Гражданско сдружение от 70 души ще обслужва деветте слети болници в София

Гражданско сдружение от 70 души ще обслужва деветте слети болници в София

Гражданско сдружение от 50 до 70 души ще обслужва деветте болници в карето на Медицинска академия след тяхното сливане. Това съобщи министърът на здравеопазването Петър Москов при изслушване в парламентарната здравна комисия. Сдружението ще работи по административните и немедицинските дейности в лечебните заведения. Повече пот темата от Гергана Хрисчева.

До момента средната работна заплата в администрацията на тези болници е около 900 лева. Така че от сливането би трябвало да се спестят около 5-6 милиона лева, каза здравният министър. Според него тези средства ще се използват за увеличаване на възнагражденията на работещия персонал и за по-добро лечение. Икономиите от сливането се очаква да бъдат около 40 на сто. Организацията на медицинската дейност в деветте болници няма да бъде променяна, съобщи още министърът на здравеопазването в здравната комисия.

Междувременно пред Народното събрание протече поредният протест на работещите в болница "Свети Иван Рилски", която ще се слива с Александровска болница. Протестиращите отново настояват да няма сливане и на работа да бъде върнат директорът д-р Дечо Дечев. Доктор Дечев беше изслушан за първи път на заседанието на Комисия по здравеопазване. Той попита дали е бил уволнен за това, че се е опълчил срещу методиката на Здравната каса по разпределението на средствата и посочи, че след влизането в сила на тази методика болницата е била ощетена с 30 на сто. Здравният министър му отговори, че е негово право като принципал да сменя директори на болници и в края на изслушването го поздрави, като му каза "нищо лично".

Лекари, лаборанти и медицински сестри в онкологичния център в Русе излязоха на протест

Лекари, лаборанти и медицински сестри в онкологичния център в Русе излязоха на протест срещу предложението на здравния министър Петър Москов за преструктуриране на лечебните заведения. Кореспондентът ни Ася Пенчева информира.

- Нашата структура не трябва да се дели, защото пациента, влизайки в нашата болница, излиза излекуван през всичките звена. Почти всички заболявания, които лекуваме, са комплексни, не са само оперативни, не са само терапевтични, не са само лабораторни. Това трябва да се каже ясно. Това нещо е приключено. Значи онкологичната помощ ще бъде разрушена, без да има, пак казвам, никакво основание на този етап да се случи.

- Предлагат се неща, които напомнят времето по време на комунизма. Една болница и всичко вътре – какви пациенти се лекуват, как се лекуват. Според мен това не е пътят, затова са ни и протестите и най-вече апела към министъра. Според нас не е инициатор министърът на тази точка. Кой е, надявам се да ни каже като дойде.

Реформата в ЦСМП

БНР  „Преди всички“
Водещ: Здравният министър Петър Москов обеща промените, реформата в здравния сектор да започне с промените в центровете за спешна медицинска помощ. За тази реформа сега ще говорим. Заедно с нашия здравен репортер Гергана Хрисчева поканихме Д-р Десислава Кателиева от Националната асоциация на работещите в спешната помощ. Здравейте, Д-р Кателиева!

Д-р Десислава Кателиева: Здравейте!

Водещ: Нека да започнем с нещо, което имаме от Националната здравноосигурителна каса и Д-р Ваньо Шарков от снощи. Всяка година с 20 на сто ще се обновява мобилният парк на центровете и филиалите за спешна помощ и след пет години трябва да бъдат обновени всички линейки в страната, каза пред „Хоризонт” зам.-здравният министър Д-р Ваньо Шарков. Той посочи, че промените в спешната помощ ще се извършват с евросредства и с пари от бюджета на министерството. Предстои закупуване на високопроходими машини за трудните райони, агрегати и подобряване на инфраструктурата в спешните центрове и продължаване тенденцията на увеличаване на заплатите в спешната помощ с 20 на сто. Да чуем сега разговора на Гергана Хрисчева с Д-р Шарков.

Д-р Ваньо Шарков: Първото е закупуване на нови линейки, което се движи по две програми. В програмата сме заложили всяка година да се обновява 20% от автомобилния парк, така че на петата година всъщност от изпълнението на програмата, когато изтича нейното изпълнение, да бъдат подменени на практика 100% от всички автомобили. Това се осъществява един път през бюджета на министерството на здравеопазването, втори път се осъществява през европейската програма. Другото, което е, през бюджета на министерството на здравеопазването до края на тази година във връзка със ситуацията, която беше в тежката зима, да изпълним своето обещание да закупим високопроходими автомобили за планинските райони, защото те са им необходими не само в зимни условия, но в някои населени места и при летни такива. Второто е да осигурим агрегати, защото някои от тези центрове за спешна медицинска помощ останаха тогава без осветление и на практика им беше много трудно да работят. Това е тази част от инвестиционната програма. Второто е инфраструктурата. Подобряването на инфраструктурата има няколко аспекта. Първо, това, което е като моментна база на филиалите на центровете за спешна медицинска помощ, да бъде подобрено. На второ място, там, където нямаме лечебни заведения за болнична помощ и имаме само филиали, в тези филиали да може да бъде осигурено в продължение поне на 24 часа наблюдение на пациент, който няма необходимост от спешно приемане, но е необходимо да бъде контролирано неговото медицинско състояние. Предимно по европрограмата. И третото, което е изключително важно, което ние сме заложили в нашата програма, е да продължим с 20% увеличение на заплатите на работещите в системата на спешна помощ, за да можем това, което имаме като тенденция от началото на годината - да се увеличава броят на хората, желаещи да работят в спешна помощ – да го продължим и по-нататък, за да може да оказваме по-достъпна и по-навременна медицинска помощ. Освен обновяването на автопарка, разбира се, и качествено медицинско оборудване, не само в санитарните автомобили, а и във филиалите и центровете за спешна медицинска помощ и въвеждането на телемедицината, защото тя ще помогне.

Репортер: И в момента има телемедицина...

Д-р Ваньо Шарков: В момента телемедицина... всъщност, обществена поръчка и закупуване на необходимата апаратура е проведена в 14 от центровете, т. е. в 50% от тях и имаме вече начални стъпки във внедряването на телемедицината на практика.

Репортер: Два хеликоптера е казал министърът. Далечно бъдеще ли е това?

Д-р Ваньо Шарков: В момента имаме договор с военните. Използваме, когато е необходимо, техните Кугъри и хеликоптера, който е на площадката в болница „Лозенец”. Имахме случай, когато използвахме скоро. Има случай, когато сме вдигали и Спартана. Това, което искаме да направим, е да имаме, освен сухопътен санитарен транспорт, да имаме и въздушен. Категорично ще положим усилия в тази посока. Дали ще успеем да го реализираме тази или следващата година, искам да го направим, без значение кога ще успеем.

Репортер: Това сътрудничество с Румъния, трансграничното, ще помогне ли по отношение на тези стъпки?

Д-р Ваньо Шарков: Вижте, румънската система е много различна от българската. Румънците вкарват в тяхната система за спешна помощ пожарните команди, защото установяват, че имат добре развита мрежа от пожарни команди, но нямат добре развита система за спешна помощ и за да не правят паралелна система за спешна помощ, те обучават пожарникарите. Ние имаме добре развита мрежа за спешна медицинска помощ с филиалите и центровете. Идеята е там, където няма достъп за по-малко или до двадесетата минута, да направим нови филиали, за да можем да им гарантираме бърз достъп, както на нашите работещи в системата, така и на пациентите и разбира се, да доразработим тази система, а не да правим паралелна на нея.

Репортер: Редно ли е полицай да мери с дрегер алкохола на лекарка от спешна помощ?

Д-р Ваньо Шарков: Аз ще отговоря само с едно изречение. Не е редно да лекуваш пациенти и преди това да си употребил алкохол.

Водещ: И така, коментарите по това, което чухме от зам.-здравния министър Д-р Ваньо Шарков, ще продължим с Д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешната помощ.

Репортер: Добро утро, Д-р Кателиева!

Д-р Десислава Кателиева: Добро утро!

Репортер: Ами, преди да започнем с конкретния случай, за който Вие вчера възмутено обявихте, че не е редно служител на МВР да мери действително с дрегер дали е употребила алкохол лекарката от спешна помощ, нека да започнем с това кои от изброените намерения на министерство на здравеопазването Ви се струват реалистично изпълними?

Д-р Десислава Кателиева: По принцип стъпките, за които говори и министър Москов и зам.-министър Шарков, са правилни, но нито една от тези стъпки няма как да се случи, ако няма нормативни промени, ако няма регламентиране на обекта на спешната помощ, кодиране на спешността, въвеждането на триажа, въвеждането на алгоритми, защото непрекъснато намалява броят на лекарите в доболничната спешност, расте броят на долекарските екипи, т. е. екипите с медицински фелдшери и медицински сестри. Кадровият дефицит продължава и както виждате, парите с повишаването на заплатите не са достатъчен фактор, за да останат колегите в системата. Така че бих искала да допълня към това, което казаха зам.-министърът и министър Москов, е, че е изключително важно наистина да се направят нормативните промени. Има работа в тази насока. Имаше работна група в министерството, която изработи един много сериозен... сериозно предложение за медицински стандарт, което в момента се обсъжда от министерството на здравеопазването и ние очакваме това предложение за нов медицински стандарт да стане базата за промени в наредби и правилници за оказване на спешна медицинска помощ.

Репортер: Само да Ви прекъсна. Този нов медицински стандарт по последна информация се готви от директора на спешния институт „Пирогов” Проф. Стоян Миланов и доколкото си спомням, до края на май трябва да е готов и Вие да го видите от съсловните организации.

Д-р Десислава Кателиева: Ние участвахме с предложения в написването на този стандарт. Националният консултант по спешна медицина наистина написа един изключително качествен медицински стандарт, който отговаря на европейските изисквания за спешна медицина. И нашата надежда е, че това нещо, влезе ли в сила, ще се стабилизира, като цяло, системата, защото без правила, без алгоритми ще бъде много трудно да се работи спешна медицина в България, при положение че в момента тя е превърната в 24-часово денонощно обслужване на населението, медицинско обслужване.

Репортер: Все пак, Д-р Кателиева, има ли тогава и проблеми на спешната помощ, които все още не са в дневния ред на институциите, от които зависи решаването им?

Д-р Десислава Кателиева: Значи, според нас, изключително болезнен е въпросът с регламентиране дейността на парамедиците и лекарските асистенти. Лекарските асистенти не съществуват, като професия. А парамедиците и лекарските асистенти за тях няма всеобщи... все още уточнени общодържавни образователни изисквания, поради което в момента парамедици се обучават, както в медицинските университети, така и в немедицински колежи, което е голямо недоразумение. Излизат непрекъснато парамедици, които никъде не се реализират, а системата определено има глад за кадри. И ако тези хора бъдат нормативно установени, тяхната квалификационна и длъжностна характеристика, какво и как ще работят, алгоритми на работа с въвеждането на телеметрията, тези хора ще могат да се реализират в системата и много да помогнат, защото с въвеждане на кодиране на спешността код червено, което е до осмата минута, определено ще има нужда от още хора да работят в системата, за да успяваме да стигнем до осмата минута в по-голямата част от случаите.

Водещ: Вие се оплакахте отново от липсата на кадри. И все пак здравният министър обясни, че наваксвате с хора, тъй като 70 лекари и 77 медицински сестри са назначени, новоназначени в спешната помощ.

Д-р Десислава Кателиева: Да, това е факт.

Водещ: Това реално усеща ли се, да?

Д-р Десислава Кателиева: Ами, какво да Ви кажа? Лошото е, че при нас текучеството е много голямо. При всяко едно увеличение на заплатите има един тласък, едно желание на хората да идват да работят при нас, обаче като дойдат и се сблъскат с реалността, с агресията, със стреса ни, с хаоса, част от тях напускат. Лошото е, че първи напускат младите колеги, защото те предпочитат реализацията в болницата. Правят се отстъпки в тази посока. Не можем да отречем, че министерството на здравеопазването прави стъпки в тази насока, нали, да задържи младите колеги в спешността. Но бъдещето е в младите хора. Спешна медицина не се практикува от хора, които са над 50 години.

Репортер: Кое отблъсква...

Д-р Десислава Кателиева: А всеки четвърти от нас е вече над 50 години.

Репортер: Кое отблъсква младите хора, Д-р Кателиева? Лошо оборудваните линейки, лошата инфраструктура, липсата на организираност, както Вие казахте?

Водещ: Или само ниските заплати?

Д-р Десислава Кателиева: Значи, в момента един млад лекар в спешна помощ взима по-голяма заплата от свой колега в болница. Въпреки всичко, младите колеги бягат, защото им е трудно и да специализират и да работят спешност, защото стресът е много голям, защото, за съжаление, все още има хаос в системата, все още тръгваме и не знаем на какво отиваме, не знаем какво ще заварим. Но определено, считам, че стъпките на това министерство на здравеопазването са в правилна посока и се действа съгласно приетата концепция за развитие на спешна медицинска помощ. Аз също съм обнадеждена, че в близките месеци с въвеждане на новия стандарт, с промени в наредбата и правилника за оказване на спешна медицинска помощ системата ще се стабилизира и хората ще се мотивират да останат в системата не само заради по-високите заплати, но и заради...

Водещ: Сега много е важен въпросът с новите филиали на спешна помощ. Помним, че имаше рестрикции при отпускане на средства за ремонти на много от филиалите на спешна помощ в страната в началото на мандата. Не се ли сблъсква по някакъв начин, няма ли противоречие в това, че тогава се стопираха средствата, а сега се говори за откриване на нови филиали?

Д-р Десислава Кателиева: Значи, аз мисля, че имаше едно... мисля, че проблемът беше друг тогава. В началото на мандата беше в сила проектът за концепция за развитие на спешната помощ, т. нар. Пироговчета. Пироговчетата нямат нищо общо с филиалите на спешна медицинска помощ. Със създаването на новата концепция е залегнало да бъдат закупени собствени, така да се каже, да се построят собствени филиали на спешна медицинска помощ, които да бъдат оборудвани по еднакъв начин за цялата страна и вътре в тях да бъде гарантиран висок стандарт на оказване на спешна медицинска помощ. Смятам, че е в правилна посока това, за което се говори. И направата на едни истински филиали на спешна помощ, които да са собственост на центровете за спешна медицинска помощ, да бъдат оборудвани по един и същи начин, така както е залегнало, като идея, в проекта за медицински стандарт, с въвеждане на правила, с въвеждане на телеметрия, смятам, че нещата ще бъдат наистина в правилна посока. Само има един малък проблем, който донякъде с колегите не сме съгласни. Идеята за наблюдението на пациентите 24 часа в тези филиали.

Репортер: Да. Защо?

Водещ: Това е невъзможно, така ли?

Д-р Десислава Кателиева: Не. Вижте, това е възможно само във филиали, в които дежурят лекари и се намират на територията на общински болници или близо... в населени места, в които има общински болници. Защото, значи, около сто от филиалите ни се намират в градове с общински болници. Там е възможно пациентът наистина да бъде наблюдаван, защото има и лекар.

Репортер: В колко няма да може? В колко от тях няма да може да има това 24...

Д-р Десислава Кателиева: Според мен, в отдалечените филиали не е редно да бъдат оставяни пациенти под наблюдение на долекарски екипи, т. е. фелдшери и медицински сестри, защото много по-лесно е да бъде закаран до голямата болница пациентът, отколкото да бъде оставен под наблюдение на долекарски екип, който трябва да работи под медицински контрол. В цял свят долекарските екипи и домедицинските екипи, т. е. парамедицински, работят под медицински контрол, телеметрия и видеонаблюдение от лекари в болниците. А при нас има и едно разделение между извънболнична и болнична спешност, което още повече ще затрудни тоя медицински контрол на този етап.

Водещ: По този въпрос сега ще чуем още едно мнение - мисля, че ще бъде интересно – на д-р Атанас Митков. Той е директор на центъра за спешна помощ в Кърджали. Добро утро, г-н... д-р Митков!

Д-р Атанас Митков: Добро утро!

Водещ: Чухте ли до този момент нашия разговор?

Д-р Атанас Митков: Да.

Водещ: Да вземете отношение по това последното, което каза Д-р Кателиева за невъзможността да бъдат обслужвани денонощно такива спешни пациенти в центровете по места.

Д-р Атанас Митков: Тук можем да поспорим с Д-р Кателиева.

Водещ: Кажете каква е вашата гледна точка?

Д-р Атанас Митков: Аз съм вече 21 години в системата. Правили сме го това нещо, сме наблюдавали хората и смятам, че има нузологични единици или болести, които – ще Ви дам пример с една хипертонична криза, която може да бъде наблюдавана във филиала и от долекарския екип. Да, хубаво би било да бъде наблюдавано от лекар, но за съжаление, лекари няма. Това е в цялата страна – липсата на лекари се усеща. Така че това би могло да се реализира и би могло, особено с телеметрията, да се наблюдава пациентът от лекар, който е дежурен в централата на центъра за спешна медицинска помощ и от лекаря от реанимационния екип.

Репортер: Д-р Митков, да кажете проблемите на спешната помощ в Кърджали какви са.

Д-р Атанас Митков: Точно това аз искам да Ви кажа – че мога да коментирам само спешната помощ в Кърджали. Значи, центърът за спешна медицинска помощ в Кърджали има осем филиала и два изнесени екипа. В шест от... в четири от филиалите и в двата изнесени екипа няма лечебни заведения за болнична помощ, което налага транспортирането на повече пациенти към областната болница в Кърджали. В два от филиалите общинските болници имат сключени договори с РЗОК по много малко клинични пътеки, което на практика си остава същото, т. е. голяма част от пациентите се транспортират до Кърджали.

Водещ: Разстоянията обаче са много големи, да. Успявате ли навреме да ги...

Д-р Атанас Митков: Успяваме, успяваме.

Репортер: И стигат ли Ви средствата за това?

Д-р Атанас Митков: Мога да Ви кажа, че това, което прави министерството, е в правилната посока. В смисъл, увеличаването на заплащането, повишаване на квалификацията на работещите, въвеждането на телеметрията. И с радост мога да Ви кажа, че двама млади лекари, току-що завършили, от началото на годината избраха за начало на своя път центъра за спешна медицинска помощ Кърджали.

Водещ: И нямат намерение да се отказват.

Д-р Атанас Митков: А, това не мога да Ви кажа.

Репортер: Д-р Митков, може ли да Ви попитам, като специалист, като човек от бранша, подновяването на линейките в рамките на пет години как го виждате, защото колко всъщност е използваемостта на една линейка в спешната помощ? Приключвайки тези пет години, няма ли да се окаже, че последната нова линейка, останалите преди това вече всъщност са извън графика и могат да бъдат извадени извън строя, защото са остарели?

Д-р Атанас Митков: В момента линейките в центъра за спешна медицинска помощ са абсолютно надеждни, тези, които имаме. Оборудвани са с абсолютно всичко, което ни е необходимо за упражняване на дейността. В началото на месец юни очакваме да пристигнат две нови линейки, които закупихме със средства, отпуснати от министерството на здравеопазването. Трябва да Ви кажа, че така коментираната напоследък телеметрия, вече ние от началото на 2014 тестово изпробвахме апарата за телеметрия.

Репортер: И как работи?

Д-р Атанас Митков: Ами, много сме доволни. Значи, апаратът е направен изцяло за нуждите на спешната медицинска помощ. Той е противовлажен, противоударен...

Репортер: А колко години ползвате една линейка?

Д-р Атанас Митков: Моля?

Репортер: Колко години ползвате една линейка?

Д-р Атанас Митков: Ами, до сега винаги е имало поетапно обновяване на автопарка.

Репортер: Средно?

Д-р Атанас Митков: Ами, средно толкова: пет – шест години.

Водещ: А това изискване за достъп до спешна помощ до 30 минути в цялата страна, което е амбицията да се постигне до края на този мандат, доколко е реално, според Вас?

Д-р Атанас Митков: Ами, мога да Ви кажа... аз Ви казах, че мога да коментирам само Кърджали. Значи, преди няколко години ние направихме т. нар. Карта на спешната помощ в Кърджали, където във всеки филиал имаме времето за достъп при летни и зимни условия. Трябва да Ви кажа, че повече от 80% от населените места са достъпни в рамките на тези 20 минути.

Водещ: И звучите доста обнадежден от това, което се случва или поне се очаква да се случи. Така ли е наистина?

Д-р Атанас Митков: Ами, вижте, за пръв път имаме стратегия за развитието на спешната медицинска помощ, която е гласувана на Министерски съвет и в тази цялата стратегия има ясно фиксирани срокове за завършването на всеки етап. Смятам, че стъпките са абсолютно правилни в тази насока и съм обнадежден наистина.

Репортер: може ли Д-р Кателиева, дали е на линия още?

Д-р Десислава Кателиева: Да, слушам Ви.

Репортер: Само последно да кажете все пак редно ли е на работното място лекар да е употребил алкохол?

Д-р Десислава Кателиева: А Вие от къде знаете, че е употребила алкохол?

Репортер: Ами, данните, които излязоха по линия на МВР.

Д-р Десислава Кателиева: Данните са... данните са... първо бяха разгласени преди да излезе кръвната проба.

Репортер: Така?

Д-р Десислава Кателиева: Аз пък ще Ви разкажа друг случай.

Репортер: Кажете!

Д-р Десислава Кателиева: Преди три години наш колега в отдалечен район, който обслужва 30 села, пациентка, недоволна от прегледа, заявява, че е пиян. Обажда се на Телефон №112. Колегата бъде прегледан. Извикана е полиция. Колегата е накаран да духа на апарат, дрегер, след което е заведен в полицията да пише обяснение. Всичкото това става в 12 ч. По обед при пълен приемен кабинет на спешния кабинет във филиала. Освен това, има и адреси, които няма кой да покрива, защото той е единственият лекар. В продължение на два часа отсъства лекар, за да пише обяснение, при което се оказва, че колегата не е употребил алкохол. Опитахме се да заведем от Асоциацията дело за клевета срещу госпожата, която беше го обвинила, която се оказа, че не била добре умствено. Вие разбирате ли, че това е подигравка с нас?

Водещ: А сега какво се случва при този последния случай?

Д-р Десислава Кателиева: При последния случай нито познавам колегата, нито знам дали е употребила алкохол или не. Но редно е, ние имаме права като всеки един гражданин. Това, че сме дежурни лекари, не ни прави по-различни от нито един друг гражданин, който е на работното си място. Правото ни е, ако някой се усъмни, че сме в нетрезво състояние, трябва да се обърне към работодателя ни. В извънработното време на работодателя има дежурен лекар в районна координационна централа. Той може да разпореди, да поиска от полицията да бъде изследвана с дрегер, да ми бъде взета кръвна проба по съответния протокол и начин. Аз не знам дали това се е случило с колежката.

Водещ: Добре. Благодаря Ви! Чухме Д-р Десислава Кателиева. Тя е председател на Националната асоциация на работещите в спешната помощ.

Каталог: news press
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> „Здравеопазване
news press -> В обувките на Москов
news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме

Изтегляне 0.75 Mb.

Сподели с приятели: