ГЛАВА 19 И ЗАЖИВЕЛИ ЩАСТЛИВО

350
Какво би станало, ако се окаже, че поданиците на големи империи като цяло са по-щастливи от гражданите на независими национални държави и например алжирците са били по-щастливи под френско управление, отколкото в своя собствена държава? Какво би показало това относно процеса на деколонизация и относно ползата от националното самоопределение?
Това са хипотетични възможности, защото до този момент историците са избягвали да поставят тези въпроси, камо ли да им отговарят. Изследвали са историята на практически всичко — политиката, обществото, икономиката, пола, болестите, сексуалността, храната, облеклото, но рядко са се спирали, за да помислят как всичко това влияе на човешкото щастие.
Макар малцина да са изследвали щастието в дългосрочен исторически план, почти всеки учен или обикновен човек има някакво макар и неясно разбиране по въпроса. Според стандартното виждане възможностите на хората са ставали все повече в хода на историята. И тъй като обикновено възможностите се използват за облекчаване на страданията и осъществяване на стремежите, то следва, че би трябвало да сме по-щастливи от своите средновековни предшественици, а те би трябвало да са по-щастливи от ловците събирачи от каменната епоха.
От друга страна, това прогресивистко разбиране е неубедително. Както вече видяхме, новите склонности, типове поведение и умения не винаги правят живота ни по-добър. Когато хората се научават да отглеждат растения по време на земеделската революция, тяхната колективна способност да се справят с предизвикателствата на околната среда нараства, но участта на много отделни хора става далеч по-тежка. Земеделците трябва да работят повече от събирачите, за да си набавят не толкова разнообразна и полезна храна, а на всичкото отгоре били по-уязвими за болести и експлоатация. По сходен начин разгръщането на европейските империи увеличава драстично колективните възможности на човечеството, като допринася за циркулацията на идеи, технологии и земеделски култури, успоредно с което разкрива нов търговски потенциал. Това обаче едва ли е било особено хубаво за милионите африканци, индианци и австралийски аборигени. Съзнавайки доказаната склонност на хората да злоупотребяват със своята сила, изглежда наивно да вярваме, че колкото повече власт придобиваме, толкова по- щастливи ще бъдем.
Някои противници на този възглед заемат диаметрално противоположна позиция. Те твърдят, че между възможностите и щастието е налице обратна зависимост. Според тях властта развращава и когато човечеството трупа все повече власт, то създава един студен, изпълнен с бездушни механизми свят, който не е пригоден за нашите реални потребности. Еволюцията е формирала така телата и умовете ни, че те да служат на ловци събирачи.

351
Преходът към земеделие, а след това и към индустриално производство ни е обрекъл на противоестествено съществуване, което не дава възможност за пълен израз на вродените ни наклонности и инстинкти, съответно за удовлетворяване на най-съкровените ни копнежи. Нищо в изпълнения с удобства живот на градската средна класа не може дори да се доближи до чистата радост, преживявана от група на ловци събирачи след успешен лов на мамути. Ето защо всяко ново изобретение поставя поредната преграда между нас и Райската градина.
Това типично за романтичните натури акцентиране върху тъмната сянка, която се крие зад всяко поредно откритие, е точно толкова догматично, колкото и вярата в неизбежността на прогреса. Вероятно сме загубили връзката с нашия вътрешен ловец събирач, но това не е чак толкова лошо.
Например през последните две столетия съвременната медицина е намалила детската смъртност от 33 до по-малко от 5%. Може ли някой да се усъмни, че това е голям принос към щастието не само на децата, които без нея биха загинали, но също и на техните сродници и приятели?
Един по-нюансиран подход би бил да потърсим средния път между тези две крайности. Преди научната революция не е имало ясно изразена корелация между човешките възможности и щастието. Средновековните селяни може наистина да са били по-нещастни от техните предшественици ловци събирачи. През последните няколко столетия обаче хората са се научили по- мъдро да се възползват от новооткритите си възможности. Триумфалните успехи на новата медицина са само един от примерите за това. Други безпрецедентни успехи са рязкото спадане на насилието, практическото изчезване на международните войни и практическото елиминиране на гладните епидемии.
Това обаче също би било прекалено опростенческо разбиране. Първо, то основава оптимистичната си преценка върху прекалено кратък исторически период. Мнозинството от хората са започнали да се радват на плодовете на съвременната медицина едва след 1850 г., а драстичното спадане на детската смъртност е характерно за XX в. Гладните епидемии продължават да върлуват сред голяма част от човечеството чак до средата на XX в. При китайския Голям скок напред през 1958–1961 г. умират от глад между 10 и
50 милиона души. Мащабните военни конфликти стават рядкост едва след
1945 г., най-вече поради ядрената заплаха. Ето защо макар и последните няколко десетилетия да са безпрецедентна златна ера за човечеството, е твърде рано да кажем дали тя свидетелства за радикални промени в хода на историята, или е ефимерен епизод, плод на щастлива случайност. Мислейки за настоящето е прекалено изкушаващо да възприемем гледната точка на западняк от средната класа на XXI в. Не трябва да забравяме обаче и гледните точки на уелския миньор, китайския пушач на опиум или

352
тасманийския абориген от XIX в. Труганини е не по-малко важна от Хоумър
Симпсън.
Второ, дори мимолетната златна ера от последния век може да се окаже първата крачка към бъдеща катастрофа. През последните няколко десетилетия ние нарушавахме екологичното равновесие на планетата по безброй нови начини, което изглежда вероятно да има злокобни последици.
Множество данни показват, че рушим самите устои на човешкото благополучие с нашата безразсъдна потребителска оргия.
Накрая, можем да се поздравим с безпрецедентните постижения на Homo
sapiens само ако напълно се абстрахираме от съдбата на всички останали животни. Голяма част от прехваленото ни материално богатство, пазещо ни от глад и болести, е натрупано с цената на страданията на лабораторните маймуни, дойните крави и прекарващите живота си на поточната линия пилета. През последните два века десетки милиарди от тях са подложени на експлоатация в индустриални размери, чиято жестокост няма аналог в аналите на планетата. Дори да приемем само една десета от това, което твърдят защитниците на правата на животните, то съвременното индустриализирано земеделие може да се окаже най-голямото престъпление в историята ни. Когато правим оценка на глобалното щастие, е погрешно да отчитаме единствено щастието на заможните мъже от Европа. Вероятно е погрешно и да отчитаме единствено щастието на хората.

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: