Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî

344
си останат така. Завоевателни кампании като тези на римляните, монголците и османците днес не са възможни. След 1945 г. нито една независима държава, призната от Обединените нации, не е била завладявана и заличена от картата на света. Ограничени международни конфликти все още избухват от време на време и все още в тях намират смъртта си милиони души, но войната вече не е норма, а изключение.
Мнозина вярват, че изчезването на международните военни конфликти е специфично за богатите демокрации в Западна Европа. В действителност мирът достига Европа, след като вече се е възцарил в други части на света.
Последните истински войни в Южна Америка са войната между Перу и
Еквадор през 1941 г. и войната между Боливия и Парагвай през 1932–1935 г.
Преди тях на континента не е имало истинска война от 1879–1884 г., когато
Чили воюва от едната страна, а Боливия и Перу — от другата.
Рядко разглеждаме арабския свят като особено мирно място. Въпреки това само веднъж откакто арабските държави са получили независимост някоя от тях е започвала пълнокръвна военна операция срещу друга (това е иракската инвазия в Кувейт през 1990 г.). Разбира се, имало е множество погранични сблъсъци (например между Сирия и Йордания през 1970 г.), както и въоръжени интервенции на територията на друга държава (например на
Сирия в Ливан), множество граждански войни (в Алжир, Йемен и Либия), както и цял куп преврати и бунтове. Въпреки това, ако изключим войната в
Залива, между арабски държави не е имало открита война. Ако разширим обхвата до целия мюсюлмански свят, ще добавим само още една война — тази между Иран и Ирак. Не е имало войни между Турция и Иран,
Пакистан и Афганистан или Индонезия и Малайзия.
В Африка ситуацията не е чак толкова розова. Дори и там обаче повечето въоръжени конфликти са граждански войни и преврати. След като африканските държави придобиват своята независимост през 60-те и 70-те години на XX в. малко са онези от тях, които са провеждали завоевателни кампании срещу свои съседи.
В миналото също е имало периоди на относително спокойствие, например в Европа между 1871 и 1914 г., но те винаги са свършвали зле. Този път е различно. Причината за това е, че истинският мир не е просто отсъствие на война, това е нейната неприемливост. В света никога досега не е имало истински мир. В периода 1871–1914 г. войната в Европа си остава вероятна възможност, а нейното очакване доминира в мисленето на армейските командири, политиците и обикновените граждани. Това лошо предчувствие си остава валидно за всички други мирни периоди в историята.
Неотменимият закон на международната политика гласи: „За всеки две съседни държави съществува правдоподобен сценарий, според който до една година между тях може да избухне война.“ Законът на джунглата е в сила

345
както за Европа от края на XIX в., така и за средновековна Европа, Древен
Китай и класическа Гърция. Макар Спарта и Атина да не воюват през 450 г.пр.Хр., съществува правдоподобен сценарий, според който между тях би могла да избухне война през 449 г.пр.Хр.
Днес човечеството най-после се е избавило от закона на джунглата. Най- после има истински мир, а не просто отсъствие на война. За повечето държави не съществува правдоподобен сценарий, според който между тях може да избухне пълнокръвен военен конфликт в рамките на една година.
Каква би могла да бъде причината догодина да избухне война между
Германия и Франция? Или между Китай и Япония? Или между Бразилия и
Аржентина? Може и да има незначителни погранични сблъсъци, но само истински апокалиптичен сценарий може да доведе до конвенционална война между въпросните държави през 2014 г. и аржентинските бронирани дивизии да се окажат в околностите на Рио де Жанейро, докато бразилските бомбардировачи сравняват със земята предградията на Буенос Айрес.
Догодина такива войни биха могли и да избухнат между някои държави, например между Израел и Сирия, Етиопия и Еритрея или САЩ и Иран, но това биха били изключения, които потвърждават правилото.
Разбира се, в бъдеще ситуацията би могла и да се промени и ретроспективно погледнато начинът, по който възприемаме света днес, да се окаже изключително наивен. Въпреки това от историческа гледна точка дори тази наивност е удивителна. Никога преди мирът не е бил така вездесъщ, че хората дори да не могат да си представят да избухне война.
Учените са се опитали да обяснят това щастливо стечение на обстоятелствата, излагайки теориите си в повече книги и статии, отколкото бихте искали да прочетете сами, определяйки действието на няколко фактора. Първо и преди всичко, цената на войната се е покачила драстично.
Нобеловата награда за мир, заедно с всички останали награди от този тип би трябвало да бъдат връчени на Робърт Опенхаймер и останалите създатели на атомната бомба. Ядрените оръжия превърнаха войната между суперсилите в колективно самоубийство, поради което днес не може да се говори за световно господство чрез силата на оръжието.
Второ, успоредно с повишаването на цената на войната намаляват възможните облаги от нея. През по-голямата част от историята една държава би могла да се обогати, като ограби и присъедини към територията си земите на друга държава. По-голямата част от богатството се състояло в обработваеми земи, добитък, роби и злато, затова грабежът и окупацията били лесни. Днес богатството се състои основно от човешки капитал, технологични познания и комплексни социоикономически структури като банките. Всички тези неща е трудно да бъдат пренесени от едно място на друго или дори да бъдат присвоени.

346
Вземете например Калифорния. Нейното богатство е натрупано първона- чално благодарение на златните мини. Днес то се гради на силиций и целулоид, благодарение на Силициевата долина и Холивуд. Какво би се случило, ако китайската армия нахлуе в Калифорния, стовари милион войници на плажовете на Сан Франциско и щурмува вътрешността на щата?
Едва ли ще спечели нещо особено. В Силициевата долина няма силициеви мини. Богатството на Калифорния се генерира от умовете на инженерите на
„Гугъл“ и холивудските сценаристи, режисьори и майстори на специалните ефекти, които ще бъдат сред първите, които ще отлетят в другата част на света, например в Бангалор или Мумбай, много преди китайските танкове да преминат с грохот по Сънсет булевард. Не е случайно, че малобройните пълнокръвни международни войни, които все още се водят днес по света, от рода на иракската инвазия на Кувейт, се случват на места, където богатството има старомодни материални измерители. Кувейтските шейхове може и да отлетят надалече, но не могат да вземат със себе си нефтените кладенци.
Докато войната става все по-малко доходоносна, мирът е по-рентабилен от всякога. В традиционните земеделски икономики търговията на далечни разстояния и чуждестранните инвестиции играят второстепенна роля.
Съответно мирът не носи кой знае какви печалби, като изключим спестяването на свързаните с войната разходи. Ако, да кажем, през 1400 г.
Англия и Франция не били във война, това означавало, че французите не трябва да плащат извънредни данъци и да търпят унищожителните английски нахлувания, но иначе това не се отразявало върху джобовете на всеки от тях. При съвременните капиталистически икономики външната търговия и инвестициите имат решаващо значение, поради което мирът носи осезаеми дивиденти. Докато Китай и САЩ поддържат мирни отношения, китайците ще печелят, изнасяйки стоки в САЩ, търгувайки акции на
Уолстрийт и възползвайки се от американските инвестиции.
Не на последно място, в глобалната политическа култура се наблюдават дълбоки трансформации. Много елити в историята — хунските вождове, викингските аристократи и ацтекските жреци например разглеждали войната като ценност сама по себе си. За други тя била неизбежно зло, от което е най-добре да се възползваш в максимална степен. Ние живеем през първия период в историята, когато елитът е миролюбив — политиците, бизнесмените, интелектуалците и хората на изкуството наистина виждат войната като зло, което може да бъде избегнато. (В миналото също е имало пацифисти, например ранните християни, но в редките случаи, когато те добивали достатъчно власт, бързо забравяли за повелята „да обърнат и другата буза“.)

347
Между изброените четири фактора е налице цикъл с положителна обратна връзка. Заплахата от ядрена гибел благоприятства пацифизма; когато пацифизмът разширява влиянието си, войните спират и търговията процъфтява, а тя на свой ред увеличава както ползите от мира, така и цената на войната. С времето този цикъл създава допълнителни препятствия за войната, които в крайна сметка могат да се окажат решаващи. Затягащата се мрежа на международните връзки подкопава независимостта на повечето държави, с което намалява вероятността някоя от тях да отвори кутията на
Пандора. Повечето държави вече не участват във военни конфликти по простата причина, че не са независими. Макар жителите на Израел, Италия,
Мексико или Тайланд да живеят с илюзията, че са граждани на независими държави, техните правителства не могат да провеждат самостоятелна икономическа или външна политика и в резултат вече са неспособни да започнат или провеждат самостоятелно пълнокръвна война. Както стана дума в единайсета глава, свидетели сме на формирането на глобална империя. И тя като предишните налага мир в своите граници. И тъй като тези граници се разпростират навсякъде, Световната империя по същество налага световен мир.

348
Нима съвременната епоха е време на безсмислено изтребление, война и потисничество, както свидетелстват окопите на Първата световна война, ядрената гъба над Хирошима и жаждата за кръв на Сталин и Хитлер? Или пък това е епоха на мир, както свидетелстват окопите, които никога не са пресичали Южна Америка, ядрените гъби, които не са изникнали над
Москва и Ню Йорк, или кротостта, която излъчват лицата на Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг?
Отговорът зависи от това кога задаваме този въпрос. Отрезвяващо е да осъзнаем в каква степен гледната ни точка към миналото зависи от събитията от последните няколко години. Ако тази глава беше писана през
1945 или 1962 г., вероятно тя щеше да рисува далеч по-печална картина. Тъй като обаче е писана през 2012 г., тя излъчва повече жизнерадост.
За да задоволим както оптимистите, така и песимистите, можем да обобщим, че се намираме на прага между рая и ада, сновейки нервно между портите на единия и предверието на другия. Историята все още не е решила какъв ще е краят и поредица от случайности могат да ни тласнат във всяка от двете посоки.

349

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: