Само 38% от болниците са в добро финансово здраве
По-по-най бламиран: министър Москов
Изтегляне 0.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Догодина ще се ремонтират
- Пациент осъди НЗОК заради отказано лечение
- В СРЕДАТА НА СЛЕДВАЩАТА ГОДИНА ЩЕ ЗАПОЧНЕ
- Директорите на задлъжнели болници да четат внимателно закона
По-по-най бламиран: министър МосковИлко Семерджиев* пред БГНЕС: Сега стр. 24 
Не крия, че съм един от най-големите критици на предложената от д-р Петър Москов здравна реформа. Това е така не въпреки десните му убеждения, а заради десните ми убеждения. Накратко предложенията на здравният министър се свеждат до рецентрализация, одържавяване и командно-административен механизъм на поведение спрямо лечебните заведения, което си е неокомунизъм. Няма как десен човек да се съгласи с подобен подход и мерки. Реформата в здравеопазването върви бавно, за сметка на политическото говорене. И причина за това е малоценността на предложенията. Те са или неработещи, или необмислени, или предложени по неприемлив начин. Ето защо министър Москов е сред най-бламираните министри в кабинета. Показват го и самите факти - почти няма предложение, което здравният министър да е дал и то да е прието. Примерите са не един и два, като започнем от идеята за възстановяване на здравноосигурителни права при заплащане на дължимите вноските за 15 години назад и стигнем до приватизацията на лечебните заведения, както и идеята те да не бъдат със статут на търговски дружества. Когато говорим за приватизацията, трябва да сме наясно, че държавата не може да бъде стопански субект и да се конкурира с всички останали стопански субекти на пазара. Затова тя е жизненоважен механизъм. За съжаление самият начин, по който бе обявена, блокира възможността тя да се случи през следващите години. А начинът беше полукриминален. Липсваше обществено обсъждане. Идеята не беше сведена дори до знанието на министрите от кабинета. Москов предложи приватизационните текстове преди разглеждането им на заседанието на Министерския съвет, в срок, който никой не би приел. Тогава премиерът Бойко Борисов разпореди приватизацията да бъде одобрена, но по-късно Народното събрание я отхвърли, защото депутатите видяха поредното необмислено предложение. Така една добра идея бе опорочена от недомислици. Не по-малко убийствен е и подходът при изработването на Националната здравна карта. Предлага се административно-команден подход, който реже лечебни заведения от пазара или поредният пример за неокомунизъм. Не може държавата да казва коя инвестиция ще живее и коя няма да живее! Коя болница ще бъде факт и коя ще бъде изритана от пазара! Що се отнася до така дългоочакваното електронно здравеопазване, което през 2015 г. трябваше да бъде факт, прави впечатление, че дори няма обявена тръжна процедура. Очевидно е, че и през тази година електронното здравеопазване няма да се случи. Няма и да започне работата по него. А най-негативното последствие от всичко това е не само влошаването и здравната система, но и отношението към пациента.
спешните центрове в страната, съобщи зам.-министърът на здравеопазването Ваньо Шарков. Средствата са по проекта за модернизация на спешната помощ на стойност 85 млн. евро, а срокът на изпълнение е до 2020 г. Ремонтите трябва да започнат от средата на 2016 г. В рамките на проекта ще бъдат осигурени и нови, модерни линейки. Зам.-министърът посочи, че в момента се уточняват състоянието и собствеността на сградите на всички спешни центрове и филиали. Пациент осъди НЗОК заради отказано лечениеМария КОЙЧЕВА Сега стр. 5
Здравната каса ще плати обезщетение от 120 хил. лв. на пациент, след като е отказала да заплати лечението му. Това е постановил административният съд в София, съобщи Центърът за защита правата в здравеопазването. Пациентът е бил с болест на Ходжкин. Видът и ходът на заболяването изискват провеждане на имунотерапия с медикамент, който не е бил включен в реимбурсния списък на НЗОК, а в същото време няма друга алтернатива. Съгласно Закона за здравно осигуряване на задължително осигурените лица могат да се изписват пълно или частично заплащане на лекарства от здравната каса. Пациентът е подал заявление на това основание, но директорът на РЗОК не се е произнесъл по искането. Мълчаливият отказ е отменен от съда, а след това НЗОК категорично отказва да финансира лечението, но съдът прогласява и отказа за нищожен. Пациентът заплаща за лечението си, защото всяко отлагане би било фатално за живота. Заведен е иск срещу НЗОК за изплащане на обезщетение, което да покрие направените разходи за лечение, както и да обезщети причинените неимуществени щети. Съдът е признал иска в пълен размер и осъжда касата да плати исканата сума и направените съдебни разноски. Решението подлежи на обжалване пред ВАС.
РЕМОНТ НА СПЕШНИТЕ ЦЕНТРОВЕ В СТРАНАТА съобщи в понеделник във Варна зам.-министърът на здравеопазването Ваньо Шарков. По думите му средствата са осигурени по проекта за модернизация на спешната помощ, който е на обща стойност 85 милиона евро и е със срок на изпълнение до 2020 г. Шарков уточни, че в страната има 28 центъра, 172 филиала и над 30 отделения. В рамките на проекта ще бъдат осигурени и нови модерни линейки. Зам.-министърът посочи, че в момента се уточнява състоянието и собствеността на сградите на всички спешни центрове и филиали. За тази цел той посещава всички областни градове. След Варна Шарков ще проведе срещи в Добрич и Силистра. Директорите на задлъжнели болници да четат внимателно законаКапитал Daily стр. 9
Директорите се страхуват единствено да не бъдат уволнени от министъра, но имат още много поводи за страх. В разпространен от здравното министерство доклад за състоянието на търговските дружества с преобладаващо държавно участие се посочва, че повечето държавни болници се намират в тежко финансово състояние, включващо декапитализация, отрицателен финансов резултат и нарастващи необслужвани задължения. Мнозина си мислят, че това е проблем само на държавата, но може да се окаже още по-голям проблем на хората, които управляват закъсалите дружества. Според закона това са управителите и контрольорите на дружествата с ограничена отговорност, изпълнителните директори и членовете на съвета на директорите на акционерните дружества и прокуристите - всички те наричани по-долу "директори". Директорите се страхуват единствено да не бъдат уволнени от министъра. Това е най-малкият проблем. Той може и да предяви обратни искове, ако прецени, че дълговете са натрупани в резултат на лошо управление. Освен това, ако болницата бъде обявена в несъстоятелност, те получават доживотна забрана да се регистрират като еднолични търговци, управители и контрольори на дружества с ограничена отговорност, да бъдат учредители и членове на съвета на директорите на акционерни дружества или прокуристи на което и да е от изброените видове дружества (чл. 21, 57, 141 и 234 от Търговския закон). Тази забрана се отнася не само за директорите, които са такива в момента на обявяване на несъстоятелност, но и за тези, които са заемали длъжността през последните две години. Нещата могат да станат дори по-лоши. Малцина от директорите знаят, че законът ги задължава сами да поискат обявяване на несъстоятелност от съда при неплатежоспособност или свръх-задлъжнялост (чл. 607а от Търговския закон). Чл. 608 от Търговския закон дава дефиниция на понятието неплатежоспособност - търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1. парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка 2. Публично-правно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, 3. задължение по частно държавно вземане. Неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори. Няма състояние на неплатежоспособност, ако затрудненията на длъжника са временни или той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му. За да се направи преценката на тези обстоятелства, обикновено се използва коефициент на ликвидност на дружеството - това е съотношение между активи на дружеството и натрупаните задължения. В доклада на МЗ се посочва, че едва 19 от всичките 63 държавни болници имат коефициент на ликвидност над 1.00. Следователно всички директори на останалите 44 държавни болници трябва да изпълнят задължение по чл. 226 от Търговския закон, според който: "Длъжник, който стане неплатежоспособен или свръхзадължен, е длъжен в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност." Какво ще стане с директор, ако не изпълни това задължение? Отговорът на този въпрос е в чл. 227Б на Наказателния кодекс: "Търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева. (2) С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност. (3) С наказанието по ал. 1 се наказва и прокуристът, който не е изпълнил задължението си по чл. 626, ал. 3 от Търговския закон." Д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата е здравеопазването 
Каталог: uploaded uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079 uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти uploaded -> Автобиография Лична информация uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс" uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб uploaded -> „Здравеопазване Изтегляне 0.72 Mb. Сподели с приятели:
|
