с молба да издирите в архивите на ОССЕ обръщения, петиции, послания, декларации и писма на български граждани, изпратени от затвора, с вик за помощ, към правозащитната ни организация, ... с цел да ги огласим пред българската и европейската общественост... С уважение Тошо Пéйков Но отговор няма! Добавка по темата за архива на ДС, от 2010 г.: Подтикнат от приятели – журналисти, 2010 г. отново подадох заявление до новата комисия за разкриване архива на ДС. Ина април ме извикаха да си видя досието. Но както и преди 12 години, когато ОДС отказа да покаже досието ми, отново, най-лицемерно и нагло се подиграха с мен, като ми предоставиха да прегледам, едно по едно, съдебни дела, от периода – 1970 – г Ето това, за мене реалният резултат от двайсетте години демокрация. Впрочеем, разбрах поне, че досието ми още се намира в МВР, което значи, че и сега съм обектна наблюдение и разработки (изкарване на заплати и оправдаване на служби) отстрана на демократичното ни МВР. Преди, в угода на СССР, а сега на САЩ. Равносметката е, че по времена комунизма съм бил разработван от ДС – 19 години, а по времена демокрацията – вече 21 години. А за отваряне архива на ДС, за колективните разработки, за Независимото дружество, е ясно, че неможе да става и дума. Но има и друг въпрос Защо съдебните дела още са под разпореждане на комисията за архивите на ДС? – Според менза да може комисията да лъже и манипулира репресираните от комунистическата ДС, възрастни хора, че уж им показва “досиитата”. О майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? ... Ах зная, зная, ти плачеш майко, затуй чети си клета робиня и твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня.
