Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| СЛЕД КРАЯ НА ИМПЕРИИТЕ Вероятно може да се спори дали насилието в рамките на националните държави се е увеличило, или е намаляло след 1945 г. Никой не може да отрече обаче, че насилието в международен мащаб е ударило дъното. Вероятно най-очевидният пример за това е рухването на европейските империи. Винаги в историята империите са потушавали въстанията с железен юмрук, а когато настъпел нейният край, всяка империя използвала всичките си сили, за да предотврати краха си, което обикновено било съпътствано от кръвопролития. След края настъпвала анархия и борба кой да вземе властта. След 1945 г. повечето империи избират мирно преждевременно пенсиониране. Тяхното рухване беше относително бързо, спокойно и методично. През 1945 г. Великобритания владее около една четвърт от нашата планета. Трийсет години по-късно нейната територия обхваща няколко малки острова. Междувременно тя остъпва колония след колония, при това без кръвопролитни престрелки, без да загуби повече от 1000 войници и без много други жертви. Поне известна част от заслугите, които обикновено се приписват на Махатма Ганди, трябва да бъдат отдадени на Британската империя. На нейно място изникват множество независими държави, повечето от които установяват стабилни граници и съжителстват мирно със своите съседи. Вярно е, че десетки хиляди души загиват по време на 112 Walker and Bailey, ‘Body Counts in Lowland South American Violence’, 30. 343 предсмъртната агония на Британската империя, а на няколко места от- стъплението ѝ води до разпалване на етнически конфликти, довели до смъртта на стотици хиляди души (най-вече в Индия). Въпреки това, сравнявайки техния брой със средните стойности за дълги периоди от време, можем да кажем, че изтеглянето на Британската империя от нейните колонии протича изключително мирно и дисциплинирано. Френската империя е по- упорита. Нейното рухване води до кървави ариергардни сражения във Виетнам и Алжир, отнели живота на стотици хиляди души. Все пак французите също се изтеглят от другите свои владения бързо и ненасилствено, оставяйки след себе си уредени държави, а не хаос. Крахът на съветския блок през 1989 г. е още по-мирен въпреки избухването на етнически конфликти на Балканите, в Кавказ и Централна Азия. Никога преди това такава велика империя не е изчезвала така бързо и тихо. Съветската империя не е преживявала военни поражения с изключение на това в Афганистан, външни инвазии, въстания или мащабни кампании на гражданско неподчинение от типа на водената от Мартин Лутър Кинг. Към 1989 г. СССР все още разполагат с милиони войници, десетки хиляди танкове и самолети, а също и с ядрени оръжия, достатъчни да изличат цялото човечество няколко пъти подред. Червената армия и армиите на държавите от Варшавския договор остават лоялни на властващите. Ако нейния главнокомандващ Михаил Горбачов беше издал заповед, Червената армия щеше незабавно да открие огън по подчинените на империята народи. Въпреки това съветският елит и комунистическите режими в цяла Източна Европа (с изключение на Румъния и Сърбия) решават да не използват дори и малка част от военната сила, която имат на свое разположение. Когато осъзнават, че комунистическата система е изчерпана, те се отказват от употребата на сила, признават провала си, стягат багажа си и се прибират вкъщи. Горбачов и колегите му се отказват без бой не само от съветските завоевания от Втората световна война, но също и от много по-старите завоевания на царисткия режим в Прибалтика, Украйна, Кавказ и Централна Азия. Ужасяваща е самата мисъл какво би се случило, ако Горбачов беше избрал да се държи като сръбските управници или като французите в Алжир. Изтегляне 4.7 Mb. Сподели с приятели:
|