(Цачев допълнително ми разказа и следната полукомична подробност:
"Въведоха милиционера, който охраняваше входа, иго питат:
– Ти защо него арестува бе А милиционерът отговори:
– Ами. виене видяхте ли камионите с войници и картечници?!”
Явно милиционерът е помислил, че се извършва преврати не е посмял да реагира!)
След това ми поставиха белезници и с джип ме откараха в следствения отделна ДС,
който се намираше в софийския затвор. Там ме вкараха в една килия, през която минаваха 20-
30 см. дебели тръби от парното и беше много горещо. – Имах чувството, че изгарям и
дробовете ми се пръскат от горещината и липсата на въздух
Там ме държаха десетина дни, през което време многократно съм изпадал в
безсъзнание от голямата горещина и задухата. Следователите ми бяха идиоти Сменяха ги
няколко пъти, като единия от тях, не разбрах как се казва, беше по-човечен и пред мен дори
изказваше възмущение от властта за трудния живот в България, и т.н. Незнам дали така
мислеше или това казваше с някаква цел, пред мен.
По едно време, около два месеца след арестуването ми, следователя ме извика в
кабинета си и ми даде очилата, които Георги Кумбалиев (зам. министър по ДС) ми счупи, прибоя в партийния доми ми каза, че щели да ме освободят и много да съм внимавал, къде какво
говоря.
И действително, привечер ме освободиха, като ме накараха да се подпиша че съм си
получил всичките вещи, и в колко часа ме освобождават от ареста. Аз смятах че с това
правеха някакви трикове, с цел да ме проследят, или нещо друго Итака излезе.
Заминах за "Баташкия водносилов път, където работех, за да си взема багажа, а след
това мислех да си отида на село. Но пак ме арестуваха име откараха отново в София. От
етапния арест, заедно с други 10-15 човека, ни откараха в Белене, като от софийското
етапно, само мени Александър Пършев, от София, ни вързаха един за друг с белезници, и така
ги стегнаха, чедо Белене ръцете и на двама ни, се подуха и силно ни боляха.
Прекараха ни през един понтонен мост и около 12 км. вървяхме пеш, до втори обект.
Лагера беше ограден с бодлива тел, като на всеки 80-100 м. имаше вишки, кучета и силно
въоръжена охрана. Дадоха ни стари окъсани войнишки дрехи и по две изтъркани одеала.
Бараките бяха плетени от пръти и измазани скала покрива, със стари турски керемиди, ка-
то на много места бе продънени сутрин върху нас имаше сняг. Наровете бяха на два етажа,
също плетени и покрити с папур.
- 127 - Особено лете, неможеше да се спи от дървеници и комари, които ни смучеха кръвта. Храната беше помия, колкото да се каже че ни дават някякво ядене. Хляба уж 500 грама, но нямаше и 400. Отначало, близо година ни лишаваха от всякаква кореспонденция, колети и т.н. После разрешиха да получим от близките, по 4 кг. храна и 4 кг. плодове, натри месеца, и доколкото си спомням, – по 8 лв. на месеци по едно писмо. Нас политическите лагеристи, ни държаха отделно, преградени с бодлива тел от т.н. "хулугани". Между тия хулигани, по-голямата част също бяха политически, но понеже преди това не са лежали по затворите и лагерите, с политически обвинения като нас, – затова ги отделяха, за да не се дава вид, че има много политически лагеристи! А те с нищо не можеха да докажат, чене са хулигани, криминални и т.н. В България няма законност, човечности морал! Това ето комунизмът Наоколо метра от нашия лагер, беше лагера на жените, – също като нашия, ограден с бодлива тел, вишки, кучета и добре въоръжени милиционери. Доколкото можехме да Сподели с приятели: |
