Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| ВЪОБРАЗЕНИТЕ ОБЩНОСТИ Също като нуклеарното семейство и общността не може да напусне нашия свят, без да бъде открит неин емоционален заместител. Държавата и пазарът днес задоволяват по-голямата част от материалните нужди, които преди са удовлетворявали общностите, но сега те трябва да намерят заместител и на племенните връзки. Държавата и пазарът правят това, като създават „въображаеми общности“, обединяващи милиони непознати, които обслужват национални и търговски интереси. Въобразената общност е общност от хора, които не се познават, но си въобразяват, че се познават. Този тип общности не са съвременно изобретение. Царствата, империите и църквите са функционирали в продължение на хилядолетия като въобразени общности. В Древен Китай десетки милиони хора се възприемали като членове на едно семейство, чийто баща бил императорът. През Средновековието милиони вярващи мюсюлмани си въобразявали, че са братя и сестри в голямата общност на исляма. Въпреки това през по-голямата част от историята тези въобразени общности свирели втора цигулка, пригласяйки на общностите, съставени от няколко десетки души, познаващи се добре един друг. Тъкмо те задо- волявали емоционалните потребности на своите членове и имали решаваща роля за тяхното оцеляване и благосъстояние. През последните две столетия тези традиционни общности се разпадат, поради което се налага въобразените общности да запълват създалия се емоционален вакуум. 337 Двата най-важни примера за възхода на тези въобразени общности са нацията и консуматорското племе. Нацията е въобразената общност на държавата. Консуматорското племе е въобразената общност на пазара. И двете са въобразени общности, тъй като е невъзможно всички потребители или всички граждани на една държава да се познават взаимно по начина, по който са се познавали селяните в миналото. Нито един германец не познава лично останалите 80 милиона членове на германската нация или останалите 500 милиона потребители, съставляващи европейския обединен пазар (създаден от Европейската общност, еволюирала впоследствие до Европейски съюз). Консумеризмът и национализмът полагат изключителни усилия да ни накарат да си въобразяваме, че милиони непознати принадлежат към една общност, че споделят общо минало, общи интереси и общо бъдеще. Това не е лъжа, но все пак е въображаемо. Също като парите компаниите с ограничена отговорност и човешките права, нациите и консуматорските племена са интерсубективни реалности. Те съществуват единствено в колективното ни въображение, но въпреки това мощта им е неизмерима. Докато милиони германци вярват в съществуването на германската нация, изпитват вълнение при вида на нейните национални символи, предават на поколенията нейните национални митове и са готови да жертват парите, времето и собственото си тяло за германската нация, Германия ще си остане една от най-големите сили в света. Нацията прави всичко възможно да прикрие своята въображаема същност. Повечето нации претендират, че са естествени и отколешни, създадени в далечното минало чрез смесване на почвата на родината с кръвта на народа. Това обаче обикновено е преувеличено. Нации са съществували и в далечното минало, но значението им било далеч по-малко отколкото днес, тъй като и значението на държавата било много по-малко. Жителят на средновековния Нюрнберг може и да чувствал своята преданост към германската нация, но бил далеч по-лоялен към своето семейство и своята общност, които задоволявали повечето от неговите потребности. Освен това каквото и значение да са имали древните нации, малка част от тях са оцелели до наши дни. Повечето съществуващи нации са еволюирали след началото на индустриалната революция. Средният изток осигурява изобилие от примери за това. Сирийската, ливан- ската, йорданската и иракската нация са продукт на произволните граници, начертани през пустинните пясъци от френски и британски дипломати, които не зачитали нито местната история, нито географията и икономиката. През 1918 г. тези дипломати решили, че жителите на Кюрдистан, Багдад и Басра вече ще бъдат „иракчани“. Французите са онези, които са определили кой ще бъде сириец и кой ливанец. Саддам Хюсеин и Хафез ас Асад 338 направиха всичко възможно да развият и вкоренят произведените от англичани и французи национални идентичности на управляваните от тях държави, но бомбастичните им речи, прославящи древната иракска и сирийска нация, кънтяха на кухо. Излишно е да добавяме, че една нация не може да се направи от нищото. Онези, които опитвали да изградят Ирак и Сирия, са използвали реален исторически, географски и културен строителен материал, формиран преди столетия и хилядолетия. Саддам Хюсеин си присвоява наследството на халифата на Абасидите и на Вавилонската империя и дори нарича едно от елитните си бронетанкови формирования дивизия „Хамурапи“. Това обаче не осигурява на иракската нация древна история. Ако опека торта, използвайки брашно, олио и захар, които са престояли две години в килера ми, това няма да означава, че и тортата е на две години. През последните две десетилетия националните общности постепенно са изтласквани от племената на потребителите, чиито членове също не се познават взаимно, но споделят едни и същи консуматорски навици и интереси, поради което се преживяват като част от едно племе и се самоопределят като такива. Това звучи странно, но примери отново не липсват. Феновете на Мадона например съставляват отделно консуматорско племе и се самоопределят основно чрез това, което купуват. Те купуват билети за концерти на Мадона, дискове, плакати, тениски и рингтонове и това определя тяхната идентичност. Феновете на Манчестър Юнайтед, вегетарианците и природозащитниците са примери от същия тип. Те също се определят преди всичко от това, което потребяват. Това е опорният камък на тяхната идентичност. Германски вегетарианец например е много вероятно да избере да се ожени за френска вегетарианка, вместо за германка, консумираща месо. Изтегляне 4.7 Mb. Сподели с приятели:
|