Христо Ботев
– ІV част Комунизмът – дела и документи
Спомени на Христо Цачев от лагера "Белене" 1956 - 59 г.
В първи отрядна Старозагорския затвор се сближихме с Христо Цачев, от с. Долна
Липница, Търновско. Когато вече пишех спомените си и се опитвах да спомена с по неколко изречения, повече хора, се оказа, че за Цачева и за Илия Минев, не знаех основни факти, макар да бяхме най-добри приятели Затова, по мое искане, при едно от посещенията ми при него, само неколко седмици преди да почине, пролетта на 2004 г, Цачев ми продиктува главните факти и дати, от биографията си. През онези фатални месеци не можах да намеря или да купя касетофон, за да запишем всичко, което Цачев можеше да разкаже, а той помнеше много добре всичко и всички, макар да беше тежко болен. След смъртта на Цачев, заедно с неговата изключително добра и грижовна съпруга, Мария, прегледахме оставените от него писмени документи, сред които намерих саморъчно написани спомени, за периода 1944 – 1959 година В тези спомени, "за щастие, влиза и беленският лагер
От спомените на Цачев, тук помествам само частта, за трите години в
лагера Белене,
Цачев е роден 1934 г. След ти, 1944 г, до началото на петдесетте години, като активист на Земеделския младешки съюз, разпространява написани на ръка позиви, и заедно с други активисти на БЗНС от околията, създават нелегална земеделска съпротивителна организация, заради което два пъти е осъждани дог. прекарва 5 години в затвора. През това време многократно, жестоко е бил пребиван Следват спомените на Цачев, за лагера "Белене":
…
На 3 ноември 1956 г, на трите врати, на главния входна "Висшия партиен дом" в
София, залепих три еднакви плаката, с размери 1, нам, със следния текст:
Д
А СЕ ОСИГУРИ СПОКОЕН И СНОСЕН ЧОВЕШКИ ЖИВОТ
ЗА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ !
Д
А СЕ ДАДЕ ПЪЛНА И БЕЗУСЛОВНА АМНИСТИЯ
НА ВСИЧКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЗАТВОРНИЦИ !
Същия ден Унгария скъса с "Варшавския договор"!
- 126 - След като ме арестуваха и вкараха в сградата на партийния дом, първо ми направиха обиск. Тогава почнаха да скачат с токовете на обувките си по пръстите на краката мида ме блъскат в гърдите, а след това ме закараха в един голям кабинет. Там бяха трите плаката и трима човека, като единия беше генерал. Човека със светлия костюм, ме запита Какви са тия плакати и къде са другите хора Отговорих му, че исканята написани на плакатите са ясни. В това време генерала каза, че били хванали половината хора, да съм признаел задругата половина Обърнах се към него и му заявих Щом сте успели да хванете половината, помъчете се да хванете и другата половина Човека със светлия костюм, който явно беше най-главният на следствието (по-късно разбрах, че бил "зам министър на вътрешните работи, по ДС), пламна от злоба и ярост;бавно тръгна към мен, повтаряйки – "Да се опитаме да хванем и другата половина ... ! Да се опитаме да хванем и другата половина" – Помня само, че два три пъти, ме удари в слепоочието, с юмрук. Като се свестих, разбрах, че един мие надигнал главата, като ме дърпаше за косата и държеше под устата и носа ми голяма кърпа, за да предпазва килима от кръвта, която течеше. Сподели с приятели: |
