърт заради вярата си християни по време на турското робство.2 Гоненията са преустановени едва след като Констанин VI се възкачва на константинополския трон. На свикания от императора събор през 786 г. (впоследствие от съображения 3а сигурност съборът е отложен с една година) иконоборците се покайват и подписват православното изповедание. В аргументацията на православните защитници на иконите (напр. трите писма на св. Йоан Дамаскин в зацци- та на св. икони) се подчертава, че възникналият спор има христологичен характер и може да бъде решен само в рамките на стриктното следване на утвърдената от предходните събори православнахристология. Приетият от събора орос потвърждава това и неговото подписване от всички участници бележи последния етап от периода на христологическите спорове. Съборът изиграва важна роля както в потвърждаването на богословската обосновка на иконопочитанието, така и като църковен отговор на светските опити 3а реформиране на църковното предание. Съборът приема и 22 канонически постановления. Изтегляне 383.02 Kb. Сподели с приятели:
|