Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| МИР В НАШЕТО ВРЕМЕ Повечето хора не осъзнават колко мирни са времената, в които живеем. Нито един от нас не е бил жив преди хиляда години, така че е лесно да забравим с колко много насилие е бил изпълнен светът. Колкото по-редки са войните, толкова повече привличат вниманието ни. Повече хора сред нас мислят за войните, бушуващи днес в Афганистан и Ирак, отколкото за мира, на който се радват хората в Бразилия или в Индия. Още по-важно е това, че за нас е по-лесно да осъзнаем страданията на отделните хора, отколкото на цели народи. От друга страна, за да разберем макроисторическите процеси, трябва да отчитаме мащабните статистики, а не личните преживявания. През 2000 г. войни са причинили смъртта на 310 000 души, а престъпността е отнела живота на още 520 000 души. Всеки от тях е един свят, изличен от лицето на земята или едно почернено семейство. От друга страна, от гледна точка на макростатистиката това са едва 1,5% от починалите през 2000 г. През същата тази година 1,26 милиона души са загинали при пътни инциденти (2,25% от общата смъртност), а 815 000 души са се самоубили (1,45% от общата смъртност) 108 . Данните за 2002 г. са още по-удивителни. От 57 милиона починали едва 172 000 са загиналите във военни конфликти и 569 000 са жертва на престъпления (общо 741 000 души, чийто живот е отнет насилствено от 107 За детайлен обзор на нетипичната за човека миролюбивост, проявяваща се през последните няколко десетилетия, вж. Steven Pinker, The Better Angels of Our Nature: Why Violence Has Declined (New York: Viking, 2011) [На български: Пинкър, Ст., 2015, „По- добрите ангели на нашата природа. Защо насилието е намаляло“, София, изд. „Изток- Запад“, прев. Елена Филипова]; Joshua S. Goldstein, Winning the War on War: The Decline of Armed Conflict Worldwide (New York: Dutton, 2011); Gat, War in Human Civilisation. 108 ‘World Report on Violence and Health: Summary, Geneva 2002’, World Health Organisation, посетено на 10 декември 2010 г., http://www.who.int/whr/2001/en/whr01_annex_en.pdf За нивото на смъртност в предходните епохи, вж. Lawrence Н. Keeley, War before Civilisation: The Myth on the Peaceful Savage (New York: Oxford University Press, 1996). 341 други хора). За сравнение, самоубилите се са 873 000 109 . Оказва се, че в годината след атаките от 11 септември, въпреки всички приказки за войни и тероризъм, средният човек по света е било по-вероятно да се самоубие, отколкото да бъде убит от терорист, войник или наркодилър. В повечето части на света хората си лягат нощем, без да се страхуват, че посред нощ съседното племе може да обгради селото им и да избие всички. Заможни граждани на Великобритания пътуват ежедневно от Нотингам до Лондон през Шърудската гора без да изпитват страх, че банда весели разбойници в зелени одежди могат да им устроят засада и да отнемат парите им в полза на бедните (или, което е по-вероятно, да ги убият и да вземат парите за себе си). Учителите вече не бият учениците, родителите не продават децата си в робство, когато нямат пари, а жените са наясно, че законът забранява на съпрузите им да ги бият и да ги затварят вкъщи. На все повече места по света това се превръща в норма. Отстъплението на насилието се дължи до голяма степен на възхода на държавата. През цялата история повечето насилие е било следствие на локални вражди между семейства и общности. (Данните показват, че дори днес локалната престъпност е далеч по-смъртоносна от международните войни.) Както видяхме, първите земеделци, които не познавали други типове политическа организация освен локалната общност, били жертви на жестоко насилие 110 . С възхода си царствата и империите обуздали локалните общности и нивата на насилие спаднали. В децентрализираните царства на средновековна Европа на 100 000 жители били убивани между 20 и 40 души. В последните десетилетия, когато държавата и пазарът са станали всемогъщи и традиционните общности са изчезнали, убийствата са едва девет на 100 000 души и повечето от тях са в слаби държави като Сомалия и Колумбия. В централизираните европейски държави средното ниво е едно убийство годишно на 100 000 жители 111 . Определено има и случаи, в които държавата използва своята сила, за да убива собствените си граждани и те изпъкват в колективните ни спомени и страхове. През XX в. десетки или 109 ‘World Health Report, 2004’, World Health Organisation, 124, посетено на 10 декември 2010 г., http://www.who.int/whr/2004/en/report04_en.pdf 110 Raymond С. Kelly, Warless Societies and the Origin of War (Ann Arbor: University of Michigan Press, 2000), 21. Вж. също Gat, War in Human Civilisation, 129-131; Keeley, War before Civilisation. 111 Manuel Eisner, ‘Modernization, Self-Control and Lethal Violence’, British Journal oj Criminology 41:4 (2001), 618-638; Manuel Eisner, ‘Long-Term Historical Trends in Violent Crime’, Crime and Justice: A Review of Research 30 (2003), 83-142; ‘World Report on Violence and Health: Summary, Geneva 2002’, World Health Organization, посетено на 10 декември 2010 г., http://www.who.int/whr/2001/en/whr01_annex_en.pdf; ‘World Health Report 2004’, World Health Organisation, 124, посетено на 10 декември 2010 r., http://www.who.int/whr/2001/en/whr01_annex_en.pdf 342 дори стотици милиони души са избити от силите за сигурност на собствените им държави. Въпреки това, погледнато от птичи поглед изглежда, че контролираните от държавата съдилища и полицейски сили са увеличили нивото на сигурност в световен мащаб. Дори при потисническите диктатури обикновеният човек е много по-малко вероятно да загине от ръцете на друг човек, отколкото в предмодерните общества. През 1964 г. в Бразилия е установена военна диктатура, която управлява страната до 1985 г. За тези 20 години режимът избива няколко хиляди бразилци. Хиляди други са хвърлени в затвора и са подложени на мъчения. Дори и в най-лошите години обаче обикновеният бразилец от Рио де Жанейро е било далеч по-малко вероятно да загине от човешка ръка от средния член на племената ваорани, аравете или яномамо. Това са туземни народи, живеещи в сърцевината на амазонските дъждовни гори, където няма армия, полиция и затвори. Антропологическите изследвания показват, че между една четвърт и половината от мъжете в племето загиват рано или късно в резултат от насилствени конфликти заради собственост, жени или престиж 112 Изтегляне 4.7 Mb. Сподели с приятели:
|