Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî

339
През последните две столетия темпото на промените се ускорява до такава степен, че социалният ред придобива динамичен и податлив характер. Днес той е в състояние на неспирна промяна. Говорим ли за революции в ново време, обикновено се сещаме за тези от 1789 г. (френската), 1848 г.
(либералната) и 1917 г. (руската). Факт е обаче, че в наши дни всяка година е революционна. Днес дори трийсетина годишен човек може да разказва на съмняващите се тийнейджъри: „Когато бях млад, светът беше съвсем различен.“ Интернет например навлиза в широка употреба в началото на 90- те години, т.е. едва преди 20 години. Днес не можем да си представим света без него.
Затова всеки опит да дефинираме характеристиките на днешното общество напомня за стремежа да определим цветовете на хамелеона. Единствената неизменна характеристика е неспирната изменчивост. Хората са свикнали с това и повечето от нас разглеждат социалния ред като нещо гъвкаво, което можем да уредим и усъвършенстваме според желанията си. Основната цел на древните владетели била да укрепят традиционния ред или дори да възстановят отминалата златна епоха. През последните два века за политиците стана типично да обещават, че ще разрушат стария свят и ще изградят по-добър на негово място. Дори най-консервативните политически партии се кълнат единствено да запазят нещата такива, каквито са. Всички обещават социални реформи, реформи в образованието, икономически реформи — при това често обещанията се спазват.
Точно както геолозите очакват тектонските движения да доведат до земетресения и вулканични изригвания, така и ние можем да очакваме, че драстичните социални промени ще доведат до кървави изблици на насилие.
Политическата история на XIX и XX в. често бива разказвана като поредица от носещи смърт войни, изтребления и революции. Според това разбиране също както детето с нови обувки скача от локва в локва, така и историята прескача от едно кръвопролитие в друго — от Първата световна война към
Втората световна война, а после към Студената война; от арменския геноцид към еврейския геноцид, а после към геноцида в Руанда; от Робеспиер към
Ленин и Хитлер.
В това има известна доза истина, но така добре познатият списък с бедствия е донякъде заблуждаващ. Ние се фокусираме прекалено върху локвите, забравяйки сухата земя около тях. Епохата на късната модерност е свидетел не само на безпрецедентни нива на насилие и жестокост, но също и на мир и спокойствие. Чарлс Дикенс пише за Френската революция, че тя е „Най- хубавото и най-лошото време“. Това може да се окаже вярно не само за
Френската революция, а и за цялата епоха, на която тя е вестител.
Това се отнася с особена сила за седемте десетилетия, изминали от края на
Втората световна война. През този период човечеството за пръв път се

340
изправя пред възможността за пълно самоунищожение и преминава през голям брой войни и геноциди. Въпреки това тези десетилетия са несъмнено най-мирната ера в човешката история. Това е удивително, тъй като през тези десетилетия се наблюдават повече икономически, социални и политически промени, отколкото в предишните периоди. Тектонските плочи на историята се движат с бясна скорост, но вулканите остават безмълвни. Новият еластичен социален ред изглежда способен да овладее и дори да провокира радикални структурни промени, без да предизвика насилие
107
.

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: