С. Гранитово партньор по проект: „ заедно за една по-модерна библиотека
Изтегляне 292.41 Kb.
|
| Материалите са събрани и систематизирани от доброволчески екип към библиотеката на НЧ „Съгласие – 1928” с.Гранитово – партньор по проект:
„ЗАЕДНО ЗА ЕДНА ПО-МОДЕРНА БИБЛИОТЕКА”
І. Разказано от Кръстина Христова Димитрова, родена на 28.10.1936 г. в с.Гранитово
Едно време, когато ние бяхме млади, когато мома и ерген се харесаха, ергена изпращаше пратилници у момата.Те носеха вино в бъклица, която е закичена с босилек и вързан алтън.Бъклицата се криеше под горната дреха, за да не се вижда.Ергенът оставаше извън портата, а пратилниците влизаха в двора и се заговаряха с родителите на момата.Ако родителите на момичето не са склонни за женитба, пратилниците се връщаха у ергена.Ако родителите се съгласяха, момата дава нишан за съгласие – престилка или друга нейна дреха.Тогава пратилниците изваждат бъклицата с виното и я подават на момата.Тя първо взема прошка от родителите си, целувайки им ръка, прекръства се на изток и свенливо поема бъклицата.Щом ергена види момата с бъклицата излиза от „скривалището си” и гръмва с пищов 2-3 пъти.След това се чува гръм и от къщата на ергена.По това се разбира коя мома за кой ерген се годява.Това е „малкия годеж”, който се избира да бъде вечерта срещу понеделник, сряда или петък, като „хаирлия” дни, за да им върви на младите.На малкия годеж се уговаряли кога ще стане „големия годеж” – официалния, който се прави в дома на момата.Ако всичко е приготвено големия годеж се прави същата вечер. Преди да тръгнат годежарите със свирни и песни към къщата на момата свекърът с още няколко души отиват в дома на момата, където двамата сватове се пазарят , плаща се „бащино право” на моминия баща – освен златни монети и пари се подаряват овца с агне или крава с теле, като всичко се слагало символично върху парчета хляб.Понякога пазарлъка продължава по-дълго и след пристигането на пратилниците, така , че някои от тях се намесват в него.Върху пита хляб се слага чаша вино и пръстените на младите.Един от годежарите / той не трябва да се е женил повторно / „пръстеносва” - пръстена на ергена слага на момата, а този на момата - на ергена.После подава чашата с вино на ергена да отпие, след него момата отпива 3 глътки , за да са единни в живота.С този обряд момата и ергена се смятали за сгодени.Годеницата започва да дарява всички роднини на годеника, като първи е свекъра.Всеки годежар се закичва с китка и дава паричка.Следва веселба.Когато годежарите си тръгват вземат нещо незабелязано от дома на момата, а оставят някакъв съд, за да го измие момата рано сутринта, когато годежарите донасят взетата вещ и отново се веселят с музика, песни и малка почерпка. От годежа до сватбата годеницата остава в бащината си къща, като всеки ден годеникът идва да я извежда до кладенеца за вода. От годежа до сватбата минава от седмица до три месеца най – много, в зависимост от подготовката.
2.К о л е д а и с у р в а в с.Гранитово 2.1.К о л е д а Когато бяхме малки за вечерта срещу Коледа майка ни приготвяше / както и всички стопанки / много гозби, но всичките постни – варен боб, саралия, ошав, варено жито и др.На трапезата задължително присъства и боговицата – кръгъл хляб, украсен с фигурки от тесто – рало, волове и т.н.На боговицата се запалваше свещ, а стопанинът на къщата прикаждаше с тяман софрата, взимаше боговицата и я разчупваше над главата на най-малкия в семейството.Стопанинът прикаждаше и добитъка в оборите.След това всички сядахме около трапезата.Цялото семейство с трепет очаквахме коледарите – куди, образувани от ергените или млади женени мъже от селото.Красиви бяха носиите им – пера на гърдите с 3 огледала, обиколени от мъниста и китки вълнени конци, набучени с чемшир, а калпаците им украсени с връзки пуканки. Те пееха във всеки дом за здраве и берекет - за стопанина и стопанката, за малките деца, за момите и ергените.След като изпееха песните, стопанката даваше кравай на станеника – ръководителя на кудата, който казваше богославката.След това стопанина даряваше коледарите с краваи, пари, черпеше ги с вино.Така коледарите обхождаха къщите в селото.На другия ден на мегдана се правеше коледарско хоро, на което се хващаха и другите ергени, носеха си краваите, а перата сваляха чак вечерта. След полунощ тръгваха малките момчета коледарчета.Те ходеха по домовете , но не пееха , а само се провикваха: „колдааа, колдаааа….”.Стопаните ги даряваха с кравайчета, бонбоники и други неща и така до сутринта, след което започваха да водят своите по-малки братчета и сестричета по роднини и комшии. 2.2.К О Л Е Д А Р С К И П Е С Н И О Т с.ГРАНИТОВО: М а л к и т е м о м и д в о р и м е т я х а
О т в о р я т е, о т к л ю ч я т е Отворяте, отключяте Станя, Станя ниня, Станя господиня, че ви идат добри гости добри гости коледари че ви носят добър абер от овцете от козите от козите от конете овцете са изагнели се агънца ваклушати козите са изкозили се яренца белоглави конете са изкончили все кончета чакалести стане моме, стани джанъм стани отвори ни, стани посрещни ни. Р а з ш е т а с е с т а н я н и ц а Разшета се станяница, Станя ниня господиня, че зарадва стар Станеник, че прескочи в градинчица, че откърши кит босилек, че помете равни двори, че нареди редом столи, по столове бяли месали, по месали пеща хляба, пеща хляба ведро с вино ведро с вино, ведро с мляко по хлябове бяли сахани във сахани мряна риба, мряна риба, сребро и злато, сребро и злато къс докато че ще дойдат добри гости добри гости коледари сам си господ с враня коня божа майка на кошута божа майка благославя: - Колкот звезди в ясно небе толкоз здраве на таз къща толкоз здраве и берекет. Наздраве ти стар Станеник и на тебе станянице. Б о г д а н ю н а к р а н о р а н и Богдан юнак рано рани, Богдане ле, коладе ле рано в петък конче кова а в събота яде и пие във неделя ще пътува дълги друми, та широки че достигна до една река, до една река добруджанска добруджанска, куруджанска сред реката малка мома Богдан юнак проговаря ой та тебе, малка моме минва ли са таз река момата му отговаря не са минва таз река най са минва над селцето над селцето на мостчето Богдан юнак не прихае че си сбута раня коня че премина през реката че си взема малка мома наздраве ти Богдан юнак.
С е д и м о м а в г р а д и н ч и ц а Седи мома в градинчица, Дойне ле, коладе ле, момне ле, коладе ле в градинчица, под дюлчица да си шие ситен ръкав. На дюлчица пъстър славей той на мома проговаря: -Ой та тебе малка моме хайде да се надпяваме ако ли ме ти надпееш ще ми одрежиш дясно крило ако ли те аз надпея ще ти клъвна дясно око Пели са, надпявали са дор три дена и три нощи надпяла е малка мома моли и са пъстър славей: - Ой та тебе, малка моме не ми режи дясно крило ще те хваля сутрин рано сутрин рано по кладенци вечер късно по седянки наздраве ти, малка моме. П о д р ъ н ч а л о м и й я с н о з в ъ н ч е Подрънчало мий ясно звънче, ой Дане ле, коладе ле по Даньови равни двори то не било ясно звънче по Даньови равни двори най ми било Даньовото Даньовото младо булче ситен му пелеш до петите вити му гривни до лактите златен му пръстен до ноктите. П р о ч у л а с а й х у б а в а В и в д а Прочула сай хубава Вивда, Вивдо льо, момне ле, хубавице през два лъка три ардалъка де я зачули три овчаря, три овчаря три другаря наметнали сиви кебета нарамили криви геги помамили сиви стада, че ще минат край Вивдини край Вивдинти равни двори дано изляни хубава Вивда не изляна хубава Вивда най изляна Вивдина буля, че са изясно провикнала - Изляз, изляз калино Вивдо, та погледни долу нагоре долу нагоре, край нашти двори като изляна хубава Вивда лицето и са беляеше, като пряспа дваж навята, дваж навята, триж пресятя веждите и са тънчееха като гайтан на нов дюкян очите и се чернееха, като угар на три рала косата и се люлееше, като елха на планина. Наздраве ти , хубава вивдо З а с п а л м и е м а л ъ к Д а н ч о Заспал ми е малък Данчо под бял, под червен трендафил, де го сгледа Данчова майка, че отиде Данчо да буди: - Стани Данчо, стани сине. Данчо се от сън не събужда. Де го сгледа Данчова баща, че отиде Данчо да буди: - Стани Данчо, стани сине. Данчо се от сън не събужда. Де го сгледа Данчово либе, че отиде Данчо да буди: - Стани Данчо, стани либе. Данчо се от съня събуди. Наздраве ти малък Данчо. Б о г о с л а в к а Слава тебе богу дружина.Амин! Що сме пъти пътували, кални друми калували, черкез калпаци потрушили, смином китки оронили, бели демии оваляли, жълти чизми окаляли, дорде идем до тоз наш брат станеника, доминика. Ний смятахме, че ще го заварим сърдит, гневен. Не го заварихме сърдит, гневен, най го заварихме на божа велика трапеза. Той ядеше и пиеше със златна лъжичка, във сребърна паничка. Кога му на порти похлопахме, Той ни скочи бос на краки, бос на краки – по калцунки и ни дари добра дара, добра дара – вит превит кравай. На кравая сребро и злато, сребро и злато – къс докато. Туй му се мало видя, че отиде на Витош планина, че отсече дълги пръти, че оплете вита плетня, че си запря вакло стадо, че надои ведро с мляко и ни пусна ведро с вино, и кога ни на порти изпрати тихом се на Богу да помолим: - Колокот звезди в ясно небе толкоз здраве на таз къща, толкоз здраве и берекет! Амин, дружина! /Амин!/ На излизане от всяка къща коледарите са пеели: „ Из път вървят коладе ле, седемдесет, коладе ле, седемдесет, коладе ле, коледари, коладе ле. „
2.3. С у р в а Една седмица след Коледа е сурва /вечерта срещу Нова година/.На трапезата пак имаше боговица със запалена свещ.Прикаждахме с тамян и пак над главичката на най- малкия се разчупваше боговицата.Баницата се режеше на толкова парчета, колкото са хората в домакинството и тавата се завърташе.Всеки вземаше парчето баница пред себе си и с нетърпение разчупвахме парчето , за да видим на кой какъв късмет ще се падне – на кйто се паднели овцете, ще стане овчар, нивите – ще стане земеделец, книгите – ще стане учен. След полунощ тръгваха по къщите сурвакарчета .Те предварително си приготвяха сурвачки от дрян, украсени с конци, пуканки и т.н.Едновременно сурвакаха всички в къщи – от най-стария до бебетата в люлките.Те честитяха Новата година, провикваха се: „Сурва, сурва година, весела, здрава година, пълен клас на нива, червена ябълка в градина, пълна къща с коприна, живо здраво догодина, до година до амина!” Стопаните щедро даряваха сурвакарчетата – орехи, бонбони, пари и др. По това време момиченцата ходеха с дълги коси, сплетени на плитки.За сурва майките ни чупеха клонки от сурвачките и ги слагаха в топла вода.През нощта ни събуждаха да си измием главите с тази вода и колкото са дълги клонките, толкова да ни порасне косата. ІІ. Из архива на библиотеката при НЧ „Съгласие – 1928 „ с.Гранитово, общ.Елхово 1.К у к е р о в д е н в с.Гранитово Празника К у к е р и в с.Гранитово от най – старо време ставал една седмица преди „заговялки” /Сирни заговездни/.Този обичай е свързан с плодородието и пропъждането на „злите духове”.Ергените и младите женени мъже се подготвяли много старателно, като всеки се е стараел да си набави колкото може повече звънци, да си приготви маска и дрехи.Маските са се правели от кора /картон/ във формата на висока гугла.Изобразявали са различни животни, с големи рога, устни, зъби, за да изглеждат по – страшни.Всичко се пазело в тайна, за да не могат да бъдат разпознати по време на игрите.Кукерите са се събирали по 8-10 в групи, наречени куди.Начело на кукерската куда е куковата бабка, символизираща млада булка.Нейната маска е направена от полупрозрачен плат, прилепнал към лицето, с изписани вежди, червени устни и бузи.Облечена е в сукман с ръкави и престилка.неин помощник и командир на кудата е хаджията, който е облечен във военна униформа и „въоръжен” със сабя.Маската му е от плат с фуражка на главата. Рано сутринта кукерите се събират обикновено в къщата на куковата бабка и тръгват по къщите, играейки за здраве и берекет.Влизайки в къщата най-напред куковата бабка „дарява” стопанина и повежда хорото.Ако има малко дете един от кукерите го взима в ръце и играе с него за здраве.След това кукерите лягат един върху друг на кръст, най-отгоре се качва куковата бабка.Този човешки кръстец символизира берекета.След като се разтури купът, куковата бабка отива при стопанина за кърпата, в която той е сложил пара.Стопанката дава яйца, сланина, вино и жито.И така във всеки дом.Надвечер всички кукерски куди се събират на площада сред селото, където цялото село се е струпало да гледа общите кукерски игри: кукерите се надбягвят, впрягат в дървено рало двама от най-младите кукери, представляващи даначета, които се учат да орат.Една от куковите бабки води даначетата, а хаджията имитира оран и сеитба.”Младите даначета” не мога да орат, започват да куцат, разпрягат ги и на тяхно място впрягат нови.След това кукерите имитират торене, жътва, вързване на снопи.През цялото време кукерите задирят куковата бабка.Тя от своя страна ги проклина с жестове, уж е вярна на своя годеник – хаджията.Тя се разхожда с него, като в един момент започва да симулира раждане.Бабува и кукова бабка от друга куда.За тази цел се избира уж скришно място.Обикновено новороденото е котка, символизираща нечестността или изневярата на булката. През целия ден кукерите не говорят, за да не ги познаят.Служат си с жестове и звуци, издавани с уста чрез преплитане на езика.
2.Народен обичай С и р о м а х Л а з а р в с.Гранитово Пролетно време, когато мъжете започвали да орат и сеят, жените от махалата се събирали да работят заедно- приготвяли премените си за Великден.Прели, шиели сукмани, пояси, престилки, ръкави и т.н.Майките учели дъщерите и снахите си да работят и пеят.Водели се разговори за предстоящата полска работа, шегували се, пеели т.нар. пролетни песни.Особено популярни били „Отдолу идат сеймени”, „Бре да сай чуло и видяло”, „Сиви бяли гълъби” и др. Постели, не ядели месо, мляко и т.н., поради което домакинята гощавала комшийките си съвсем скромно – зелева чорба, праз, меродия и др. В съботата, две недели преди Великден било „Сиромах Лазар”.На този ден се работело.Из село ходели, придружени от майките или бабите им най – бедните деца, понякога сирачета, които играели за здраве и берекет – лазаркинчета.Нагиздени и накичени от каки и лели те обикаляли селото, а стопанките им давали яйца, брашно, някоя дреха и пара.Придружаващите ги жени често баели или гадаели.Тъй като на следващата неделя играел „Болярския Лазар”, възрастните учели момите да играят и пеят лазарски песни.Времето неусетно минавало и жените бързали да се разотидат, за да посрещнат мъжете си – чифчии, като уговаряли къде да се съберат следващия път.
2.1.П е с н и, к о и т о с а с е п е е л и н а С и р о м а х Л а з а р Б р е д е с а й ч у л о и в и д я л о Бре де сай чуло и видяло, мома в темница да лежи. Като ми Ганка убава, турци са Ганка фанали и я в теница фърлили, че не ще да са потурчи. Лежалай мало ни много, лежалай девет години. На десетата година Ганкинта майка, Ганке ле, окол темница одеше и темничари питаше: - Темничари, вий ключари, тука лий Ганка убава? Ганка са сама обади: - Тука съм, мамо, тука съм, тука съм та за како съм, тънка ми снага прогнила, руса ми коса опада, молец ми вяжди опаси. Ганкинта майка плачеше и са на Ганка молеше: - Предай си Ганке вярата, вярата християнската, дано от зандани излянеш.Ганка майка си думаше: - Мале ле, мила, мале ле, и ти ли си ми душманка, девет съм годин лежала и още веде жа лежа, пак си вярата не давам, вярата християнската. О т д о л у и д а т с е й м е н и Отдолу идат сеймени, сеймени билюк башии, хайдушка глава носеха, хайдушка глава юнашка. На мегдана я занели, дано я някой познае. Вървя са старо и младо, вървя са дребно и едро. Никой си глава не позна, най-подир иде бабичка. Тя си главата познала, викнала и заплакала: - Сино льо, сино Стояне, като тъй мама гледала, тъй ли тий мама мислила, сиймени да те уловят, да ти главата отрежат!Сиймени баба думаха: - Аферим бабо, машала, юнак си сина гледала, дурде си Стоян фаниме, девят планини минайми, дурде му ръця вържиме, девят синджира скъсайми. С и в и б я л и г ъ л ъ б и Сиви бяли гълъби, на къдя сте литали, Към царьови дворове, како прави царицата, царьом риза шиеше, мъжко дете дръжяши, мъжко дете дръжяши, шапчица му крояши, шапчица копринена, със мониста низана. Завърти са Лазарьо, завърти са , провикни са. Колко листа по гората, толкоз здраве и берекет, на таз къща чорбаджийска, чорбаджийска, мандраджийска. Завърти са Лазарьо, завърти са, провикни са. С и р о м а х Л а з а р Таз неделя Сиромах Лазар, а другата болярския Коя мома най – убава, най – убава, най – гиздава. Най – убава, най – гиздава, та жъ ни е Бояница. 2.2. Л е г е н д а з а С и р о м а х Л а з а р Легендата е разказана в библиотеката на НЧ”Съгласие -1928” с.Гранитово през 1986г. от Мария Петрова Мирянова – родена на 18.09.1918г. в с.Гранитово, починала на 13.03.2000г. „Като бях малка исках сичко да вида, да знам, пък и още съм си такава.Един ден мама почна да точи пита и ми дума: - Марийке, я връй ми помагай олом, да правим питата по-скоро, че довечера заговяваме за Великден.Аз думам: - Мамо, ти забрай ли, че онзин кла петела и каза, че заговяваме за Великден. - А, онзиншните загузни бяя месни загузни, пък сега са сирнените загузни. - Мамо, ми оти два пъти заговяваме за Великден?За Колда един път, за богройца един път, за Петровден един път, а за Великден два пъти? - И майни са от главата ми – вика – сичку искаш да знайш, иди питай баба си да ти каже. Отивам при баба: - Бабо, оти два пъти заговяваме за Великден? Тя вика: - Слушай да ти разправям : Ено вряме имало двама Лазаровци – на единия Лазар майка му и баща му биле много богати, а на другия Лазар – били много бедни.Но богатия Лазар свикнал с бедния Лазар и се двамата дружили, и много са слушали.Срещу Великденските празници бедния Лазар се разболял, майка му започнала да точи пита.То рекло: - Мамо, пита ли жъ правиш? – Пита, чедо, довечера жъ заговяваме за Великден. – И, мамо, искам пита, ама не къкто я прайш с булгур, искам пита със сирни. – Със сирни, чедо, мъ като нямаме откъдя? – Мамо, искай от Лазаровата майка, те имат много сирни, че е много сладко.Лазар ми даде един път си кусах.И тя отишла и рекла: - Нашия Лазар болен, како му са натлапииска пита със сирни, дай ми малко, ако искаш да ти преда, да ти тъча, да ти работа за него. Тя са изкиприла и рекла: - А аз на такива като вас сирни не давам.Сиромаси млого, аз не моя сичките да ги подържам. И тя и ставало млого зор и са върнала ревешката. Детето я гледа в ръцяти и и дума: - Мамо, носиш ли ми сирни? – Няма, чедо, не ми даде Лазаровата майка. Ама богатия Лазар като видял майка си, че не дала на бедния Лазар на майката сирни, и си рекъл: „Аз пък жъ открамна и пак жъ му занеса.” Вардил майка си два, три дена, издябил я и открамнал ена бучка сирни и веднага при другаря си.Лазар като видял сирнето и извикал: - Мамо, сега вече жъ ми направиш пита със сирни.Лазар ми донесе. Тя рекла: - А, чедо, не бива, не вече заговяваме за Великден. – И, мамо, искам пита със сирни, искам пита със сирни – и ревнало на глас.Тя са почудила како да прави, отишла при ена стара жена и рекла: - Кажи како да права?От загузни натъй ми реве за пита със сирни.Лазар му донесе, другаря му скришом от майка си и то реве за пита със сирне.А пък нали заговяйми, кък да го ублажа. Жената и рекла: -Слушай, како, да ти кажа.Детето ти е болно, бедно, то кога ли е яло какото му са иде, направи му пита със сирне да си апни и на тебе да не е зор, а пък то са прощава на бедните и на болните.Не е грях. Тя са върнала, направила пита със сирне и детето с голяма радост сладко са наяло.Амъ продължило да си е болно.Цяли Велики пости било болно и като останало двя недяли за Великден, детето умряло.Како станало с богатия Лазар, како са случило, подир ена недяля богатия Лазар и той умира.И орта рекле: - Ей, тя деца, тъй убайчку си дружяха и са искаха, как можа да стане тъй на ената недяля умира сиромах Лазар, на другата богатия Лазар.И от тогава – дума баба - е останало обичай лазаркинчетата по цял ден одат из село да играт по къщята и кой какото има от сърце да им даде зарад бедния Лазар, а за богатия Лазар избират най – богатата мома, тя оди Лазара, цял ден одат по мегданти и по дюкянте да играят.Вечерта сичките момичета със майките си отиват в къщата на Бояницата да ядат и пият, заради богатия Лазар.И оттогава е останало да имаме местни загузни, сирнени загузни, сиромах Лазар и болярски Лазар. „ 3.Л а з а р о в д е н в с.Гранитово През целите Велики пости момите в селото се събирали на групи и шиели своите премени, като същевременно разучавали и лазарски песни за предстоящия празник Лазар, който е ставал на Връбница /Цветница/, една неделя преди Великден.Всяка неделя до сиромах Лазар момите се събирали на мегдана, където се упражнявали да пеят лазарски песни и съответните игри.За бояница са избирали най – личната мома, която неприменно трябвало да се омъжи същата година.На Връбница ставал болярския, истинския Лазар.Тогава на мегдана момите се нареждали като жерави – първа бояницата, след нея четири най – лични моми, след тях останалите момии най – накрая на койрука играели малките момиченца /капушливите пиленца /.Всяка лазаркиня се стремяла да играе по- близо до бояницата.Момите били пременени със сърмени чукмани и всичко ново, което са ушили на ръка през Великите пости, кичели се с нанизи от алтъни и други накити.Докато момците-коледари пеели на момите по Коледа, то сега пък момите на Лазаров ден пеели на момците и на всички млади, стари, деца, потропвайки ситно вито хорце.Всичко това се вършило за здраве и най – вече за „сгляване”, коя мома е най-хубава, на коя премяната отива най-добре, коя най – добре пее и играе.
Злата лазар води, лазар да доводя, Змейко покрай минава дружки да изпратя, Той на Злата дума: и ще ти престана. - Злато, либе, Злато, Дорде си дума издума, Злато, бояннице, свило се вятър вихрушка, като лазар водиш, Злата мома вдигна, ще ли да ме вземеш Злата в синьо небе, или се линзуваш Злата не се види, със мене шегуваш? пералки и се видят, Злата Змейко дума: като два орела. „Змейко, либе,Змейко, Наздраве ти, почакай ме, Змейко, Злато, боянице! След изпяването и бояницата слагала кърпа на рамото на този на когото ще пеят и пита каква песен да му изпеят.Връща се при лазарките и повежда лазара, като изпълняват желата песен и играят съответното хоро.Пеели са на ерген, на мома, на малко момче, на малко момиче,на войник, на даскал и т.н..Надвечер лазарките обхождали кръчмите и пеели на кръчмаря и намиращите се там мъже.После тръгвали към дома на бояницата.Там пеели на цялото семейство: „ Добър вечер /2/ на момина майка /2/ и на неин тейко.” Пеели и шеговито се закачали.Сядали да вечерят, идвали и майките им, ергени и се веселили до среднощ. Цяла седмица до Великден лазаркините говеели / не говорили с бояницата / в знак на уважение, а на Великден отново отивали в дома и, но придружени от ергени с гайди и кавали.Носели „кукли” /специални хлебчета/ и червени яйца.Отново започвали веселие, което продължава на мегдана и на Великденския баир /местност в с.Гранитово/.
3.1 Л а з а р с к и п е с н и М и л а н о л ь о М и л к е л е - пее се по пътя между две къщи
З а л ю б и л а М а р и й к а – пее се на мома Залюбила Марийка царювата сина, стадо за петстотин, конче за хиляда. царювата сина, сина Костадина. А царя са й моли: Малко го й любила, много го й лъгала, - Марийке, малка моме, та го излъгала, та му е вземала барим остави ми само едно седло, две седла за двеста, три юзди за триста само едно седло и едната юзда. С т о я н Ч о р б а д ж и - пее се на младоженец или млада невеста Похвалил ми сай млад Стоян Стана търговче отиде на хайдушката механа, и си на Стоян думаше: че има булче хубаво, - Байне ле, бати Стояне хубаво, хитро, разумно халал да ти е булчето никой не мой я излъга взимай ми холан главата. без него врата да отвори, Стоян търговче думаше: без него вънка да изляне. - Търговче младо, глупаво Отде го зачу търговче, халал да ти е главата търговче младо, глупаво мене ми стига хвалата. то си на Стоян думаше: - Байне ле, бати Стояне, хайде да се на бас хванеме, ако ти булче излъжа, харизваш ли я на мене? Стоян търговче думаше: - Ако не мойш я излъга, харизваш ли си главата на мойта сабя френгия. Стана търговче отиде навън в портите похлопа, похлопа още повика: - Бульо ле, бульо Стоянце, стани ми врата отвори, бате го Стоян убиха, аз му кончето докарах и му калпака донесох. Стояница, булка хубава тя се от къщи обади: - Махни са човек незнаен, опустяло му й кончето, кончето още калпака, като са Стоян убили, без него врата не отварям, без него вънка не излявам. Н а у ч и л а с а й Т у д о р а – пее се на момък размирник, харамия или красива и смела мома Научила сай Тудора хайдути със три байряка дей ги ди алтън Тудоро печено агне ядяха, късно за вода да ходи червено вино пиеха, на Николово кладенче един си на друг думаха: дано завари Никола. – Хайде да вземем Тудора Не заварила Никола байряка да ни развява. най заварила хайдути, Г р и з н и Я н к е я б ъ л к а – пее се на малко дете Грини, Янке, ябълка, ябълка е сладинка мама жиди за уда няма никой при тебе няма никой при тебе Божа майка при тебе. Тя ти дава ябълка ябълка е сладинка. Ж е р а в и – пее се на някоя майка, чиито син бил на гурбет Жерави, вие дунави, - Видях го, бабо, видях го като високо фъркате, на лично място седеше и на широко гледате бяла си книга държеше не видяхте ли, жерави, ситно си писмо пишеше наш Иван личен приличен? на тебе да го изпрати. Един ми жерав гукаше, Туй ти наздраве, Иване, гукаше хем говореше: и ти Иванова майчице!
4.В е л и к д е н в с.Гранитово Възкресение е един от най – големите пролетни религиозни празници, който се е празнувал в селото.Той е продължавал три дни и непременно в неделя, понеделник и вторник.Ставал е според църковния календар – обикновено в края на април или началото на май.Подготовката за него започвала още от сирните заговезни , а най-вече седмицата преди празника – Великата неделя.Понеделник и вторник са правели последните варосвания на къщите отвътре и отвън, и премитане на дворовете.На Велики четвъртък домакините боядисвали яйцата – най-малко 50-100 броя на всяка къща. Сутринта рано на Великден след глътка вино са се облажавали с червени яйца, снесени в четвъртък и тогава боядисани.Тези яйца предварително са ги търкали за здраве по бузите си, изговаряйки три пъти думите: „Живо, здраво, червено великденче!”От яйцата снесени в четвъртък са поставяли няколко на иконостаса и ги държали цяла година чак до другия Великден. Сутринта на Великден младите булки са отивали у кръстниковците си да им честитят празника с думите: „Христос възкресе”, поднасяйки им червени яйца, краваи и червено вино.Кръстниците отговаряли: „ Во истина възкресе” и приемали донесеното.Разменяли се червени яйца и после сядали край приготвената за целта трапеза.Това булките били длъжни да правят три години след сватбата. Всички – млади и стари, и особено децата празнично облечени отивали на „Великденския баир” /местност в непосредствена близост до селото, южно/ и там на зелената морава, сред природата децата „борили” и си разменяли червени яйца, а техните каки и батковци виели кръшни хора.На втория ден на Великден всеки обличал непременно „севтето премяната”, а който нямал такава казвал , че” магарето ще го гони по баира”.Започвали отрано да вият кръшни хора.По-възрастните жени – майки на момите стоели на разстояние и правели преценка на коя мома „чукмана е най-скопосен”, коя как се е нагиздила, как им стоят дрехите, на коя какво отива…. На този ден, която мома се хване на хорото да играе при даден ерген, му е давала повод за любов, а който пък ерген залюби някоя мома, нея ще вземе за жена. На третия денвеселията и хората продължавали пак на „баира”, но с по-отслабено темпо, защото най-буйните са се уморили от предните дни.Докато ергените се уговаряли със свирците, момите през това време правели хора с песни и потропвали.
5.” П е п е р у д а „ След Гергьовден, когато посевите се нуждаели от най-много дъжд в миналото малките моми в селото са играели на групи „Пеперуда”, за да докарат дъжд.На главите си поставяли по един лист от репей и от къща на къща ходели да играят, като пеели: „ Пеперуда ляда накъде се мяда, нагоре – надолу вали, вали дъждец, да се роди просо, просо и пшеница, просо и пшеница и хляб на ръчица. Мама да ми меси ситен митен кравай, от дългото жито, през тънкото сито. Аз ще го раздавам на младите булки, по старите баби, по дребните деца.” След песента събирали главите си накуп една до друга, домакинята ги заливала с бакър вода, та така да се излива дъждът.Излизайки от двора, те пеели: „ Облак се вие, вие развива,
За благодарност домакините им давали парички, брашно, бял боб и др., та да се сбъдне това, що са пеели.
6.” Я н и „ Пак, за да вали дъжд, една – две седмици след Гергьовден, големите моми пък правили „Яни”.Те обличали едно 2 – 3 годишно момченце в дълга мъжка бяла риза и го носили в селото, като се спирали там, където има вода – кладенци, чешми и пр. и го питали какво иска „хляб” или „вода”.Ако момченцето поисквало хляб, щяло да има голям берекет, ако пък поисквало вода, скоро щяло да вали дъжд. Обикаляйки селото, момите пеели: „ Горице ле, лилянова, лилянова-лиликова, разреди се лист да мина, лист да мина, да помина, че ми либе болно лежи, болно лежи не умира, ни на мене прошка дава, да залиба друго либе.” Като стигнели до „Сладкия кладенец” / местност до селото /, напълвали един бакър с вода и го покривали с една престилка.Всяка мома пускала в бакъра по една китка, такава, че да я познава само тя.Детето бръквало с ръка в покрития бакър и хващало по една китка.Момите, без да знаят чия е китката, пеели песен, от която се подразбира какъв ще бъде женихът: „ Алена ружа в градинка цъфти.
„ Сребърен пръстен греда подпира. Извади „Яне” що е над вода.” Извадената китка показвала, че притежателката и ще вземе момък, един на майка и баща. Пак смях и закачки и друга песен: „ Зелена тиква през плет повлякла.
Момата, чиято е китката, щяла да вземе другоселец и т.н., докато извадели всички китки, са пеели все различни песни.След това вземали вода от кладенеца и поливали всички моми, за да вали дъжд.
7. Л е г е н д и, к о и т о д а в а т и м е н а т а н а м е с т н о с т и, к р а й с.Гранитово 7.1. М а р н а р е к а Местността носи името на някаква булка Мара, която била от друго село, оженена в Гранитово. Отивала тя с мъжа си на одрътки /посещение, което младоженците правят при родителите на булката една седмица след сватбата/ с волска кола. Връщайки се от одрътките през нощта, навлизат в дерето на местността, което след пороен дъжд било придошло и булка . Мара се удавила, а мъжът и с воловете успял да се спаси.
В тази местност навремето са расли много диви круши. Според предание някоя си мома Марина от селото била задиряна от турци, които искали да я отвлекат и потурчат.Тя се обесила на една от тия круши, но вярата си не дала. Затова местността носи името Марининте круши. Според друга легенда: някои си стопани имали нива в тази местност, която давала буйни стебла, но със слабо зърно. Те помислили, че им се прави магия нивата да не дава добър плод. Стопаните – двама братя, решили да вардят и заловят онзи, който им прави магията. Отишли рано срещу Гергьовден на нивите с конете си /според поверието тези злини по нивите били правени срещу този ден/ и видели, че някаква жена гола реже ръкойки кръстообразно из нивата. На рязаните ръкойки завързва на сноп, занася го под крушата в нивата и оставя върху него нанизан на червена връв черен боб на зърна. Братята я хващат, връзват единия и крак за единия кон, а другия крак за другия кон, шибват конете, които хукват в различни посоки и разчекват Марина на две.
7.3. М а р к о в а с т ъ р н а Стръмно място.В миналото е било обрасло с гъста дъбова гора. По билото е минавала пътека от Гранитово за Срем, по която османлиите са откарвали своите роби към Цариград. Според легендата на това място Крали Марко е настигнал три синджира роби и ги е освободил. Друга легенда предава, че трима турци отвлекли няколко хубави моми, между които и мома Желяза от Гаджилово /Гранитово/. Откарвайки ги към Одрин те биват настигнати в тази местност от Шоп Стоян и негови другари.В пушката на Шоп Стоян имало само един куршум, но тъй като той бил отличен стрелец, издебва такъв момент, когата турците вървят един зад друг и ги убива и тримата с един куршум.Така Шоп Стоян освобождава момите, но мома Желяза толкова много се уплашила, че до 40 дни умряла.Погребана е в сегашните гробища.
7.4. Ц о к и н а м о г и л а
По време на османското иго в селото ни е имало една много красива мома на име Цока, в която се влюбва един турчин, живеещ в Одрин, а търгуващ в този край. При едно свое идване в селото турчина открадва Цока мома насила. По пътя за с.Дермен дере /Мелница/ спира до една могила, за да си почине. В този момент пристигат двамата братя на Цока, за да избавят от ръцето му.Турчинът, като вижда, че братята ще го настигнат, убива мома Цока и побягва към близкото дере. Братята догонват турчина в дерето и там го убиват. Турчинът се казвал Юрук и хората от селото нарекли това дере Юрук дере, а могилата, където била убита Цока мома – Цокина могила.
ІІІ. Песни, записани от Ирина Станчева Иванова, родена на 05.06.1939г. в с.Вълча Поляна.Живее в с.Гранитово от 30 години. - Песните ги обичам още от малка.Моят баща много обичаше да му пея. Ще ви изпея някои песни, които сме пели като моми – 16-17 годишни по седенки – казва Ирина Станчева Д е й г и д и м л а д и г о д и н и Дей ги ди млади години Димкинта стара майчица, години, мамо, лудини тя си на Димка думаше: много си бързо изминахте, - Щерко, Димке ле, Димке, като гълъби отлетяхте. белким булките не ходят Аз искам, мамо, аз искам белким булките не носят! пак мома, мамо, да стана Димка майка си думаше: пак мома, мамо, да стана - Не мога, мамо да ходя, на осемнайсет години. не мога, мамо да нося. Да се белисам, червисам, Тоз Колю некаилника, веждите да си курдисам, той каил няма да стане. че ще, мале ле да ида Дей ги ди млади години, долу, в долната чаршийка, години, мамо, лудини, че ще, мале ле да мина моминство мамо, везирство, край тия бели бръснари, ергенлък, мамо, пашалък. край червените кръчмари, че те ще да рекат, мале мо: - Таз ли е на Колю булката тя е много хубава, тоз Колю некаилника, той каил няма да стане! Д е с а й ч у л о и в и д я л о Мъри, де сай чуло и видяло продаде конче хранено, мома войвода да стане продаде пушка буйлия на триста млади момчета, и тънка сабя франгия, на триста трийся и седем. откупи хурка сребърна Води ги Райна, води ги със позлатено вретено, цели ми девет години че влезна в дълбоки станове, на десетата година Райнинта майка думаше: затъка тънки дарове. - Мъри, щерко, Райно, Райно ле, Седяла два дня и три дня, остайса, щерко, Райно ле седяла цяла неделя, от тези пусти хайдути че се на боклук качила, хайдутлук, щерко, панталук. забучи хурка във боклук Че иди в Цариграда и са изясном провикна: продай си конче хранено, - Дей ги ди млади година, продай си пушка буйлия дей ги ди гора зелена, и тънка сабя фраклия. дей ги ди вода студена, Откупи хурка сребърна дей ги вярна дружина. със позлатено вретено, И си в гората отиде, задени бяла каделя, че си дружина намери, запреди тънки дарове, и си дружина поведе, че влезни в дълбоки станове, и си изясном провикна: че затъчи тънки дарове. – Хайдутин дари не преде, Райна майка си послуша, хайдутин дари не тъче! че отиде в Цариграда Н а т в а р и С т о я н Натвари Стоян, Стояне че нещичко съм забравил! петдесет коля със жито Стоян се назад повърна. и шейсе коля с ечемик. Вървял е мало, не много, И малко му сай видяло стигнал е двори широки натвари още петдесет, и още къщя високи, и пред кервана застана, и на врата почука: и на Копринка думаше: -Копринке, любе, Копринке, -Любе, Копринке, Копринке, изляз, любе навънка, ази на Стамбол отивам вратата да ми отвориш! тежка керия да карам, Не е излязла Копринка, жълто жито да продавам. най излезе негова майка . Тебе та тука оставям, Стоян майка си думаше: със слънце порти затваряй, -Къде е ,мамо, Копринка? със слънце порти отваряй! Стояновата майчица, В Манолови да не ходиш, тя на Стоян думаше: Манол е на теб любовник, -Синко, Стояне, Стояне, ала на мене душманин! ти като навън излезе, Копринка, Стоян думаше: Копринка в къщи влезе, -Стояне, любе, Стояне че се премини, нагласи, малка ли пък ти ма имаш, сложи алтъни на врата, или пък още глупава? сключи бакъри на рамо Стоян кервана потегли, и в Манолови отиде, Копринка в къщи влезнала, да ядат холум, да пият, че се премини, нареди, да пият, да се веселят! сложи алтъни на врата, Стоян кат зачу тез думи сключи бакъри на рамо право в Манолови отиде и в Манолови отиде. и на вратата почука, Да ядат холъм, да пият почука и се провикна: и още да се веселят. –Копринке, любе, Копринке Вървяли мало, ни много къде та, любе оставих, Стоян керванджии думаше: какво ти, либе поръчах, -Керванджии, мои другари, а къде та намирам? карайте вие кервана, Я изляз, любе навънка! аз ще се назад повърна, Копринка навън излена Стоян и глава отряза.
Д и м о м а й к а с и д у м а ш е Димо майка си думаше: „Станке мо, любе, Станке мо -Мале ле, стара, мале ле стани, Станке, иди си, ще ида, мамо, ще ида голямо чудо ша стане!” на Станкината седянка. Никой на кавал не разбра, Димова майка думаше: Станка на кавал разбира -Не ходи, синко, не ходи, и си на суваши думаше: на Станкината седянка, -Суваше, селски заптия Станка я люби суваши, люта ма е глава заболя суваши, селски заптия. люта ма е треска затресе Димо майка си не слуша, ша стана да си отида! че стана Димо отиде Суваши, Станка думаше: на Станкината седянка. –Седи, Станке, небой се Всички на стол седяха аз съм, Станке, със тебе! Димо прав стоеше. Кавал свири, пак „говори”: Че извади Димо извади „Стани, Станке, иди си кавали, медни уйдурми, голямо чудо ша стане!” засвири жално и милно: Че стана Станка, отиде си.
С ъ б р а л и м и с а н а б р а л и Събрали ми са , набрали да иде Дико, да иде, цялата смъртна дружина във село, във Мералово там горе, над Мералово, на вуйчо си глава да вземе. на Мераловска курия Че стана Дико, отиде да ядат още, да пият. във село, във Мералово Заклали крава ялова, и на вратата почука: пуснали бъчва със вино, -Вуйчо ле, вуйчо Димитре пуснали бъчва със вино излез, вуйчо Димитре и върле, върла ракия. нещичко да ти кажа! Яли са още пили са Вуйчо Димитър излезе яденето им свършило, и си Дико прегърна. пиенето им свършило, Дико вуйчо си думаше: почнали да се говорят, -Вуйчо ле, вуйчо Димитре говорят, жреби да хвърлят, дошъл съм глава да ти взема. на кой се падне жребето Три пъти жреби хвърляхме, той ще отеде, отиде се на мене се падаше. в село, в Мералово Вуйчо на Дико думаше: на Димитър глава да вземе. –Взими я, Дико, вземи я, Хвърляли жреби, хвърляли щом трябва вземи .я три пъти жреби хвърляли, Дико му глава отряза все са падало, падало и на дружина занесе, на Дико са падало, с нея „наздраве” да казват.
ІV. Песни, записани от Катерина Атанасова Неделчева, родена на 20.02.1925г. в с.Гранитово Х р а н и л а е м а м а г л е д а л а Хранила е мама гледала та, че ги мама изпрати два сина, дор два близнака. на кортенския панаир Дорде ги мама изгледа та, че им мама наръча голямо тегло теглила хубави моми да сгляват лете по чужди стърнища, за булки да ги харесат. зиме по чужди разбои, Гледали и харесвали по чужди хурки маялки, двамата една избрали. премяна да им направи. Та, че ги мама премини двамата с една премяна Р а й н и н а м а й к а д у м а ш е Райнина майка думаше: весела по двор да ходя, - Райне ле, бяло Раде ле, весела песни да пея. откакто тъй мама годила Като си ме, мамо, годила весела не те е видяла, що не си ме попитала, весела по двор да ходиш, дали ми е любе на сърце, весела песни да пееш. на сърце, мамо, по душа. Райна майка си думаше: - Как ще ме видиш весела,
Д о н к а з а в о д а о т и ш л а Донка за вода отишла, Донка майка си думаше: наляла и сай върнала - Постилай, мамо, нареждай на пътя Донка паднала, мойте дебели дюшеци паднала и орадисала, и мойте пъстри главници. дружки и вода занели Жа легна, няма да стана и Донка болна завели. сакън да не си ревала.
Н е д и н ч и ч о д у м а Недин чичо дума: как да не повяхна, - Недо, бяла Недо, повяхна и посърна. що си повяхнала, Стана ми девет години повяхнала, посърнала, как ме любето няма, като лен за вода, няма го, няма да дойде, босилек на пладне? ни хабер ми праща, Неда чичо дума: дали да се женя - Чичо, милин чичо, или да го чакам.
С ъ н ь о , и з н е в е р к о Съньо, изневерко, Ако бях го видяла, що ми изневери? бих го попитала: Та ма рано преспа, „Любе, първо любе, рано преди пладне, ще ли да ме вземеш да ме любе минало, или се шегуваш?” минало и заминало.
З а д а л и м и с а, з а д а л и Задали ми са, задали два ми тъмни облака те право сочат, отиват на Странджа, на могилата дето Иван овчарува, овчарува и ги мандрува.
Д р а г о м и й, м а м о, м и л о м и й Драго мий, мамо, мило мий и на неделята пет пътя, от близо либе да любя, дано та мама намрази от близо нашто комшийче. и да та тайно погрози Изляна, вляна, гледам те да дадат мене на тебе, на праг да стъпна думам ти: ако ме дадат не дадат -Дохождай, либе, дохождай, аз жа те любе престана всеки ден, всяка неделя и при тебе да остана.
Каталог: wp-content -> uploads -> 2013 2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България 2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита 2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика 2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава 2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г 2013 -> Йордан колев ангел узунов 2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване 2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил 2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване Изтегляне 292.41 Kb. Сподели с приятели:
|