Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî

327
своята работа без часовници и разписания, подчинявайки се единствено на движението на слънцето и цикъла на растеж на растенията. Нямало унифициран работен ден и всекидневните дейности се променяли драстично през различните сезони. Хората виждали колко високо в небето е слънцето и загрижено се взирали за знаци, подсказващи приближаването на дъждовния сезон или на времето за прибиране на реколтата, но не знаели колко е часа и дори не ги интересувало особено коя година е точно. Ако заблуден пътешественик във времето беше попаднал в средновековно село и беше запитал първия срещнат „Коя година сме?“, последният вероятно би останал озадачен от този въпрос не по-малко от нелепото облекло на странника.
За разлика от средновековните селяни и обущари, съвременната индустрия не се интересува особено от слънцето и сезоните. Тя въздига в култ точността и еднообразието. Например в средновековните работилници всеки обущар правел цялата обувка — от подметката до катарамата. Затова ако един закъснеел за работа, това не бавело останалите. От друга страна, в

328
съвременните обувни заводи всеки работник контролира машина, която произвежда една отделна част от обувката, която след това бива предавана към следващата машина. Ето защо ако работникът, който контролира машина номер 5, се успи, това ще забави всички останали. За да бъде предотвратено подобно бедствие, всеки трябва да се придържа към прецизно разчетен график. Всеки работник идва на работа по едно и също време.
Всички заедно излизат в обедна почивка, независимо дали са гладни, или не.
Всички си отиват вкъщи, когато сирената обяви края на смяната, а не когато са завършили стоката, върху която работят.
Индустриалната революция превръща разписанието и поточната линия в модел, по който биват организирани всички човешки дейности. Скоро след като фабриките налагат своята времева структура на човешкото поведение училищата също въвеждат точни графици, последвани от болниците, правителствените служби и бакалниците. Дори там, където няма поточни линии и машини, разписанието се превръща в безспорен господар. Ако смяната във фабриката завършва в 5 следобед, то местната пивница трябва да бъде отворена 2 минути по-късно.
Ключова роля в разпространяването на разписанията има общественият транспорт. Ако смяната на работниците започва в 8 часа, то влакът трябва да спре пред вратите на фабриката в 7:55. Закъснение с няколко минути би намалило производителността и вероятно да доведе до уволнение на работниците, закъснели не по своя вина. През 1784 г. във Великобритания се появяват файтони с публично оповестявано разписание. В него е посочен часът на тръгване, но не и този на пристигане, защото тогава всеки британски град си имал свое локално време, което можело да се разминава с лондонското дори с половин час. Когато в Лондон било 12:00 часа в
Ливърпул би могло да бъде 12:20, а в Кентърбъри — 11:50. Тъй като нямало телефони, радио, телевизия или скоростни влакове, никой не знаел колко точно е часа, а и никой не се интересувал
105
.
Първата компания за железопътни превози свързвала Ливърпул и
Манчестър и била открита през 1830 г. Десет години по-късно се появило и първото железопътно разписание. Влаковете били много по-бързи от файтоните, поради което дори малките разминавания в местното време създавали големи неприятности. Затова през 1847 г. всички британски железопътни компании се споразумели от този момент насетне разписанията
105
William Т. Jackman, The Development of Transportation in Modern England (London:
Frank Cass & Co., 1966), 324-327; H. J. Dyos and D. H. Aldcroft, British Transport - An
economic survey from the seventeenth century to the twentieth (Leichester: Leichester
University Press, 1969), 124-131; Wolfgang Schivelbusch, The Railway Journey: The
Industrialisation of Time and Space in the 19
th
Century (Berkeley: University of California
Press, 1986).

329
им да бъдат изготвяни според времето, задавано от Гринуичката обсерватория, а не според локалното време в Ливърпул, Манчестър или
Глазгоу. Все повече институции започнали да следват техния пример. В крайна сметка през 1880 г. британското правителство направило безпрецедентна стъпка — постановило в закон, че всички разписания във
Великобритания трябва да са съобразени с Гринуич. За пръв път в историята една страна въвела национално време и задължила своето население да живее в съгласие с часовника, а не според локалните цикли на изгрева и залеза.
След това скромно начало започнала да се формира глобална мрежа от раз- писания, синхронизирана с точност до част от секундата. Когато електронните медии — първо радиото, после телевизията — направили своя дебют, те навлезли в света на графиците и разписанията, превръщайки се в негови основни блюстители и проповедници. Едно от първите неща, които започнали да се предават по радиото, били сигналите за точно време — онези бибипкания, които позволявали на отдалечените селища и корабите в морето да сверяват часовниците си. По-късно радиостанциите възприели обичая да излъчват новини на всеки час. Днес първото във всяка новинарска емисия, дори преди съобщението за избухване на война, е точното време. През
Втората световна война Би Би Си излъчва емисии за окупираната от нацистите Европа. Всяка от тях започвала с включване на живо от Биг Бен, отмерващ с камбанния си звън времето. За много хора това бил магическият звук на свободата. Хитроумните немски физици обаче намерили начин да определят атмосферните условия в Лондон въз основа на тоновете на излъчвания по радиото сигнал. Тази информация била безценна за
Луфтвафе. Когато британските тайни служби установили това, те заменили живото предаване със запис на прочутия звън на часовника.
Евтините, но точни преносими часовници имали ключово значение за функционирането на мрежата от разписания. В градовете на асирийците, сасанидите и инките имало най много два-три слънчеви часовника. В европейските средновековни градове обикновено имало само един часовник — огромен механизъм, поставен върху най-високата кула край градския площад. Тези часовници били прословуто неточни, но тъй като нямало други, чиито показания да се разминават с техните, това не създавало трудности. Днес само едно заможно семейство обикновено притежава повече часовници вкъщи, отколкото цяла средновековна страна. Можете да видите колко е часа като погледнете ръчния си часовник, смартфона, будилника край леглото, кухненския стенен часовник, датчика на микровъл- новата фурна, телевизора или долния десен ъгъл на компютърния екран.
Затова по-скоро е нужно да полагате нарочни усилия, за да не разберете колко е часът.

330
Обикновено всеки от нас хвърля поглед на някой от тези часовници по няколко десетки пъти дневно, тъй като почти всичко, което той прави, трябва да бъде направено в конкретен момент. Будилникът прекъсва съня ни в 7:00, претопляме замразения геврек в микровълновата за точно 15 секунди, след това си мием зъбите 3 минути, докато не започне да писука електронният датчик на четката, след това хващаме влака в 7:40 и отиваме на работа, после тичаме на пътеката във фитнесзалата, докато не започне да писука друг датчик, показващ че е минал точно половин час, сядаме пред телевизора в
19:00, за да гледаме любимата си програма, която бива прекъсвана в точно определени моменти от реклами, за които рекламодателите плащат по точно
1000 долара на секунда и накрая изливаме целия натрупан гняв пред терапевта, който търпеливо изслушва мърморенето ни в продължение на стандартното време за терапевтична сесия — 50 минути.
Индустриалната революция е причина за големи промени в човешките общества. Адаптирането към индустриалното време е само една от тях.
Други значими примери са урбанизацията, постепенното изчезване на селското население, възходът на индустриалния пролетариат, политическото овластяване на обикновените хора, демократизацията, младежките култури и разпада на патриархалните норми.
Всички те обаче бледнеят пред най-мащабната социална революция, спохождала човечеството в неговата история — разпада на семейството и местните общности, които биват изместени от държавата и пазара.
Доколкото ни е известно, от най-ранни времена преди повече от милион години хората живеели в малки, дълбоко свързани общности, повечето от чиито членове били сродници. Когнитивната и земеделската революция не променили това. Те споили семействата и общностите, създавайки племена, градове, царства и империи, но семействата и общностите си останали основна градивна единица на човешкото общество. От своя страна, индустриалната революция успява в рамките на малко повече от две столетия да раздроби тези градивни единици до атоми. Повечето от традиционните функции, изпълнявани доскоро от семействата и общностите, били прехвърлени върху държавата и пазара.

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: