С. ябланово, 04. 10. 2010 Г. Михаил Груев (съкр. И)
Изтегляне 346.68 Kb.
|
| ИНТЕРВЮ НА МИХАИЛ ГРУЕВ С ИСМАИЛ ХАМЗА1, С. ЯБЛАНОВО, 04.10.2010 Г.
Михаил Груев (съкр. И): Четвърти октомври 2010 година, село Ябланово, разговор с бай Исмаил. Исмаил Хамза (съкр. Р): Исмаил Абрамов Хамза, Исмаил Абрамов Хамза. И: Бай Исмаиле, айде разкажи за твойто семейство, родителите си, колко деца сте били, къде сте раснали и така за… Р: Ами аз, 1940 година съм роден в село Ябланово. Пет братя сме. Имам един брат и три сестри имам. Тука завърших седми клас, след това отидох в Омуртаг, имаше гимназия там… И: Турска гимназия? Р: Турска гимназия… И: Коя година е това? Р: Еми, това беше в, не мога да си спомня коя годима, ми смятай, че във… завърших в 58-ма, 59-та година беше май, че завърших. След това… И: А в тая гимназия, всичко, обучението беше на турски? Р: Не, до 10-ти клас учих на турски, турско, след 10-ти клас стана на български, на български стана… И: Аха и отделните предмети, и тях на турски си учил? Биология, химия… Р: Всичките предмети бяха, само в тоя български, отделно литература, граматика, български имаше, а от десети клас нататък всичко стана на български… И: А турски учите отделно, отделна литература… Р: Нямаше вече, забраниха я. След това, след като завърших, дойдох им, отидох на казармата, две години в казармата служих. След като завърших казармата, след като си дойдох и станах, почнах да работя в кооперацията… И: РПК-то Р: РПК-то, село Птичар… И: Ама клон на Птичар ли беше тука или ти в село Птичар беше? Р: В село Птичар работих. И на 13 села бях като доставчик и снабдявах стоки. Работих като доставчик 20 години и 6 години, 6 месеца работих като ревизьор. И в 85-та година, стана тоя Възродителен процес. И: Чакай преди това да те питам, имаше ли тука 50-те, 60-те години натиск за облеклото, за фереджета, за шалвари и така нататък… Р: Имаше, имаше, да, имаше И: Какво си спомняш за това… Р: Ама, аз не мога да си спомня, че имаше един Х., кметът на селото, който с едни шалвари, не шалвари, ами специални имаше наши носии… И: Ваш’те са други, не са баш шалвари… Р: Не шалвари, носии имаше и тоя Х. ги забраняваше. И тогаз смятам, че имаше такова нещо, обаче тоя… И: А при мъжете имаше ли забрана за фесове, за такива работи или? Р: Шалове имаше си спомням, че в 50-та година, 58-ма имаше в…, шалове имаше. След това с шапки, каскети и това почнаха и други неща и добре че Х. е напраил това нещо. Той беше едно, според мене сега казвам, че…, добре, че е забранил… И: Защо? Р: Защото то не е хубаво носия, не беше хубаво носия, аз на жените тая носия… И: Защо? Р: Не обичам тая носия. И: А защо не я обичаш? Р: Не, ами защото имаше, нали всички народи с шапки, ние с фесове да ходиме, аз, на мене ми е (не се чува)… И: А за женската носия? А за тия шалвари, които сега носят жените, те после дойдоха? Р: Те после дойдоха, те имаше преди нали, ти знаеш, други носии… И: Донове… Р: Донове, да. И: А фереджета, носеха? Р: Носиха до 50-та година, фереджето и носеха… И: А лицето пребраждали ли са? Р: Не. И: Тука ваш’те не? Р: Не. Другите така нали, аз на другите села ходих, те криеха и таковаха, обаче наш’те алиани, нямаше такова нещо… И: А за сюнетите на момчетата, гонеха ли? Още преди 85-та година ли… Р: Преди 85-та година. И: Помниш ли така, да кажем твойто семейство, твойте деца? Р: Когато моите деца в шейсет и… И: Колко деца имаш? Р: Аз имам три деца, две момичета имам и едно момче имам, обаче когато, такова, тогаз нямаше това нещо, аз тогава, когато момчето го такова… И: Коя година е роден той? Р: Той е в 68-ма година роден. Смятай, че ако на десет години е такова, се прави сюнет. И: При вас не е ли по-малко, на 5, 6 години? Р: На пет може, аз предполагам, че ако е на 10 или на 5 тогаз нямаше забрана. А, това нещо смятам, че след това 84-та година, не от 82-ра година нататък излиза май, че тая забрана, аз така си спомням, не мога да си спомня точно… И: Тука при вас сюнета кой го извършва, имамина или има си други? Р: Не, има си други, лекар имаше в Омуртаг. И: Сам ходиш? Р: Да, например аз специално закарах в Омуртаг в болницата, там го направиха сюнета. Ама мойто време, аз на такива, само на лекарите правиха сюнета. И: Да, да, вече само лекари са… Р: Да, само лекари. И: А тия забрани да се говори турски на обществени места, това след 85-та или преди това? Р: Преди това към 84-та година почна. И: При тебе точно как, откъде, там сигурно с тия дето си говорите… Р: Сега, обществените места беше забранено тогаз да говориш. И: Още преди да сменят. Р: Преди да сменят. След като сменят, смениха ни името, аз не бях тогава, но бях по-особен, вече всякъде ги забравиха, забранили да се говори на турски език. И: Добре айде да се спреме там на събитията януари 85-та година и твойта… Р: Да, в осемдесет и… това събитията в село си спомням на двайсет, на двайсет и втори на първи януари месец, казаха нали, че са щяли да ни преименуват имената ни, всичките хора излязаха там на… И: На 17-ти, 18-ти някъде? Р: Аз не участвах на това нещо. И: А ти не си бил на т’ва. Р: Тогаз бях на работа. И: А ти си бил на работа. Р: На работа, аз участвах на 20-и. Те най-напред са дошли, дошли са на 18-и, обаче се върнали, се върнали, отказали, че много народ… И: На 19-ти не е ли? Р: Може да е на 19-и, може да 19-и, да… И: Добре, това ще го уточниме… Р: Да, на 19-ти сигурно е, на 20, 19. Аз и аз излязох с народа, тогава додаха с танкове, войници с туй онуй. И: Блокираха селото. Р: Блокираха селото. След това какво да правиме, дойдохме си в къщи всички. Аз на 21-ви много хубаво си спомням, имаше една прислужничка, Х. се казваше, дойде, казаха ни, вика ти на съвета. Аз отидах на съвета, като влизам от вратата на вътре бившият кмет на, Х., каза – абе тоз не е за тука, този за Сливен – каза там на друга, на другите хора. Имаше там, войници, не войници също от МВР-то имаше хора. Обаче и мен, взеха ме вътре. И: А, чакай, Х. нали са го арестували и него? Р: Да, след това са арестувани. Тогаз беше кмет. И: Все още беше кмет. Р: Все още беше кмет, много убаво си спомням. Даже той ми, той каза – той не е за тука, той за Сливен. Аз и аз влязох, взеха ме навътре, казаха ми, обличай се! И: Защо точно тебе са те арестували? Ти в тия събития там на 19-ти си бил, си се отличил ли какво? Защо точно тебе са те хванали? Р: Ама, не само мен. То имаше много хора. От мен по-напред може да са такова, имали хора, нали ще ти кажа аз. Таковаха ни, казаха ни хвърли си шубата и туй онуй, всичко обискираха, направиха ми обиск и почнаха, имаше един такъв дебел човек там (не се чува) на полицаите и започнаха да ни бият. Убаво, убаво, биха ни така. И след това ме изкараха навънка, има, чакаше един рейс. Казаха ни, имаше едно, имаше старшина вътре, спомням, хубаво си спомням, че имаше вътре и имаше още други хора от наш’те вътре. И: Арестувани. Р: Да, арестувани с белезници. Едната ръка ми таковаха, вързаха нагоре на багажника, на другата ми ръка на друга с другар и така и белезника сложиха и вътре и чака и куче имаше, и старшините там с пушки и ни закараха в Сливен. И: А добре, а тия първенците там, бай Х, а този… Р: Те може и след това да го… И: Х…. Р: За тях не мога да говоря нищо сега. Не искам да говоря, да ти кажа нещо. И закараха ме в Сливен, там ни…, биха ни, разпитаха ни. И: А колко човека бяхте, горе долу? Р: Долу горе в рейса бяха в т’ва, 18 човека ли, 20 човека ли бяхме. И, разпитаха ни там в етапната, ни закараха там в МВР-то. И: Само да уточниме, този Х., той още кмет и го арестуват по-късно или ти не знаеш? Р: Мен по-рано ме арестуваха. И: Ама той е казал, кой къде да ходи? Р: Да. И: Значи той е мислел да се, по някъв начин… Р: Аз за т’ва нещо не зная. Не искам да говоря. Не искам… И: Добре, добре. Р: И, там в МВР-то стояхме, аз си имам тук записано, имам от МВР-то т’ва от… И: Да, Министерството на (не се чува) и Държавна сигурност, Белене за периода от 07.02. 1985 до 19.03.1986, изселването от село Ябланово в Радовене Врачанско за периода от 20.03. 1986 до 22.06.1988 година. Р: Да, така, тука пише в, от 7-ми нали, да, това на 21-ви ме вземаха мене. От 21-ви до 7-ми бях в участъка на в Сливен. И: А там, където всички казват в някакви гаражи… Р: Да, ще ти кажа, да. Два три дена бяхме горе в МВР-то. След това ни вземаха ни, това на гаража, там стоях, смятай, че тука от 21-ви до 7-ми, девет…, шеснайсет дена има. Там стояхме в, горе в това, МВР-то, три или четири дена, останалите дни бяхме в гаража. И много хубаво си смятам, че оттам ни вземаха, караха ни в остров Белене. И: Без присъда, няма? Р: Няма! Присъда, няма нищо! И: А разпити водиха ли в това време? Р: Смятай, че на 16 дена най-малко 6 пъти ни разпитаха. И ще кажеш, ще питаш – какво те питаха, нали? И: Да, да. Р: Питаха ме, кой е…, организаторите на бунта. Но аз и сега да ме питат кой е организаторът, пак не мога да ви кажа. Не зная. И: А имаше ли въобще организатори или? Р: И това нещо не го знам. Да ти кажа истината, организатор не знам. Обаче хората като казаха така и така, всичките излязоха от, на там събраха се, събраха се. И оттам нали в, закараха ни нали с катафала в остров Белене. И: А заедно ли бяхте с Х.? Р: Х. да, Х. смятам, че той по-нат…, след няколко дена дойде май че, не мога да си спомня, може пък да сме заедно, щото аз вече… И: Добре де, ама той самият тука е бил активен, а ти бил ли си в тези протести? Защо точно тебе са те хванали или просто е трябвало да имат някаква бройка? Р: Мишо, не искам старите работи да таковам… И: Добре (смее се), ти ще си прецениш какво да ми кажеш, да, ти решаваш. Р: То каквото станало, станало вече. А ние сме нали все пак, може да сме нали, ревизьор човек съм, голяма фирма, бедно положение (смеят се и Р. и И.). Нали от мен може, от, от това очакваха много неща нали? И: Да, да, да. Р: Нали, не че съм по-луд, нали. Обаче нали съм по-учен, знаят, че смятай, че на 13 села ти казах, че… И: Да, да. Р: Познавам хората, да не направя агитация туй онуй, сигурно може би от това да е, и може и от друго нещо да е, сега. И смятай, че тука пише всичко. Бях в Белене една година и нещо. И: Добре, хайде разкажи за Белене там за атмосферата, за затвора. Какво, кое ти беше най-тежко като преживяване там, по лично? И евентуално ако има някаква такава забавна, смешна случка, да разкажеш? Р: Добре. Имам, то много работи, ама… И: Те са много работи Р: Много работи, не искам да такова. Най-много ми беше тежко, сега, че аз много забрава, че тука писах едно… И: Добре, добре. Р: Баща ми почина на 4-ти, на 7-ми 1985 година. И: А ти не си видял баща си? Р: Аз не съм видял баща си. И, той починал като казал, Исмаил, Исмаил къде си. И като починал баща ми (плаче) дъщеря ми е дошла да, за да ме вземе за погребение. Смятай, че от тоя, тя е тръгнала към, рано… И: Да, тя е била дете. Р: И беше, смятай, че тя на 65-та година, 85-та, на двайсет години момиче с таксиметрова кола на остров Белене да ме вземе на погребение. Дошъл към 11:00 часа. Смятай, че на 11:00 часа е дошъл, а на мен не ми казват, че е дошъл дъщеря ти да вземи. Чак на вечерта на 12:00 часа, вечерта дойде с (не се чува) кола, трима старшини, вземаха ме от това, от стаята, от Белене и всичките другари, смятай се целуваха, таковахме, те спят. 12:00 часа вземаха хората (не се чува). Е, аз какво съм изживял?! Да знаеш… И: И какво, взехате с тази катафалка. Р: Да, аз с катафалката. Минахме към два три километра. И: Сам, ти си сам? Р: Аз съм сам. И: Те не ти казват? Р: Не! Нищо не ми казват, само ме вземаха. Казаха ми – слизай! (като заповед), от това, от джипа, аз слизам. Бягай! (като заповед) ми казаха, и аз почнах да бягам. БУМ!, викам, а сега ще ме убият! Мина малко време още, БУМ! И: Ама стрелят? Р: Стрелят ме. Не да ме убият, да ме уплашат, уплашват, да. И така стана, аз какво съм изживял… И: И какво пуснаха ли те или какво? Р: И пак ме, пак ме качиха на колата, на катафала, закараха ме на, точно на, на Дунава дето е. И там. И доде един човек от там, пак беше офицер и каза – слушай бе Исмаиле, (поправя се) не Исмаиле, а Илия, ти колко дъщери имаш? Той като ми каза, че колко дъщери имаш, аз смятах, че сигурно дъщерята ми е починала и съм паднал на земята (плаче). Тогаз с какво ми таковали, пак… И: Свестили… Р: Да. Каза – защо се таковаш бе, дъщеря ти е тука казва, баща ти е починал, вика, дошъл да те земе. И там, пак ме разпитаха, казаха каквото е това и аз дойдах вкъщи. И: А пуснали са те с дъщеря ти? Р: Да пуснаха ме с дъщерята с таксиметрова кола. Пуснаха ме, аз пристигнах в сутринта, тука в Ябланово, там нали ти показах къщата? И: Да, да. Р: Да, там пристигнах и казаха ми, че, жената каза, че (не се чува) баща ти, бащата, защото… И: Те знаят, че няма да те пуснат. Р: Да. Аз съм вече тръгнах да видя гроба на баща ми, от МВР-то пристигна джипа, пак ме вземаха, даже не можах да видя гроба на баща ми (разтройва се), пак ме закараха на остров Белене, нищо. Какво съм живял, не искам да викам, какво съм теглил (плаче). И: Добре, а имаше ли някаква по-, няк’ва така, независимо, че ти е било много тежко, ясно какво, така история, която там те е впечатлила? Р: Сега, нещо да съм направил… И: На острова, на острова. Р: А на острова ли, ше има да си спомням? И: Примерно от солидарност, няк’ва проява на солидарност там от останалите затворници? Р: Е, от София идваха разни хора, разпитваха ни, биеха ни, там не е сладкарница, нали? И: Да. Р: Не ме закараха в сладкарница, там е заточение, аз се разболях… И: А, там не знаете за колко време сте, за какво? Р: Не! Даже… И: А колко човека бяхте общо, само турци ли бяхте? Р: Имаше двама трима българи, от Ямбол имаше някои другари, двама души бяха, ама те за какво беше, не знаехме. И: А, колко човека бяхте турци в Белене? Р: Белене към 370 ли, седемдесет и четири ли, приблизително смятам, че толкоз бяхме. Едно време казаха, че към 590 са били. Точна бройка не мога да ти кажа, не съм броил. И смятай, че аз 90 дена, не само аз почти всичките 90 дена, не знам слънцето откъде излиза, откъде такова. В една килия, там сереш, там пикаеш, какво сме яли едно и две филии хляб, от рибена, от глава от рибите чорба малко, т’ва. Какво съм теглил, брадата ми беше така. Добре, че дошъл Горбачов на…, на властта, тогаз ни, един старшина ни, почна да вика – изкочихте трапа, изкочихте трапа. И отвориха вратите, излязохме. Аз, нали ти казах, три месеца, смятай, долу-горе, не зная откъде изгрее слънце, къде се такова… И: Колко, година и колко изкара там? Р: В Белене ли? И: Да. Р: Е, в Белене една година смятам, че… И: Повече може би… Р: Повече може би, там пише в това… И: До март някъде си… Р: Да, да. И: До март на другата година. Р: Да, другата година. И в Радо… (не се чува ясно името), когато там пък… И: Там те изселиха? Р: Там ме изселиха, там се разболях… И: От какво? Р: От нервна болест, лежах във втора нервна болница в София, там ме закараха и то пак с добре, че слушай сега да ти кажа. Не че съм аз, т’ва пак не мога да се оплача от българите. От българите има много добри хора. Аз съм много доволен от радовмирите. И: Къде е това село? Р: Това към Роман, близо до гара Роман, град Роман, имаше много добри макар, че бяха българи, но много хубави хора имаха. И: Какво беше отношението към тебе? Р: Преди като закараха ни там, отношението беше много лошо за мене. Щото те го събрали хората и казвали, че ще дойде един човек тука убиец, престъпник, не знам какво е направил на детската градина, на борбата служил, хвърлял отрова не знам какво – такова са казвали на хората. И, смятай, че три месеца, как съм живял там, никой не приказваше с мене. И два, два пъти се подписвах на това, в Общината, се подписвах. И: А кога се разболя, веднага след като те освободиха или? Р: Не, след като отидох, след… мина към 8 месеца, да. И смятай, че след като мина 3 месеца, те разбрали, че не съм такъв човек, даже го питали – абе тоя човек идва на магазина, купува салам и дадоха разрешение да ходя до магазина да си правя покупки, други, нещо… И: А работиш ли нещо в това време? Р: Не, не работи. И: Е откъде пари, откъде? Р: От село ни пращаха, ше ти кажа. Три месеца беше така. И казаха, казали – абе тоз човек не е такъв лош човек бе, тоз човек не се кара, нито бута, нищо бе тоз и казвали, нали ме разбираш (смее се) не мога да ти обясна ама, казвали, че той не е такъв човек ама той не се преименува името си, затуй. Е, след това хора започнаха такова, да ми носят, мляко ми носеха, яйца ми носиха, като стане нещо ме извикаха, там много хубаво съм прекарал… И: На курбан, на такива работи. Р: На курбан, ама то навсякъде, да, таковаха… И: А само ти ли беше турчин в селото? Р: Само турчин аз бях в селото, нямаше други турци. Даже след това… И: А този Х., той е бил някъде наоколо там? Р: Да, на мене. И: Ама не сте поддържали връзка някаква? Р: Не-е! Как! На мен не ми разрешават (смее се). И: Да излезеш от селото… Р: Не, не! След това кметът доде, вика, бай Исмаиле, вика… И: Ама там на турското име ли ти говореха или на българското? Р: На бъл…, на турски ми говориха, после на турски ми викаха, на турското име да. Вика, бай Исмаиле, вика, слушай, вика, абе нямаме там, аа, нали аз работи в кооперацията. И: Да, кaто счетоводител. Р: Да, туй онуй. И каза ми – стани един магазинер тука, нямаме магазинер вика, не може да намериме магазинер. Имаше една сладкарница и в сладкарницата работи казва или на там. Аз постъпих, приех сладкарницата, работих като магазинер там. И хората много ме уважаваха, да ти кажа аз истината. И даже и преди това, аз например, обиколил съм цялата България, да речем, аз, аз лоши българи не съм, ни…, никого не съм се карал! И: Абе има всякакви хора. Р: Има, но много дружно, много хубаво си живеехме преди да ви кажа. Даже в Радовина е така, много хубаво си живеехме там. И: А на свиждане идваха ли ти? Р: Да, идваха. И: Жената, децата. Р: Да, един месец не ми даваха май че, един месец. След един месец почнаха да идват на свиждане, жена ми идваше и се разболях. Роднини също, роднините ми идваха, идваха да. И след, след 8 месеца ли беше? И: А ти си се разболял сигурно по-късно, някак си преживяваш тези… Р: Преживявам, да. И добре, че имаше, ама ти казвам, има хубави хора от… Смятай, че от Радовина един човек дойде и отиде на МВР-то и взема разрешително, всичко и качи ме на колата си и ме закара на…, на болницата в София, второ нервното отделение, там лежах около месец и нещо, обаче, лежах, ама какво лежах, все ме чакаше полицая вънка. Това е, Мишо. И: Чакай, (смее се) продължаваме. И кога те пуснаха от Радовин? Колко, колко време изкара там? Р: То тука пише. И: До 88-ма, до късно. Р: Да, тука пише, кога ме пуснаха. И: До 22 юни 88-ма. А какво си спомняш нали, кой те извика, какво ти каза? Р: Извикаха ме в това, Враца, в милицията, МВР-то и там ми таковаха, казаха, че вече си, освобождавам те, може да си отиваш. И: А предупредиха ли те нещо да не разказваш? Р: Всичко. И: Всичко това. Р: Да. И: Ти не разказваш много (смее се), спестяваш. Р: Не, не спестявам. И: Може пак да се видим. Р: Разбира се, тези работи… И: А, добре като се върна тука, какво беше отношението на местните хора? Р: Към мене ли? И: Да. Р: Местните хора, отношението на местните хора, че много добре беше… И: Уважително? Р: Уважително беше. Обаче имаше много хора и не ми идваше, не идваше у нас, че се страхуваше и тях ще закарат на острова Белене. Даже имаше, имаше от моите роднини, страхуват се, не идват у нас, че ще закарат и тях в остров Белене. Обаче, иначе ме уважаваха хората. И тука, смяташ, докато си отидох на Турция… И: А работа почна ли като се върна? Р: Не, не съм. И: Не ти дават? Р: Не, не. Те не ми разрашаваха да излизам от село. На ден един два пъти идваше от МВР-то да ме таковат, дали съм в къщи. Даже един път, много хубаво си спомням от (не се чува), Х. се казваше, той и той турчин, ама милиционер, без да ме извика, направо, влиза вътре, дал…, дали съм в къщи. И жената казал ти защо влизаш вкъщи бе. Виждаш ли. Заповед. Как може да влизаш вкъщи? Вика от вратата ще извикаш. Няма да влизаш. И поскарали се там. Той й направил това. И: Протокол ли? Р: Да, да протокол, че пратил на Х., имаше един в Котел, Х., от Държавна сигурност, и той още на власт смятам, че… И: Сега ли? Р: Сега, още на власт. Виж сега няма смисъл да приказваме, както да е… И: (смее се) Р: И, следващия ден ни извика и жената, и мен. Вика, как може така, туй онуй. Викам какво, как може да влезе, викам, в къщата ни, има ли закон, такъв закон да влезне. И викам, ше извика от вратата. И: От улицата? Р: Да, от вратата или от уличната врата. Долната къща. Вика, и тогаз, ще те стреля вика като куче. Стреляй ме, викам, бе! И: Х.? Р: Х., стреляй ме, викам, бе. Какво съм направил аз питам. Какво съм направил, викам, че ще ме стреляш? Ами. какво сме (не се чува) от вашите дядовци, вика. Е, то е било на времето, викам, аз какво съм ви направил. Вашите дядовци вика, какво са теглили вика, ще ви стреля, вика, като куче тука! Е, какво беше това, Мишо, няма смисъл да ти ка… И: Добре, а ти кога се изсели в Турция? Р: Аз на…, на 04.06, 89-та година. И: Ама сам ли се изсели или с… Р: Не, с децата си, с жената. И: Не, мисълта ми беше, принудиха ли те по някакъв начин? Р: Да, да! Извикаа ме и ми каза… И: Кой, пак този Х.? Р: Пак Х., да. И: Какво каза? Пътя? Р: Пътя, утре вика, утре в еди-колко часа ще додете да вземете паспортите си, тръгвате. И: Не те пита искаш ли, не искаш ли? Р: Не! Те знаеха, а и ние искахме, да ти кажа. Искахме, да. Щото беше ми до тука дотегнало, смятай, че на твоята врата имало, на къщата два пъти полицаи да дойдат и да нямаш право да излезеш. И: Добре, а в Турция как се установи, така разкажи после? Р: Ами в Турция отидохме и там много теглихме, да ти кажа истината. Няма работа. Отиваш там няма работа, на друго място отиваш (смее се), няма работа. И: А къде живеехте? Р: Живеех в, най-напред в Саалък маала, Чорлу. И след това си направихме къща в (не се чува)… И: И почна ли работа там? Р: Колко месеца съм ходил да работя, на две три мeста съм ходил да работя. Значи, най-напред тук ходих, няма работа. И: А роднини, а роднини имаше ли? Р: Ами, моите роднини, имаше, ама все пак роднини, роднини, все пак много близки нямахме, например, брат да имам, баща, сестра да имам. Братовчеди, братовчеди, да. Е, те колко да… И: Да. Р: Може да стоиш гости гости, два три дена ще стоиш. След това трябвя да изкараш нещо да се храниш, всеки някъде да работи. И: Да, да. Чакай, ти си бил малък, ама сигурно помниш, 50-та, 51-ва година, тук изселиха ли се много хора в Турция? Р: Изселиха се. И: Приблизително колко? Р: Не мога да ти кажа сега, Мишо, колко точно, ама доста се изселиха. И: Но после 89-та година те са имали роднини сигурно? Р: Да, в 78-ма година се изселиха тука пак. И 78-ма година се изселиха. И: А кога се изселиха повече? 50-та, 51-ва или? Р: В 51-ва година се изселиха повече. А, в 89-та година се изселиха повече. И: От 51-ва? Р: Да. И: И 78-ма пак? Р: Да. Най-малко се изселиха на 78-ма година, повече от 51-ва година, най-много в 89-та година, тогава смятай, че в, не мога да си спомня, колко бяха, ама от тях няколко хора, много хора си заминаха (не се чува). И: Да. И кога си дойде за първи път, след като се изсели? Р: Не мога да си спомня кога, аз дойдох… И: Е, колко години горе-долу? Р: Е, смятай, че в…, че в 96-та година. И: Чак? Доста е… Р: 96-та година си дойдох… И: И, какво беше отношението тука? Р: Отношението беше, малко по-лошо така. Преди защото хората са отишли на…, на Турция и са върнали. И: А имаше ли такива, с които заедно отидохте за Турция и после се върнаха тука да живеят? Р: Много хора… И: Да, не им хареса в Турция? Р: Да, не ми хареса Турция и се върнах. Да, даже тоя комшия, тоя комшия, всички така, много хора бяха, всички се върнаха (говори много тихо). И: Сега, тази къща я купи допълнително? Р: Да. И: Коя година? Р: Ами това, си купих преди пет години. И: Преди пет години, да. Сега взимаш ли пенсия от Турция? Р: Вземам от Турция пенсия. И: А и от тук имаш стаж за пенсия. Р: Да. И: Да, браво, а бабата? Р: Бабата, и тя е добре, не получава нищо. И: Пенсия няма? Р: Няма пенсия, а от тука получава, беше се разболяла, че в това, по болест получава по сто лева, сто и петнайсет лева получава. И: Ще си продължим разговора, ама ще се върнем малко назад във времето. Тука за тюрбето да разкажеш, тука тия, маета ли ги казвате вие? Р: Абе маета, тюрбета вика, то… И: Като се прави курбан… Р: Да курбан ама, курбан се казва, в някои мая се казва, ама в това, не в Хасково, хасковските хора мая се казва, ние курбан казваме, пък все едно е тоя… И: Добре, а какъв е тоя баба тука, какво? Р: Той е Топуз баба. Топуз баба, смятам, че към хиляда четристотин ли, към 53-та година ли, дошъл е тука и живее тука… И: А от къде е? Р: От Турция е дошъл? И: Да. От Турция или от Иран? Р: От Турция е дошъл, аз доколкото знам от Турция дошъл… И: Да. И тука гроб има ли? Р: Да, гробът му. И: Истински? Р: Истинският гроб е тука, да. Аз за туй казвам тюрбета много, но гробът му, ей тука пак има, ама гробът му, тялото му не е тука… И: А това другото тюрбе на кой е? Р: На, Свети Илия, на Хариджити Али. А, по-нататък има Кошлу Баба. И: Така и на всеки, на всеки месец ли горе долу, така има тука… Р: Не на месец, например сега (не се чува) има си определено време, определено време. И: Има си точен ден? Р: Не точен ден, ама определен месец, този месец се направи, защото яретата като се пораснили, там черешите като са узряли, там туй онуй, тогаз прави. Обаче те са долу-горе след един месец и тези почват да си направят подред. И: А тука последно кога правихте? Р: Мм, последно, ми ми не мога да си спомня, че ама по миналия месец мисля, че правихме, май, че тука. И: А, има ли, намас прави ли се или? Р: Има, сигурно някой си прави намас, ама има (не се чува) не прави, вече, тези работи вече, много вярващи, да ти кажа… И: А през Възродителния процес забраняваха ли да се ходи по тия тюрбета или свободно беше? Р: Свободно беше. И: Не е имало. Р: Не, не. И: А имаше ли разрушени тюрбета или? Р: Разрушени тюрбета не зная, едно гробище чух, че камъните гробища са чупили, са счупени, ама кой е чупил и това нещо не го…, не мога да ви кажа. И: И тая махала тука, горната това, Топуз Баба й е покровител така да се каже? Р: Да, да. И Кошлу Баба и Топуз Баба покровители са. И: И хора от тая махала си правят курбан? Р: Курбан, да и не само от тази махала, от цялото село си идват. Като се каже Топуз Баба, Топуз Баба нали това курбана, от цялото село идват на курбана. И: Да, но курбана се дава от, от хората от махалата? Р: Да. Не от хората от махалата. Купи се например кочове или агнета, две три агнета се колят, се направят курбана и като се съберат хората се, кой каквото има по… И: На сърце. Р: На сърце се дава. Например (не се чува) са направили, например, двеста лева и излиза един човек и кой каквото е на сърце. И: Кой каквото има да даде. Р: Да даде, като стане двеста лева, като се събере, вика стига толкоз, мастрафът ни излезе и това е. Ядене, пиене, мастрафът се плаща общо. Ама не е задължително например, че толкоз лева се пада и, че толкоз лева да дадеш. И: А на хадралез къде ходите? Р: Хадралез ходиме нататък. И: Към Али Баба. Р: Не, Али, не Али Баба, ами как да кажа, тука има на горна махала нататък, нататък така, ще видиш ти, ще ходиш там. И: Поляна някаква? Р: Поляна, хубава, голяма поляна. И: Пак курбан се прави. Р: На хадърлеса не правиме курбан, на хадърлес всеки си коли за себе си в къщи, къщата, къщата. И: А на тая поляна? Всеки се изнася там? Р: Да, ядене носи си, има и там… И: Люлки, нещо? Р: Люлки, всичко. Събират се на (не се чува), играят, пеят… И: Борби има ли? Р: Борби няма там, само, събират се само на алая така и песни пеят, музика има всичко. Ядене, пиене и продавачи има, идват да продават бира, кебапчета, туй онуй, който не е носил. Който носил сяда и си яде. И: А джемът, кога, кога се събира? Р: Джемът се събира се на годината, пет байрама се правят, пет байрама. И: Двата, които са официалните, курбан байрам и шикер байрам, рамазан? Р: Да, сега, те си, мохамеданите правят само курбан байрам и другия, рамазан байрам. А алианите си имат по-специално, отделно пък зимата се събират, се прави пак джем, казваме, събират се на джема и пет пъти… И: Пет пъти в годината? Р: В годината се събират (не се чува). И: Ама събирането на джема само на байрамите ли е? Р: На байрамите е, да. И: Или преди тях? Р: А, след байрама, след, например си има курбан байрам и ашуре байрам, след това се прави тези другите байрами. Например, сега, миналия месец правихме в рамазан байрам. Виж сега… И: А на рамазан байрам държите ли тука? Р: Има хора, държат. И алианите също държат. Даже и аз държа рамазан. Значи когато не съм добре, не мога да държа, тия лекарства, туй онуй, хапчета, обаче, когато не пия лекарство държа. То за стомаха ми да почива малко. Не че, това да ти кажа, аз не съм по (не се чува), но за това нещо полезно за човека. Да го, тоя стомах, например, 12 месеца работи, работил, малко да почива, нали, всеки си има почивка. И: А джема след, след Възродителния процес събираше ли се? Р: Тогава разрешаваха. Това време не разрешава, не. Сега, събираме се. И: А за тоя бунт тука в Ябланово имало ли е спиране на джема, да се земе като решение, така да се, да се противопоставите така да се каже? Р: Ми не си спомням такова нещо… И: Ти си бил млад човек, те само възрастните. Р: Не, не, не, не тогаз бях, не, аз във Възродителния процес, аз сега съм на седемдесет, седемдесет години, тогаз бях на… И: 45. Р: 45 години, не съм малък човек! И така, че нали това да се говори, това що ни е забранено, и това и това нали да направиме джем, туй онуй, тогава беше забранено, забранено беше. Но, преди беше, не беше забранено. И: А какво беше отношението на сунитите към вас от околните села? Р: Преди ли или сега ли? И: Значи преди Възродителния процес и по време, пък и сега. Р: И сега с тукашните сунити сме добре, живеем добре, нямаме отношения. Сега, по-преди, когато бях малък, те по бяха така затворени, не пиеха, туй-онуй. И те сега почнаха да пият и те се отварят вече, не се крият, приказваме си, значи нямаме проблеми с тях. И: Добре, а на Демир Баба ходите ли на… Р: Ходиме, ходиме. Абе, който иска, ходи. И: А има ли определен ден, който…. Р: Няма, няма определен ден, кой, когато си желае, си ходи, ходи и си идва. И: А има ли ден, на който тук на Демир Баба се прави курбан? Р: Мм… аз не знам това нещо. И: Нямате тука такова тюрбе на… Р: Няма, Димир Баба нямаме ние тука, Демир Баба няма. Онзи, който иска да види, ходи. И: А кой баба така е най-почитан тук от всички? Р: Сега, най-почитаният от всички тези, Кошлу Баба. Мисля от тези, от, от рода на Кошлу Баба тук, селото да. Той идва от Никопол. Али Коч Баба идва от Никопол, ако знаеш, ако си ходил… И: Този е син на… Р: На Али Коч Баба. И: И му казвате Кошлу Баба Р: Кошлу Баба, Хюсеин Кошлу Баба. И: Куш от птица ли? Р: Не, от на Али Баба и на Али Коч Баба е синът на… И: А Кошлу Баба откъде идва? От куш, от птица ли, пиле? Р: Не, не, коч, коч. Тоя Али Коч Баба е Дунава минал с един коч. Качил се на коча и минал, Дунава. И след това му са казвали Али Коч Баба, Кочлу Баба И: А, Кочлу? Р: Кочлу, Кочлу. Ти ме разбираш Кошлу, не. Аз нали ти казвам, не мога нали малко (смее се). Кочлу, Кочлу Баба. И: Къде му е тюрбето? Р: Горе, ако искаш можем да ходим да видим? И: Колко далеч? Р: Ами 200, 300 метра. И: Е, ще идеме. Аз искам тоя моя колега да дойде да снима, ама хайде следобед. Р: Добре, добре, да дойде тогаз, може тогава да ходим. Като минете може да ме вземете, аз съм вкъщи. И: Да, така ще… Та, казваш тук са от този род? Р: Да, аз съм даже от негов род, от Кочлу, от Кочлу Баба. От дядото ми, прадядото ми от, от, това Кочлу Баба. И: А тези турци от коя част на Турция са били? Р: Те са в коя беше, Чорум. И: Къде е това? Р: В Турция, Чорум. И: Оттам са дошли това племе? Р: Да, племе, племе е дошло, дошло, да. И: А Чорум къде е това горе долу, коя част, не знаеш? Р: Не зная сега вече, аз съм ходил там, ама не мога да ти го обясня къде е по-точно така. И: Не Чорлу, Чорлу е тука близо? Р: Не, не, не Чорлу, Чорум, Чорум, даже тез са…, Ялус Султан Селим, ако си чувал за Ялус Султан Селим? И: Чувал съм, да. Р: Той е, много алиани е заколил, по времето към 40 хиляди алиани е заколил и е останал от алианите изпратил на Балканите. И: Са се пръснали? Р: Да, има такова, ги изгонил от там. И нашите са дошли, тук на Бургаско едно село има Сунгуларе. И там са дошли, и там са дошли. И даже селото е, тяхното село в на Чорум, селото е било Сунгулари и тука са образували село Сунгулари, в Бургаски окръг. Да, и там са дошли, направили едно село и, името му сложили Сунгулари, Сунгулари и от там. Тоз Али Баба, Али Кочлу Баба когато е дошъл Сюлейман Паша, 1456 година в България. А тоз Али Кочлу Баба, Али Кочлу Баба, той бил накакъв военен, висш чин ама не знам тука как, майор ли е, примерно, дошъл като такъв. И там, останал в Никопол. И неговият син дошъл тука. И: А какво, хората са били в Сунгуларе ли? Р: Да, Сунгулари. И: И кога са се преселили тука? Р: От тогаз, това нещо е било, смятай, че щом е дядото ми, прадядото ми, към 1700 години са дошли тука от Сунгулари. И: А на празно място ли е било или имало е… Р: Имало е Ябланово. Чували, че в Ябланово са алиани, и те са алиани, и са дошли тука, дошли са тука, да… И: Ама преди да дойдат от Сунгуларе не е имало село тука? На ново място е, така ли? Р: Тука е имало село, ималo хора. И: Пак алиани са били? Р: Да! Нали ти казвам, те тези в Сунгулари, дето са образували, дето са, нали, те са алиани, са били и тука са… И: И те са чули… Р: …че има алиани, по-голямо село е и те са дошли тук. И: Аха, а там не са останали алиани в Сунгуларе? Р: Останали, има няколко части хора са останали, обаче при… И: А роднинството прекъсва ли се или? Р: Прекъсва се, сега няма никой от там, от алианите, защото към 1951-ва година са ги изселили, са ги от Сунгулари всичките. И: В Турция? Р: В Турция пак се върнали. И: А преди 51-ва година някакви родствени връзки поддържали ли са? Р: Аз бях тогаз млад, не знам. А сега, след това като стана, като завърши гимназията, като почнах туй онуй, почнах с баща си да приказва, тогаз се учих, че те са дошли от там. Значи, баща му е, на, на баща му баща, дядото му е от Кочлу Баба. А от Сунгулари, от бабата ми, бабата ми е дошла от, от Сунгулари, от тоя род, да ти кажа, Мишо (смеят се и Р. и И.). Аз не мога ти говоря на български за това ти… И: А, не, разбрахме се, разбрахме се много добре (смеят се). А, добре, за тия алианските байрами, освен курбан байрам и рамазан байрам? Р: Правиме пет байрама. И: И кои са другите? Р: Е, нали ти казвам, (не се чува) байрам, той пак е друго (не се чува) байрам. И: Си е башка. Р: То си е башка, си го казваме харман тауклара, ара байрам. И: Харман тауклара се прави есента, нали? Р: Есента, да, да, като събереш това, всичко туй онуй, есента се прави. И: А по махали ли се прави или? Р: Не, то е, сега и по махали, на времето правеха по махали, ама сега вече много много вярващии не остана, тъй даже от цялото село не можем да се събереме много хора, да ти кажа истината. Арман туакиера, ара байрам и крклар (не се чува добре), пет байрама си праиме И: Е, за другите кога се прави това теке, теке байрам? Р: Теке байрам по начало си правиме. И: Ама на едно общо за всичките? Р: Общо, общо от цялото село се събира. А например, то сега е текето се прави, събират се там и се разбират кой е виновен, кои са се скарали помежду си и… И: …си вземат прошка? Р: Да. И там бабата казва, ти си виновен, ти трябва да таковаш и не е хубаво да приказваш или туй онуй, нали, между като съдия или в адвокат, казва, че ти си тука виновен, няма да правиш туй онуй. Затуй се събераме се отначало. И след това почват байрамите вече и се определя, например, ти щом си наказан не се… И: А кога се прави това теке байрам? Р: Теке байрам като…, свърши байра, двата байрама. След байрама, двата байрама като свърши, тогаз се прави текето, събират се и се приказва. И: А пак курбан коли ли се? Р: Коли се, коли се. И: На всичките се коли или? Р: Да, само на единия байрам се коли курбан, коч курбан. На останалите се, например кокошки, туй онуй, по дребни, да гъски, каквото такова, ядеме, пиеме то това за… и се молиме на Аллаха, на бога. И: И след текето кой идва? Р: След текето, ара байрам се идва, май че, и аз по-точно не знам, ама… И: Как точно го наричате? Р: Ара, ара байрам. И: К’во ще рече ара? Р: Между текето и това байрама, ара байрам се казва между другия байрам и другия байрам, ара байрам. И: И там пак всеки носи. Р: Всеки носи. И: А на определено място, има ли определено място, на което се прави? Р: Да, имаме, сега в джамията си правиме байрамите почти и на друго място като има… И: А добре, тука като гледам, че две джамии има? Р: Две джамии има. И: А, нали при вас няма джамия? Р: А при нас джамия не, що? Имаме, то джамия, за който иска да се моли, да се моли, не е задължително. И: А може и в къщи? Р: Може и в къщи да се молиш, може и в джамията да се молиш. И: Но няма всеки ден намаз там? Р: Ама, който иска може да ходи, има намаз всеки ден има намаз. И: А-а има? Р: Има, ама нали ти казвам, че вече много не ходят. Има много малки хора, например и аз не ходя, и аз не ходя. И: Да, вкъщи си правиш намаз? Р: Вкъщи си правя или в…, да ти кажа, Мишо, аз много много не съм… И: …не си религиозен. Р: Не съм, да ти кажа. Аз, например, като ходя правя гимнастика, това е. Ама има си хора, по- са вярващи, ходят. 1 Работи в РПК, с. Птичар като доставчик 20 години, като ревизьор 6 години и 6 месеца. Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 346.68 Kb. Сподели с приятели:
|